Just girl

Нед Юни 13, 2010 5:21 pm

- Ще продължаваме ли, или искаш почивка?- попита розовокосо момиче, гледайки право в очите опонента си с подигравателна усмивка, разположена върху тънкие 'и устни.
- Дамите първо- подкани я Сасори.
Сакура се засили към опонента си, извайждайки един кунай- единственото оръжие, което 'и бе останало в чантичката. Битката продължаваше вече близо 2 часа и все още нямаше развитие, силите бяха равностойни. Сасори се бе превърнал в себе си, след като розовокоската счупи защитната му кукла и победи третия Кадзаге. Той обаче нямаше да загуби. Дейдара го чакаше, а той мразеше да кара хората да го чакат. Усмихна се и изпъна напред ръце. От пръстите му се отвориха дупки, които започнаха да изтрелват отровни игли в невъобразима скорост. Острите предмети бликаха сякаш нямат край и обсипваха розовокоската. Сакура се сепна, като разбра какво е подготвил, но бързо се осъзна и започна да избягва атаките. Кунаят в ръката 'и отбиваше отровните игли сякаш от самосебе си, а тялото 'и се извиваше гъвкаво. Розовата 'и коса се развяваше в синхрон с ловките движения на тялото 'и. В такива моменти тя се радваше че няма голяма гръдна обиколка, защото само щеше да 'и пречи. Тя стрелна с поглед пръстите на противника си, от където продължаваха да бликат стрели като водопад, целите оцветени в лилаво, заради отровата. Забеляза нещо странно. Всеки пръст потрепваше едва забележимо и чак тогава от него започваха да излизат стрелите и то по точно десет на брой. Тя отбиваше точно по десет стрели в едно отрепване. Сакура се усмихна. Сасори явно я подценяваше. Затвори очи и започна да брой наум.
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
Острите предмети профучаваха покрай нея, тя ги чуваше, усещаше ги и дори сякаш ги виждаше. Заслуша се внимателно във всяко подрънкване, всеки тих шепот който я обгръщаше. Звуците започнаха да намаляват.
Отвори очи. Иглите бяха на земята, а те бе невредима. Точно както я бе учила Тцунаде.
" Когато една нинджа не може да разчита на зрението си, то тогава слухът 'и се обостря "
Сасори я гледаше с леко присвити очи. Това момиче бе като конска муха- нахална муха, която искаше да размаше с кеф. Усети, че силите му намаляват, затова реши да впрегне всичката си чакра в последна атака с която да я довърши. Затвори очи и усети как енергията му се изпарява от тялото, насочвайки се към главата му. Това бе най- новата му техника и все още никой не я бе виждал. Е, щеше да окаже чест на това розовокосо момиче. Тя щеше да умре от най- финното му изкуство. Сакура забеляза нещо странно. Червената коса на противника 'и сякаш растеше. Не, не сякаш, тя наистина растеше. Обгърна като водопад всичко около тях, оставяйки само едно празно петно върху което седеше тя. Косата му започна да св втвърдява и крайщата се превърнаха във гъвкави остриета за части от секундата. Розовокоската се оказа обградена от остриетата. Погледна лицето на Сасори, което се бе изкривило в зловеща усмивка, Тя разпозна част от усмивката на баба Чио в неговата, но никога преди не бе вижала толкова злорадо ухилена и озъбена физиономия.
- Браво момиче- каза Сасори- Ще умреш от истинско искуство.
Тъцете му се вплетоха една в друга и коста му последва командата. Хиляди остриета се забиха в крехкото тяло на Сакура и тя извиха от болка. После обаче Сасори видя нещо много странно. Тя се усмихваше и то подигравателно.
- Heal Yeah!!! - се чу зад него и щом се обърна видя едно момиче, връхлитащо отгоре му. Нямаше как да избегне атаката и усети как кунай се забива във така нареченото му сърце. За пръв път от двадесет години Сасори почувства нещо, макар и болка.
- Как- попита той розовокоската пред себе си.
- Докато беше прекалено зает да правиш знаците си с ръка, Сай нарисува мой клонинг- ухили се победоносно тя- а аз те издебнах отзад.
