За приятелството- посветено на ТоТоо и dark_vampire

Ето нещо, което исмислих посветено на едно много мило момиче, което много уважавам и не искам да страда... което би помогнало на всеки, който има нужда от помощ. Благодаря ти Тони, че ме разчувтсва така, никой не беше успявал... Никой, освен теб... Радвам се, че те познавам и никога не се предавай на гнева или отчаянието...



Усмихни се... Покажи ми твоята прекрасна и красива усмивка... Покажи ми, че си силна, въпреки трудностите... Покажи ми, че си горда жена... Че ще браниш своята природа... Господ те е създал жена, за да си весела... Весела и щастлива... Да даряваш красота на света и усмивки на хората... Да дариш на света с дете, което ще дарява същата красота и доброта... Усмихни се, приятелко моя... Прегърни живота с всичките му трудности и когато имаш нужда от помощ, извикай ми името и аз ще се появя... Ще дойда, за да те спася и да облекча мъката ти... А, когато не мога да дойда. Обърни се напред, вдигни си главата нагоре и кажи "Майната му"... Покажи ми, че не съм грешал за теб... Покажи ми онази силна жена, която живее в теб, която иска да пее и танцува... Обичай, когото си искаш. Мрази когото си искаш, но не забравяй от къде си тръгнала... Усмихни се... Усмини се, за да може и аз да се усмихвам... Чистокръвния вампир Марто

Света Сатана!!!!
Аз не знам какво да ти кажа....
Може би първата част, която е преди това, или следващата....
Не знам.... :obi4amte: :obi4amte: :obi4amte: :kisss:
Нямаш си и на идея колко разчитам на теб...


Ето и нещо за читателите...
Частта преди:

Здравей, стари мой приятелелю!
Не знам как да започна, нито какво да ти кажа... Просто имам нужда да си поговоря с някого и реших, че ти си най-подходящия човек за целта. И въпреки че не знам как да ти се отблагодаря за всичките пъти, когато си ми помагал, аз пак ще дойда и ще искам помощ от теб. Въпреки че не съм ти помагала почти за нищо, аз пак идвам да ти споделям и да те моля за съвети. Не знам... Искам да ти се отблагодаря, но просто не знам как. Искам да ти кажа, какво значиш за мен и колко много разчитам на теб, но знам, че и стотици думи няма да ми стигнат. Толкова много значиш за мен, че чак ми е беден речника да ти опиша...
Ти ме подкрепяш, когато всички други ги няма. Ти си до мен, когато няма с кого да споделя. Ти искаш да ми помогнеш, дори да знаеш, че не можеш да направиш нищо... Просто, ти си единственият ми приятел, на който наистина му пука за мен... Или, ти си единствения човек, който мога да нарека приятел...
Не знам... Не мога да ти опиша как се чувствам, нито какво изпитвам към теб, защото е толкова сложно... Обичам те, ти си най-добрият ми приятел, ти си част от мен... Благодарна съм ти за всичко, което си направил за мен. За всичките пъти, когато ми помагаше и когато ме подкрепяше. За всички прекрасни съвети, които ми даде. И за това, че си до мен...
Може да си далеч, може да сме разделени, но ти продължаваш да си до мен. Знам, че започвам да се повтарям, но знаеш, че моите чувства винаги са много объркани и никога не мога да ги подредя. Но на теб това не ти пречи. Ти ме разбираш въпреки странния ми начин на изразяване... И това го можеш само ти, защото си моят най-близък приятел. Не знам... Отново се загубих в чувствата си...
Обичам те, приятелю! Ти го знаеш... И ако мога да направя нещо за теб, кажи ми. Имам да ти се отблагодарявам за много неща, а не знам дали ще успея някога да го сторя...
Обичам те, и искам да знаеш, че никога не съм била по-искрена с някой.
Винаги ще съм до теб...
Вечно твоя,
Кралица на неживите


И частта след:


За теб, приятелю, бих сложила ръцете си в огъня. За теб, другарю, бих забравила коя съм и защо съм тук. За теб, мили, бих убила... Бих жетрвала себе си, защото знам, че ти би го напавил за мен. Бих обърнала Земята с главата надолу и краката нагоре, ако ти го поискаш. Защото ти би направил същото за мен...
Аз съм тук и съм силна, но това не ми пречи да имам нужда от теб. Може да съм корава, но и аз имам нужда от подкрепа... от твоята подкрепа. Имам нужда да знам, че си до мен. Да знам, че мога да разчитам на теб... и аз го знам. Аз знам, че ти винаги ще си до мен, ще ме обичаш и ще ми помагаш.
Ти значиш много за мен... Дори не мога да ти опиша какво си за мен, защото няма думи, които да го обеснят.
Ти си до мен и аз съм до теб. Това е приятелството... Това е истинското приятелство. Точно като нашето.

