:В прегръдка от огън:

Тсунаде потропна нервно по бюрото си в офиса на хокагето, нейният офис. Той е жив. Вече беше следобед, но новината бе пристигнала така внезапно, че не търпеше отлагане. Тсунаде се загледа в зарязаната купчинка записки срещу нея, в която най-отгоре се намираше и репорта на АНБУтата от днес. Тя пое листовката и отново я загледа - в нея ясно гласеше, че той е жив - жив и скрит дълбоко в организацията Акатски. Или поне до сега. Какво го беше подтикнало да се разкрие? Смъртта на Итачи или отслабването на Коноха? Или просто се е сдобил с нещо, което ще му донесе пълна победа? Тсунаде смачка бележката. Преди няколко дена Коноха бе нападната от Акатски и щетите се оказаха големи - вероятно ако не беше Наруто, нямаше да успеят да се справят с мощта на тази организация. За съжаление победата им донесе само загуба - шинобитата бяха изтощени, самата Тсунаде беше загубила насъбраната си чакра и точно вмомента Коноха беше най-уязвима. А на всичкото отгоре и той се показва ... Учиха Мадара - човекът, който бе смятан за одавна мъртав, убит от ръката на първия хокаге, дядото на Тсунаде. Но как бе възможно? Как се е спасил от смъртта? Наистина ли е безсмъртен? Имаше толкова въпроси, чийто отговор потъваше в мъгла. Тсунаде затвори очи и се замисли - сега щом знаеше, че Мадара вилнее на воля, трябваше да съставят план за контра-атака и той не търпеше отлагане - само след няколко часа щеше да има събрание на елдърите да решат как ще действат спрямо Акатски. Какво изобщо знаеше тя за този човек? Какви бяха силите му? Тези въпроси разбудиха един стар спомен, на който хокагето не бе отдавала голямо внимание ...

-Моля те - само за една седмица ще е!
-Не ...
-Но родителите й няма да ги има, а и аз трябва да заминавам на мисия ...
-Не ...
-Наистина - няма да ти създава никакви проблеми. Тя е добро момиче!
-Казах не - разкарай се.
Тогава Тсунаде не бе на повече от 4 годишна - Конохагакуре тепърва процъфтяваше с новият си хокаге - Хаширама Сенджу. Облечен в смешно-изглеждащо мъжко кимоно той умоляваше лидерът на Учиха, Мадара да остане за една седмица да гледа любимата му внучка.
-Мадара-сама, мноооого ти се моля - гледай я само за тази седмица. Аз ще се опитам даже да се върна по-рано. Бих поискал от брат ми да се занимава с нея, но той е на преговори в Суна, нали знаеш ...
Малката Тсунаде седеше на един фотьойл и наблюдаваше умолителният си дядо и изнервено подразненият Мадара, който се опитваше да излезе по някакъв начин от стаята, но пътя му все бе препречван от ентусиезирания хокаге.
-А и така ще събереш доста добър опит и най-накрая ще се престрашиш да си създадеш потомство.
-Или пък точно от това ще се отвратя ... - Мадара подметна саркастично.
-О, хайде - не бъди такъв песимист. - Хаширама продължи да се върти около него като досадна конска муха - Сигурен съм, че ако братчето ти беше живо щеше да се съгласи - той беше такъв добряк, жалко че не си като него, понякога е голяма загуба ... - и както плямпаше мазно се блъсна в гърба на Мадара.
Учихата се беше спрял на място и сега изглеждаше като вулкан, който след момент щеше да изригне. Обърна се рязко към Сенджуто с поглед, от който можеш да си насереш гащите.
-Не споменавай брат ми ... - той се обърна отново и остави Хаширама замръзнал на място.
Дойде и се наведе пред малката Тсунаде и я огледа, сякаш проучвайки я. Големите очи на малкото момиченце премигнаха и то също се загледа в големият човек срещу нея. Мадара винаги беше в облеклото си за битка (не с броните разбира се :Д) и носеше препасана катана. Косата му бе пусната дълго буйна и имаше таралежовидна форма. Сякаш можеше да се загубиш в гаравно-черните му очи. Излъчваше сериозност и строгост - лице на истински войн, но някак си малката Тсунаде долови дълбока болка някъде вътре в него. Тя отново премигна и протегна ръчички към мъжът, докосвайки лицето му - кожата му бе твърда, калена в хиляди битки. Голямата му ръка, която момиченцето определи като меча лапа, пое тази на малката Тсунаде и я отмести от лицето си. После се изправи отново. Малката остана загледана в него продължавайки да премигва любопитно.
-Съжалявам, но не мога ... и аз съм зает. - рече Учихата с въздишка.
-О ... защо не каза така в началото? - замръзналият Хаширама най-сетне се разшава - Какво ще вършиш?
-Не мога да ти кажа ... Но е свързано с дълго пътуване. - Той се извърна и отправи към изхода.
-Хм? Значи, кога да очакваме завръщането ти..? - Хаширама го последва, че да го изпрати.
Мадара сви рамене и излезе от стаята, като последните му думи бяха:
-Може би никога.

