Eдна невероятна история (по-скоро моя тъпотия ХД)

Мислих мислих и най - накрая се реших да пусна този фик. Така грешки очаквайте! Много ще са! В момента си търся редактор, за да не допускам тези "грешчици" и да успея да напиша нещо смислено. Ако някой иска да се залови с трагедията /мен/ нека ми пише на ЛС и да се разберем. Сега се наслаждавайте на грешното ми творение.




Лятото на град Париж 2346 година

Здравейте, казвам се Ема Хейнс, на 17 години съм и живея в Париж. Имам дълга черна коса, кафяви очи и бледа кожа. След няколко дни ще навърша 18 и ще наследя наследството, което баща ми остави. Преди няколко години баща ми умря в инцидент завещавайки цялото си богатство на мен...

Първа глава

След като Ема навърши 18 тя се нанесе в голям мрачен палат заобиколен от бели рози. Картинката я успокояваше, защото самата тя нямаше така наречения "вътрешен мир" , постоянно се бонтуваше и пищеше докато спи, сякаш някой я преследваше... Момичето обичаше повече ноща, от колкото деня и затова вместо да се мъчи със сънищата си тя излизаше да се разхожда в градината от бели рози.

Една вечер докато тя се разхождаше из полята от рози заобикалящи палата момичето седна на една пейка и се загледа в луната. Тази нощ нямаше никакви облаци, това значеше, че всички звезди се виждаха включително и застаналата между тях луна. Беше пълнулуние и Ема се вълнуваше - при всяко пълнолуние тя се чувстваше странно или по - скоро особено... нямаше кой знае колко приятели затова все си стоеше удома разхождайки се из голямата градина. Докато гледаше луната нещо я притегли и тя сякаш в транс се запъти към близката планина.
- Идвам...идвам! Обещавам няма да те оставя! - повтаряше си тя докато вървеше към върха на планината. Най - накрая тя стигна до някаква пещера, поколеба се да влезе, защото видя червени очи светещи в мрака, а около нея сякаш вълци виеха. Престраши се и влезе. Навлизаше все по- навътре докато не стигна някаква порта или нещо приличащо на голяма врата.
- Сега или никога! - викна Ема и отвори вратата. Плахо подаде глава, огледа се и влезе. Пред нея се разкри чудна картина - голяма и широка стая, а в нея бяха положени пет голями трона. До стените бяха разположени 10 статуи на вълци или поне така изглеждаше, защото те бяха изправени или по-точно все едно са хора с козина. Забеляза, че между всеки вълк има по една голяма врата в стил готик. След около две минути влязоха петима човека с червени очи, а след тях вървяха по три вълка служещи за нещо като бодигардове.
- Здравей, Ема. Добре дошла в долния свят! - каза един от тях след като всички седнаха. Вълците я наобиколиха и я накараха да каже нещо.
- Дообре сигурно отново се повтаря кошмара. Може ли да ме одраскаш? - попита Ема един от вълците. Той не се поколеба и я одраска, колкото да я заболи. Чу се едно "Ауч!" . "Явно не сънувам" каза си момичето след като разтърка леко одрасканото от вълка. Тя започна отново да оглежда мястото, в което се намираше. Вече на четири от голямите столове бяха седнали странни хора с червени очи странно усмихващи се, а до тях на малки възглавнички се излежаваха вълците.
- Значи Ема се върна от там където започна? - викна един глас влизащ през една отворена врата. Този глас 'и се стори познат. В главата 'и нахлу спомен.
СПОМЕН:
- Тате ела да видиш нещо. - викаше тя от стаята си. Никой не се появи и Ема реши да слезе, за да види дали баща 'и е излязъл.