Сасори се усмихна.
- Явно съм подценил розовата ти главица Сакура.
След тези думи така и така мъртвото сърце на Сасори замлъкна завинаги.
Тя се обърна към Сай, който тъкмо бе приключил битката си и бе дошъл да види съотборничката си.
- Благодаря партнер- усмихна се тя- без теб не знам как щях да го излъжа.
- Да, принца на бял орел съм аз- засмя се той и 'и помогна да се качи на птицата му.- Ела, трябва да видиш нещо.
Сакура освободи протектора си и остави вятара да разпилява косите 'и. Хладнината действаше успокояващо на дълбоките 'и рани. Чакрата 'и бе достигнала критично ниво и нямаше намерение да припада, само и само за да поправи някой " драскотини ".
- Как си?- попита Сай
- И по- добре съм била- засмя се тя и после се хвана за раната на корема сконфузно.- Май не трябва да се смея.
- Май- съгласи се Сай и двамата замълчаха.
Сакура погледна поляната на която кацаха и замръзна. Там бяха Наруто и Какаши, но се бяха скупчили около някой паднал на земята.
- Сакура- чан ти си добре- визкликна Наруто и отиде до нея.
Сакура погледна падналия на земята и го позна. Струваше и се, че точно него бе очаквала да види. Забърза до падналия на земята мъж и се вгледа в чертите на лицето му, които 'и бяха до болка познати. Без да се замисля за състоянието си, тя започна да го лекува. Дочуваше разказа на Наруто как Саске се бе появил да му помогне и двамата са победили Орочимаро и Кабуто. Силите напускаха Сакура през ръцете 'и, като вода изтичаща се през канала. Тя усещаше енергията си, намаляваща все повече и повече, но Саске не бе добре и тя щеше да му помогне. Чу се прокашляне и всички погледи се насочиха върху падналия чернокос мъж, който се събуждаше. Сакура стана без да каже нищо и завървя бавно към близките дървета, където се опъна на сянка и затвори блажено очи. Чакрата 'и почти бе свършила и тя имаше нужда от здрав сън.
- Партнер, Партнер, Партнер бе, събуди се най- накрая.
- Майната ти Сай- каза уморено Сакура.
- Нищо 'и няма- провикна се весело Сай.
Сакура отвори очи и видя, че Наруто я носи на ръце, Сай 'и се хили, Какаши говори със Саске и още трима, чиито имена не знаеше.
- Добре ли си партнер- попита я и Наруто, като я остави да стъпи на земята.
- Не съм била по- добре- усмихна се Сакура и закрачи редом с тях.
Сай се обърна към розовкокоската и попита:
- Сакура, я разкажи сега за битката си със онова дърво Сасори. Наруто, да знаеш само как се биеше когато отидох.
Сакура се ухили, но не каза нищо. Не и се говореше за това, особено сега, когато до тях най- безцеремонно си крачеше Саске и се държеше сякаш това е най- нормалното нещо.
- Първо някой да ми обясни какво прави той тук- обърна се тя сериозно към всички.
- Еми накратко променил си е мнението- засмя се Наруто и се почеса зад ухо.
- А дългата версия?- попита раздразнено тя.
- В Коноха ще ти се обясним всичко- каза Какаши и тя кимна.
Вгледа се в краката си и се зачуди какво по дяволите става и защо само на нея всичко това и се струваше странно. Да, тя искаше Саске да се върне, но сега, когато се бе появил така изненадващо и без никакво обяснение и се държеше сякаш са се виждали всеки ден в продължение на тези три години.
- Значи ти си момичето, победило Сасори а?- попита я един белокос мъж и се ухили зъбато.
- От плът и кръв- кимна с досада Сакура.
Този мъж не 'и допадаше особено. Имаше нещо странно в чакрата му, а и меча, който носеше 'и изглеждаше познат.
- Ще може ли да ми дадеш някой урок госпожице Велика- попита я очилатото момиче, вървящо до белокосия.
- Ще ти дам- усмихна се мило Сакура. Много обичаше да сразява такива надменни момичета- Не ми се пречкай и няма да те убия.