Дръж приятелите си близо, а враговете си В ТЕБ!

Нед Юни 13, 2010 7:49 pm

Тфа е резултата от бързата работа и срама на майстора.. Дори не съм си го проверявала , знам че може да е супер тъпо , но.. СОРИ.. А и тфа ми е първия фик , така чее..

Дръж приятелите си близо, а враговете си В ТЕБ!

Глава 1ва :
НЕОЧАКВАН ''''''ОБРАТ''''''

‘’Не мога да повярвам , че в този хубав ден трябва да ходя да гледам свинската зурла на Ино..’’ – Мислеше си Сакура , докато вървеше към цветарския й магазин.
‘’Ако Тсунаде-сама не ми беше заръчала да отведа баща й при нея , въобще нямаше да се вясна около този магазин.. Само мога да се надявам , че Ино няма да е там.. ‘’ – Напразно се надяваше Сакура..
Докато се усети , тя вече отваряше портите на магазина на Ино .. Пред нея стоеше русоватия й силует , който подреждаше различни видове цветя в различни видове вази по някаква причина.. Сакура не пропусна момента да се заяде с нея, както винаги, изсмя се и каза:
-Хей прасчо, баща ти тук ли е? Оу,извинявай.. Забравих , че не можеш да ме разбереш. Е, тогава грух гру грух грух - Продължи веднага Сакура , без да чака отговор.
Ино се обърна с присвития си, озлобен поглед, хвърли цветята на земята и заядливо отговори:
- Не те разбирам , защото челото ти е толкова голямо , че явно ти е увредило мозъчните
гънки , които ти естествено нямаш и говориш НЕ-СВЪР-ЗА-НО!
- Хах.. аз поне не говоря на срички , като НЯКОИ хора. Упс! Исках да кажа СВИНЕ! – Отвърна
веднага със смях Сакура.
Лицето на Ино почервеня от яд, бръкна в нинджа чантичката си , която беше до нея и метна един шурикен по Сакура. А тя бързо изтича настрани , за да го избегне , но от бързането , бутна масичката и вазата , която беше върху нея се разклати за кратко.. Вазата се наклони още повече и се запъти към земята.. Сакура и Ино едновременно се хвърлиха да я хванат.. Миг по-късно се чу звука от срещането на порцелановата ваза с дървения под и нищо повече.. Сякаш беше доста по тихо от обикновено. Защо ли? Отговора е лесен.. Сакура бе паднала на земята по гръб , а Ино беше точно върху нея.. Устните им се деляха на милиметри едни от други , а погледите им се бяха срещнали централно. Двете момичета стояха една върху друга и макар да не се понасяха , нито една от двете не помръдваше... Погледите им се пренесоха като че ли в друго измерение, в което те съществуваха като едно, заобиколени от безгрижното време което като че ли ги подминаваше и ги оставяше извън неговия обсег. Парадоксалния момент бе дълъг за тях, но същевременно кратък за баща им, който с влизането си ги върна към реалността. Щом чуха гласа му, запитващ:
-Какво е станало тук?- Момичетата рязко се изправиха, изтупаха се и врътнаха поглед в противоположни посоки като че ли се преструваха, че нищо не се бе случило. Бащата на Ино ги гледаше съмнително и Сакура забеляза това. Тогава се сети , че трябваше да го отведе при Хокагето , затова го хвана за ръката и го поведе навън с думите:
-Инойчи-сан , елате с мен.
От неловката ситуация, която се бе развила току-що, Сакура дори не погледна нaкъде върви и , след като излезе от магазина , тя се блъсна в някого. Падна на земята и не след дълго вдигна главата си да погледне кой е виновника... Пред нея стояха Тсунаде и Киба. Момичето се изправи и погледна учудено Хокагето , като я попита:
- Защо сте тук,Тсунаде-сама?
- Отвори ми се свободно време , за това реших да изляза и да пообиколя селото. – Отговори тя.
- Но.. защо сте точно тук , и защо с Киба ? – попита отново момичето.
- Сметнах за добре , вместо да те карам да водиш бащата на Ино при мен , аз да отида при него , а и тъй като знаех , че ти си тук , доведох и Киба , защото нещото , за което трябва да говоря с бащата на Ино засяга и него. – Тогава Тсунаде и Инойчи отидоха встрани , за да поговорят , а на Ино , Сакура и Киба им бе казано да почакат там.