- Здравей, Ема! - посрещна я непознат. Той държеше баща 'и на ръце с разкъсано гърло. - Искаш ли да ме придружиш? - в този момен момичето избягало уплашено.
КРАЙ НА СПОМЕНА.
Ема се сети, че от този ден нататък тя бе започнала да сънува това място, както превръщането 'и във защитник на вампирите, върколаците и приятелите им вълци. Тя също и разпозна новият човек в залата. Да. Това беше този, който беше убил баща 'и.
- Искам да знам името ти. - каза тя и впери поглед в него.
- Казвам се Дакс Грифин. - отговори 'и той тромаво, но и сериозно.
- Значи се познават... - обади се мъжът с червени очи и леко дълги зъби. Чак сега Ема успя да го забележи и разгледа. Имаше бледа кожа, червени очи, бели зъби като кучешките бяха малко по-дълги от тези на нормален човек, руса коса и чаровна усмивка. Всъщност като се загледа всички около нея се усмихваха мазно. - Добре нека да ти разкажем за какво си тук. След като...
- Спрете. - прекъсна го Ема. - Знам защо съм тук. Трябва да ви защитавам от нещо много силно и зло във вашия свят. Но кажете ми срещу какво ще се бия и не сте ли вие злото тук?
- Първо, забравих да се представя. Името ми е Вал. Сега ще ти разкажа историята на нашият свят. - Вал леко се прокашля и продължи. - В началото горния и долния свят били едно. Имало хора и същества като нас. С времето нещата се променяли. Вампирите и върколаците започнали да прогонват хората, защото намирали ценни камъни, които според тях, които имал такъв камък щял да стане владетеля на света. Не искали никой да намира камъните, а и било по-добре да ги прогонят от това хората сами да започнат да бягат. Имало един човек под "маската" на вампир, който останал тук. Създал горния свят и приютил там хората. За наше отмъщение направил богове, вещици, магьосници и полу-вампири полу-хора. След като ги създал започнал да ни атакува със своите същества. Но всеки от тях искал да няма господар, така се обърнали срещу своя създател. Той нямало как да ги победи, а ние отказвахме помоща си, така създал пророчеството, в което се споменава твоето раждане, а също и това как ни защитаваш от всички тези неща.
- Но, за да можем да те накараме да дойдеш тук трябваше някой да убие бащати. В случая бях аз. - каза Дакс като леко изкриви лицето си в самодоволна усмивка.
- Значи ти е смешно, а? Не знаеш колко мъки съм преживяла, а ти се смееш! - Ема се развика беше готова да нападне, но знаеше, че не може да го победи.
- Баща ти бе този, който ни завеща тази участ! Този, който ни прокълна да вярваме в спасението на едно пророчество измислено от този, който щеше да ни унищожи! Затова млъкни и слушай какво ти говорят! - заповяда 'и Дакс. Момичето изглеждаше уплашено, но в нея се надигаше гняв, гняв който я караше да иска да го убие.
- Не наливай масло в огъня Дакси. - каза му тя скривайки гнева си.
- Същото се отнася и за теб Еми. - отвърна 'и той без да се колебае. Ема се огледа всички бяха зяпнали като пребозали телета, а Дакс се приближи до нея. Чак сега тя усети, че от одрасканата 'и ръка течеше кръв, която бавно капеше на пода, а с всяка капка жаждата на вампирите ставаше все по-голяма. Четиримата седящи вече бяха правостоящи леко приближавайки се към нея. Всички леко и плавно започнаха да вървят към нея, а очите им от червени ставаха все по червени. Момичето се дръпна назад, но се блъсна в стената зад нея. Тя вече виждаше изхода от тази сцена - смърт, смърт и то не за кого да е, а за нея...