Благодаря ти Тотоо Благодаря ти за музата, която ми даваш



Не плачи, мила моя приятелко... Изтрии сълзите горчиви на моето погребение... Да, аз сега не съм при теб, но ти си жива... Живей и заради мен, бъди моите очи, за да виждам какъв е света след мен... Да, спускат ме в земята... В мократа и студена земя... Но ти не плачи... Не плачи за мен, а плачи за света... За света, който ще бъде погубен... Погубен от хорската злоба и завист... Злоба, която не ще изчезне, дори и света да рухне... Ето, аз рухнах и не съм при теб... Но винаги ще бдя на теб... Над твоят живот и твоите мечти... Мечти, които ще ти помогна да осъществиш, дори и да не съм до теб... До теб е някой друг... Друг, който те обича и ти дава любов... Не плачи за мен... За грешника изоставен в спомените... Защото точно това ще бъда... Един спомен за теб...

Как да не плача, като ти беше моята опора? Как да не страдам за теб, като аз те обичах... До мен има друг и аз го обичам, но ти беше единственият ми верен приятел. Ти беше този, който беше до мен с години. Ти беше този, който ми казваше да продължа напред и да се радвам на живота, а сега искаш да не страдам. Искаш да преглътна сълзите, но това е невъзможно, защото една част от мен си отива със теб. Искаш да продължа напред, въпреки че те спускат в мократа и студена земя. Искаш да живея, въпреки че те отнемат от мен, че ни разделят.
Как... Как очакваш да съм силна, като теб те няма? Как очакваш да продължа, когато половината от сърцето ми потъва в земята заедно с теб. Как мога да живея без теб... Как мога да живея без единствения ми истински приятел, който беше до мен през цялото време? Как... Кажи ми как да продължа да се боря, след като те няма теб да ми се усмихнеш и да ми кажеш, че всичко ще е наред. Да ми кажеш, че вярваш в мен и че ще ми помогнеш... Как...
:obi4amte:

Аз имам бъдеще с човека, когото обичам...
А деца ще имам, ще имам поне 2 и едното от тях ще носи твоето име...
И децата ми ще знаят за теб. Ще знаят за нашето приятелство и ще искат и те да имат приятел като теб. Те ще обичат, дори да не те познават... Ще те обичат така, както аз те обичам...
Аз плача... Но сълзите не помагат. Острата изгаряща болка все още я има и тя няма да си тръгне споро... Тя няма да си тръгне никога, защото сърцето, чийто части са на две места, не може да заздравее... Защото душевната болка е по-силна от физическата....
Но аз те обичах, приятелю. Обичам те и ще продължавам да те обичам, нищо, че не си физически до мен. Аз помня. Помня, че ми беше обещал да не ме напускаш... И аз те обвинявах, че не изпълни обещанието си... Но ти го изпълни. Ти остана до мен. Аз не го разбирах. Ти живееш заедно с мен, приятелю. Ти си част от мен. И докато аз живея и ти ще живееш...

Аз съм оправна и ти го знаеш. Аз ще живея и ти го знаеш. Аз ще помагам на хората да бъдат щастливи, както бяхме ние с теб... И не, ти не си умрял отхвърлен и отъпкан. Това не е вярно. Аз те обичах и винаги ти помагах. Аз все още те обичам, но спомена за теб е приятно болезнен... Сълзите ми текат и аз не мога да ги спра. Припомням си всички онези прекрасни мигове, когато ти беше до мен. Всички мигове, които прекарвахме заедно. Онези прекрасни мигове, които бих върнала...
Но аз не мога да живея в миналото. По този начин ще страдаме и двамата, защото ти си част от мен и щом аз страдам, страдаш и ти. А аз не мога да си позволя ти да си нещастен, заради моите грешки. Аз ще живея и ще бъда щастлива, за да може и ти да си щастлив. Аз не искам ти да страдаш. Аз искам ти винаги да си усмихнат. Затова, когато аз дойда при теб, искам да те намеря усмихнат и да знам, че тази усмивка е моята усмивка. Искам да знам, че все още сме най-добри приятели...
И сега, когато теб те няма, а аз имам нужда от теб, идвам на гроба ти и споделям с теб. Споделям си проблемите, мъките и щастливите моменти. Казвам ти всичко, защото искам ти да знаеш, че аз живея. Че продължих напред, въпреки твоята загуба, приятелю... Аз искам ти да си щастлив, дори когато те няма...