Всъщност, Хокагето каза на Сакура , да й доведе Инойчи , защото искаше да го попита , дали би пуснал Ино на много опасна мисия , заедно в отбор със Сакура и Киба. Мисията им беше да намерят скривалището на Саске и да докладват къде е точно то. Те бяха перфектни за тази мисия защото, все пак, това бяха Сакура и Ино и всеки знаеше явната им симпатия към Саске и желанието им той да се върне в селото, за това на 100% щяха да се съгласят и да поемат риск от всякаква степен на опасност... А и не само това. Те са прекрасен отбор с Киба. Неговият нюх, както и този на Акамару, биха допринесли за откриването на някаква следа. Ино притежава разузнавателните умения на баща си и клана й , добра е в интерогацията. Задачата на Сакура е да лекува екипа при усложнения. Така Тсунаде убеди бащата на Ино , че всичко ще е наред и , че ще са в безопасност , а той с малко колебание и тревога в гласа си, даде своето съгласие.
Докато Годаймето и Инойчи си говориха , Сакура започна да си мисли за [b]онзи момент.. Моментът , в който Ино бе толкова близо до нея.. Толкова близо , че Сакура усещаше ясно мекотата на косата й , разстляна небрежно по тялото й, как гладката й мека , като коприна кожа се допираше до нейната и как всичко бе толкова грешно, но същевременно толкова правилно.. , силният й, смесен аромат , на всякакви видове цветя , който беше толкова пленяващ , че сякаш галеше сетивата й с опияняващия си мирис.. , в тишината дори я чуваше и усещаше как диша.. Тя сякаш не искаше онзи момент да свършва, но защо? Защо сега тя чувстваше най-големия си враг като съвсем различен и нов човек, към когото тя изпитваше едно неопределено чувство. Чувството, което тя изпитваше, когато бе около Саске… Това чувство, тази нужда за близост и за топлина. Сакура никога не е могла да отрече явният, привлекателен външен вид на Ино, но никога не го е намирала за привлекателен спрямо нея. Тогава защо? Защо това се промени точно сега? Нима, израстването им и на двете като личности бе променило някогашната им преценка една за друга? Нима Сакура вече чувстваше Ино по различен начин? Тя имаше предчувствието, че Ино се чувства по същия начин, защото по време на магическия момент, който бе пленил и двете, тя можеше да долови явната наслада в погледа на Ино. Това я объркваше. Объркваше я до н-та степен. Сакура сметна, че просто не е на себе си… В другия край на магазина, Ино оправяше бъркотията на Сакура и по същия начин мислеше за онзи паметен момент и за двете момичета. Тя изпитваше същата тръпка, която витаеше в корема й, когато се сетеше за топлината, която издаваха устните на Сакура, които бяха на по-малко от милиметри от нейните. Ино грабна една нова ваза и застана под мивката да я напълни с вода. През това време доста непорочни мисли по адреса на Сакура минаха през ума й. Тя бе шокирана от себе си и от това, което й се случваше. –“Какво ми става, по дяволите?!” –Помисли си тя –“Какви са тези мисли относно големо-челестото изчадие?!?! Защо?!?! Защо си я представям как лежи плътно до мен и как сме прегърнати и как пръста й минава плавно по кожата ми.. и … Ахх! Защо?!?!?!” –В този момент Ино започна да усеща студената вода стичаща се по ръката й. Тя насочи погледа си надолу и вазата бе преляла. Спря крана и я постави на масата –“Не знам какво ми става… Просто не съм на себе си напоследък.” С това тя завърши мисълта си и чу гласа на баща си, който я викаше да излезне отвън. Тя свали престилката си, остави я на закачалката и с излизането си от магазина съзря силуета на Сакура стоящ до вратата. Тя се стресна и се намръщи леко, но в същото време знаеше, че тази намръщена нейна физиономия бе само маска, прикриваща истинската емоция, която я обливаше, когато видеше Сакура.
Чу се гласа на Лейди Тсунаде, който гласеше:
-Момичета, Киба, елате насам. Навярно не сте наясно, за какво ви събрахме тук. Става въпрос за мисия. Мисия, в която ще трябва да откриете убежището на... Саске!
-Какво?! Саске?!?! –И двете момичета възкликнаха едновременно, а Киба ги изгледа странно.
-Да, Саске! –Твърдо отговори Годаймето.
–Искам от вас да откриете убежището му и да ни уведомите за местоположението му веднагически! Но, под никакви условия, не инфилтрирайте убежището дори и да го откриете!!! –Тежкия глас на Тсунаде пресече тъпанчетата на младите шинобита.
