Любовни изпитания {СасуСаку}

First topic message reminder :

Мисля, че ако започва с съществената част, а тя е историята ще е най-добре! От вас само се иска да ми казвате дали да го продължа





[b] Бяха минали 5 дълги години. Пет години без него. Без Саске. Коноха беше в апогея на икономическото си развитие. По-точно във всяко отношение селото скрито в листата беше най-желаното място от което да потърсиш помощ, ако си в беда. Всеки който погледнеше величествено изваяните, сякаш от глина, лица на всички Хокагета управлявали Коноха до тогава, можеше с ръка на сърце да каже, че това място беше като дом на собствената си история.
Днес бе празника на Коноха - 200 години от създаването и. Всеки празнуваше, всеки се смееше, всеки се радваше. Всеки без розовокосото кунойчи, което тренираше неуморно дори и днес. Да, косата и беше розова, като цветчетата на дървото Сакура, на което беше кръстена; очите и- зелени като пролетна трева днес бяха тъжни. Всеки би се запитал "Защо? Та нали днес е празник??" Да, беше празник, но не такъв какъвто би трябвало да бъде. Точно днес, преди 5 години любимият и я беше изоставил и отишал да търси мощ за да заличи селото от лицето на земята. Никой не знаеше защо, но вече и на никой не му пукаше. Всеки бе забравил за някогашния си приятел - Саске Учиха. Момчето, чийто способности бяха ненадминати, чийто мозък режеше като браснач, чийто атаки бяха изпипани до последния детайл. Вече никой не го помнеше, никой не го търсеше и.... никой не го интересуваше.
Сакура все още беше сред малцината който помнеха славния Саске Учиха. Тя бе негова съотборничка, приятелка и фенка. Никога обаче не бе предполагала, че ще се случи това, което в действителност се случи. Той си замина - изостави отбор 7, Коноха и нея. Но откакто той си бе тръгнал, Сакура бе разбрала, че има потенциал да стане велико кунойчи. Беше го развила до такава степен, че даже беше надминала учителката си - Тсунаде, петият хокаге. Днес Сакура тренираше една от най-трудните си техники, но се справяше сравнително добре. Докато...

Искам да кажа две неща:
1. - Ужасно много съжалявам, че се забавих! Нашите ме "изненадаха" с още 5 дневна морска почивка -.- Не получих право на избор и затова пускам чак днес!
2. - За да се реванширам, по ваше желание ще пусна нов СасуСаку фик, след тази глава


Саске тъкмо щеше да се изправи и да удари АНБУ-то, когато, сякаш като смъртта с бавна но сигурна походка, покрай него мина Сакура. Чакрата и беше станала видима. Имаше синьо-зелени отенъци. Косата й, сякаш от бонбонено розва се бе превърнала в сребриста. Светлите и излъчващи радост зелени очи сега бяха станали мрачни и зловещи. В дясната си ръка тя държеше четири сенбона. Беше се приближила до нападателят си, и никой, дори и Тсунаде не посмя да я спре. Тъкмо когато Саске щеше да се изправи, с цялата си наглост АНБУ-то го шибна с камшика през лицето. Очевидно Сакура не го притесняваше. Голяма грешка... От бледото лице на Саске започнаха да се стичат капки алено червена кръв. Когато една капка капна от брадичката му, нападателят му вече беше залепен за стената и ръката на Сакура стискаше гърлото му толкова силно, че почти го душеше. Мъжът се гърчеше от болка, бореше се за малко въздух, и се молеше да не умре от ръката на жена.
Все така бясна, та даже и повече, Сакура нямаше никакво намерение да остави този плужек жив. Чакрата, която я заобикаляше и се движеше, като жива около нея се бе увеличила до такава степен, че образуваше вятър и караше сребристите коси на момичето да се развяват, придавайки и още по-страшен вид. Тсунаде наблюдаваше развиващата се пред очите и сцена, но не знаеше какво да направи. Ако ученичката и получеше такъв пристъп я затваряха някъде докато се успокой или я пускаха да тренира, за да изкара емоциите си. "Ами сега? Какво да направя? Тя е извън контрол и никой не може да я спре!" Несъзнателно по тялото на русокосата жена преминаха тръпки. Тя погледна Саске. Той беше направо в шок и не си правеше трудът дори и да го прикрие. Лицето му, обикновенно студено и безизразно, сега издаваше много емоции наведнъж - объркване, болка, ярост, раздразнение и дори и страх... Той имаше въпроси. Въпроси, чиито отговори трябваше да получи на всяка цена!
Сакура вече се бе погрижила мъжът да почувства болката от пробиването на кожата със сенбои. Беше му "таксувала" въздухът, задето я беше ударил с камшика. Сега мъжът бе на прага между живота и смъртта, но младата жена не му позволяваше да умре, но и да живее. Мъчението бе по-тежко и от това, което беше получил Саске. Обаче нещо стана. Нещо в главата на Сак прещракна. Тя пусна почти безжизненото тяло на земята. Обърна се на пети и погледна любимият си. Той стоеше там, на земята, в краката и и дишаше тежко, гледаше я с неразбиращ поглед и игнорираше течащата по лицето му кръв. Тя се наведе, протегна едната си ръка. Саске реши, че тя ще го удари, затова отвърна лице и се приготви за удар, като стисна здраво очи. Това направи момичето тъжно. Нежна усмивка изпъди мрачната гримаса, която беше загрозила иначе красивото и лице. Тя положи ръка на ранената буза на Саске и съсредоточи чакрата си, така, че раната изчезна. Тогава тя съсредоточи чакрата си за тези по гърбът му. И те изчезнаха бързо. Следващи бяха краката му. Ремъците бяха свалени с един замах, но и в същият момент много внимателно. Саске стоеше и не можеше да каже нищо, камо ли да направи. Просто се остави в нейните грижовни ръце. Вече не го беше страх. Напротив - вече му беше прятно. Чакрата и излекува всяко място, което беше пострадало. Чернокоското беше, като чисто нов.
Кунойчито се изправи. Чувстваше се крайно изпощена. Чакрата и започна да се прибира обратно в тялото, като стана отново невидима. Нейната рана също изчезна, като не остави дори белег след себе си. След като вече бе с розова коса и нормално чакра ниво, Сакура се ульоля на място, залитна и политна напред. Крехкото и тяло удари студената и твърда земя. Момичето затвори зелените си очи и се отпусна. Припадна, оставяйки Тсунаде все така закована на място, оплашена и Саске, който не успя да се изправи на време, за да я хване.
След като намери сили за да я вдигне, Учиха се запъти към домът на розовокоската, като подмина Хокагето, като пътен знак. След като направи няколко крачки, пред него се появиха няколко АНБУ, един от които посегна да вземе Сакура от ръцете му. /Грешкааааааа Все едно да искаш да вземеш месо то гладен лъв.... няма как да се случи как не се научиха тез хора?!?! ..../ Саске, естествено, не позволи да му отнемат розовокоската. Отскочи настрани и тъкмо щеше да им каже да се махат, когато зад него се чу гасът на Тсунаде:
- Оставете го! Нека върви!
Саске не си направи трудът да се обърне, но промълви тихо, сякаш го казваше на себе си:
- Благодаря!
След това изчезна в облак от дим. Появи се в стаята на кунойчито. Нежно я постави на леглото и, като отмести завивките. Тя изглеждаше толкова спокойна и добродушна. Кой би предположил, че ангел, като нея, може да се превърне в самият Дявол, когато е бясна? Чернокосият мъж въздъхна. "Какво още мога да очаквам от теб, мила моя? Какво още?". И сякаш, воден от някакъв вътрешен глас, той се наведе и я цулена нежно по устните. Знаеше какво трябва да направи, за да си няма проблеми тя. Да бъде истински щастлива. Но не с него. Не. Тя трябваше да бъде с друг. По-достоен от него, по-достоен от един убиец.
В другият край на селото, в домът на семейство Хюга се разиграваше малка сцена между Наруто и Неджи, който се караха за това, че Наруто държал ръката на Хината. Младата наследница се опита да ги осмири с думи, но не успя. За това пък, за капак на всичко дойде и Хиаши. Включи се в спора на страната на Неджи. Хината последва примера на баща си, но срещу него. Тя започна да спори, защитавайки връзката си с Наруто.... /Мдаааа Нищо ново, нали? Знам, но да не решите, че само СасуСаку ще давам, затова Да си бях останала при тях, но както и да е!/
В магазина за цветя "Яманака" Ино подреждаше розите, когато глас зад нея каза:
- Защо красиво цвете като теб, прави другите да изглеждат по-хубави?
- Моля? - попита блондинката, като се обърна. - За какво говорите г-не?
- О, хайде де, мила моя. Такова красиво цвете, като вас, не може да седи тук и да се грижи другите цветя да изглеждат хубави, вместо да се грижи за своя външен вид!
Ино само повдигна едната си вежда. Пред нея стоеше мъж, висок с черна, къса коса, бледо лице, слабо, но мусколесто тяло и светло зелени очи, който сякаш не бяха на мястото си.
- Мога ли да бъда удостоен с честта да знам името ви, г-це? - запита мъжът
- Ино. Яманака Ино. А вашето?
- Блеро. Ушахи но Блеро.
- За мен е удоволствие да се запознаен, г-н Ушахи но.
- Удоволствието е изцяло мое, и моля, наричайте ме просто Блеро, Ино. - каза, като се усмихна, Блеро.
- Добре, Блеро. с какво мога да ви помогна?
- Всъщност съм тук за да говоря с баща ти. - отвърна, вече със сериозен глес мъжът.
- Разбира се. Веднага ще ви заведа при него. - Усмихната Ино излезе от магазина, като каза на помощник-продавачката, че ще се върне скоро, и тръгвайки към дома си, тя започна да разпитва Блеро за него, миналото и бъдещото му...

Скоро още!!!!! Само последно да ви кажа - пишете дали искате да пусна новият фик. Естествено няма да спра този.