http://vbox7.com/play:f46e45b2

Точно така приятелко... Идваш на моя гроб да излееш мъката и болката си... Да си поплачеш и потъжиш... Мислиш си, че не те чувам... Мислиш си, че не те рабирам... Не, приятелко... Аз те виждам... Усещам болката ти... Вярно е, че мен ме няма... Но аз живея в твоето сърце... В твоята душа и мисли... Благодаря ти за всичко приятелко... За щастливите дни... За веселите празници... За обичта ти... За всичко... Прости ми, че те оставих сама... Но това е живота... Безмилостен и жесток... Един умира, а друг се разжда... Аз умрях, но някой друг се появи на мое място... Затова живей, защото незнаеш кога ще дойде краят ти... Кога всички мечти ще умрат за секунди... Но помни... Когато това се случи... И видиш ти светлината... Аз ще бъда там усмихнат... Ще седя и ще чакам да ме хванеш за ръката... Да те отведа в рая... Там, където няма болка и тъга... Няма злоба човешка и предатество... Където ще бъдем завинаги заедно... Където ще може да останем най- добри приятели за вечни времена.. Но рано е още, приятелко за това... Ти имаш още много да живееш... Да постигнеш целите и мечтите си... Мисли си за мен... Но не винаги... Само понякога... Само когато си тъжна... Когато си сама и няма на кого да споделиш... Ела при мен... Ела на гроба ми и положи цвете върху студената земя... Където аз лежа и чакам да дойдеш да ме видиш...

http://www.vbox7.com/play:a6f02ab0

Но, приятелю, как да не тъжа. Аз от малка си имах само теб на тази земя. Свикнах винаги да сме заедно, да разчитам на теб. Когато имах нужда от прегръдка идвах и ти ми я даваше. Когато имах нужда да поговоря с някой, идвах при теб, а ти винаги ме изслушваше и ми помагаше. Как очакваш да не тъжа?
Аз идвам. Идвам при теб винаги, когато мога. И сядам до надгобната ти плоча. Полагам свете и слагам ръка на земята там, където предполагам, че се намира сърцето ти. И споделям всичко, което ме мъчи. Споделям го със гроба ти, не с теб...
Всичко е както преди, но не съвсем. Сега не мога да получа твоята топла прегръдка. Не мога да се засмея заедно с теб, не мога да видя блясъка в очите ти, когато се развълнуваш за нещо. Всички тези прекрасни неща ги няма. Те изчезнаха заедно с теб...
Сега ми остана само спомена... От теб, приятелю, ми останаха само спомена и гроба...

http://vbox7.com/play:4c949cc7

Спомням си, другарю. Спомням си всичко. Помня... Помня как преди години, уж бяхме пораснали, но пак решихме, че ще е забавно да влезем в двора на съседите и да берем от тяхната череша. Аз помня. Имаше един случай, когато паднах. Но ти не ме остави. Беше до мен и ми помогна да се изправя. Каза, че нищо ми няма, че просто е леко навехнато и то се оказа така...
Помня, приятелю... И други слушаи помня. Както когато бягахме от вкъщи, за да лежим на полето и да гледаме небето. През деня гледахме облаците и им се радвахме, а вечер гледахме звездите и заспивахме спокойни под тях... Сега ти си при тях. Твоята мечта се сбъдна... Но не и моята. Аз мечтаех да сме заедно... Аз мечтаех заедно да ги стигнем... Но ти ме изпревари. Ти си отиде, а аз си останах само с мечтите...
Но, приятелю, аз още оставам нощно време до теб. Стоя легнала го гроба ти и гледам звездите. Представям си, че си до мен и това ми помага...
Не, другарю. Ти грешиш. Не си ме предал... Аз те обичам и знам, че и ти ме обичаш... Ти си с мен, дъщо както и аз съм с теб, защото ние сме едно цяло. Ние израснахме заедно, бяхме заедно винаги... И ще си останем заедно, дори и теб да те няма...