-Разбрано, Годайме-сама! –Отбеляза Киба
–Но, не е ли прекалено опасно? Чух някакви слухове, че Саске се е присъединил към Акатски, след като убил брат си… Истина ли е?
-Не знаем все още, точно за това ви пращам на тази мисия. Искам да разбера дали наистина е вярно. А доколкото завръщането му тук… Момичета –обърна се Тсунаде към Сакура и Ино, които стояха необичайно близо една до друга..
–Мисля, че вече сте “достатъчно големи” да разберете, че Саске няма намерения да се върне… И не смятам, че това би трябвало да е целта ви тук. Пращам вас двете не само заради специфичните ви умения, а също така и, защото знам, че вие двете единствено ще приемете мисията присърце, но не с цел да го върнете, а с цел просто да го откриете. И, нито думичка на Наруто за това!!![b] Дори не искам той да знае, че сте на мисия, камо ли, че сте на мисия свързана със Саске! Ясна ли съм?!
-Момичетата се спогледаха оттегчено, понеже знаеха, че думите на Тсунаде бяха истина. Саске не би пожелал да се върне в селото, но все пак… Все пак това бе техния шанс да го видят, както и да си отговорят на хилядите въпроси, които им се въртяха в главата. Но в този момент и един друг фактор започна да играе важна роля в решението им – любопитството, което сега изпитваха една към друга. Принципно те биха отрекли и отказали мисията на секундата, независимо с кого и с какво е свързана тя, защото не желаеха да работят в екип. Но сега бе различно. Сега и двете го искаха, а и Саске… И двете единодушно се съгласиха.
-Ясно, Хокаге-сама! –Отговориха и двете в един глас.
- Е,значи е решено. Тръгвате вечерта , за да не ви усетят останалите от селото. Тази мисия е под топ секретност, особено от Наруто!
Ино и Сакура кимнаха , а Киба се запъти към в къщи да вземе приготовленията за мисията и най-важния член на отбора – Акамару. Сакура се присъедини към Тсунаде и двете тръгнаха към офиса на Хокагето. Инойчи прибра Ино в магазина, където щеше да й даде наставления относно мисията.
Настъпи нощ. Сакура, Ино и Киба вече бяха тръгнали през гората , за да търсят убежището на Саске. Насочиха се към посока северо-запад, където се засичаше най-много активността на Акатски и предполагаемо на Саске. Двете момичета се държаха така , все едно нищо не е станало и , че отново се мразят , но и двете знаеха , че всъщност не е така… Просто не искаха да го показват. Когато се прибраха след съобщението на Тсунаде и двете не спряха да мислят за момента с вазата.. Киба обаче беше необикновено съсредоточен. Явно наистина искаше да изпълни тази мисия. Не след дълго , двамата с Акамару усетиха някаква особена миризма… Носеше се миризмата на смърт. Усещаха присъствието на петима човека наоколо, от които единия беше в много тежко състояние. Киба се спря, с него и Акамару. Момичетата го попитаха какво е станало и той им обясни за следата, след което се насочиха с Акамару в дясно от сегашната им позиция и се забързаха. От посоката, към която бяха тръгнали се зададе един тъмен силует. Това бе мъж, установи носа на Киба. Изглеждаше стар, присведен и като че ли влачеше след себе си една малка, дървена количка, в която неотдавна е имало храна установи Акамару, след като се приближиха на по-малко от 200 метра от мъжа. Те решиха да се спрат и да обмислят плана си. Киба обясни, че мъжът идва от посоката на петимата, които бе усетил по-рано. А защо той намираше тези петима за толкова специални бе, че миризмата на единия от тях му бе доста позната. Не можеше със сигурност да каже, че е на Саске, но определено му бе позната и бе на някой, който е срещал преди. А мъжът се задаваше точно от тази посока. Сакура, като лидер на групата нареди мъжът да бъде спрян и разпитан. Ино без капка колебание се захвана със задачата. Тя изчака правилния момент и изскочи пред мъжа, като направи джутсу за преравяне на спомените и паметта, което принципино изискваше още една нинджа да помага, но все пак бе възможно, за изключително кратко време. Мъжът се спря в крачките си и за секунди Ино откри това, което търсеше...