Следва продължение...

Другия път мисли повече.. ;дд

Значи ..

1. Как може тая да е толкова тъпа, че да каже на един от вълците:
-Одраскай ме.. >.>

2. "Убихме баща ти, за да те викнем" - значи тва ми се стори много объркано..

Цялата тая история ми се стори объркана.
Претупваш всичко.
Много неща стават и то още в 1-вата глава.
Бързо се развива действието.
След като е в транс, надали тя ще може да разсъждава като например да се чуди дали да ходи в пещерата или не.
Защо по дяволите е наречен "долния свят" , като:

А) намира се в хълм
Б) лесно се стига - просто влизаш в пещерата и тва е

Имаше понктуационни грешки.
Ония там пичове са вампири, а в стаята има:


* - вълци
** - по стените има вълци
*** - вампирите и вълците/върколаците изобщо не се разбират


Лятото на град Париж 2346 година >> баси и фантасмагориите.. поне да го беше написала правилно >> Лято, гр. Париж, Франция, 2346 г.

Таа така..

Извод:
Трябва ти сериозен редактор.
Добре, че си го усетила.
Можеше да избегнеш част от грешките.

Ти за какво мислиш, че още в началото съм написала, че ще е бъкано с грешки? Смисъл един ден нещо ме накара да напиша някви луди неща свързани в едно. Е, това е резултатът. Имам предвид, че това е написано този ден без дори да се замислям. Така че ако ще пускам втора глава ще е доста по-смислено и няма да има бързо развитие. Просто сега пуснах нещо напълно страхотно мега кинг конг тъпо нещо. Тази главица беше написана на момента, точно когато ме вдъхнови една картинка. Затова втора глава въобще ще е много по-добра.
Колкото защо съм го нарекла "долния свят" ... хмм, да права си на хълм е и се стига лесно, но когато отвориш въпросната "врата" се телепортираш, просто не съм го написала. Пуснала съм нещо изплувало в главата ми, което и за мен е доста скучно и бъкано с тъпотия и грешки. Сега да не ми кажете "ами ти защо си го пуснала, щом си знаела, че ще е така?" пуснах го, за да мога да го продължа по-смислено. Малко по-късно ще кача втора глава, затова не съдете по първата.

Има и още нещо... това, че в "Здрач" и другите филмчета и книги върколаците, вълците и вампирите не се разбират това не значи непременно да пиша, че не се разбират. Ако се зачетеш ще видиш, че срещу тях са богове, вещици и др. Което значи, че в тази ситуация може да се съединят в едно и да са приятели. Както казах по-горе това е просто първа глава - нещо измислено импулсивно и пуснато, за да се продължи по-смислено.

Ии на мен ми хареса..! :|-): :|-): :7D: Давай главата скоро! :)

Така, както казах съдете по тази главица. Искам да дам и пояснение. Вамповете и върколаците са приятели, нищо, че в "Здрач" и другите филми и книги не се разбират, това не значи непременно да пиша - не се разбират. Колкото до споменатите вълци... те са нормални НЕ са върколаци, а са нещо като домашни любимци на вамповете. Грешки ще има, не съм я проверявала, затова ги очаквайте.


