~Огън и Лед: Невъзможната любов~

Принципно този фик имаше друго заглавие, но реших да го променя. Стана ми интересен и вероятно ще продължа да го пиша.




Глава 1 - Гордостта на Учиха

-Аники! Аники, ставай! Време е да тръгваме! - Мадара разтвори лениво очи и се огледа сънено като първото нещо, което видя бе лицето на брат му, гледащо го като пролетното слънце навън, едва на 5-6 сантима от неговото.
- ИЗУНА! КАКВО ПО- .. - Мадара задълба главата си колкото се може по-надълбоко във възглавницата, че да се отдалечи от лицето на брат си.
- Аники, да не забрави вече - Изуна леко се поотмести и започна да дърпа брат си да става - Днес е, днес е!! Трябва да тръгваме - сега! - Изуна успешно издърпа Мадара от леглото му, след което започна да му връчва дрехите - Обличай се и да вървим!
Мадара се облещи - понякога му идваше да халоса по-малкият си брат с някой чехъл заради такива изцепки. Но тъй като чехъл не му се намираше, той рече:
- Изуна, какво по дяволите ти става?! Трябваше ли точно ТАКА да ме събуждаш?!
- Извинявай, аники ... - изфъфли Изуна невинно, а после продължи по-ентусиезирано - Но от днес започва *Спортният Фестивал на страната на Огъня! Задължение ни е да отидем! Не бива да закъсняваме, нали?
- Спортният фестивал ли ..? - избоботи Мадара докато сваляше пижамата си и навличаше обичайните си широкоплощести дрехи.
Изуна закима още по-енергично, като поде захвърлената пижама и прилежно я сгъна.
- Където всички кланове от Страната на огъня се събират мирно ли..? - продължи той, а Изуна отново кимна. - Ясно значи ... - Мадара сложи горнището си, което се спускаше като халат до под кръста му и което имаше Учиха знак гравиран на гърба му, и завърши като завърза и препаската си около него.
Изуна бързо подаде на брат си торбичката му с оръжия, след туй и катаната му, прибрана в калъфка. Мадара ги пое и окачи на импровизирания колан.
- Добре, готов съм. - кимна той и Изуна засия.
Двамата Учиха братя излязоха от триетажната им къща - най-голямата в Учиха селцето и поеха по една уличка, забързани да излезат от селцето.
Докато вървяха няколко други Учиха ги поздравиха като за добро утро, а Изуна им помахваше приятелски. Няколко Учиха девойки, които се бяха насъбрали в парка не откъснаха очи от преминаващите братя - Изуна и Мадара си имаха доста "фенки" онези дни, и не само заради красивата им външност и добре развити физически тела, но и защото именно те двамат бяха Лидерите на Учиха - гордостта на клана и най-младите лидери в историята на Учиха (Мадара - на 17, Изуна - на 15), както и едни от най-силните измежду клана им по онова време.
Когато къщите запопривършваха и накрая на селцето двамата братя ги очакваше групичка други Учиха, които вероятно също се бяха записали за Спортния Фестивал.
- Добър ден да се посъстезаваме, а? - оповести един 20-годишен Учиха, който бе най-висок измежду останалите.
- Добър е, Чозоу, дано *Рикудо ни донесе победа! - провикна се един друг от групичкат, който беше по-нисък и с доста орловски нос.
- Какво говориш, Яширо? - запротестира трети, който на години беше по-малък от Чозоу, но и доста мускулест - Ние си имаме живи богове пред нас! - и посочи задаващите се двама братя, които спряха пред тях.
- Е, чак пък богове ... - Изуна почервеня, не беше свикнал на такива комплименти.
- Я стига! Та вие сте господари на Огъня, *Братята Фенкиси! - закима четвърти
- Хн, такива сме ... - реши да сложи край на комплиментите Мадара - А всички ли, които ще се състезават са се насъбрали?
- Да, тук сме. - оповести Яширо.
- Тогава да вървим и да ги бием в името на Учиха! - Мадара вдигна юмрук на високо и всички останали Учиха се закефиха и завдигаха юмруци решени, че ще смелят всички останали кланове. Да се вдигне духа на състезателите беше от голямо значение, а Мадара имаше умението да прави точно това - беше роден лидер.
Групичката, наброяваща около 10 Учиха, изключвайки двамата братя, потегли из полянките - те се бяха отправили към оповестеното място където щяха да се проведат състезанията и не след дълго щяха да са там.




*Спортният Фестивал на страната на Огъня - тъй като по онова време, всички страни са били във война с почти всеки друг клан, клановете от Страната на Огъня решили да провеждат на всеки две години по един Спортен Фестивал - нещо като Олимпийските игри - клановете се събират мирно и се състезават с най-добрите си войни помежду си като само лидера на клана няма право да участва и все пак някои от състезанията не може да се каже, че са чак толкова мирни. По-късно този фестивал се преобразява в Спортен Фестивал на Коноха и възрастовата граница вече не е 15 години, а всеки генин може да участва
*Братята Фенкиси - поради професионалното използване на огнения елемент от Мадара и Изуна, те са наречени Братята Феникси
*Рикудо - Рикудо Сенин е нещо като баща на шинобитата - той първи открил чакрата, джутсутата и тн, също така спасил света и от унищожителната сила на Джууби. Учиха клана се отнасят с него като към Бог, защото един от синовете на Рикудо е предшественик на Учиха

И на мен много ми хареса... Такива хубави фикове вече са рядкост затова определено ще очаквам следващата глава с нетърпение....