http://vbox7.com/play:6881d7fd

Знам, приятелю. Помня всичко... Помня как бистрите морски вълни се плискаха в босите ни крака. Как гларусите и чайките летяха спокойто покрай нас, така сякаш не бяхме хора...
Помня, как засадих цветята у вас. Ти ми се смееше, защото се бях оклепала цялата със пръст. Помня как ти се карах, че не ги поливаш, а ти ме гледаше виновно. Помня всичко, другарю. Помня и няма да го забравя...
А ти помниш ли как задигнахме кучето на съседа и го скрихме под леглото? Помниш ли колко ни се караха и как избягахме за пореден път? Аз помня. Помня всичко толкова ясно...
Да, приятелю, сълзите ми текат. Аз тъгувам за теб, но и ти тъгуваш за мен...
Но, мили, ти все още имаш сърце. То си остава с теб завинаги.... Моето също тъгува за теб, но когато се съберем, ще му мине. Когато отново се съберем заедно, ще излекуваме правнините, които останаха след твоята смът. А до тогава, аз всеки ден ще поливам цветята, които насадих у вас и всеки ден ще идвам при теб да ти говоря. Защото аз няма да те забравя...


http://vbox7.com/play:6bfeb728

Да, помня... Кучето на съседа... Помня и за цветята, за които ти така ми се караше... Помня и за още куп лудории, които правихме със теб... Помня, как през есента валеше дъжд и мокреше земята.. Помня, как ме подкрепи, когато останах сираче... Когато майка ми си отиде от този свят... Нямах нищо... Нямах си никого... Бродех из улиците без цел и посока... Мислех, че съм се изгубил... Исках да умра... Но ти ме спаси, приятелко... Спаси ме от самотата.. От тъмнината, която обгръщаше добрата ми душа... Знаеш ли щастлив съм поне за едно нещо... Сега съм с моята любяща майка... Винаги ме пита как сме живяли с теб... Кара ме да й разказвам за лудориите ни... Смее се на нас... Да, приятелко... Щастлив съм на небето.. Знаеш ли... Видях ангел... Който прилича на теб... Досущ, като теб... Добър и мил... Красив и прекрасен, като онова дете, което тичаше волно из полята и безгрижно подскачаше в гората... Но това беше отдавна... Сега си пораснала жена... Жена, която тъжи за своя приятел... Приятел, който преди искаше смъртта, а сега му се иска никога да не бе настъпвала... Защото те няма при мен... Да, идваш, но ни делят два свята... Земният и Небесният... Помни ме приятелко и винаги гледай звездите... Погледнеш ли към тях, загледай се в най- ярко светещата звезда... Това съм аз... Гледам те и ти се усмихвам... Когато завали дъжд си спомни за мен... Протегни си ръката и нека капка дъжд падне върху нея... Това са моите сълзи... Сълзи, които роня за теб... Когато весело слънцето пече, вдигни си главата нагоре... Там ще видиш жълтото слънце... Това съм аз... Смея ти се, както, когато бяхме малки... Помни ме и никога не ме забравяй, защото аз винаги ще съм до теб...

http://www.vbox7.com/play:bfc8d337

Какво трябваше да направя, приятелю? Да те оставя самотен и съкрушен? Не... Това нямаше да съм аз. Нали ти обещах, заклех се да съм до теб и да ти помагам. А, аз винаги си изпълнявам обещанията...
Помня, как да не помня. Ти преди ми беше казвал, че когато отидем на небето ние ще сме най-ярките звезди. Сега, аз те гледам от долу и мога да те позная, а това ме прави щастлива...
Преди обичах дъжда, но сега знам, че дъждовните капки са твоите сълзи. Затова, когато вали аз идвам при теб и започвам да ти говоря. Седям до надгробната ти плоча и се опитвам да те утеша, защото когато ти плачеш и аз плача. Защото, мили, не мога да понеса ти да си нещастен...
Но когато грее слънце, аз излизам навън и се радвам, както преди години се радвах на близалка. Радвам се, че ти си щастлив...
Когато грее слънце, аз отивам на нашата поляна и започвам да си пея и да подскачам. Започвам да се радвам така, както когато бяхме двамата. Боли ме, но радостта от спомена е по-голпма от болката...
Ти ме мислиш за жена. Но това е само заради начина, по който изглеждам. Вътрешно аз все още съм си дете и все още копнея да сме заедно и вършим всичките тези бели...
Но това е невъзможно. Затова просто лягам, на студената земя, до теб и гледам звездите. Гледам най-ярката звезда и знам, че това си ти. Знам, че ме гледаш и това ме прави щастлива.