Това беше ... Тсунаде никога повече не видя този странен мъж. Беше чула, че е умрял и до там. Никога до сега не бе разпитвала повече за него, никога не си бе представяла, че някой ден ще се сблъска с него. Но какво можеше да й помогне един така глупав детски спомен..? Някой потропа на вратата.
-Влез. - отвърна годайме отваряйки очи.
-Тсунаде-сама ... време е. - в офиса връхлетя Шизуне, която носеше под мишка някакви документи.
Хокагето въздъхна и отправи поглед към прозореца - вече беше нощ, луната беше изгряла и стоеше високо в небето, пълнолуние. Наистина ли беше изминало толкова много време? Тя затвори очи - трябваше да се състои мийтинга, а тя нямаше план за десйтвие. Глупавият спомен й се беше сторил едва като няколко секунди, но всъщност се бяха оказали няколко часа. Тя отвори очите си отново и се изправи. Дойде при Шизуне.
-Добре, да вървим. - заяви тя строго и двете излезоха от офиса.
Навън беше прохладно - лекият вятър караше клоните да потрепват зловещо. Мислите на Тсунаде обаче не можеха да се отделят от проклетия спомен. Тя доста ясно си спомни докосването на Учихата, прииска й се той да се беше съгласил да остане да я гледа тогава. Но миналото не можеше да се промени, тя знаеше най-добре. Двете куноичита стигнаха до една празна улица и Шизуне повдигна плочка от пода - оказа се таен проход. Незабележимо те продължиха надолу по него. Стигнаха до голяма зала и няколко АНБУ пазачи ги приветстваха. Хокагето се огледа - по-нататък бе разположена маса, около която се бяха насъбрали няколко джоунина, измежду които Какаши, Иноичи, Шикаку и Шикамару, останалите съветници - Хомура, Данзо и Кохару също бяха там, триото "изкуфели старци", които Тсунаде изобщо не харесваше.
-Най-сетне дойде, хокаге-сама. - приветства я Хомура.
Тсунаде присви очи и дойде да заеме мястото си на масата.
-Така. - започна Данзо. - Тук сме се събрали, за да обсъдим тактика как ще подходим към Акатски, след като сега знаем, че тяхната цел са джинчуурикитата и техен водач е досега смятаният за мъртав, Учиха Мадара.
Тсунаде въздъхна - "Започва се.."-каза си тя наум.

Давай следващата главичка по-бързо, че нещо ми стана доста интересно след като прочетох спомена.

ти мадара го изкарваш бахти жиголото...

това е наистина различно и интересно
драскаи следващата глава за да разберем с точност за какво става въпрос във фика
УСПЕХ!!!

оо тва е наистина мнооогооо различно и много искам да разбера какво ще стане нантък защото михаресва :):

Sweeney Todd написа:ти мадара го изкарваш бахти жиголото...

Как така?