любовни истории

През юли се запознахме , беше топло , а ти беше излязал да потичаш...Аз седях на едно дърво пълно с цветчета, но без да искам обаче се подхлъзнах и паднах врху теб...Аз се извиних плахо, а ти се засмя и ме погали.От този ден нататък аз бях влюбена до уши в теб, но ти не искаше да разбереш това, ти гледаше всяко друго момиче , но не и мен.Възприемаше ме само ,като момичето , което падна върху теб, когато беше на шеснадесет...Един ден аз реших да изляза с друго момче , за да мога да те забравя, но ти пак се появи, но беше сам, което е странно, защото ти винаги си бил женкар...След срещата аз се прибрах и видях ,че имам мейл.Беше от теб, а в него пишеше"Сладка, помниш ли, когато падна върху мен в парка?Аз те погалих и искам пак да те галя, но ти вече си имаш друг, такаче , збогом!"мейла малко ме учуди ,но се съвзех на време и отговорих"Помня как паднах, беше леко заради теб.И аз си нямам друг.Обади ми се!"...Ние говорихме с часове.На другия ден ние излязохме, от тогава вече бяхме неразделни.Но до кога?!

Беше яко като го прочетох. Давай следващата история та да се разчувствам малко

Можеш и още. Продължавай да се развиваш !

Това ми хареса Давай още Такива истории са тъжни, ама аз си ги обичам :lah:

На мен не ми хареса.
Съжалявам, но очаквах нещо по-добро от това, което си написала.
Започва добре, но после всичко се развива прекалено бързо, намаляват описанията на чувствата и има грешчици...
Ще прочета и следващото, може и да си променя мнението, но това точно не ми хареса.