Нед Юни 13, 2010 7:53 pm

Глава 2ра:
ЖЕРТВАТА НА КАРИН

-Саске! –Извика тя –Виждам го, но не много ясно. Познах го по косата, лежи, до него лежи един увит труп, а пред тях са застанали някакви хора, които не мога да разпозная. И… Ако не се лъжа…Носят роби на Акатски…
-Знаех си! –Отбеляза Киба –Този подъл-
-Тишина! –Прекъсна го Сакура. -Не е ясно още в какво състояние е! Щом лежи значи може и да е заловен от тях, той носеше ли такава роба, Ино?
-Не мога да видя, прекалено неясно се вижда, а и тези пред него… Закриват го.
-Значи все пак има възможност той да е бил заловен от тях! Трябва да побързаме! Къде се намират?
-В някаква изоставена таверна, недалеч от тук. А този е някакъв търговец, пратен при тях да ги снабди с провизий.
-Ясно! Да потеглямае тогава, нямаме време за губене! –С което отбора им потегли, а мъжът се струполи в безсъзнание на земята. Те се запътиха към таверната, която Ино бе видяла, а тя не беше далече, на по-малко от километър от тях. Когато я наближиха, обонянието на Киба и Акамару изведнъж се изостри и те мигновено спряха. С тях Сакура и Ино, объркани.
-Какво става, Киба? –Попита Сакура.
-Усещам присъствието им, а този познатия, който ви бях описал по-рано, със сигурност е Саске! Четирима от тях са вътре, а петия ми се губи... Усещам, че е точно пред нас, но как е възможно пред нас няма никой? –Момичетата и Киба се огледаха, да не би да е някъде над тях. В този момент, Акамару, който вървеше напред, надушвайки нещо, стъпи в една локва, от която се подаде една длан.
-Проклето псе! Махни си лапата от лицето ми! –Чу се глас от локвата и очите на всички се насочиха към нея. Бавно от нея започна да се заформя човешко тяло, което се издигаше нагоре и в този момент лицето на Суйгетсу се показа от заформилия се силует. Той все още държеше лапата на бедния, объркан Акамару и сатирично подхвърли:
-Приятно ми е да се запознаем, аз съм Суйгетсу – каза той докато размахваше лапата на уплашеното куче нагоре, надолу.
-Акакамару! –Провикна се Киба.
-Аха! –Отбеляза Суйгетсу –Акамару-чан, значи. Много ми е приятно да се запознаем. А вие кои сте? –Лукаво им се усмихна Суй. Акамару посегна да го захапи и в момента, в който заби зъбите си в плътта му, вместо кръв, по земята се разтече вода.
-О! Лош Акамару-чан! –Отбеляза Суй и с един замах отпрати кучето в съседното дърво, където се заби и падна на земята.
-Акамару~! –Извика отново Киба, след което се засили към Суйгетсу. Сакура го хвана за блузата и го дръпна обратно с думите:
-Стой! Знае ли се какви изненади още ни чакат, ако продължим напред. Акамару е добре, нищо му няма, успокой се и остави на мен! Кой си ти? –Попита Сакура –Или, по-точно, какво си ти?!
-И най-важното! –Прекъсна я Ино –Къде е Саске и тук ли е въобще?!
-Хах, Саске ли? Че какво може да искат едни пачаври като вас от нашия лидер?
-“Лидер ли?!” –Помисли си Сакура –“Невъзможно е!”
-Какво имаш предвид, белокоско!
-Той има предвид –Прекъсна го Джууго, който се подаде от вратата на полу-срутената таверна –Че Саске е тук, добре е и не желае да го безпокоят докато спи. А вие кои сте и какво търсите тук? И най-вече какво желаете от Саске? –След тези думи и двете момичета бяха вкаменени от ужас. И двете не можеха да повярват, че Саске би се съюзил с Акатски, за това и не повярваха.
-Това не те вълнува! –Буйно отговори Сакура, след което даде команда за атака. Киба извика –Гатсуга! И в този момент той и Акамару направиха своята двойна Гатсуга, която бе насочена към Джууго. Той пусна своя сийл и трансформира ръката си в нещо, което не може да бъде описано с прости думи, но символизираше огромно пипало. То сграбчи Акамару, който се движeше към него в гръб и го хвърли към Киба. Те се сблъскаха и полетяха в обратната посока. Суйгетсу изскочи пред тях с огромния си меч и с един замах ги разряза и двамата на половина пред очите на Сакура и Ино. И двете силно ококориха очи, докато тичаха към тях и извикаха:
-Киба~!!! Акамару~!!! –Кървавите, разсечени трупове на Киба и Акакамару се струполиха пред краката им, а двете замръзнаха и гледаха в ужас картинката, която се разви пред очите им. Суйгетсу през това време облиза кръвта от меча си и я изплю на земята.
-Тц тц! Да му се невиди! Само дето трябваше да си омърся меча с тези аматьори! Дами, какво ще правите сега? –С това Сакура бавно вдигна поглед нагоре и гневно се взря в ухилената, нагла физиономия на Суйгетсу.
-Ти!!! Копеле мръсно, ще те убия!!! –Извика тя и се затича бясна към него. Точно се бе засилила да го удари и чу писъка на Ино, който бе вик за помощ. Тя се обърна рязко назад и видя червенокосата Карин, която бе награбила Ино отзад и бе притиснала кунай към врата й. Тя бе хванала едната й ръка отзад, а другата бе поставила на лявата гръд на Ино.
-Внимавай какво ще правиш, малката! –Обърна се тя към Сакура –Аз ти предлагам да не мърдаш, защото имам ужасни рефлекси и доста често бъркам движенията на ръцете си, ако разбираш за какво ти говоря. Може съвсем лесно да ми се изплъзне дясната ръка и хоп! До тук с живота на приятелката ти. –Сакура се спря и в този момент усети силния ритник на Джууго, който я запрати в отсрещното дърво. Тя падна, почти в безсъзнание и стана зрител, на това което щеше да се развие пред очите й.
-Хм, защо да не си поиграем с тях малко? Нужно ли е да ги убиваме веднага? –Попита, уж, притеснителната Карин –Тази тук изглежда доста пищна –Отбеляза тя докато стискаше едната гърда на Ино. А Ино издаде съвсем лек звук, в който таеше недоволство, но в същото време и явното притеснение се изписа по лицето й, след като то се изчерви. –Много харесвам русокоски! –Каза Карин и облиза лицето й от лявата страна. Ино започна да се дърпа и да шава, опитваше се да се измъкне, но без успех. Суйгетсу застана при Сакура и допря меча си до врата й и й каза само:
-Гледай, без да мърдаш! –В този момент Джууго хвана Ино за краката и я притиснаха с Карин към земята. Той държеше краката й, а Карин беше седнала върху диафрагмата й и беше поставила ръцете си върху тези на Ино. –Сега вече няма къде да ми бягаш! –Каза тя и започна да ближе врата и лицето на Ино, докато Джууго стоеше безмълвно и просто държеше краката й да не мърдат. Карин започна да прокарва куная си по кожата на Ино и стигна до късото й, копчесто горнище, което разкъса с един замах. Изскочиха средно-големите гърди на Ино и единствено кадифения й сутиен ги деляха от студения, метален кунай на Карин, който се бе спрял точно между тях. С още едно леко движение тя разкъса сутиена на Ино, разкрвиайки меката й, неосквернена плът. –О, да! Сега ще се позабавлявам едно хуабво! –Бързо отбеляза Карин и впи устни в зърната на Ино. Тя издаде писък, от който не стана ясно дали е на удоволствие, или на ужас. Карин не се спря и започна да облизва цялото й тяло, но в същото време допусна една огромна грешка. Без да се усети, тя беше пуснала ръцете на Ино. Тя успя да сформира сийл и вникна в ума на Карин, като започна да я контролира без другите да се усетят. Бе направила Shintenshin no Jutsu. Ино, в тялото на Карин, се изправи плавно и с едно рязко движение забучи куная на Карин в рамото на Джууго, което го накара да пусне краката на Ино и тя мигновенно се превхвърли обратно в нейното тяло. Вече свободна, тя избута трупа на Карин, който бе в безсъзнание и бързо се надигна. Сакура успя с едно движение да избута меча на Суйгетсу от лицето си, поради факта, че той бе разсеян от това, което се случи току-що. И след няколко кратки секунди Сакура се озова пред Ино, сграбчи я за ръката и я поведе на някъде, бягайки. Суй мигновенно тръгна да ги гони и в този момент усети една тежка, но все така финна длан, притискаща го по гърдите, която го спря на място.
-Стой… Няма смисъл, не си заслужава. –Каза тежкия глас на Саске, който току-що се бе появил, и Суйгетсу прибра меча си на момента. Момичетата се запътиха към гората, където вече следата им бе изчезнала...

