Дъ бозъ

Така, ъмм тва е едно разкаче, което е.... сапунено така да се нарече и няма кой знае каквъ смисъл. яма романтика, целувки и т.н. и НЯМА ПРОДЪЛЖЕНИЕ!Ч мм дано ви хареса. /макар и да се съмнявам/


Първия учебен ден. Денят, който прави впечетление на всяко дете, но не и на мен. В съзнанието ми се заби друг спомен, много

по - дълбок и странен. На него държа целия си живот. Както вървях към училище, видях поредния просяк - изтъркани мръсни

дрехи, пожълтели зъби разкрити от кривата му усмивка, дългата и спластена коса и брада. В него обаче имаше нещо, нещо което

го различаваше. Той се усмихваше. Гледаше слънцето и се усмихваше, после насочи погледа си към свраката, кацнала на едно

дърво. Отидох при него и му подадох няколко дребни пари. Той ги пое с усмивка и каза:
- Знаеш ли, 7 пъти ме е удряла светкавица, веднъж докато отивах да си взема пощата.
След тези думи се усмихна
- А сега бързай за училище момчето ми.
И аз го послушах.
Минаха години и не го видях повече. Докато един ден се разхождах с приятелката ми, вече бях в 4-ти клас. Е, плейбой съм сега.

Тогава го видях, облегнат на стената на подлеза, гледайки усмихнато ръката си, в която имаше едно зелено листо. Приятелката

ми дотича до него и пусна в ръката му монета, а аз я последвах и му се усмихнах запоздрав. По принцип не помня лице, но този

човек бе останал в съзнанието ми.
- Казвал ли съм ти, че 7 пъти ме е удраля светкавица? Единия бях на полето и пасях овце.
После се усмихна и ни помаха за довиждане. Какво ли се опитваше да ми каже???
Ето, че минаха още няколко години. Точно бях почнал 9-ти клас и си живеех живота както само аз си знам. Тогава го видях

отново. Помахах му и отидох при него. Старческото му лице бе обсипано с бръчки, някой познати, други не. Въпреки това си

спомнях това лице. Бях го срещал едва два пъти, но го чувствах странно близък.
- Знаеш ли- започна отново той- 7 пъти ме е уддряла светкавица.
Хаха, сякаш не знам нали. Той продължи:
- Бях на реката и ловях риба.
Така пак се усмихна, загледа се в облъкът и ми каза едно " Чао"
Май много му е дошла бирата днес. Както и да е. Сега планирах новото даскало, в което ще уча. Имах планове за бъдещето.

Исках да стана учен и да помагам за спасяването на животи, да правя нещо значимо за всики и за себе си. Защо иначе влизах в

часовете забога! Зопочнах обучението си, учейки здраво, много здраво. Кандидатствах за стипендия, но не бях приет. И ето ме

сега - просто един обикновен автомонтьор с висшо образование по техника, което вече не значи нищо. По цял ден работа и щом се

прибера, вечерям, сядам да гледам някой мач и заспивам пред телевизора. Напълнях, развих коремче и съм зациклен в собственото

ми еднообразно ежедневие. Срещнах онзи просях още три пъти и все разказваше как 7 пъти го е ударила гръмотевица. Някой неща

не се променят. Всичко си е същото, просто само ти се променяш. Моята мечта се разби и сякаш явно някой я стъпчи и размаза по

калната улица на живота ми. Сега ще си умра така, както всеки друг обикновен пияница - пред телевизора, с бира и чипс в ръка,

голям корем, от който почти не мога да стана. Жена ми ще се радва когато си замина, а на дъщеря ми няма да 'и пука. Нима това

исках аз? Нима за това учех така усърдно? Мразя живота и искам да умра, просто да умра и да се свърши по- бързо. Пъхнах ръце

в джобовете си и излязох в прохладната нощ. Бе ми писнало да се самосъжелявам и най - накрая намерих покой със себе си.

Няколко пресечки ме деляха от аптеката, където щях да си взема отрова за мишки, а после? Еми каквото е писано да стане. Както

вървях забелязах тъмен силует, осветен единствено от слабата светлина на една улична лампа. Макар и липсата на прилична

светлина го разпознах. Това беше онзи просяк със светкавиците.
- Казвъл ли съм ти, че 7 пъти ме е удряла светкавица?- попита ме той - Последния път ме удари, докато си разхождах кучето.
- Мисля, че знам - кимнах с досада и понечих да продължа, но гласът му ме спря.
- Аз съм просяк, мръсен, неук, бездарен, вече без дом и семейство, но тези 7 пъти, през които съм се отървавал на косъм от

смъртта ме карат да се чувствам най - великият копелдашки задник и ми показват колко трябва да съм щастлив, че изобщо живея.

Недей момче. Всички идваме на този свят без нищо и без нищо ще си отидем. Важното е обаче с какви спомени ще оставим хората,

които ни познават. Някой са певци, други художници. Някой умеят да пеят, други да свирят на пиано, а трети просто да

танцуват. Важното при тях е, че те го осъзнават и го изживяват на момента. Всеки има планове за живота си, но не усеща как

самия живот минава докато го планират. Така един ден се събуждаш без дом, пари и дори чисто бельо, но тези шибани светкавици

те карат да си спомняш, че трябва да си най - щастливият копелдак на земята! Следвай мечтите си момче, никога не е късно да

се измъкнеш от калта на обществото.
Заковах се на земята. Не бях чувал подобна реч преди и сякаш нещо ми прищракна. Какво по дяволите бях мислил да направя?
- Огледай се, усети аромата на цветя, лекия летен бриз, светлината от звездите. Усети самия живот, тогава можеш да се наречеш

човек, а сега се омитай от тук и не ме карай да философствам повече.
Кимнах и тръгнах в обратната посока, а думите му още кънтяха в главата ми.
- Впрочем- провина се той- Сокола ми е любимата птица.
Е, да, явно все пак е смахнат.
Рано на другата сутрин се събудих от някакъв шум на прозореца. Погледнах и видях как една красива птица почукваше с клюна си.

май, че беше сокол. Щом ме погледна с черните си очи отлетя. Не бях виждал сокол толкова навътре в града, а и не видях

повече. Истината обаче беше, че същия ден бе намерено мъртвото тяло на същия просяк. Явно бе умрял в съня си. Щях да се

поправя и да реализирам мечтите си, впускайки се стремглаво надолу, точно като сокол.

редактирано от душата, балгодаря ти Кукарча- сама! :kiiiiss:

(Всеки има планове за живота си, но не усеща как самия живот минава докато го планират ..) Доста истински е изразено.. на мен ме харесаа ! :;): :;):