В офисът на Тсунаде беше тихо. Там нямаше никой друг, освен самата тя. Шизуне беше отпратена, когато се опита да поговори с Хокагето. Тя все още в шок, се опитваше да обмисли случилото се. Как Сакура бе влетяла буквално в стаята за мъчения; как АНБУ-то беше направил грешката да я удари; как след това тя едва не бе отнела живота му и за финал - беше излекувала раните на Саске. "Саске. Какво намира тя в този мъж?! Не и ли стига, че я остави, после се държа грубо с нея и сега едва не се самоунищожи??? Какво цели?.... Какво?" тези въпроси не даваха мира на русокосата жена, както и много други. Тя искаше, не - трябваше да знае защо, защо собствената и ученичка бе готова да се обърне срещу нея, заради предател!! В този момент на вратата се почука.
- Влез ... - каза тихо Тсунаде.
- Добър ден, Принцесо Тсунаде? - каза влезлият мъж
- Въобще не е добър, Данзо!!! - узъби му се тя
- Заради теб, невинен пострада!
- Невинен?? Заради мен?? Кой??
- Учиха Саске е невинен, изкофяло стрче такова!!! Прати ме за зелен хайвер, нещастнико!!! - развика се още по-силно Тсунаде, като накара минаващият случайно покрай кабинета Наруто да се заслуша.
- Как така?? Сигурен съм, че той е виновен!! - продължи да успорва Данзо.
- Проверихме нсичко. Така, че сега се махай, преди да ти се случи случка!! - заплаши русокоската.
Данзо си сви сърмите и излезе. "Изкуфял старец! Дано някой ден Учиха да го убие ...". След като напусна стаята, Данзо, бесен се запъти направо към домът на Харуно. Знаеше, че това е единственото място, на което може да бъде Саске.
Сакура се беше събудила тайно, тъй като Саске не я беше усетил, когато се бе промъкнала зад гърбът му, като котка. Тогава тя видя нещо, което я накара, едва ли не да изгуби съзнание. Саске си събираше багажа. По-точно вече го беше събрал и се готвеше да си тръгне. "Нямам избор! Трябва да си тръгна преди тя-" той не успя да довърши мисълта си, защото усети нечие присъствие. По рефлекс с едно движение той залепи розовокоската за стената и допря катаната си до гърлото и. Когато я видя, сърцето му се сви от болка. Тя плачеше. Беше видяла всичко. Беше го издебнала и беше разбрала планът му.
- Защо си станала? Трябва да си почиваш! - каза Саске, като се опита да скрие притеснението си от присъствието на половинката му.
- ... Щеше да си тръгнеш, докато спя ..... нали??? - попита тихо тя.
-....
- НАЛИ???? - извика, вече бясна тя.
Беше и дошло до гуша от това. Постоянно да я изоставят. Първо семейството и, после той, Итачи и сега, след като си го върна, той планираше пак да си тръгне.
- Защо ...? Защо ми го причиняваш пак? Мислех, че ме обичаш! Нима това е била поредната лъжа?? Защо, дяволите да те вземат???? ЗАЩО????
Сълзи се спускаха, като водопади от очите на младото кунойчи. Тя плачеше и не се опитваше ад прикрие болката и разочарованието си. Искаше той да види колко я боли, колко е наранена. Тогава Саске се приближи до нея и я целуна страстно по устните, сякаш и казваше безмълвно "Сбогом, мила моя!". Тя не го понесе добре. Отблъсна любимият си и го погледна в очите. Саске се изплаши от това което видя в тях, или по-точно това което не видя. Болката, която до преди секунди се четеше в тези хубави зелени очи я нямаше. Нямаше я и мъката. Нямаше нищо. Пламъкът беше изгасен. Сърцето пръснато на милиони парченца. Мечтите пропаднаха като кула от карти. Вместо желание да остане, Саске прочете в очите и желание да се махне, възможно най-бързо. Нещо в него го заболя. Направо му идваше да се разплаче.
- Сакура, аз- той не успя да продължи. Тя просто отиде до входната врата, отвори я и се качи в стаята си. Щом стигна де погледна в огледалото. Все още беше с дрехите си. Тогава в отражението си видя нещо, което я погнуси. Държанието и от преди няколко секунди я накара да и прилошее. Искаше да изкара ядът си някъде. Видя до себе си една ваза. Без да мисли взе вазата и я прати по огледалото.
Тогава всичко сякаш започна да се движи на бавен кадър. Всичко освен розовокоската. Сълзите, който бе подтиснала и се бе опитала да спре, започнаха да текът още по-силно. В съзнанието и изплува всичко, което беше направила и казала на Саске. Сърцето и започна да препуска. Имаше чувството, че ще повърне. Тогава това, което я изкара от трансът бе едно силто "ТРЯС!!!!!!". Огледалото бе на милиони парчета, както и вазата. Сакура остана загледана в парчетата по пода. Погледна с крайчеца на окото си през прозореца. Видя отдалечаваща се фигура. "Саске ....". Тя затвори очи, сякаш да обмисли всичко. Тогава, изведнъж отвори очи.
- Това беше! Тръгвам след него и точка! - заяви на себе си тя.
Взе една от раниците си и вътре сложи най-необходимото за дълго пътуване. Щом се увери, че всичко си е взела, написа на един лист бележка до Наруто и излезе от апартамента си, като заключи вратата.
Ино беше завела новият си приятел при баща си вчера и от тогава не го бе виждала. Той и се бе харесал, и то много. "Толкова е сладък...." замечта се Ино, когато видя, че четири фигури скачат бързо от покрив на покрив. В бързината тя различи само Саске. "Другите сигурно са отборът му! Но къде отиват? И защо бързат?? О,не ... нима те ..." блондинката се опули и излезе бързо от магазина, но фигурите вече бяха много далеч.
- Идиот ... не знаеш какво правиш! - прошепна на себе си Ино и си помисли : "Как ли ще реагира тя, като научи? Ами ако ТЯ вече знае?!? Каква драма ... какво нещо само.". Блондинката въздъхна и се върна в магазина си за цветя, като продължи да си мисли за вчерашното си приживяване... Тя бе щастлива, но щастието и беше помрачено от друга гледка....

Пред очите на Ино се разкри шокираща гледка. Гледка, която не искаше, не - не можеше да вижда. Приятелката и и съперницата и от детство скачаше от покрив на покрив. Сякаш гонеше нещо .... или някой. "Него!!!!" си помисли блондинката. Шокът бе изписан на лицето и. "Нима си готова да стигнеш ТОЛКОВА далеч за него, Сакура?" се запита блондинката, но не получи отговор. Нямаше да каже на никой за това, което бе видяла, защото щяха да заловят и върнат обратно приятелката и. Така тя нямаше да може да реши проблемите си със Саске, а да не говорим за наказанието, което я очакваше, за дето е избягала. Затова, до някъде спокойна, блондинката се върна обратно на работното си място и се замисли за момент. "Не знам дали да и завиждам или да и се възхищавам! Тя получи сърцето му на сребърен поднос, но той си го взе. А сега ... ? Тя е събрала достатъчно смелост за да тръгне да го гони. НЕГО!!! Момчето, което беше изчезнало за 5 години и никой не знаеше къде се намира?!? Незнам! Това смелост ли е или глупост?!? Хммммм ... Сакура, ти наистина си се променила! " След това заключение, блондинката се върна към любимото си занимание от вчера - да мисли за г-н Ушахи но Блеро.
Данзо вече бе почукал доста пъти на вратата на апартамента на Сакура. Не беше получил никакъв отговор или знак, че вътре има някой. Въздъхна. Мразеше да прави това. С едно движение вратата беше изкъртена от пантите, а дори не се беше чул и най-малък звук. Старецът прекрачи прагът. Това му бе достатъчно, за да се увери, че няма никой в къщи. Без да си прави трудът да обиколи апартаментът, той се завъртя и си тръгна, като върна вратата на мястото и.
Саске бе събрал отборът си и сега пореха въздухът. Все още бяха в Коноха, но вече виждаха главната порта. Трябваше да са супер бързи, за да не ги видят или засекът. Макар, че на практика това бе невъзможно, но в речника на един Учиха думата "невъзможно" не фигурира. Той погледна съотборниците си. Преди сегунди бе ръзбил вратата на общежитието им и им беше казал да си събират нещата и да тръгват. Никой не беше попитал защо, или какво се е случило. Просто го следваха мълчаливо. Знаеха, че Саске е човек, с който не може да се излезе на глава. А и не е препоръчително да се прави. Така, че въобще не си направиха трудът да го питът какво се е случило или поне защо бързат толкова.
Сакура от своя страна се движеше бавно, защото кракът и се беше схванал. Всъщност тя едвам се движеше, но знаеше, че ако спре и изчака да и мине никога повече няма да го види. Затова стискаше зъби и се опитваше да не изостава, но и да не привлича вниманието на отборът пред нея. "Няма да ти позволя да си тръгнеш, Саске-кън! Не и след всичко, което ми причини!" . Кунойчито си пое дълбоко въздух и даде всичко от себе си за да игнорира болката в кракът си.

Минаха 2 дни от заминаването на отбора на Саске и Сакура. Никой не бе търсил розовокосото кунойчи, по простата причина, че те знаеха, че тя страда за Саске сега и не искаха да я притесняват. Само ако знаеха колко се лъжат ... Наруто беше решил, че два дни би трябвало да са достатъчни, за да може да се говори със Сакура. Той отиде до апартаментът и и позвъни. Нищо. Повика я по име и позвъни. Отново нищо. Тогава почука силно и ... вратата се откърти от пантите /-.-" е*ахти и "лекото" почукване е било /. Блондинът се уплаши и реши, че ей сега стана каквото стана и започна да си мисли извинение. Да, но никой не дойде да му се скара или нещо такова. Любопитството надделя над страхът и Наруто надникна в празният апартамент. След като не видя никой, реши да отиде до спалнята и и да види дали не е заспала. Отиде и тихичко отвори вратата. Надникна и гледката го шокира. Стаята бе пълен безпорядък. Скрина беше отворен и изпразнен. Гардеробът също. Да не говорим, че навсякъде имаше разпиляни дрехи, оръжия и какво ли още не. Тогава чак, Наруто забеляза белият лист хартия върху леглото на кунойчито. Приближи се и го взе. На него пишеше : "Заминавам след Саске-кън! Не смей да ме следваш, Наруто!!! Ще се върна жива и здрава! Сакура за Наруто!!" След като препрочете бележката още 3 пъти, Наруто даже не успя да направи каквото и да било движение, освен да се хване за главата. Беше изумен... Не! Шокиран направо. Не знаеше какво да направи. Започна да се паникьосва - да каже ли, или да не каже на Баа-чан за това?!?! Тогава той отново погледна бележката и прочете написаното отново. Обмисли го. Тогава се усмихна и каза, сякаш на някой друг:
- Ще я оставя да прави каквото иска! Знам, че ще се справи! Дано го хванеш, Сакура! - каза силно и вдъхновено той, сякаш тя сега бе донего и го чува. Усмихнат и весел, блондинът прибра бележката в джоба си и си тръгна, като преди това се ОПИТА да оправи вратата. Жалко, че си остана само с опитите .......

Сакура следваше Саске и отборът му неотлъчно. Но едно нещо я измъчваше. Дори и да ги настигне. Да обеди Саске да говори с нея, какво ще му каже? Какво ще направи, за да го накара да се върне? Тези въпроси измъчваха умът и денем и нощем, а отговори така и не бяха открити. Днес бе вече 3 ден от както отбор Хеби напусна Коноха. Те се движеха с нормална скорост, но оставаха на щрек. Саске знаеше, че ще пратят някой да го върне, а ако имаше късмет, този някой нямаше да бъде голяма заплаха. "Ами ако пратят Сакура?" ето това вече беше проблем. Той не знаеше какво ще направи или каже, за да я накара да се махне. Колкото и да мислеше не можеше да се отърве от този въпрос. Не искаше да я нарани, но и не искаше да не я вижда. А вземеше ли я с него - нараняването щеше да бъде сигурно!
Суйгетсу наблюдаваше Саске доста в последно време. Беше забелязъл някаква промяна. Промяна, която не можеше да си обясни или открие. Но знаеше, че тя е там. Знааеше, че времето, което чернокосият им водач бе прекарал в старият си дом го бе променило коренно. Сега вече той не беше ... ем, беше си същият по характер. Или поне се опитваше. /За разлика от опитването на Наруто, това на Саске е ефективно и то доста /.
Друг променен от отбора беше Карин. Тя като че ли беше разбрала, че няма да получи Саске и сега сваляше Суй. / Горкичкият .../. Той обаче не беше така груб или студен, както беше Саске към нея. Не казвам, че отвръщаше на чувствата и, но не искаше да я наранява. Нещо в него просто му казваше, че не е правилно. Затова той просто се правеше, че не забелязва, когато тя отметнеше косата си или се бутнеше в него, уж "случайно".
Джууго от своя страна беше забелязал неща, които никой друг от този отбор не беше забелязал. Тъй като той бе в добри отношения с горските животни - предимно с птиците, знаеше, че си имат компания. също така знаеше, че тя ги следва и целтя и е не да ги нападне и убие или залови, а просто да ги проследи. Другото, което беше забелязал бе, че тя се държи странно. /За неразбралите - тя е Сакура /. Под странно имам предвид - не се движи достатъчно бързо, но и не се влачи. Не иска да ги настигне, и ако те искат да избягат можеха да го направят без никакъв проблем. "Сигурно е ранена!" това бе предположението на Джууго. Той знаеше, че трябва да каже на Саске, но не му се бе отдал удобен случей до сега. Те бяха спряли за почивка. Суйгетсу беше отишъл за дърва. Карин за храна. Така, че той беше сам с лидера. Реши да се възползва от случеят, преди някой от отбора да се е върнал. С бързи и решителни крачки Джууго се приближи до Саске. Застана пред него и се изкашля хем за да прочисти гърлото си, хем за да привлече вниманието на другият мъж. Подейства! Саске вдигна поглед и черните му, мрачни като ноща очи срещнаха топлите и приветливи кафеви на Джууго.
- Какво има? - попита Саске, като не даваше признаци, че ще го слуша дълго.
- Исках просто да ти кажа нещо важно, което разбрах на скоро и може да те заинтригува.
- Хм.... Говори!
- Следи ни кунойчи от Коноха.
- Какво?
- Еми, от Коноха идва~
- Чух те! Имах предвид как така! Как Карин не я е усетила?
- Тя пази дистанция, така, че да не я усетим.
- А ти от къде знаеш?
- Птиците ми казаха.
- ... Птиците?
- Мхм.
- Добре. Аз ще се погрижа за нея, ти остани тук и когато се върнат онези двамата им кажи да не ме следват.
- Добре.
С тези последни думи Саске скочи на близкото дърво и изчезна сред многото дървесни клони. Той се движеше бързо и след няколко секунди усети чакрата на преследвачката. Веднага я позна. "Сакура!?!". Той бееш и учуден и объркан. Да не говорим, че бе и доста притеснен и ядосан. "След всичко което и наговорих, тя пак ме следва??? Това момиче не знае кога да се откаже, нали?? ... Явно найстина ме обича толкова, колкото казва!". Той въздъхна. Мразеше, когато трябваше да бъде груб с нея. Дори когато преди 3 дни беше студен към нея, пак не му бе приятно. Нищо, че го правеше за нея. А реакцията и направо го удари в земята. Сега трябваше да се опита да я накара да се махне. Веднъж за винаги да го остави намира и да намери щастието си с някой друг. По-достоен от него.
В Конаха нещата въобще не бяха така сложни. Напротив. Всеки вече знаеше, че Учиха Саске си е тръгнал и, че Харуно Сакура е тръгнала по собствена воля след него. Тсунаде нямаше как да защити ученичката си този път. Знаеше, че тя ще трябва да понесе последствията си за това, което е направила. Най-вероятно щеше или да бъде в изпитателен срок 1 година, или да и бъде забранено да се върне в селото. След като предният ден Наруто бе научил за наказанието, така се беше ядосал, че Тсунаде трябваше да му бие успокоително за да може да се отпусне. Селото не се притесняваше от това, че евентуално ще трябва да се откаже от една от най-силните медик нинджи в селото. Напротив - щом нямаше да имат вземане-даване със Саске Учиха, нещата бяха супер! /ЛИЦЕМЕРИ И ЕГОИСТИ ДА ЗНАЕТЕ- ще кажа на Сакура /.
В домът на Яманака нещата стояха друго яче. Ино щеше да си откъсне косите от притеснение и мислеше какви ли не извинения за да унеправдаят Сакура пред съда. Обаче нямаше никакъв напредък. Изведнъх, докато си мислеше на вратата се позвъни. Блондинката стана и отиде при вратата. Погледна през щпионката и бузите и веднага поруменяха. Това беше той. С един замах тя отвори вратата.
- Здравей, Блеро! Какво те води насам? - започна тя с тон тип "свалям те"
- Здравей, карсавице! Дойдох да те видя и ти донесох тези.
След което той подаде букет червени рози на Ино. Тя гу пое, а розовината по бузите и премина към червено.
- Благодаря! Наистина нямаше нужда. - тя погледна към цветята след това се сети какво трябваше да каже - О, моля те, влез! Ще повикам баща си той е~
- Не съм дошъл да говоря с баща ти, Ино. дойдох да те поканя да излезем и да пийнем нещо заедно, ако нямаш други планове, разбира се!
Очите му излъчваха такава добрина и искреност, че Ино веднага се поддаде на неговия флирт. Усмихна се още повече и кимна положително.
- Само да си облека нещо. А искаш ли нещо за пиене? Вода, сода , саке???
- Не, благодаря.
- Е, добре! Връщам се след малко.
С тези слова блондинката тръгна към вторият етаж на къщата, оставяйки младият красавец да седи сам на ъгловият диван, замислен за това, как да достигне до целта си.

