Училището в Чикаго.

1ва глава
Един фик и от мен! Надявам се да ви хареса и сорри, че е толкова кратко.. Също и за грешките, ако има такива!

Дните минаваха бавно за седемнадесет годишното момиче, което имаше дълга синя коса с големи къдрици в краищата, зелени очи, слабо и не много високо.

С всеки изминал ден настъпваше денят, в който щях да се местя. Да, заминавах за Чикаго при баба си, понеже бях получила поредна дванадесета двойка по математика. Ужас! Мразех този предмет. Колкото и да не исках да напусна Коноха, да се разделя с приятелите си и да се сбогувам с гаджето ми Лин, трябваше. След два дена щях да заминавам.
Сутринта настъпи. Аз станах, оправих се като не пропуснах да си сложа малко фон дю тен и гланц. Облякох униформата, която се състоеше от къса синя пола, бяла риза и синя на бели раета вратовръзка, на която беше изписано името на училището. Взех си раницата и потеглих към спирката, която се намираше на три крачки от нас.
Чаках доста време и ето че най-накрая дойде автобуса. Качих се и седнах на четворката. След няколко минути се качи и Лин. Той имаше кестенява коса, кафеви очи, висок една глава над мен и мускулест. О да, всички си падаха по него и брад му Саске.
-Хеи, слънце! – Прегърна ме той.
-Здрасти! – Отговорих най-безралично когато видях, че червенокосо момиче с очила влезе и седна при нас. Тя беше самия дявол. Също беше една от най-големите ми врагове, който свалят Лин.
-Лин може ли да поговорим? – Попита тя.
-Стеиси изчакай ме тука. След малко идвам. – Аз само кимнах и хвърлих злобен поглед към цайсатката. Тя го хвана за ръката и го повлече след себе си най-отпред. Аз дори не ги виждах понеже автобуса се беше препълнил, а това беше найстина гадно.
Дойде време да слизам, а него все още го нямаше. Това ме разтревожи. Аз тръгнах към пейката в двора на училището, на която се събирахме всяко междучасие.
Звънеца би. Аз тръгнах към стаята да го потърся, но без резултат. После проверих салоните. Не! После коридорите докато не видях брад му. Затичах се към него и започнах да разпитвам.
-Саскеее.. Къде е Лин? Виждал ли си го? С кого?
-По спокойно! Не съм машина за отговори. Първо – Незнам къде е! Второ – Видях го преди пет минути да слиза надолу към мъзето с червенокосата. – Това ме подразни, но щях да го намеря и яко да му се скарам. Затичах се към мъзето където започнах да причувам някакви гласове. Приближих се още повече. О да, това беше гласът на Лин и Карин. Какво по-дявулите!
-О да! Продължавай! – чуваха се писъците на цайсатката и междовременно скърцащо легло. Една сълза падна от лицето ми, следвана от още безброй. – Сигурен ли си, че не искаш да си с мен? – попита най-нахално прасето.
-Карин. Немога просто ей така да оставя Стеиси! Хайде да тръгваме. Стига ти толкова. Без това тя сигурно се е разтревожила.. – След тези думи се оплаших и започнах да оглеждам за място, където да се скрия. Ето, че намерих един шкаф. Набутах се в него и зачаках.
Скърцащата врата се отвори, от където излязаха те. Качиха се по стълбите и излязоха. След това и аз.
Пред вратата на стаята си поех въздух и влязох.
-Извинете че закъснях сенсей. Бях на лекар. – Оправдах се аз и си седнах на чина. Там „бившото за мен гадже”, който вече ненавиждах ме прегърна и ме целуна страстно.
-Пусни ме идиот такъв. Не смей да ме пипаш с мазните си ръце, който сигурно са напипали сто жени. – Изкрещях и отидох да попитам дали може да се преместя. Естествено учителя ме примести при брад му Саске. С него си говорих цял час.Честно да кажа ми беше приятно ..
След часа всички наизлизаха както и аз. Отидох на пейката и заплаках. След две минути дойде и той.
-Защо се държиш така с мен? Какво съм направил? – Попита студено Лин.
-Нещастно копеле такова. О, значи незнаеш какво си направил? Исках да ти кажа, че заминавам и то скоро. Неискам да те виждам! – Отговорих със силен тон и тръгнах напред, блъскайки рамото си с неговото. Той ме хвана за китката и ме целуна. Това доста ме подразни и му ударих един шамар.
-Какво ти става?
-Ще ти кажа какво ми става. Първо помисли преди да лягаш под завивките с друга мило! – Всички се бяха насъбрали около нас и гледаха сиира.
-С кого съм лягал пък сега?
-Пффф... Ядосваш ме!Нека цялото даскало научи..! Мислеш, че съм глупава и няма да те намеря в мъзето с лиглата! Проста кучка! Ще я намеря и ще й оскубя главата. Точно така, видях те да се натискаш с нея. Неблагодарник! – Изкрещях право в лицето му. След което се прибрах и заповядах на родителите ми веднага да се приместя в Чикаго.

Ух, много ми хареса главичката макар, че беше къса. Имаш грешки и нещата се развиват малко бързо, но нищо. Еми какво друго... Давай следващата глава

Какво да кажа... Историята е интерестна и увлекателна, но... Има просташки изрази и видях пунктуационни грешки Няма да говоря за правописните, защото всеки ги допуска, когато пише на комп... Съвет от мен... Намери си редактор, които да гледа за пунктуационните и правописните грешки... Ще чакам следващата глава, за да видя развитието.