http://vbox7.com/play:b5f518cd

Това си ти... Моето съкровище... За което всеки ден благодаря на господ, че те има... Съжалявам, приятелко... Не ти казах, колкото те обичам... Не можах да ти кажа, че ти за мен беше по- малката ми сестричка... Че бях готов да убия човек, ако се наложи заради теб... Бих влязъл в огъня и бих го потушил с тялото си, за да не изгориш ти... Но с едно не можах да се преборя... Със съдбата... Със злощастната ми съдба, която в онзи дъждовен ден изпрати колата право във мен... С това не можах да се пребора... Със смъртта, която ни раздели... Раздели сърцето и душата ми на две... Едната половина вече е изгнила под земята... А другата е при теб... Вътре в теб... Моля те пази я... Пази я от болка и тъга... Не позволявай самотата да те обвие и да изяде моята половина от съществуването ми... Обещах ти много неща, но така и не успях да ги изпълня... Обещах ти, че никога няма да се разделим... Но ето... Черната пръст и дървото ни пречи да сме заедно и да сме щастливи... Обешах ти, че винаги ще си щастлива... Но ето... Пак наруших обещанието си... Ти си тъжна и рониш сълзи за мен... Ела при мен... Ела и ми поговори... Липсва ми нежният ти глас... Как сладко казваш "Р"... Липсват ми заяжданията с теб... Как се ядосваше, когато аз печелех някоя игра... Как сладко се сърдеше, когато те дразнех... А, после чувах звънкият ти смях, когато те гъделичках... Моля те... Ела... Донеси от любимите ми цветя и припомни ми нашите мечти...


http://www.vbox7.com/play:e568bc13

Всеки ден съм при теб, мили. Всеки ден ти говоря и ти припомням за какво мечтаехме, какво желаехме... Ходя на работа, но едвам издържам там. Искам да свърши, за да дойда при теб, другарю. Да почистя гроба ти и да засадя там от твоите светя. Да седна до плочата и да започна да ти говоря... Обичам те, приятелю. И съжалявам. Съжалявам, че страдаш заради мен.
Аз зная. Зная, че ти не си щастлив... Измъчва те това, че не си си изпълнил обещанията. Но ти ги изпълни. Ти остана с мен въпреки всичко. Колко много души се опитаха да ни разделят, но не успяха... А ето, че една проклета кола ни раздели...
Но аз те помня. Помня те какато помня и деня, в който се запознахме. Ти помниш ли? Помниш ли, как аз дойдох при теб и започнах да ти досаждам, а ти ме бутна назад? Пимниш ли, как после ме беше страх от теб... Аз помня. Помня как постепенно започнах да те обичам и ти се превърна в най-добрия ми приятел.
Липсваш ми, мили. Липсваш ми и то много. Липсват ми вичките ни глупави спорове. Помниш ли, когато израехме някоя игра и аз те обвинявах, че мамиш, защото винаги ме побеждаваше? Помниш ли как се ядосвах и започвах да викам? Можеш да си спокоен. Ти беше и си оставаш единствения човек, който може да ме разплаче и да ме разсмее за 2 секунди...
Ти, приятелю, живееш вътре в мен и аз те пазя. Пазя те надълбоко и не давам на никого да стигне до теб, защото тогава ще стана уязвима. А могат ли да наранят мен, могат да наранят теб, а аз ти обещах. Обещах ти, да не те наранявам. И ще си спазя обещанието.