Следва продължение…

Офф. Двете бяха в едно , но ми се стори много дълго , за това го разделих на две.. ;d А и фикчето е + малко помощ от 1 фр ;d

Нед Юни 13, 2010 8:14 pm

Ихаа мацко просто е невероятно Дръж приятелите си близо, а враговете си В ТЕБ! 242502

И имаа юриии!! :kisss: :kisss: Освен това има многуу хубави описания Дръж приятелите си близо, а враговете си В ТЕБ! 242502

Абе с две думи:Давай ОЩЕЕЕ!! Дръж приятелите си близо, а враговете си В ТЕБ! 242502

:obi4amte:

Нед Юни 13, 2010 8:28 pm

Той самия фик ще е юри и шоуджо-ай

Нед Юни 13, 2010 8:44 pm

Супер

А кога ше има ощее?? Дръж приятелите си близо, а враговете си В ТЕБ! 242502

Нед Юни 13, 2010 9:03 pm

Малее страхотно е Дръж приятелите си близо, а враговете си В ТЕБ! 242502

Давай ощее! Дръж приятелите си близо, а враговете си В ТЕБ! 242502

Нед Юни 13, 2010 9:15 pm

Хфхахахаха - на Топчету му допада ... малко повторения, ама яко Дръж приятелите си близо, а враговете си В ТЕБ! 787605

искам още!

