Immortal

Това го бях написала отдавна и сега реших да го споделя с вас.

Immortal

Светът се е променил. Това което някога беше, вече не е. С времето и еволюцията на хората всичко, което някога имаше смисъл бе заличено. Никой вече не гледа звездите, дори аз не ги виждам. Димното покривало над града не им позволява да осветяват небосклона ни. Вятърът спря да си играе с косите ми, сега играе с прахта и боклуците по улиците, прокрадвайки се между вечно бързащото население. Изгубих аромата на цветята, те са само в магазините, а съдбата им е да умрат в нечия ваза в името на човешката суетност. Устните ми вече не се радват на допира на плодовете, сетивата ми не усещат вкусът им. Усещат само химикалите, с които са унищожили всичко естествено в тях. Хората бягат от дъжда, а аз го чакам с нетърпение. Небето плаче и се моли за милост. Моли им се да спрат да го тровят с колите и заводите си. Сълзите му вече не са кристали, те пак са прозрачни, но са пропити с всичката мръсотия, която събира тъжният облак. Земята е изтощена от строителната дейност на човеците. Но те винаги искат още и още. Никога не им стига това което отнемат на майката Земя. Сякаш се опитват бавно и мъчително да я убият. Всички нови технологии, които създават нарушават баланса в природата. Те са същества подчиняващи се само на първичните си инстинкти и нужди. Избиват се помежду си, без да се замислят, че са равни. Нараняват се умишлено, измислят нови и нови начини за унищожение на расата си. Като чели умишлено вървят към своята гибел и тази на планетата.
Светът се променя. И какъв е смисълът да си безсмъртен, когато виждаш как всичко около теб се руши и бавно светлината на живота му угасва? Не е ли това по-лошо от самата смърт? Да останеш жив, когато около теб няма нищо, само пустош и мъка. Да си спомняш времето, когато светът беше нещо прекрасно и да тъгуваш вечно. Самотата да те обгръща всеки ден без да ти дава право на избор. Да, да си смъртен определено е по-добре. Изживяваш живота си от началото до самия му край и се наслаждаваш на всичко което те кара да се усмихваш през годините. Хората се страхуват от смъртта, те не знаят теглото на безсмъртието. Те са слепци, които отказват да прогледнат. А аз живея със спомените за отминалото време и сам обречена на вечна самота.

Страхотно е! Написано е по уникален начин, който кара човека да се замисли за природата! Толкова е хубаво, че ме накара да се разчувствам! (нямам впредвид да заплача ами да се позамисля малко ) Отново казвам: Страхотно е!

Цуки написа:Страхотно е! Написано е по уникален начин, който кара човека да се замисли за природата! Толкова е хубаво, че ме накара да се разчувствам! (нямам впредвид да заплача ами да се позамисля малко ) Отново казвам: Страхотно е!

Тя е напълно права