Е, скоро още и пишете коментари, не се притеснявайте. Защото нещо спряхте да пишете, да не последвам и аз вашият пример и спирам да пиша глави

Сакура беше седнала на един клон и мълчаливо гледаше небето. Беше някъде към обяд и слънцето напичаше доста силно. Имаше, тук-таме по някое бяло, пухкаво облаче, което обаче, не се престрашаваше да закрие за секунди слънцето. Тя въздъхна. Мразеше подобни жеги, особено, когато беше на мисия. "Какво ли правят?" се запита тя, като погледна към мястото, където бяха стрели отбор Хеби. Естествено, тя не можеше да види през дърветата, затова само можеше да си представя. Е ... не си представи нищо смислено, затова разтръска глава, за да разкара ужасните мисли, които бяха започнали да я притесняват. Точно в тази секунда на почивка, от някъде полетя един кунай, насочен право към момичето. С едно пъргаво движение тя улови куная още във въздуха. Без да си дава вид на притеснена или загрижена, тя някак си лениво погледна към мястото от където беше долетял куная. Първоначално не видя никой, но го усети. Беше сам. Още по-добре. "Ако действам бързо и безшумно, Саске и другите няма да ме усетят!"
- Покажи се
Гласът и беше студен и заповеднически. Изражението и от безгрижно стана на сериозно. От храстите се показа нечия руса глава. За секунди Сакура замалко да изпищи. Пред нея стоеше мъж, на не повече от 30 години; висок и с мусколесто тяло; златисто руса коса и небесно сини очи. Можеше да се каже, че е нещо като копие на Наруто, но не беше. Лицето на този мъж не беше лъчезарно и щастливо, като на блондина в Коноха. Не, то беше мрачно. Забулено от злоба и ненавист. Обикновенно красивите небесни очи, на които се беше любувала толкова пъти Сакура, сега бяха грозни - потънали в тъмнина. нямаше го този пламък на живот, нямаше я бликащата радост - само мрак и злоба.
По тялото на кунойчито прени студена тръпка. "Това е като един от клонингите на Наруто - само че зъл!". Тази мисъл я накара да посегне към куная си. Мъжът забеляза това движение и проговори:
- На твое място не бих, бонбонче! Като те гледам - няма смисъл да го изваждаш. Пак ще те направя на пух и прах!
Като чу тези думи, вътрешната Сакура застина. Те бяха казани по такъв начин, че я оставиха безмълвна. Това продължи само няколко секунди. Колкото и злоба да беше доловена в гласът на този мъж, колкото и ненавист и чувство за величие - всичко стана безразлично. Сакура беше бясна. Напълно забравила за факта, че трябва да не я забележат или чуят, тя се изстреля към мъжа. Щеше да го наули на обноски по трудният начин.
Оказа се, че този мъж, въобще не бе слаб противник. Колкото и да се опитваше да намери някакво слабо място, Сакура остана разочаровна от крайния резултат - мъжът беше непобедим. Беше миналл около половин час от началото на битката и кунойчито нямаше вече почти никаква чакра. Да не говорим колко тежко беше ранена. /Кракът е виновен, да знаете от мен!!!! Ако не беше той .... Тъпакът щеше да похапне пръст!!! /. Битката беше към края си, изходът беше неизбежен, а победата на Сак - отдавна изчезнала.

В Коноха, Тсунаде беше седнала зад бюрото си и четеше някакъв доклад, когато на вратата и се почука. Без да сваля очи от четивото тя отговори спокойно:
- Влез!
Вратата се отвори бавно, като проскърца дразнещо. Чу се как влизат двама човека. По стъпките русокоската разбра, че са мъже. Свали доклада и ги погледна. И двамата бяха АНБУ. Единият държеше някаква папка в ръката си. Първоначално Хокагето не обърна внимание, но когато се загледа по-внимателно ахна. Изправи се рязко, като удари по бюрото и извика, сочейки с покажалец папката:
- Къде я намерихте?
АНБУ-то който я държеше се приближи и я подаде на Тсунаде, която буквално я изтръгна от ръцете на човека. Той отстъпи /Защитна реакция?!?! / и когато се намери до съотборника си проговори:
- Беше намерена от него - слет това посочи човека до себе си и продължи - в офиса на Данзо-сама в старата база на АНБУ. Не знаем дали е била оставена там нарочно, или Данзо-сама я взел, но решихме, че ще е най-благоразумно да докладваме първо на вас, Хокаге-сама.
След това настъпи тишина. "Значи старчето я е взело, и нарочно ми натика Учиха за виновен. Искал е да изгоня Саске, защото сигурно е бил някаква заплаха, докато е бил в селото. Значи така, а? Той ще си игра с мен? Не е познал човека!". Ръцете на русокосата жена вече бяха свити в юмруци. Беше толкова бясна, че не знаеше какво да направи от злоба. Да разчени Данзо, като го намери или да го намери и да го измъчи по начина, по който тя беше измъчила Саске, за да каже нещо, което незнаеше.
Тогава тя изведнъж се почувства виновна. Сакура е била права - Саске е бил невинен, а тя го беше измъчвала по ай-ужасният и забранен начин. А и състоянето до което беше довела ученичката си, за да спаси любимият си - направо и идваше да метне бюрото през прозореца, но това щеше да бъде 10 бюро за последните 4 месеца.
Бясна, Тсунаде каза на двамата мъже, че са свободни и заедно с тях напусна офиса. "Като го намеря - тежко му и горко!" с тази мисъл младата жена буквално отпраши надолу по коридора, като почти постоянно повтаряше : "Махни се от пътя!" или "Дръпни се, глупако!". Можеше да се каже, че замалко не прегази едно случайно изскочило на пътя и котенце. Добре че беше бързо и буквално мина под токчетата на разбеснялото се Хокаге...

Русокосият мъж имаше злобна усмивка на лицето си. Гледаше падналата на земята, ранена Сакура с насмешка. Той беше застанал пред нея, с ръце на хълбоците си и високо вирната глава. Приличаше на човек, който току-що е победил някое чудовище.
Сакура, от своя страна нямаше сили дори да се надигне от земята. Беше се оказало, че този мъж е по-силен от нея, и то с доста. В този момент младото кунойчи се дразнеше, че беше толкова лесно избухлива и беше нападнала първа. Обаче вече беше късно да се съжалява. Тя направи последен опит да се изправи на крака, но без успех - стовари се на земята отново. Незнаеща какво да прави тя се огледа с надеждата да и хрумне нещо за да избяга. Уви - нищо не и хрумна. Тогав чу зловещ смях. Смях, който накара цялото и тяло да се разтрепери. Вдигна глава и очите и се срещнаха с тези на нападателя и. Никога преди не беше виждала такива. Струваше и се, че са станала дори по-мрачни и отвращаващи от преди, ако това въобще беше възможно. Мъжът извади един кунай и с него посочи лежащата Сакура.
- Твоя край дойде, Харуно.
"Харуно? От къде знае коя съм? Нещо не е наред тук!" си помисли тя и с всичката и останала сила се изправи, като се облегна на стоящото зад нея дърво. Погледна мъжът със злобна и го попита:
- От къде знаеш коя съм?
Той я изгледа с насмешка /отново / и с все още сочещ я кунай каза:
- Ха! Да не мислиш, че срещата ни е случайна? Праща ме Данзо-сама.
Сакура се стъписа. "Данзо ли?". Не можеше да повярва на ушите си. Е да - с него се мразеха, но чак пък да наеме човек да я уби - къде е мъжката му смелост? /Там където е и мозъкът му, а това е много много много .... много далеч /.
- А ти кой си?
- Наричат се Амброуз. Но за теб съм господарю!
Последното изречение жегна Сакура. Никой, ама НИКОЙ нямаше право да и говори така. През зъби тя му изсъска насреща:
- Ти да не си полудял бе? Господарю? Бих предпочела да умра, пред това да ми станеш господар!
Думите на розовокоската само накараха Амброуз да се засмее. Това я вбеси още повече. "За кой се мисли това говедо? Ще го -" мислите и бяха прекъснати от ...

В клоните на едно дърво се беше скрил Саске и беше наблюдавал цялата битка. Не му беше приятно да види как пребиват любимата му. Знаеше, че не бива да се меси и че това си е нейна битка и трябва да се справи сама, но не беше сигурен дали си струва да я остави да умре или да пожертва гордостта и и да я спаси от този кретен. "Хм ... няма грам гордост - да се бие с жена, а и то с такава, като Сакура." си помисли той и въздъхна. Очевидно за него тя все още беше слаба. Е, не колкото преди, но все пак - слаба. Реши, че е време да се намеси, когато ...

Блондинът хвърли кунай по Сакура. Тя замръзна. Какво да направи. Нямаше да може да се дръпне на време. Затова най-добре да се премести, така, че кунай да оцели някое друго място, а не сърцето и. Успя на сантиметри да се дръпне. Куная се заби в лявото и рамо. На лицето на нападателя и се изписа голяма злобна усмивка.
- Няма ли да избягаш, а? Имаш достатъчно сили, а ако останеш ще те убия 100 на 100.
Това накара Сакура да се вбеси още повече. Имаше все още един, два скрити коза в ръкава си. Нямаше да си позволи този малоумен кретен да я победи. Не и когато е толкова близо до това да спаси Саске. /Миличка ... ако знаеше, че въобще не си близо до това да спасиш Саске а е обратното - той ще спасява теб! каква ирония .../.
- Аз никога не бягам от битка, дори това да ми коства живота! Така, че се приготви. Битката още не е приключила!
Кунойчито каза това с такава смелост, че даже сама си повярва //. Извади кунай от рамото си, като даже не извика от болка и го хвърли обратно по Амброуз. Естествено той блокира тази смешна атака, но Сакура точно на това се надяваше. Затича се към него и, когато вече беше достатъчно близо удари земята с юмрука си. Получи се, все едно е паднала ядрена бомба. Всичко беше унищожено в голям радиус. Дори и Саске замалко да го отнесе. Хитрецът скочи на време от дървото, което само няколко секунди по-късно изчезна.
Шинобито се огледа, за да види розовокосата си приятелка някъде. За секунда си помисли, че е загубил и нея. Но тогава, от облака пепел и прах, от средата на огромния кратер се показа фигура. Саске трябваше да активира Шарингана си, за да види какво се случва. Гледгата го изненада. Русият нападател лежеше безжизнен на земята, а кунойчито се беше изправило и гледаше с някаква странна ненавист в очите мъртвото тяло. "Но тя как?" тогава Саске забеляза нещо различно. По обикновенно бледото и лице сега се бе появило нещо като татуировка. Доста странна, ако питате Саске. Започваше от центъра на челото и обхващаше цялото и лице. На цвят самата татуировка сигурно беше черна, но сега тя светеше в тъмно лилав цвят.
Димът се вдигна и тогава Саске можеше да види черешовото цветче по-добре. Косата и беше пусната и се вееше свободно от вятъра. Ръцете и кървяха, но бяха свити в юмруци. Виждаше се, че я боли и едвам стои права, но щеше да се наслади на победата си, доколкото можеше. Дрехите и бяха скъсани на места, показвайки груди рани. Чак сега Саске забеляза, че очите и не бяха вече зелени - бяха черни, като неговите. Това го учуди допълнително.
Сакура гледаше безжизненото тяло на Амброуз и си мислеше "Най-сетне го победих. Но ... на каква цена!" . Тогава тя се огледа. Всичко беше унищожено около нея и дори Саске и отборът му да бяха глухи щяха да чуят експлозиите. "Вече няма как да го настигна! По дяволите!" след като си помисли това усети, че краката вече не я държат и падна на колене. Беше изгубила твърде много кръв. За последен път погледна мъртвото тяло и припадна.
Саске видя това и веднаго скочи при нея. Хвана я точно преди главата и да удари земята. Погледна я с някакво съжаление, но и с гордост. Тя не се беше предала и беше победила човек силен колкото блондинът. Саске беше горд с нея. И то много.

Ино и Блеро бяха седнали в някакво заведение и пиеха чай и ядяха сладко. Можеше да се каже, че блондинката беше на седмото небе от щастие и напълно беше забравила за изчезването на Сакура. Сега само се наслаждаваше на слещата си с красивият Блеро.
Това, което обаче малко я подразни бе, че той беше само телом тук - духът и мислите му бяха някъде другаде.
- Хей! Блерооооо! Хей!!!
Ино викаше и чак когато го разтърси той излезе от транса си и я погледна.
- Ммм....? Какво има цветче мое?
- Ами ... беше се замислил и...
блеро повдигна едната си вежда, очаквайки блондинката да довърши изречението си. това не се случи. За негова изненада тя стана, оставяики пари на масата и тихо промълви:
- Трябва да тръгвам! Чао!
И преди Блеро да успее Ино напусан заведението. "По дяволите! " си помисли той, след което стана, доплати и също напусна заведението, отново погълнат от мисли....
Тсунаде беше обиколила на всякъде и некъде не беше намерила онзи негодник. Беше питала всички. Нищо. Това я направи още по-бясна. Тогава и хрумна нещо. Наби спирачки, завъртя се и тръгна обратно към кулата на Хокагето. Беше се сетила къде е онази къртица!



To Be Countinue ..... Моля коментирайтееееееееееееее

След като Саске взе на ръце младото кунойчи и се запъти спокойно към лагера, като не откъсваше очи от нея дори и за секунда. Татоировката на лицето и вече я нямаше - беше се прибрала обратно там, от където беше дошла. Сега тя спеше в ръцете на Саске необеспокоявана и спокойна. Или поне така си мислеше той. По лицето и се появи изражение, което притесни младия Учиха. Това изражение бе страх. За пръв път виждаше на нейното лице подобна форма на страх. Помисли си, че тя всеки момент ще се събуди с писъци със сълзи на очи. Това не се случи. Явно тя нямаше да се остави на страховете си да я надвият. Минути по-късно лицето на Сакура отново беше спокойно и даже имаше лека усмивка на устните и. Саске се чувстваше някак си странно да я гледа така. Беше свинал тя постоянно да го наблюдава или да се помъчи да подхване разговор с него на някоя приятна тема. А сега? Тя спеше спокойна, мълчалива и толкова невинна - като ангел. Би било грехота някой да я събуди и Саске реши за момента да не влиза в ролята на Сатаната и да буди спящият в ръцето му ангел. Щеше да се наслаждава на красотата и и да я гледа възможно най-дълго.
Няколко минути по-късно двамата вече бяха в лагера на отбор Хеби. Карин и Суй се бяха върнали - кой с вода, кой с риба и дърва. Погледите на всички веднага се спряха на момичето, което лидерът им носеше. Бяха я виждали преди, и няколко мига по-късно си спомниха коя беше.
- Какво търси Сакура-чан тук? Мислех, че няма да взимаме никой с нас?
Саске не отговори. Само погледна отново към Сакура и лека усмивка се появи на лицето му. Някак си, по някакъв странен начин той се радваше, че тя го бе последвала и че сега имаше извинение тя да дойде с него.
- Тя ще дойде с нас.
Последва двесекундно мълчание. Само толкова.
- КАКВОООООООООООООО???
Извика червенокоската, като накара стоящият точно до нея Суйгетсу да си скрие ушите.
- По-тихо, жено! Ще оглушея покрай теб!
- Ти така или иначе вече си си глух - повече от това няма на къде!
Заяде се Карин, като забрави за Сакура. За сега. Джууго само поглеждаше ту Сакура, ту Саске и с поглед го питаше защо всъщност тя беше тук. Не получи никакъв отговор или знак. Саске се праввеше на невидял. Без да каже нищо той отиде в палатката си и постави тялото на розовокоската на мекия спален човал. Тя щеше да спи при него тази вечер - за по-сигурно.
След като се увери, че тя спи и всичко е наред / Имам предвид с раните и. Той я беше съблякъл перверзник.... и превързал! Естествено после я облече отново / излезе от палатката, като дръпна ципа след себе си.

Тсунаде беше се върнала в сградата на Хокагето и вървеше към старото сборно място на АНБУ. Там, където беше открита папката. Тя знаеше, че най-вероятно той се криеше някъде, като плъх и нямаше да се покаже скоро, знаейки, че ако тя го хване нямаше да може да си седне на задника доста дълго време. / /. Беше вече почти стигнала, когато някой зад нея каза:
- Хокаге-сама? Какво търсите на място като това и-
Говорещият беше прекъснат от едно круше право в носа. Питате ме защо? Защото "говорещият" всъщност беше Данзо. /Е сега тежко му и горко -__-"/. Все още неразбиращ Данзо се опита да се защити от последвалото дясно круше, но не успя и се заби в стена на 10 метра от тях. /0.0 WOW!!/ Неуспявайки да стане той само вдигна поглед така, че неговият и този на Тсунаде да се засекът и попита :
- Какво, за Бога правиш, Тсунаде! Да не полудя?
Това бяха последните думи на Данзо. След това той не помнеше какво бе станало. Това, което ясно помнеше бе погледът на Хокагето, след като каза тези слова. Беше смесица от гняв и жажда са смърт. Имаше онази искра, която, бас ловя, че би накарала цял отряд АНБУ от най-силните да замръзне и да забрави как се казва. Всичко останало бе мъгляво. На места се виждаше освиребял поглед. Другаде летяши сенбони. Мятащи се наляво и надясно юмруци и ритници. Разбити стени. Абе меле, ама като никое друго!
Данзо се събуди в болницата на следващият ден с мозъчно сътресение, целият покрит с бинт, много болежки, счупена дясна ръка и ОГРОМНА цицина на главата си. Такъв бой не беше ял от 50 години. /Да не се чудите - дядката е на 68./
*По време на боя между Данзо и Тсунаде*
Наруто беше седнал на един от столовете в магазина за рамен. Купата с любимото му ядене стоеше пред него вече 5 минути и с всяка следваща парата, която се вдигаше намаляваше. Приятната миризма отдавна бе стигнала до носът на блондина, но щом я бе подушил се бе отказал да яде. За пръв път от както се помнеше той отказваше на рамен. "Може би е заради Сакура-чан?" си помисли той, като отново погледна купата пред себе си. Ако трябваше да бъде честен днес не бе сложил нито залък в устата си и беше страшно гладен, но зърнеше ли каквато и да било храна - минаваше му. Незнаеше какво да прави. Беше притеснен до такава степен за розовокосата си приятелка, че само тренираше и се пребираше, тренираше и се пребираше и отново и отново в продължение на вече няколко дни. Не се беше виждал с Хината през гореспоменатите няколко дни и това не му правеше особено впечатление в момента. Мислитему, чувствата му, сърцето му - всичко принадлежеше на Сакура. Той някога я бе харесвал, но тогава бяха още деца. Мислеше, че вече я е преодолял,но уви - грешеше. Сърцето, което някога бе било само за кунойчито на мечтите му и сега биеше за нея. Хината явно бе само начин да забрави детската любов и да продължи на пред, но това се оказа невъзможно. Неможеше да живее без Сакура или знаейки, че тя може да е някъде там и да бъде ранена или уби; да вика името му и да моли за помощ. Не! Той нямаше да остави онова безсърдечно копеле да я получи отново. Саске не заслужаваше Сакура. Беше я наранил твърде много и когато раната най-сетне бе заздравяла той се върна. Накара сърцето и да затупти по начин, който Наруто се бе опитвал да накара от години. А той - само с един поглед я бе размекнал. Тя, момичето, което заявяваше, че е преодоляла любовта си към шинобито-беглец сега бягаше и си навличаше неприятностти за него. "Няма да го позволя, дори тя да ме намрази и той да ме убие. Саске няма да я притежава и да си играе с нея. Аз я искам за себе си и ще се бия за това!" след тази вдъхновяваща мисъл, Наруто остави парите за рамена на масата и излезе от ресторанта. Затича се по улиците с всичка сила, без да го интересува, че беше започнало да вали приятен вечерен дъжд, който много скоро щеше да се превърне в унищожителна буря....


ЕЙ!!! ЗДР хора! Радвам се, че все още някой чете ... това нещо, но ми се щеше да коментирате повечко. Знам, че почва даскало и т.н., но не мислите ли, че щом аз намирам време да напиша ЦЯЛА глава - ВИЕ няма да намерите 5 минути да драснете едно коментарчи??? ЕЕЕЕ ако искате още трябва да коментирате повечко! Тва е от мен! Аригато са отделеното време!

Сакура се събуди от нечии викове. По инерция тя бръкна под възглавницата за да извади кунай, но там нямаше нищо. После тя разбра, че всъщност не беше в дома си или в болницата, или на някое позната за нея място - напротив! Беше в нечия палатка, един Господ знае къде. С едно бързо движение се отви и лазейки стигна до входа или в случея изхода на палатката. Хвана ципа и го дръпна надолу. Постепенно се отвори достатъчно голям процеп, за да може розовокоската да надникне и да види какъв е този шум.
Въздъхна от досада, когато видя, че виковете бяха причинени от вече познатата и червенокоса съперница. Както винаги тя се караше за нещо напълно безсмислено със Суйгетсу, който незнаино защо също държеше на своето. Тогава Сакура премести поглед на стоящата в гръб от нея фигура. "Бих познала това облекло и тази коса навсякъде! Ах, този Учиха..." помисли си тя. Вече до някъде и беше ясно какво се бе случило. Е, след това видя и Джууго, който седеше, с наведена глава - най-вероятно гледащ огъня. На практика всички бяха с гръб към Сакура. Само за секунда през умът и мина шантавата идея да използва момента и да избяга. Естествено, Инър имаше последната дума тук "Ако избягаш, аз лично ще ти слупя и двата крака докато спиш!!! ". След това изказване друга, по-приемлива идея дойде на розовокоската.
На пърсти тя излезе от палатката и се заприближава към Саске. Нещо дяволито в нея и беше казало, да му се хвърли на врата в гръб. Точно беше стигнала до него, когато Карин извика:
- Ха, хванах те!
За малко куноичито реши, че Карин говори на нея, но после видя, че тя се караше с някакво ... животно?!?! /айдееее тази я удариха лудите /.
- Хвана таратайки, жено!
Извика в отговор синьокосия - очевидно тя му беше извикала право в ухото и той сега си отмъщаваше. "От тях ще излезе перфектна двойка!" помисли си с ирония Сакура и зае позиция за скок.
Леко отскочи и ...

Наруто вече беше напуснал Коноха и тичаше с всички сили нанякъде. Незнаеше на къде да поеме, но не можеше да седи безучастно, докато любимата му търсеше съперника му. Просто неможеше да го приеме. За секунди образът на Сакура в главата му беше заменен от друг. Този на Хината. Младата наследница на Хюга плачеше, седнала до една река и викаше името на Наруто, като проклинаше живота си. Тази картинка натъжи младият мъж. Той знаеше, че бе разбил сърцето и, но едва ли щеше да им бъде добре да живеят в лъжа. Наруто нямаше как да обикне Хината, докато Сакура беше жива. А и дори и тя да умреше в сърцето му нямаше да има място за друга. Никога повече.
Поемайки си дълбоко въздух, блондинът започна да се движи още по-бързо. "Трябва да я намеря и да си я върна! ТРЯБВА!" с тази мисъл, той изчезна в нощта.

В Коноха вече всеки знаеше случилото се с Данзо и Тсунаде. И нищо чудно. Тя толкова го беше била, че цялото село беше чуло неините яростни викове и неговите - за помощ. Сега главната новина бе кой щеше да го замести. Като главен старейшина трябва да бъде назначен нов ... старейшина. За сега това бе най-важната и обсъждана тема в село. Единствената, която също беше споменавана с глява "важност" бе изчезването на Сакура и Наруто. Сигурно бе едно - блонди беше тръгнал след старата си съотборничка и нищо нямаше да го спре да я намери. Нищо ...

В домът на Хюга се разиграваше една и съща семейна, вечерна сцена - как Хиоши ръкомахаше с клечки в ръце, като диригент и обясняваше на дъщеря си, че АКО Наруто се върне жив, лично той ще ... /не ме карайте да го пиша пак знаете каква беше заканата на Хиаши към Наруто!!!/ Неджи подкрепяше чучо си в всяка дума и даже допълваше от време на време - звучаха като зли учени, които щяха да убиват убиец. /Сърце-убиеца Наруто /. Хината само гледаше в чинията си и от време на време казваше по някое "Той не е виновен." и отново млъкваше. Колкото до майка и - Рина, тя просто си хапваше и кимаше, ту че е съгласна с мъжа и племенника си, ту че е на страната на Хината.

Е тва е за сега - ДАСКАЛО!!!! как го мразяяяяяяя.....гррррр... както и да е - коментирайте моля

Лек ветрец задуха, карайки да се разхвърчат черешови цветчета навсякъде. Само за секунда всички замръзнаха на местата си. Сакура, в "летяща" позиция към гърба на Саске, Карин - оитваща се да хване ... ъм .. животното и Суи, които направо си се напикаваше от смях. И отново, за такава секунда Сакура беше на вратът на Саске. Той, по инстинкт за самозащита посегна към катаната си, но веднага усети мириса на черешови цветчета. Останалите трима шиноби направо подскочиха от уплаха.
- Хммм, какво правиш, Сакура?
Саске произнесе с накъв тон името и, че момичето направо замръзна за секунда. После се опомни и му се усмихна приветливо.
- Нищо-о..
Напук тя провлачи о-то за да звучи някак си по-безгрижно. Той я погледна с крайчето на окото си, като не показа никаква "приветлива" физиономия. Това накара сърцето на Сак да се свие от болка. "НЕ! Няма да се откажа да разтопя това ледено сърце! НЯМА!". Усмихна му се.
Истината бе, че тя просто не искаше да приеме факта, че има възможност той просто да я е използвал онази вечер и всичко, което беше казал да е било лъжа.
- Трябва да поговорим.
Спокойният и тих глас на Саске я извади от унеса и. Без да разбере тя беше кимнала в знак на съгласие. И двамата тръгнаха навътре в гората - по-далеч от лагера. Когато чернокоското се увери, че са достатъчно далеч и никой няма да ги чуе се обърна към стоящата зад него Сакура и започна да я разпитва:
- Какво, за бога, си мислеше, Сакура? Защо тръгна след мен?
- Как, какво съм си мислела? Че, ще те върна обратно, разбира се!
Поредната фалшива усмивка се появи на бледото и лице. Това накара Саске да се ядоса още повече.
- Толкова си безрасъдна и глупава! Ами ако беше умряла? Как щеше да ме "върнеш" тогава, а?
- ...
Настъпи мълчание. Беше станало напечено. Момчето беше направило грешка, че я бе нарекло глупава. Сакура Харуно можеше да бъде всичко в онзи момент, но не и глупава или безрасъднва!
- Аз-
Тя беше прекъсната от още едни порой от думи, казващи и колко е глупава и безрасъдна. "Не плачи или това ще значи, че си съгласна с него и, че си слаба!" Инър се опитваше да надъха реалната Сак, но без никакъв успех. Сърцето и започна да препуска. Усещаше, че цялата кипи, че бе напът да направи глупост. Ушите и пищяха. Несъзнателно бе стиснала ръцете си в юмруци. На теория тя трябваше да му забие такъв юмрук, че той да го помни още доста време. Но само на теория. На практика беше друго.
С един замах тя заби юмрука си в най-близкото дърво. Естествено, на негово място се появи облак от пушек и пръст. Саске дори и не трепна. Сякаш тя не беше направила абсолютно нищо. просто си стоеше там и я гледаше. Злобата в очите му беше заменена с насмешка и съжаление. След като видя тези очи ... туптенето на сърцето и спря. Тя вече не знаеше какво прави. Не можеше да контролира тялото си, но ... трябваше. Не можеше да удари любимия си. Просто ... неможеше. С очи пълни със сълзи тя го погледна и едвам каза:
- Беше прав! Направих грешка, че дойдох да те търся. Това беше най-голямата ми грешка, и, о, уверявам те - няма да се повтори никога повече. Забрави за мен, Саске Учиха, така, както аз забравих за ТЕБ!
с тези си думи тя изчезна в сенките на ноща и остави след себе си само едно празно и наранено от думите и сърце.

Тсунаде вървеше нервно из офиса си и се чудеше какво, по дяволите ставаше!?! "Първо Саске, последва го Сакура, а пък нея я последва онзи кретен - Наруто!! Господи, може ли да стане по-зле??" /Трябва ли да отговарям?!? /. Въздъхна. това и идваше в повече. седна на стола си зад бюрото и затвори очи, като облегна глава на кожената седалка. В кабинета беше тихо, а и не само там - в цялото село беше гробна тишина. Нямаше пианици по улиците, палави хлапета или побъркани психопати ... нямаше никой. Само луната наблюдаваше и осветяваше селото. Щурците и вятъра бяха единствените, които издаваха какъвто и да било звук. "Нещо не е наред!" с едно бързо движение, Хокагето се озова до прозореца. Погледна към него. Първо селото. То беше неистина пусто, и ако през деня не беше фрашкано с народ, тя би си помислила, че е изоставено. След това погледа и се спря на гората - нямаше прехвърчане на събудени и изплашени птици - знак, че никой не се опитваше да се промъкне в Коноха. Тогава, сякаш по-спокойна тя погледна към небето. Спокойствието веднага се изпари. Небето беше черно, мрачно. Луната вече не светеше приятно, а хвърляше зловеща светлина.
- Ще има буря, и то голяма ...

Не беше изминала и три метра, когато Сакура усети нещо да капва на лицето и. Заваля. Еда капка, последвана от друга, трета, пета... Само за няколко секунди заваля доста силно. Беше и трудно да вижда. Капките бяха големи и сякаш тежаха по 10 килограма всяка. Удареха ли се някъде в тялото и, сякаш и отнемаха от енергията. Вече подгизнала до кости, трепереща сакура продължаваше да тича по посока на Коноха. Макар и да не знаеше на къде точно се движи в момента тя не спираше да бяга. Не искаше никой да я вижда така смазана, разрушена, разбита. Затова тя продължи да бяга, незабелязвайки това, че не е сама...
Наруто тичаше, докато не усети капките дъжд. Спря се на един клон и се загледа към небето. "Бурята ще бъде ужасна! Трябва да намеря послон по-скоро.". Така той продължи да тича, докато не видя една порутена малка къща. след като слезе от близкото дърво се затича към нея. Надяваше се да няма никой, а ако има да е гостоприемлив. Тъкмо застана на прага, когато вратата се отвори бавно и призрачно. За секунда той се подвуоми дали да не влезе или да си плюе на петите. Тъкмо щеше да се завърти и да си тръгне, когато чу глас. Женски глас :
- Здравей, младежо! Какво те води в скромният ми дом по това време на ноща?
Наруто не можа дори да отговори. Можеше да се закълне, че не е виждал по-хубава жена в живота си. Дългата и катранено черна коса се спускаше свободно по гърба, като един розов кичур беше сплетен и небрежно поставен на дясното и рамо; очите и бяха по-черни от небето тази нощ и излъчваха приветливост; устните бяха бледи, но не бяха напукани. Жената имаше пищна фигура, очертана идеално от черната и вечерна рокля. "Очевидно излиза. Няма да и-" мислите му бяха прекъснати от следващият въпрос на домакинята:
- Е? Ще влезеш ли или ще останеш на прага на дома ми?
Без да го осъзнава, шинобите прекрачи прага на къщата и затвори вратата след себе си. Пред очите му се разкри пищно декориран хол. Имаше два дивана и три фотьола, а в средата - стъклена масичка с кана с чай и две чаши. Наруто не можа да повярва на очите си. Отвън къщата изглеждаше изоставена, а от вътре - чисто нова.
- Харесва ли ти домът ми?
- Да...
Жената седна на един от диваните, като направи знак на госта си да седне. Камината беше заредена и огънят в нея излъчваше приятна топлина. След няколко секунди на Наруто вече не му беше студено. Тогава си спомни, че даже не се беше и представил.
- Извинете! Така и не ви казах името си! Наруто Узумаки от Селото скрито в листата.
Жената само му се усмихна и нежният и глас изпълни стаята:
- Приятно ми е Наруто. Аз съм Ева от Селото скрито в слънцето.
- Селото скрито в слънцето? За пръв път чувам за него. Къде се намира?
- Близо до селото скрито в звездите.
- О! Бил съм там.
- Така ли?
И така между двамата се савърза разговор. След няколко часа и постепенно приближаване и някоя и дуга ласка Ева вече седеше в скута на Наруто и го целуваше страстно. Без дори да разбере какво прави, Наруто започна да съблича дрехите на чернокосата жена. Напълно забравил за мисията си, за дъжда, за Сакура , Наруто се отдадена на тази непозната жена, без да подозира, че с това ще си навлече гнева на ревнивият и съпруг, който точно тази вечер се връщаше от мисията си. ( Е сега вече стана, каквото стана!)
Саске се беше върнал и веднага си беше легнал. Чувстваше се ужасно, че беше наранил чувствата на Сакура ... отново. "Тя е толкова глупава, безрасъна, сексапилна, забавна и- ХЕЙ! какви си ги мисля? Господи, какво ми става!?". Чернокосият не намери покой до края на ноща. Дъждът му пречеше. Или поне така си казваше той, като не искаше да си признае, че всъщност го притеснява Сакура и дали си е намерила подслон.


Ем... сори че е къса, ама нямам много време а и вие спряхте да пишете коментарчета, така че обмислям много сериозно варианта да прекратя този фик!!! Е, коментирайте и аригато за отделеното време!

Дъждът вече беше направил Сакура вир-вода, но това не и пречеше. Не и беше и студено. Само я болеше. Болеше я, че тя бе захвърлила всичко за Саске - беше зарязала стария си живот, беше изоставила приятелители за него, а той отново разби сърцето й. Разби го по такъв ужасен начин. Тя не можеше да го понесе отново - да бъде убита по такъв мизерен начин. "Това беше!" си помисли тя, като стисна ръцете си в юмруци. Чашата преля! Саске беше загубил последния мислещ на него човек. Тя вече го мразеше...
Наруто гледаше белия таван на стаята, в която се беше събудил. Не помнеше много от вечерта - само че беше спал с най-красивата жена на света! И сега се чувстваше страхотно с нея в прегръдките си. Тя лежеше наполовина върху него и спеше спокойно. Черната и коса се беше разпиляла навсякъде, прикривайки голото и тяло, карайки я да изглежда като спящ ангел. "Аххххх... каква жена!" Наруто се чувстваше горд със себе си. Все пак къде ще види така жена пак? В този момент ушите му доловиха спътки. Тезки, най-вероятно мъжки спътки, идваха насам с бърза скорост. Блондина скочи, като ужилен, карайки жената, спяща върху него да се събуди.
- О, не! Подранил е!
- Омъжена си?
Попита Наруто до толкова шокиран и разочарован, че забрави за идващия насам гост.
- Аз-
Тя не успя да довърши. Наруто вече се беше облякъл и се канеше да скочи през прозореца, когато вратата се отвори с трясък, откърти се от пантите и се стовари на земята. Наруто замръзна на място. Пред него стоеше най-грамадния мъж-шиноби, който беше виждал през живота си!
- Ей сега я втасах!
Сакура вече бе на предела на силите си. Беше се изгубила много отдавна. Луната не можеше да освети пътя и. Дъжда не и позволяваше да продължи да върви по пътищата. Оставаше и само да се скрие някъде. Огледа се от клона, на който се беше спряла. Не виждаше пещера наблизо. Нямаше и някое подходящо, в чиито корони да се скрие. Нищо. Тогава пред очите и се разкри малка къща. На външен вид изглеждаше на поне 100 години, забравена от всички. Но кунойчито усети силни чакри в тази къща. Една и се стори позната. "Невъзможно!"
Тсунаде все още беше будна и крачеше нервно из стаята си. Сънят не и се струваше примамлив, както преди. Можеше да се каже, че бе като парцал, но сърцето, биещо в нея не и позволяваше да се отпусне на възглавницата и спокойно да поспи. Затова тя реши да измисли някакъв начин да спаси ученичката си. Това момиче, което и беше като дъщеря, което я бе променило по такъв плашещ начин, тя, която най-малко би се предала, която би жертвала всичко, дори и живота си за да спаси приятелите си, Коноха! Този Божи служител и бе отнет. Хокагето знаеше, че напрактика тя бе тръгнала доброволно, но имаше причина. "Сърцето и бе изтръгнато и най-нагло откраднато то мъжа, закойто тя се промени така, този на който тя милиони пъти беше давала сърцето и, той го разби на милярди парчета, като така уби и нея!" От очите на русата жена се стекоха няколко големи сълци, като намокриха напуканите и от студа бузи.
- Ще те върна, Сакура! Ако тово означава да го убия, тогава така да бъде!
И в този момент една светкавища освети тъмного небе, а гръмотевицата разцети нощната тишина и тъмнина, разкривайки огньовете в очите на Тсунаде. Клетвата беше дадена! Целта - поставена! Войнът - готов за битка! Врагът - набелязан! Време е за война!!!!

Тооооооооооооооооооолкова съжелявам, че се забавих, ама имах проблеми с компа, после пък не можах да намеря сайта, после път си забравих паролата .... абе просто..... Айде, за компенсация сега като дойде ваканцията ще пусна поне още две!!! Обещавам

Сакура веднага хукна към старата къща. Беше сигурна чия е чакрата, но искаше да се овери напълно! Тъкмо бе на едва 2 метра от къщата, когато от прозореца на една от стаите на втория етаж излетя някой. Кунойчито се закова на място. Не можеше да повярва на очите си! Това беше Наруто! Тъкмо щеше да се втурне към него, когато от дупката, оставена на мястото на прозореца, изскочи някакъв мъж. Беше висок, с широки рамене, с типичното за джоунин облекло и със странен вид сабя в дясната си ръка. От километри си личеше, че е бесен! "Този бака! В какво се е въвлякал пак?" попита се с раздразнение Сакура, знаейки, че ТЯ ще трябва да спасява НЕГО.... ОТНОВО .
Наруто лежеше по гръб на земята и незнаеше на кой свят се намира. Последното, което понеше бе, че тъкмо си обуваше панталоните, когато някой събори вратата и с един шут го изпрати през прозореца. Не бе успял дори да види лицето на нападателя си. "Какво беше това, за Бога?" Наруто потърка натъртения си гръб, докато ставаше от земята. Погледна нагоре към мястото от което беше изхвърчал преди няколко секунди и остана шокиран, виждайки огромна непозната мъжка фигура, държаща нещо остро и от метал в едната си ръка, а другата бе свил в заплашителен юмрук. Лунната светлина не успяваше да огрее лицето на разярения съпруг, така че Наруто просто зачака. Не мислеше да предприема нищо, когато чу нечий познат глас да го вика:
- Нарутоооооооооооооооооо!!
Блондина се обърна по посока на гласа и не можа да повярва на очите си. Към него тичаше Сакура в цялата си прелест. Луната огряваше бледото и лице и мокрите и коси, които приличаха повече на сребристи отколкото на розови в момента. И макар от няколко метра разстояние той видя мъката и същевременната радост изписана по лицено и.
- Сакура-чан! Не мога да повярвам на очите си!
Каза Наруто, като притисна в силна прегръдка мократа си съотборница. Зарови лице в косите и и осети аромата на череши, който тя винаги имаше. Почувства внезапна топлина в корема си, съпроводена от милиони пърхащи пеперудки. Камък му беше паднал от сърцето! Любимата му беше в обятията му и всичко беше наред! Почти...
- Не дей да бягаш, гадинооо!!!
Чу се зверски вик от към къщата. И двамата леко наплашени погледнаха натам. Около мъжът вече се въртеше, като вихрушка синята му чакра. Сакура потръпна. Не бе виждала нормален джоунин с такова количество чакра. Такова имаха само супер-силните или .... Джинджурикитата!!!
- О, Господи!
Казаха три гласа едновременно - на Сакура, на Наруто и на Ева. Очевидно всички бяха в шок от случващото се, но само Ева реагира. Тя се спусна към подивелия си и освирепяс съпруг и го зграбчи за ръката. Черните и коси се развяха от лекия нощен вятър, очите и- пълни със сълзи добиха от изплашен - яростен вид; нежното и лице изведнъж придоби мъжки и твърди черти. Като лъвица в месо, тя се бе вкопчила в ръката на мъжа си и се опитваше да го разубеди и да го успокои. Но гигантът не се даваше лесно. На няколко пъти я запрати по най-близката стена, но тя с нови сили ставаше и се вкопчваше в него, непозволявайки му да нападне нинджите от Коноха. Наруто и Сакура, от своя страна, гледаха в изумление сцената, разкриваща се пред тях.
- МАХАЙТЕ СЕ ОТ ТУК!!!!
Отчаян вик ги извади от унеса им. Сакура трепна и веднага, без дори да осмисли аккво прави, хвана Наруто за ръката и го затегли към гората.
- Какво правиш? Трябва да и помогнем! Той ще я убие!
Наруто се съпротивляваше. Опитваше се отчаяно да се измъкне от желязната хватка на розовокосата, не осъзнавайки, че тя му прави най-голямата услуга в живота му - спасяваго от собствената му съвест. Сакура знаеше какво бе станало. Осъзнаваше какво ставаше и в момента. И беше наясно какво ще последва, ако не се махнат веднага.
Наруто направи поредния опит да се измъкне и някак си успя! Видял възможността, блондина хукна обратно за да помогне на Ева. Но стигайки до мястото на "битката" той замръзна на място. Чернокосата красавица Ева лежеше мъртва в огромен кратер в земята. Около нея имаше локва алено-червена кръв. Красивите и черни очи бяха затворени во веки. Мъртвешки студените и усти никога повече нямаше да изговорят което и да било име. Ръцете и повече нямаше да го погалят и да го накарат да се почувства странно. Тази красива жена бе загинала заради НЕГО!
Наруто се строполи на земята по колене. Трепереше целия. Очите ми бяха до такава степен разширени, че всеки момент можеше очните му ябълки да изскокнат и да паднат на мръсната, попита с кръв земя. Неусетно по лицето му се стекоха сълзи и всяка от тях беше за нея. Сега той плачеше за напълно непозната, без да осъзнава, че все още живия и съпруг бе на път да му пръсне черепа.
Всичко друго стана за секунди. Мъжът метна огромния камък по Наруто. Сакура забеляза този негов ход и със скоростта на светлината стигна до съотборника си и с един удар направи скалата на прах. Тя използва тази възможност и хвана ръката на блондина. Издърпа го да стане и двамата хукнаха към гората, оставяйки освирепялото Джинджурики да вилнее около покойната си съпруга.
По пътя към Коноха никой от двамата не обели и дума. Никой не знаеше какво да каже на другия. Тишината започваше да става неловка, когато Сакура каза с равнодушен и монотонен глас:
- Бременна съм!
Наруто се блъсна челно в едно дърво, щом чу и осмисли казаното от съотборничката му.
- М-моля?
- Чу ме!
Каза малко разсеяно тя. Знаеше, че Наруто все още има чувства към нея, и се надяваше с тови си признание да потуши и последната искра на надежда в сърцето му, че тя ще се влюби в него. Последва отново тишина. Чак до Коноха никой не каза и дума, не издаде и звук. Всеки беше се замислил за случилото се до този момент и какво ли ще се случи за напред!
В офиса на Тсунаде беше все още тихо. Неусетно хокагето бе заспала на бюрото си, мислейки си какво да направи, та да спаси ученичката си. Слъдкия и сън, който не я бе посещавал от доста дълго време насам бе прекъснат от трикратно почукване. Първоначално тя не обърна внимание, но после се почука по-силно и, иска - неиска, бе принудена да се събуди.
- Влез!
Каза провлачено и съсено тя, оправяйки си косата и търкайки лениво очи. Вратата се отвори рязко и изскърца дразнещо. В стята влязоха Наруто и Сакура. Тсунаде замръзна за момент, но после скочи като ужилена и се втурна към Сакура. Прегърна я силно, като бе заровила лице във все още мокрите и коси. Сакура, от своя страна също я бе прегърнала силно, притискайки се максимално към жената, която и бе като майка!
- О, Сакура, така се радвам да те видя жива и здрава!
Каза с весел тон Тсунаде. И от нейното сърце падна камък....
В базата на Саске вече всички бяха будни и всеки се чудеше как да игнорира липсата на розовокоската. Суй се опитваше да се съсредоточи върху четенето на вестинка от миналата судмица, Джууго - да си "играе" с птичките, накацали по рамото му, Карин - как да сготви нещо, което ще може да се яде, а Саске - как да не мисли за Сакура и всичките глупости и обиди, които и беше наговорил предната вечер.
- Оооо, стига толкова!
Каза ядосано Суй!
- Просто си кажи, че ти е гадно и съжаляваш, и че я искаш обратно и ще я върна! Само ми кажи, Саскееее!
Молбата на Суй прозвуча като жалък опит да повдигне духа на всички. За жалост се получи противоположния на очаквания ефект. Саске стана рязко и напусна с бързи крачки стаята, блъскайки вратата след себе си.
- Горгичкият...
Казаха тримата в един глас и въздъхнаха ....




ТООООООООООООООООООООООООООООООООЛКОВА съжелявам, че Ви накарах да чакате толкова много
Наистина не беше нарочно!!!! Тъпото даскало е виновно! с всичките домашни ми изяде и времето и музата! Така, че не мога да гарантирам кога ще мога пак да пусна глава... сорииии Надявам се поне да ви е хар и да ком!

Минаха повече от 4 месеца откакто Сакура се бе прибрала у дома. Естествено беше посрещната от всички доста топло и никой не бе споменал и дума за случилото се преди. Сега нещата отново си бяха по старо му, ако изключим факта, че коремът на Сакура беше пораснал доста и вината не беше в яденето!
Хината и Наруто пък се бяха "сдобрли" и тя вече не му се сърдеше, но знаеше, че поне половината от сърцето му принадлежеше и винаги щеше да принадлежи на Сакура. Този факт често я караше да се замисли дали постъпва правилно, давайки му втори шанс и прощавайки грешките му.
Беше дошло време за празника на Коноха... отново. И всички бяха отново облечени празнично, духът беше преповдигнат и всеки гледаше да се издокара максимално добре и да допринесе с нещо за окрасата на града. В този празничен ден, за разлика от миналата година, черешовото цветче беше главен доброволец, игнорирайки молененията на съотборника си да спре и да си почине. Колкото и странно да звучеше, тя не се чувстваше уморе или искаше да си почава постоянно, точно обратното - искаше да бъде максимално активна. Приятелите и не разбираха това нейно държание. За пред тях извинението бе, че просто бебето я зарежда с енергия, и това че е бременна не означава, че ще седи и ще гледа отстрани как всички работят. Но истината бе съвсем друга! Тя искаше да работи, за да не мисли и да си спомня за Саске. Ако тя трябваше да бъде честна към себе си все още го обичаше безбожно много и искаше той да се върне, но отлично знаеше, че това няма да се случи. Този факт я измъчваше ужасно много. Затова просто работеже, за да не мисли за него.
- Хей, Сакура - семпай!!
Се чу нечий глас от някъде. Сак остави дъската, която тъкмо беше вдигвала и се огледа. В далечината видя своите ученици - Анджелика, Салватор и Матю! Три невероятно талантливи деца. Розовокоската се бе съгласила да ги тренира веднага след като се прибра, като обеща да внимава с детето. И сега вече се бе обвързала толкова към тези деца, че и беше трудно да се откаже от тях. Другата причина, поради която и бе трудно да ги пусне бе, че толкова и напомняха на нейния отбор 7. Матю и Се*астиан постоянно се караха, биеха и съревноваваха, а Анджелика беше винаги там да ги разтърве и да на ги набие и двамата. Толкове се еб смяла на тяхното държание, колкото и се гордееше с постиженията им. Те бяха един от най-силните отбори от генини в Коноха, а това, че точно тя им беше сенсей дори ги правеше още повече публично достоятие.
- Сенсей! Имате ли нужда от помощ?
Гласът на Анджелика извади младата жена от унеса и и тя само кимна, като им се усмихна приветливо. И така четиримата се заеха да помагат за доокрасяването.
След 3 часа всичко беше готово и всички бяха леко изморени, но и много горди със себе си.
- Хайде да се прибираме и да се оправим!
Радостния глас на Анджи накара учителката и да се усмихне още по-широко.
- Добре! Хайде, чао! Надявам се, че ще се видите на карнавала.
С леко кимване тя се тоцепи от групата и тръгна към домът си. Зад нея обаче се чуха бързи стъпки. Тя се обърна и видя русокосото моменце зад сееб си.
- Какво има Анджелика?
- А-ами ... в-вие .. к-казхате .. че ние ще се в-видим на п-п-разника! А-ами ви-и-ее?
Момчето пъхтеше и пуфтеше, но успя да се доизкаже и да вдигне небесно сините си очи към Сакура.
- Аз няма да мога да дойда. Но, ако искаш ще ти помогна да се оправиш?
Анджи сведе неловко глава и се замисли за известно време. Тя бе си умряла от удоволствие любимата и учителка да и помогне, но все пак не биваше да забравя, че тя бе бременна, което означаваше че трябва да си почива повече.
- Не е нужно, Сакура-семпай! Вие се приберете и си починете, а аз ще се оправя сама.
Кунойчито изгледа продължително ученичката си, след което кимна и промълви тихо:
- Ако случайно имаш нужда от помощ, знаеш къде живея. Потърси ме там.
След това последва поредната нежна усмивка и розовокоската остави младото момиче само на средата на улицата.
- Сенсей ...
Сините и очи останаха забити в гърба на водачката на отбора им, докато тя не се зави в друга улица и не се скри то погледа и. Анджелика си прибра вкъщи, мислейки над разговора им. "Може би ще няма да бъде лоша идея, ако я помоля за малко помощ? Тя все пак ми каза, че ако се нуждай от нещо да я повикам!" с тези мисли тя се затвори в стаята си, където завари ужасяваща гледка ....
Сакура се бе прибрала в дома си. Качваше се бавно по стълбите, когато чу лек тропот от втория етаж. Непоколебимо се втурна безшумно нагоре. Приближи се до вратата на стаята си и се ослуша. Втори шум не последва, затова тя влезе, като извади кунай от чантичката си с оръжия. Обиколи цялата стая, но не намери никой. Седна на леглото си и въздъхна. Тогава го усети!!! Нещо остро точно до ръката и. Стряскайки се от внезапното леко обождане тя подскочи и се обърна моментално за да види ...


Е ... тва е от мен за сега ! Надявам се да ви е харесало до толкова че да коментиране !!! :*

На леглото на Сакура имаше роза. Красива, кърваво-червена роза. Кунойчите се бе уболо на един от многото остри тръни. Зелените и очи огледаха розата отново. Никъде нямаше бележка, или каквото и да било. Само розата, поставена на възглавницата и. "Хм! Странно!" си помисли тя, но тогава чу звънене на вратата. Въздъхна. Излезе от стаята и се запъти към вратата. Отвория с очакването да види там Наруто или някой друг от приятелите си. Но се изненада, когато на прага си завари Анджелика.
- С-сенсей?
Сакура само се усмихна. Знаеше защо е дошла. А пък и голямия плик, който държеше я издаваше до някъде.
- Влез!
Подгани тя, като се усмихна дружелюбно. Тогава от горе отново се чу странен шум. Този път Сакура реагира по-бързо. Качи се за секунди до стаята си, но когато отвори вратата отново не видя нищо. Стаята беше празна.
- Каккво беше това, за бога? Имате ли гости, сенсей?
- Не.
Отвърна кратко Сакура, като отново огледа стаята внимателно. Погледа и се спря на леглото. Сега до розата имаше пакет! С бързи крачки тя се приближи и надникна в картонения плик. Очите и се разшириха от изненада. Вътре имаше красиво кимоно, обувки и бижута, пасващи си перфектно с дрехата.
- УАУ! Невероятно красива е?
Розовокоската не отговори. Отдръпна се от плика и се приближи до прозореца предпазливо. Нямаше никой сега. Но който и да е бил там беше крайно глупав. Да се промъква в стаята и и да и оставя каквото и да било бе огромна грешка.
- Време е да се оправяме за празника, Анджи!
Каза повече на себе си тя, отколкото на ученичката си.
- Значи и вие ще дойдете? Супер!!
Кунойчито не отговори. Знаеше какво се опитваше да и каже врага. Трябваше да отиде на празника. Той щеше да бъде там. И щеше да я чака. А тя не обичаше някой да я чака!!!

~~~~ Няколко часа по-късно~~~~

И двете момичета бяха готови. Бяха облечени, като принцеси. Изглеждаха като излезни от приказка!


МНОГОООООООООООООООО съжелявам, че е кратко. но изведнъж се появи трудност и ми се наложи да спра до тук, но ще продължа скоро!! ОБЕЩАВАМ!!!!!!!!!!! коментирайте!!

Вечерта щеше да бъде изцяло посветена на забавления и празнуване. Всички се бяха настроили на пиянска вълна ... всички без един човек. Той се беше скрил в сенките и се оглеждаше нетърпеливо. Всеки, който не го търсеше нямаше да го види. Но това не го притесняваше въобще, точно обратното! Той искаше да остане незабелязан; невидим за тези, които не искаха да го виждат повече. Мистериозния мъж беше дошъл веднага след като бе паднало нощното було. Плана му бе да се крие търпеливо в сенките на старото читалище и да чака. Да чака тя да се появи. Да изскочи от тълпата усмихната и нищо неподозираща. Но колкото и да му се искаше знаеше, че вероятността тя да не дойде е доста голяма. Тъкмо се канеше да си тръгне, когато погледа му се спря на нещо познато. ЗА секунди той се замисли от къде му е познато. После замръзна на място. Вгледа се в човека и сърцето му спря да бие. Това беше тя!!
Сакура и Анджелика вървяха една до друга в пълан тишина. Детето очевидно се забавляваше, защото усмивката не слизаше от лицето и дори и за секунда. Учителката и обаче не беше в толкова добро настроение. Оглеждаше се за нечие лице, което можеше да бъде "гостенина" и. Но виждаше само познати и не-чак-толкова познатите лица на селяните. Изведнъж усети, че някой я наблюдава. Обърна се възможно най-бързо за да види някой да се крие в сенките и да я наблюдава. Направи крачка към него, но нечия ръка я хвана за рамото. Вниманието и се отклони и тя извърна глава за да се озове лице в лице с Наруто. Той се беше усмихнал и изглежда се наслаждаваше на всеки момент от празника. Зад него бяха останалите и приятели, но те спазваха дистанция. Беше странно, че те не смееха да се приближат до нея. "Ти ги изпъди от живота си! Нямаш право да им се сърдиш!" обади се Инър. Тя не беше изчезнала дори по време на бременността и бе единствения "човек" с който кунойчито можеше да сподели всичко. Това ги беше сближило още повече, като до някъде компенсираше факта, че Сакура вече странеше от приятелите си. Колкото и да и се искаше тя не можеше да си позволи да им прозволи да затънът с нея в черната яма на срама. Откакто беше разгласено, че Сакура Харуно носи дете, не от кой да е, а от Саске Учиха всички или поне част от жителите на Коноха вече не и вярваха или я обвиняваха, че тя ще е курвата, върнала противния клан Учиха към живот. В началото тя се бе почувствала ужасно и бе потърсила утеха при приятелите си, които веднага се бяха отзовали на зова и за помощ. Но в последствие тя разбра, че помагайки и те си спечелват омразата на селото, затова бе взела най-страшното решение през живота си - да се отдръпне от тях.
В началото и беше трудно, но в последствие тя свикна, макар че от време на време и се искаше да ги види отново и да си поговорят. Но това беше невъзможно, когато са на публично място. Затова сега те спазваха дистанция, не защото им пукаше кой какво ще каже, а защото тя ги беше помолила. Обаче Наруто си беше Наруто. Винаги правеше каквото му скимне, дори и сега.
- Сакура-чан! Радвам се да те видя!
Усмивката му беше искрена, както и думите му.
- Хм... здравей Наруто!
Едвам промълви тя, като избегна погледа му. Опитваше се отново да прикрие болката, която изведнъж беше сковала сърцето и. Тя искаше приятелите и да са до нея в този момент, искаше да им каже, но не можеше. Това би ги изложило на опасност. А ако някой от тях пострадаше тя никога нямаше да си прости.
- Мислех, че няма да дойдеш! Изглеждаш невероятно!
Розовокосата само вдигна очи към него и само за секунди му показа всичката болка, радост, безпокойство и напрежение, които изпитваше в този момент и които не можеше да покаже на никой друг. Без да си разменят нито дума, блондина само кимна и с едно странно и почти незабележимо движение повика всички да се приближат. Без дори да се замисляг всички дотичаха при тях. Момичето понечи да възрази, но вече беше късно. Хиляди погледи се впиваха в тях и показваха отвращение. Но на никой не му пукаше.
- Какво се е случило?
Изведнъж детския глас на Наруто беше преминал в сериозен и леко строг, но все пак запази нежността, която се проявяваше при разговаряне с неговата Сакура-чан.
- Не тук ...
Каза едва доловимо тя и тръгна на някъде. Всички се разпръснаха. Изгубиха се из масата от хора. Само блондина тръгна след бившата си съотборничка.
В дома на кунойчито светеше само един прозорец. Този при стаята на Сакура. Всички бяха там - Неджи, Тен-тен, Хината, Ино, Сай, Наруто, Хината и Шикамару с Темари. Преди няколко секунди домакинката беше разказала всичко случило се и това което бе видяла. Напълно нормално за него, блонди скочи и направо се запъти към вратата за да пребие този, които се е усмелил да влиза в стаята на Сак. Бяха успели да го спрат и сега обсъждаха какво да правят. Всеки предлагаше нещо, но никой не го удобряваше, защото Сакура трябваше да играе примамка във всеки план.
- Хааааа.... за Бога!! Какво ще правим!? Не можем да оставим някакъв изперкал мъж да преследва Сакура-чан!!
Узумаки вече беше изпушил от всякъде и не го свърташе на едно място!
- Все още не знаем, бака! Сядай!
Ино бутна един стол към активния си приятел. Всички знаеха, че ултра-активния нинджа би направил всичко за да защити челенооката. Но също така знаеха, че преди това ще направи куп глупости и тя ще го фрасне.
- Имам иде~
Думите на Сакура бяха прекъснати от рязкото отваряне на прозореца. В стаята влезе студения нощен въздух, последвам от странна миризма. Всички скочиха на крака и се приготвиха за битка. Той седеше с лице към тях, но с отварянето на прозореца свещта, която осветяваше малката стая беше изгаснала, потопявайки стаята в тъмнина и ограничавайки видимостта им. Луната огряваше гърба на стоящи пред тях мъж, така че не можеше да се определи кой е. Преди някой да е казал или направил нещо непознатия промълви:
- От доста време не сме се виждали ... Сакура-чан.
Сърцето на момичето пропусна няколко удара и очите и се напълниха със сълзи. "Н-н-не възможно!!! Не може да бъде! Не и ТОЙ!!!"

Следва продължение ......
сори че се забавих ама нещо ме мързеше, пък и вие не пишете коментарчета, така че бях на път да го спирам, ама си казах айде, от мен да мине. още една глава!!! ако има повечко коментари ще пусна и друга скоро!!! Обещавам!!

Дъхът на розовокоската секна. Усети как сърцето и пропусна няколко удара. Пот се стичаше по челото и. Слепоочията и пулсираха. Краката и трепереха. Чувстваше, че всеки момент ще припадне и ако не беше Наруто тя щеше да се сгромоляса на пода. Блондина я беше хванал за лакътя в последния момент и сега я съпровождаше бавно към леглото като поглеждаше през рамо за да се увери, че госта не е напуснал мястото си. Останалите от групата бяха направили нещо като преграда между мъжа на прозореца и пребледнялата и изнемощяла Сакура. Никой не смееше да прекъсне тишината или да направи и най-лекото движение с което да привлече погледа на мъжа в сенките. Напрежението във въздуха направи дишането на родилката още по-трудно. Искаше и се това да е само кошмар. Молеше се да е! Но с течение на секундите разбра, че това е самата реалност. Буца заседна в гърлото и, когато още пресен за нея спомен си проби път в изплашеното и съзнание....

~Спомен~

- Трябва да поговорим! - спокойният и тих глас на Саске ме извади от унеса ми. Преди дори да успея да разбера бях кимнала и двамата бяхме навлезли дълбоко в сърцето на гората. Изведнъж той започна да ми вика и да ми се кара.
- Какво, за бога, си мислеше, Сакура? Защо тръгна след мен?
- Как, какво съм си мислела? Че, ще те върна обратно, разбира се!
Усмихнах се фалшиво. Видях как Саске-кън се ядоса още повече.
- Толкова си безрасъдна и глупава! Ами ако беше умряла? Как щеше да ме "върнеш" тогава, а?
Настъпи мълчание. Острите думи на Саске кънтяха в главата ми. Не знаех дали той беше казал това наистина или може би то бе плод на въображението ми!?!
- Аз-
Не успях да довърша, защото той отново започна да говори. Да ме обижда. Усетих как сълзите ми напират. Стиснах ръцете си в юмруци. Не можех да заплача! Не трябваше!!! Исках да го фрасна, да го заболи както сега ме боли мен. Но не можех. Нещо ме спираше... до едни момент...
Не издържах и за да не го ударя забих юмрука си в най-близкото дърво, което падна секунди по късно. Но той не реагира. Сякаш не бях направила абсолютно нищо. Това ме вбеси още повече!! "Как се осмелява!!" изкрещях вътрешно. Тогава видях нещо, което накара сърцето ми да спре и да се пръсне на милиони малки парченца. Злобата и яростта в очите му ги нямаше. Сега на тяхно място бяха насмешката и съжалението. Не издържах! Сълзите всеки момент щяха да се спуснат като порой по пребледнялото ми лице и аз нямаше да мога да ги спра.
- Беше прав! Направих грешка, че дойдох да те търся. Това беше най-голямата ми грешка, и, о, уверявам те - няма да се повтори никога повече. Забрави за мен, Саске Учиха, така, както аз забравих за ТЕБ!
С тези последни думи аз побягнах. В онзи момент не знаех къде отивам, не знаех какво правех... знаех само че ме боли. Трябваше да се махна или болката щеше да ме убие ... този път наистина ...~

~Край на Спомена~


Очите и бяха до такава степен пълни със сълзи, че не можеше да фокусира както трябва приятелите си. Сякаш преживя всичко отначало. Неволно ръката и застана на вече доста големия и корем. Можеше да почувства малкия живот вътре в нея. Можеше да долови туптенето на мъничкото му сърчице. Но това което я плашеше бе този момент. Момента в който той ще дойде да си го иска. Ще и отнеме последното щастие и тя няма да успее да го защити. Така както не защити самата себе си.
- КАКВО СИ МИСЛИШ, ЧЕ ПРАВИШ ТУК???
Викът на Наруто извади Сакура от унеса и. Тя погледна към най-добрия си приятел и видя яростното му изражение и свитите в юмруци ръце. "Наруто ..." помисли си тя. Той отново го правеше. Отново и помагаше и се застъпваше за нея. "Не го заслужавам! Не заслужавам приятел като него ... не ... като ТЯХ!!" тя огледа един по един приятелите си и лека усмивка грейна на лицето и. Те все още я защитаваха. Никой не беше помръднал и със сантиметър от мястото си. После се чу монотонния глас на Саске:
- Дръпни се, бака! Тук съм да си взема моето!
Последва мълчание... Сакура и останалите се опитваха да осмислят чутото. Той .. той искаше да си върне-е неговото?!
- Какво, по дяволите каза???
Узумаки вече бе на предела. Но розовокоската го спря.
- Остави на мен.
Прошепна тя тихо на ухото му. Той само я изгледа изумено. Откакто се бе върнала никой не смееше дори да посмее да каже нещо за Саске, камо ли да я пита какво се бе случило между тях. На никой не му се щеше да отваря стари рани и да връща забравени и не-чак-толкова забравени спомени.
Кунойчито се обърна към чернокосия мъж, който се бе облегнал на стената до прозореца.
- Върви си! Тук вече няма нищо твое!
С показалец посочи към прозореца като погледна с най-свирепия си поглед Учиха. Но той сякаш не я чу. Само я гледаше директно в очите. Сигурно се опитваше да открие част от старата и слаба Сакура. Но тя вече бе мъртва. Изчезнала.
- Да не си глух!
Попита по-високо тя. Започваше да се дразни. Той само се усмихна и понечи да каже нещо но не успя... Сакура направи първия ход!

Сори че е кратичко, ама матури ">.> мразя седми клас е коментирайте и ще видя ... може по-скоро да пусна нова главичка Ciao~!

Карин потропваше нервно с крак. Саске ги бе накарал да чакат в някаква си пещера, докато той свърши някаква си работа за някакво си неопределено време. С две думи - не се знае кога ще се върне. Бяха минали няколко часа от заминаването му, а тя вече бе на границата между разума и лудостта.
Суигетсу от друга страна си стоеше спокойно, облегнат на една скала и си бършеше меча, като тайничко хвърляше по едно око на червенокосата си съотборничка и и се чудеше на акъла. "Кое нормално момиче ще преследва мъж като Саске? Е, да - той е готин (тва прозвуча грешно ), но очевидно не изпитва абсолютно нищо към нея! Защо продължава да се поти по него??" си помисли той и на лицето му се появи лека усмивка. В последно време тя беше станала къде-къде по-заядлива и раздразнителна, а той просто си умираше от кеф да я дразни. А сега като го няма и принца и на бял кон нещата ставаха още по-забавни за него.
- Къде е? Защо се бави толкова??
Чу се мърморенето на Карин. "Започва се!" помислиха си едновременно Суй и Джууго. Да, дори и мълчаливия и потаен Джууго се забавляваше на постоянните изблици на нервност на съотборничката си. А когато въвлечеше и белокоското .... те просто си бяха родени един за друг. Това бе заключението с което бе останал той - че те двамата са сродни души.
- О, успокой се, Карин! Саске-сама не е бебе! Може да се грижи сам за себе си!
При това "гръмко" изказване на Суй, Карин се обърна към него и му хвърли най-кръвнишкия поглед на който беше способна. Това само го накара да избухне в лудешки смях. О, как обичаше да я дразни!!
- Какво се смееш, акуло???
Изсъска злобно тя, като се надяваше че това ще го накара да млъкне. Уви - той започна да се хили още по-силно. Смехът му се разпространи като чума и скоро и Джууго започна да се киска. Лицето на Карин вече бе придобило цвета на косата и. От злоба тя не знаеше къде да се дене!! Взе най-близкия камък от земята и го хвърли по акулоподобното момче. За жалост или късмет атаката беше отбита с лекота.

В Коноха празника бе във вихъра си. Нямаше мъж, който вече да не е пиян, жена която вече да не се е разгорещила и дете, което все още да тича по улиците. Мда, в тези късни часове децата биваха заключвани в домовете си и пратени да си лягат за да не станат невинните им очи свидетели на пиянството и глупостта на възрастните.
Цунаде, която се славеше като купонджийка и комарджийка в цялото село стоеше напълно трезва и спокойна в офиса си и гледаше през прозореца множеството то мъже и жени да се забавлява, да се бие, да се смее. Погледа и търсеше някъде из тази тълпа розовокоса жена. Но за жалост търсенето и не бе успешно. Нещо вътре в нея я стягаше и казваше, че с ученичката и нещо не е наред. Вдигайки пълната чаша със саке към устата си, хокагето обмисли възможността това да е просто чувство и Сакура да си е у дома.

В дома на Сакура беше настъпила гробна тишина. Никой от присъстващите не бе очаквал бременната и психически нестабилна в момента Сакура буквално да изрита Саске през прозореца. И макар че той беше наясно със свръх силата, която тя притежаваше и с избухливия и характер не беше очаквал че тя наистина ще го удари. И все пак тя го фрасна, при което той разби прозореца и.
"Не мога да повярвам, че го направих!!" си помисли тя, като остана в бойна позиция и не откъсваше поглед от неподвижната фигура на Саске. В момента в който той се беше ударил в покрива на съседната къща не бе помръднал, което бе накарало младата жена да си мисли, че това е клонинг. И естествено и този път инстинктите не я излъгаха. Секунди след приземяването "Саске" изчезна в облак от гъст сив дим. Всички се заоглеждаха за да видят от къде ще изскочи чернокосия нинджа.
За всеобща изненада той бе точно зад Сакура. В момента в който тя го усети установи, че вече е прекалено късно. Кунай бе опрян в гърлото и, а другата ръка минаваше над гърдите и и я придърпваше към него, пречейки на ръцете и да се движат. Сърцето и дори не повиши туптенията си. Остана си спокойно. Розовокоската знаеше, че Саске не би рискувал нейния живот, за да не загуби този на детето им. Но я притесняваше мисълта за следващия му ход.
Ссаке се наведе към нея и и прошепна тихо:
- Това заболя, С-а-к-у-р-а ч-а-н!!!
Всички в стаята бяха притаили дъх. И най-малкото движение, и най-малкият грешен или необмислен хода биха били способни да отнемат живота на приятелката им или на детето.
- Какво искаш, Учиха?
Изсъска злобно Сакура. В онзи момент тя изпитваше само необуздан гняв. Искаше да му каже толкова много неща, да изрази толкова много мисли, да му покаже болката през която премина заради него и да го накара да я почувства така, както я е почувствала тя. Но в момента тя не бе в позиция да иска.
- Хм. Като за начало да поговорим.
- А после?
- ... После ще видим какво ще стане.
Гласът му беше мек и приятен. И ако се заслушаше човек можеше да долови топлината, обичта и загрижеността с която Саске говореше на Сакура. Потресена от тази невидяна негова страна тя не знаеше какво да направи, какво да каже, докато не усети ръката му на корема си. Инстинктивно тя я хвана и я отдалечи грубо от детето.
- Да не би да си помисли, че ще нараня детето ни?
Тя не отговори но и не пусна ръката му, когато той се опита да си я прибере обратно.
- Нямам ти доверие вече!
Каза тъжно Сакура, но все пак пусна ръката му, а той свали кунай, при което тя се отдалечи на безопасна дистанция, но не и твърде далеч. Загледа се в очите му за момент, докато обмисляше вариантите. Беше си представяла този разговор толкова пъти, какво ще си кажат, как ще реагират и как той ще се отнесе към нея и детето. Но никога не бе си и помислила, че той ще дойде при нея да говорят. Беше предполагала, че ще стане обратното. но не! Този път той я беше потърсил и искаше да говорят. Да говорят за все още нероденото дете. А този разговор плашеше най-много розовокоската.


Ем .... коментирайте?!? Дано само не сте спрели да го четете