Нед Юни 13, 2010 9:31 pm

Охо
Много ми хареса
Юри... супер
Грешки не видях, всичко е ОК
Хайде давай още

Пон Юни 14, 2010 2:31 am

Тъй тооо, май вече започнах да пиша коментари само, ако си заслужава. Тоест рядко.
Имам добра и лоша новина. Надявам се да прочетеш и двете с доверия спрямо моят коментар.
Добра новина:
Лелее, направо не мога да повярвам на очите си. В последните няколко седмици виждам само къси глави и МНОГО грешки в тях, което ме кара да се откажа, да продължа да чета новият излязъл на "пазара" фик. Е, това не мога да го разбера в обществото... харесват се произведения пълни с грешки и не много добри идеи.
Ще ти кажа само едно - Браво.
При теб се е получило и то доста добре. Дълги и смислени глави. Вложила си в новото си произведение част - комедия, част - сериозно положение. Съчетала си нещата идеално. Това наистина ми направи голямо впечатление. Радвам се, че най-вече не пишеш в главите си "впредвид" или "в предвид", а "предвид", за което много ме зарадва. И без това ми беше втръснало на всякъде да чета такива грешки, които лично на мен ми вадят очите.
Радвам се, че пишеш толкова дълги глави (повече от 200 думички...).
Заглавието ти, ми направи също голямо впечатление, заради което се наех да прочета написаното от теб.
Във форума виждам много смислени и интригуващи заглавия, но съдържанието хич го няма...
Лоша новина:
Душа, (...) - това се нарича многоточие, а не (..) - Така написано по твоя начин е груба грешка. Моля те, не я допускай повече.
Относно пунктуацията, стреми се по-малко многоточия да има. Все пак, недомлъвките в по-големи дози са досадни.
Оставяй разстояние след (-) при пряка реч.
Това, което казваш, че си разделила 1-ва Глава на две части не ми допада. Една глава трябва да е повече от 1000 думи, което при теб се е получило. Послушай ме и продължавай да пишеш толкова дълги глави и за напред.

Ще ти следи фика с интерес.
Пп. Гледай да не се издъниш нещо, че ще те бия. Фика ти е супер и задължително трябва да бъде довършен, а не захвърлен.

Пон Юни 14, 2010 11:41 am

JoInT{}MaNia4ka написа:Тъй тооо, май вече започнах да пиша коментари само, ако си заслужава. Тоест рядко.
Имам добра и лоша новина. Надявам се да прочетеш и двете с доверия спрямо моят коментар.
Добра новина:
Лелее, направо не мога да повярвам на очите си. В последните няколко седмици виждам само къси глави и МНОГО грешки в тях, което ме кара да се откажа, да продължа да чета новият излязъл на "пазара" фик. Е, това не мога да го разбера в обществото... харесват се произведения пълни с грешки и не много добри идеи.
Ще ти кажа само едно - Браво.
При теб се е получило и то доста добре. Дълги и смислени глави. Вложила си в новото си произведение част - комедия, част - сериозно положение. Съчетала си нещата идеално. Това наистина ми направи голямо впечатление. Радвам се, че най-вече не пишеш в главите си "впредвид" или "в предвид", а "предвид", за което много ме зарадва. И без това ми беше втръснало на всякъде да чета такива грешки, които лично на мен ми вадят очите.
Радвам се, че пишеш толкова дълги глави (повече от 200 думички...).
Заглавието ти, ми направи също голямо впечатление, заради което се наех да прочета написаното от теб.
Във форума виждам много смислени и интригуващи заглавия, но съдържанието хич го няма...
Лоша новина:
Душа, (...) - това се нарича многоточие, а не (..) - Така написано по твоя начин е груба грешка. Моля те, не я допускай повече.
Относно пунктуацията, стреми се по-малко многоточия да има. Все пак, недомлъвките в по-големи дози са досадни.
Оставяй разстояние след (-) при пряка реч.
Това, което казваш, че си разделила 1-ва Глава на две части не ми допада. Една глава трябва да е повече от 1000 думи, което при теб се е получило. Послушай ме и продължавай да пишеш толкова дълги глави и за напред.

Ще ти следи фика с интерес.
Пп. Гледай да не се издъниш нещо, че ще те бия. Фика ти е супер и задължително трябва да бъде довършен, а не захвърлен.

О,бих го довършила , дори само заради теб. За многоточието..Съжалявам..просто така съм свикнала да пиша в скайп,по чатовете и т.н.. Както и сега , както виждаш. Иначе мерси за критиката и за изказаното мнение. ^^