Втора глава


Точно когато всичко за Ема беше свършено и тя изпадаше в паника, видя как Дакс вече е на нужното разстояние, за да успее да я ухапе. Преди това да стане момичето се усъзна и протегна ръка, за да го отдалечи, но вместо това тя истреля нещо като голяма червена топка, която отдалечи нападателите поне на 5 метра. Ема ококори очи от това, което туко що бе направила.
- Значи вече проявяваш дарбите си... - каза тихо Вал като се изправи и седна на големият стол до него, а след това и другите четирима неизвестни вампири. - След като вече имаш дарби не можем да те ухапем, за да те направим наша сопственост.
- Изчакайте малко. Какво имате предвид по "ваша сопственост" ? Аз да не съм ви играчка?!? - попита учудено и много гневно.
- Не, не си. Просто сега ще продължиш по твоя отреден от пророчеството път. - отговори й Вал, като след това стана. - Виж, Ема сега е времето да ти кажа какво ще се случи с теб.
- Уау. Стоп. - Ема протегна ръка и заговори. - Стоп! Не искам да чувам как ще умра или как ще ви защитавам. Дотук бях!
- Виж сега. Миличко ако той не ти разкаже какво трябва да се случи няма как да ни защитиш. Това значи, че ще погубиш и нашия и вашия свят, защото завладеят ли ни те ще искат повече власт. В случея горния свят. - каза й леко Дакс, след което седна на мястото на Вал. - Ако той не ти разкаже тогава ще се наложи аз да ти разкажа, за да предотвратим това, което евентуално ще се случи. А аз те уверявам, няма въобще да е за твое добро ако аз ти разказвам. Затова слушай внимателно. - заповяда й той, а тя само кимна, като даде знак на Вал да разказва.
- Добре, пророчеството казва... - започна леко Вал, но се усети и се телепортира до Ема като сложи ръце на раменте й. - Пророчеството определи как да живееш. След раждането ти, ти ще си необикновенна. Винаги ще намираш неща, които другите дори и да искат няма да намерят. Лека - полека ще започнеш да развиваш дарби, но когато навършиш 18 те ще се проявят напълно. Както знаеш всяка добра страна си има и лоша. След като си необикновенна ти няма да си много общителна и ще имаш тесен кръг от приятели. Отредено ти е да обичаш ноща, а през деня да се криеш в дома си. С тези дарби, които споменах по-горе ти ще успееш да спасиш, както нашия така и вашия свят. - Вал я пусна и се обърна с гръб към нея. - О, забравих. Трябва да тренираш тези дарби. Имаш избор, но да знаеш най - добрия е Дакс. Друго нещо... няма. - след тези думи той изчезна, а заедно с него и четиримата седящи вампири. Това беше шансът й да избяга и тя не се поколеба. Тръгна към вратата в голями стъпки, но някой ги замрази.
- Да не си помисли, че и аз съм изчезнал... - каза й Дакс, а Ема леко се обърна с тъпа усмивка. - Няма да се измъкнеш от мен.
- Аз и не искам. - отвърна му леко на присмех Ема и се почеса зад врата.
- Виж сега. Вал каза, че ще имаш избор, но нямаш! Аз ще те тренирам дори ако се наложи да умреш. И смени тези прокъсани дрехи. - чак сега момичето се усети и реши да погледне пижамата си. Тя с ужас откри, че пижамката й е прокъсана от вървенето през храсталаците, също така видя, че голяма част от областа при гърдите беше отстранена, затова тя бързо ги закри с ръце.
- Сладурче не се плаши. Аз знам как да облеча едно сладкишче във войнишки дрехи. - обади се Зак, хвана едната ръка на Ема и я поведе на някъде. Момичето веднага започна да си се представя като клоуните от армията. Започна от косата - коса вързана като на бабите с тук-тамее някоя фибичка, за да държи падащите кичури коса; малка шапчица, каквато носеха френските художници; бяла ризка закопчана до горе и една вратовръзка с изобразен герб; тъмно зелено яке, което леко бе разкопча, за да се вижа герба; широки зелени панталони вързани, за да не падат с един кожен колан; ботуши с голями връзки и големи подметки. Да, това беше нейната фантазия за облеклото й, но всъщност то щеше да бъде съвсем различно. Когато спря да фантазира забеляза, че минават по тесен коридор. На която и страна да погледнеше имаше по една висока, дървена врата с голяма метална дръжка. Загледа се в Дакс, отзад тя забеляза черната му коса и стройно тяло, когато Дакс се обърна Ема забеляза черните му очи и леко бледа кожа. Забеляза и че носи пистолет, който беше скрил в ботуша си.
- Добре, пристигнахме. Сега изчакай тук, за да ти донеса дрехи и да смениш тези парцали. - той бързо я огледа, за да прецени горе-долу размера на дрехите и изчезна. Ема отново започна да си се представя като някой от армията. "Сигурно ще завра в тези дрехи, камоли да се бия с някой. " помисли си тя и си лепна една тъпа физиономия. След 10 минути чакане Дакс дойде, носещ някакви дрехи.
- Пробвай ги и да видим как ти стоят. - каза й той и посочи една съблекалня. Ема веднага се замъкна там и веднага започна да облича дрехите. След две минути излезе. - Браво на мен. Избрал съм нещо свястно този път. - обади се Дакс след като я видя.
- Хей, ти на това ли му казваш свястно?!? - викна Ема. Имаше си и причина. Малката синя поличка едвам закриваше дупенцето й, а бялата блузка беше много къса за нея, колкото до ботушите те стигаха до колената й, общо взето приличаше на стриптизиорка. - И наричаш това облекло, а? Веднага искам нови дрехи, ако може и сама да си ги избера ще бъде много по-добре. - леко изръмжа момичето, а Дакс вдигна ръмене. Той й показа откъде е взел дрехите и зачака да види в какво се е облякла. Ема се появи в по-приличен вид. Ботушите не стигаха до колената, а до глезена; имаше къси, прилепнали черни панталонки; белия потник се връзваше отлично на всичко, а косата й беше вързана високо.
- И това става. Но да знаеш повече ми харесва това, което аз избрах. - каза й Дакс и леко се засмя.
- Ако толкова ти харесва късата поличка облечи я ти. - отговори му Ема и се усмихна дяволито. Дакс не почака и веднага и върна закачката като се подигра с това, че няма къде да сложи пистолетите си или въобще нещо да държи. След малък спор те млъкнаха и Дакс реши да я заведе до стаята й. Отново я хвана за ръката и я поведе по тесния коридор. " Сигурно ме води някъде, където и дявола не би стъпил... " помисли си тя, но реши да го последва. Огледа се за последно в дългия коридор. Нямаше кой знае какво, но все пак вратите не липсваха. Стихнаха дъното му и тя леко леко ококори очи. На последната врата пишеше " На Ема. " и още няколко знаци, които тя не можа да разбере.
- Тук ще е стаята ти. Забавлявай се! - момичето влезе, но стаята не беше безлюдна...

Следва продължение...