http://vbox7.com/play:4c7065d1

Помня всичко мила моя... Помня как се запознахме... Помня, че ти ми обеща... Че дори и нещо да ни раздели, ти никога не би ме намразила и забравила... Колко пъти се опитаха да ни разделят... Да ме наклеветят пред теб, че съм те предал... Бил съм казал за теб обидни думи... Но не... Ти беше непреклонна... Дори за миг не им повярва... Държеше на нашето приятелство... Вярваше в мен... Само за едно сгреших... Помниш ли, когато ти обичаше едно момче... Аз не те подкрепих... Ти си мислише, че го обичаш, но после то те остави сам- сама... Грешката ми беше, че тогава не го убих... А трябваше да му прережа гърлото, затова, че те беше наранил... Беше се подиграл с теб и стъпкал надеждите ти... Но приятлеко моя... Винаги съм ти го казвал... Всичко на този свят се връща... Прави добрини, за да ти се отплаща с добро... Така, че мила моя... Не се натъжавай, когато си спомняш за този момент... Смей се, че изобщо се е случило, защото има хора, които и това не са усещали... Знам, че нямаш търпение да дойдеш при мен, но кажи ми какво да правя, като тук долу ми е самотно... Младостта ми вехне в суровата пръст, а тялото ми изсъхва, така, както изсъхва стъблото на мъртвото дърво... Знам, че не можеш всяка минута да седиш, при мен, но моля те... Само малко... Дори и една минута... Поседи при мен... Поплачи си за изминалите дни... За погазените ни мечти и най- вече за изгорялата ми душа....


http://www.vbox7.com/play:2724635f

Аз идвам, приятелю. Седя при теб и ти говоря. Припомням ти изминалите дни. Разказвам ти за живота ми без теб... За това как ми е самотно, защото те няма. Казвам ти колко много ми липсваш и колко много те обичам, но това не може да ни помогне особено, защото ние сме на две различни и далечни места. Ти си на небето, при звездите, а аз съм на земята. Затова, мили, плача. Плача това, че си толкова далеч. За това, че не си до мен. Палча, защото си недостижим, защото искам да дойда при теб, но не мога. Обещах ти да живея. Обещах ти да живея и за двама ни...
Не се натъжавай, приятелю. Не си спомняй тъжните моменти. Не се ядосвай. Помни само хубавите моменти, когато се смеехме... Запомни ме усмихната, а не тъжна.
А нашето приятелство. То е най-хубавото нещо в живота ми. Не знам дали на тази планета, може да има по-красиво и по-прекрасно преживяване от това. Ние сме като едно цяло.
Обичам те, приятелю! И искам да ме запомниш усмихната, а не тъжна. Искам да помниш как ти се усмихвам. Как се усмихвам за теб...

http://vbox7.com/play:8cf600df

Така е приятелко моя... Време е да те оставя да си живееш живота... Викат ме... Ангелите ме викат... Трябва да отлитам с тях към рая... Но ти пак идвай... Тук... В моя гроб е само тялото ми... Душата е онази звезда... Не забравяй да поглеждаш към нея и да си спомняш за мен... Не забравяй лудориите ни... Пакостите и грешките ни... Не потъпквай мечтите на двама ни... Бори се... Със зъби и нокти се бори с живота... Но никога не забравяй, че каквото и да стане аз ще съм до теб... До теб, за да ти помагам и подкрепям... Ти няма да ме виждаш, но аз ще съм там... Не го забравяй... Никога... Дано, обичта си я намерила и семейство да си създадеш. Да бъдеш щастлива и горда майка... Горда майка с умните си и послушни деца... Те да те дарят с внуци, правнуци... И нека животът ти бъде изпълнен с лекота и без препятствия... Ето... Аз отлитам... Но ти пак идвай на моя гроб... Пак ми носи цветя... Лягай до моя гроб и гледай към звездата... Гледай към мен... А, аз ще ти се усмихвам от високо... Сбогом приятелко моя... И никога не ме забравяй...


http://www.vbox7.com/play:47a5f70f

Сбогом, приятелю!
Не мога да повярвам, че го казвам. Не мога да повярвам, че те пускам да си отидеш...
Ще идвам. Ще продължавам да идвам и да ти говоря. И няма да забравя всичките хубави мигове, които прекарахме заедно.
Обичам те и знай, че винаги ще те пазя и ще живея и за двама ни.


http://vbox7.com/play:1cc8f16d

леле сладури какво да кажа не съм виждала никога приятели да си говорят толкова мили думи каквито си казахте вие . Това което мога да кажа е че такива приятели като вас са до живот . Мн ви обичам и се радвам че ви познавам и сте ми приятели :kisss: :kisss: :obi4amte: :obi4amte: