Не можеш да избягаш от себе си...

Сря Юни 30, 2010 4:51 pm

Един фик от мен!!! Надявам се да ви хареса!!

Резюме:
За едно приятелство,което макар да изглежда силно и непобедимо..
то е слабо, празно и чупливо..
Два човешки живота, в които се намесва истинския свят..
Две момичета, които виждат животът такъв какъвто наистина е..
Наркотици .. Секс ..
Дали изобщо ще оцелеят?

Не можеш да избягаш от себе си

Пролог:

Една история,в която ще видите живота в истинската му светлина..
Хората,такива каквито наистина са.. без никакви маски.
Всичкото им прикритие, ще бъде заличено ..
Ще ви покажа,това което се случва наоколо..
Това, заради което всички си затварят очите..
и просто продължават да живеят,
сякаш нищо не се е случило..
**
Всичко беше нормално, просто, лесно, обикновенно .. До онзи ден, в който животът коренно се промени.
Но не само той, а и те.. и те се промениха. Всичко изведнъж изчезна.. Светлината загасна, надеждата си тръгна ..
Те се загубиха, загубиха душите си, спомените си, миналото си, същността си ..

Прогониха всичко истинско ..
И останаха в средата на една дълбока бездна ..
от която излизане нямаше ..
Но все още,там някъде, вътре в сърцата им, имаше частица от това, което са били преди ..
и те копнееха, макар и късно .. да са пак заедно, да са пак на едно място ..
Да загърбят настоящето си и да се върнат в миналото, но ..
не можеше, беше прекалено късно ..

Сря Юни 30, 2010 4:54 pm

изглежда интересно,мисля да го следя Не можеш да избягаш от себе си... 476926

Сря Юни 30, 2010 6:10 pm

Очертава се интересно.
Дай първата глава да я видим.

Сря Юни 30, 2010 6:13 pm

Това е нещо смесено между резюме и пролог.
Не мога да кажа дали ми харесва, защото е прекалено късо.
Качи 1-ва глава и тогава ще ти кажа по-добре.

Сря Юни 30, 2010 7:01 pm

1ва глава!!
съжелявам за грешките, но трябва да ходя на вечеря в ресторанта на хотела и нямах много време!

Септември. Слънцето тъкмо изгряваше. Няколко птички прехвърчаха по бистрото небе. Жълтите листа се свличаха от огромните клони, на близките дървета. Тревата бе все така пожълтяла.
Есента вече бе победила лятото. Бе го изгонила на далеч. Дворът бе засипан с хиляди пъстроцветни листенца от близките липи. Слънцето се изкачваше бавно върху небесния свод и започваше да огрява красивата градина.
Малка, бяла къщичка бе разположена по средата на двора.
Навсякъде бе загасено и единственно светеше в малка стая на втория етаж.. --

Стаята бе изключително подредена и спретната.Всяко нещо си имаше място, доста от предметите бяха прибрани в кутии, а на кутиите имаше надписи. Леглото бе подредено, завивките прибрани ..
Бюрото бе празно, само един компютър - последен модел бе върху него... Библиотека бе грижливо подредена по азбучен ред. Нямаше разхвърлени дрехи, чорапи или тетрадки по земята. Всичко бе на cъответното за него място. На едно голямо, червено кресло, в ъгъла на светлата стая, стоеше едно момиче .. То бе с дълги, буйни кафяви коси. С игриви, бляскави, зелени очи .. Бе нормално на ръст, не бе слабо нито дебело .. Имаше красива, искряща усмивка.
Казваше се Джейн.
В ръцете си държеше, една доста обемна книга и бе впило поглед в нея. Четеше внимателно всеки ред и се опитваше да попие всичката информация, която се намираше там. По устните й бе полепена весела усмивка, а в очите й се четеше вълнение ..Но защо ли? Днес бе първият учебен ден, но не къде да е .. а в новото й училище!
Бе толкова развълнувана, защото щеше да се запознае с нови и различни хора, щеше да види доста интересни и непознати неща ..
А книгата, която бе в ръцете и бе, дадена от училището .. В нея пишеше кой и с какво е допринесъл за училището, имаше доста снимки на най-добрите ученици, на директорите и общо взето това бе цялата история на училището. Тя си мислеше, че това, което четеше имаше някакво значение, че то би и помогнало в днешния ден, но бе една от малкото, които си бяха направили труда, даже да го отворят ..
На долният етаж, имаше красив, просторен хол, с лъскава и скъпа маса, заобиколена от тъмно зелени фотьойли, плазмен телевизор, една декоративна палма, огромна библиотека, и тънко, сребристо ДВД .

В другата стая имаше една дървена, кръгла масичка, заобиколена от четири стола. Малко по-далеч от нея се намираше хладилникът, мивката, миялната машина, печката и всичките други домакински уреди.

------------------------------------------------------------------------------------------------------

На няколко пресечки от тук, в края на един не много скъп квартал се намираше една голяма кооперация, препълнена с всякакви хора. На един от многобройните й етажи
имаше малък, но уютен апартамент, в който ще живееше най-добрата й приятелка.
Първата стая, която ще посетим е тясна и наблъскана с всякакви неща, не е особено подредена, има малко бюро, два дивана, една тясна библиотека, претъпкана с книги, както и широк, тъмно кафяв гардероб, има и един голям, мръсен прозорец, закрит със стара оръфана завеса.
На единия диван спеше едно леко закръглено момиче, с руса коса, дълга до раменете, с топли кафяви очи,тя бе Меган - най-добрата приятелка на Джейн.
На другия диван се бе настанило едно момче, с къса черна коса, със сини ледени очи, бе доста висок и за разлика от Меган, която му бе сестра, бе изключително слаб. Той се казваше Алек. В другата стая имаше, голяма стара спалня, една малка квадратна масичка, заобиколена от няколко изпочупени стола. Наблизо бе хладилникът, печката и мивката.
***
И ето че оставаше само половин час до откриването на новата учебна година. Джейн бе вързала къдравата си коса на опашка, бе облякла униформата си, която трябваше да носи само по празниците или на откриването/закриването на учебната година, тя се състоеше от една бяла риза, червена вратовръзка и дълга до колената черна пола.
Стоеше срещу огледалото в банята, слагаше си спирала и се усмихваше на лика си. Бе невероятно щастлива, хиляди чувства, обземаха душата й, сякаш тя щеше да
се пръсне от толкова много вълнение.

Меган даже не бе успяла да се вдигне от топлото легло, все още дремеше в него. Но силният вик на майка й успя да я извади от съня. Тя се стресна, изправи се и веднага започна да търси дрехите си.
Отне й доста време докато успее да намери, униформата си. Но най-после бе облякана и вече решеше косата си.

Джейн чакаше на спирката и изнервено потропваше с крак. Наоколо бе пълно с ученици, също като нея.. Имаше един, двама в униформи, но другите бяха с цивилни дрехи и я гледаха странно. Н
Най-накрая Меган се появи. Русокоската видя навъсеното лице на приятелката си и бързо се изчерви, това очевидно разсмя Джейн.
-Пак ли, а?-каза с ирония Джейн и сръга Меган в ребрата.
-Ами .. ъъъ..-запелтечи Меган и малка бръчица се появи на челото й.
-Добре, като за първи ден ти е простено, но да не се повтаря повече!-промълви момичето с къдревата коса и се усмихна леко.
Меган кимна с глава.
В този момент,на спирката се появи един голям, син рейс.. чийто номер беше '23'.Двете момичета се спогледаха, след което се запътиха към него.
Побързаха да се качат преди навалицата,н о не успяха. Едва успяха да влязат в тясния и препълнен автобус, но много добре знаеха, че ако изпуснеха този, с другият щяха да закъснеят.
Джейн, която бе твърде предвидлива, бе сложила парите си в задния джоб на полата си и без проблем успя да плати билета, но Меган държеше парите си в чантата, която бе на гърба й.

И ето, че пред тях се откри една голяма, светло жълта сграда. Те успяха да се измъкнат живи от рейса. Всъщност на тази спирка, слязоха почти всички от автобусa. Първата мисъл, която мина през съзнанието на Джейн бе, че може би тук са новите й съученици, заtова се опита да запемети повечето физиономии. Те поеха към входа.. той бе доста отдалечен от спирката..Повървяха около пет минути, когато стигнаха.. до красивото, огромно стълбище .. по което трябваше да се изкачат за да стигнат до двора на новото си училище.
Двора бе много
голям, изпълнен с пейки и трева. Учениците вече се събираха в единия му
край, но както си пролича .. Те вече се познаваха, защото се поздравяваха
с ръце. Джейн набърчи чело, тя се почуди къде е тяхното място.
-Хайде на тази пейка!-извика Меган.
Джейн кимна с глава.
Двете момичета се бяха настаниха на една малка, жълта пейка, която бе
близко до групата с ученици. Джейн обърна глава и се зазяпа в тях..Повечето бяха с униформи, тя предполагаше, че са зайци като нея .. а
другата част бяха облечени в скъпи, модерни дрехи.. значи бяха поне девети клас, защото никой 8-класник не би си позволил да дойде на
първият учебен ден без униформа.
-Виж, ето там!-каза Меган и бутна Джейн.
Джейн обърна поглед към и съзря насабиращата се групичка от ученици с униформи .. Е, явно това бяха тазгодишните зайци.
Те станаха от пейката и се запътиха към далечната група. Когато стигнаха
там,забелязаха,че няма само ученици, а има и две преподавателки, които
разпределят учениците.
Едната от тях бе слаба, с кафява коса, която беше
хванаха на кок, с черна къса пола и с бяла риза. А другата учителка не
бе особено привлекателка, имаше къса руса коса, която стърчеше на всички
посоки, бе закръглена и също бе с пола и риза.
-А вие сте?-каза по-слабатa учителка и изгледа двете момичета с презрение.
-Джейн Медисън и Меган Кален-извика с пискливо гласче Меган.
Учителката
разгледа списък, който държеше в ръката си .. След като намери имената
на двете девойки, на лицето и се появи широка и гостоприемна усмивка.
-Вие сте в един клас, осми 'в'-каза тя, след което побутна момичетата към класа им-аз съм госпожица Пеинк и съм вашата класна!

Те не успяха да чуят всичко, което тя им каза..заради силните викове и
подскоци .. които наддаваха, защото разбраха, че са в един клас. Това бе
мечтата им, цяло лято бяха говорили за това.
Меган
и Джейн се наредиха до съучениците си.
Джейн пристъпи към едно момиче, което бе с дълга рижава коса, хванаха на две плитки и имаше
големи, зелени очи.
-Здравей!-каза Джейн и се усмихна.
Момичето срещу нея я огледа от долу до горе .. след което малка бръчка се появи върху челото и и тя отвори уста:
-Ъм.. какво искаш?
Джейн се стресна от отговора, но все пак нямаше да се обърне и да се направи, че изобщо не е започвала този разговор.
-Може би.. да се запознаем?-каза тя и извъртя очи.
-А,..ами .. аз съм Крис, а ти си?-заяви рижавото момиче и подаде ръката си.
-Джейн!-каза къдрокосата и стисна ръката на Крис.
Госпожица Пеинк бе застанала пред класа им и бе започнала да говори нещо.
Меган бе отегчена до смърт и вече не искаше да е тук, бе видяла как приятелката й прави първото си запознанство без нея .. и това я беше
разстроило малко..Точно в момента не й се слушаше поредната тъпа реч на
новата й класна .. затова отнесе ума си на далеч от тук.

След около десет минути, всички започнаха да се движат. Един по един,
учениците влизаха през голямата, желязна врата, която водеше към
вътрешността на училището.
Преминаха през доста тесен коридор, а после
излязоха отново на двора на училището, но явно това бе задният. Там ги
очакваха другите класове, когато започнаха да слизат по стълбите водещи
към двора, във въздуха се разхвърчаха моркови.
Изненаданите зайци започнаха да залягат или да се прикриват с чантите си.
После ги подредиха в една дълга редица и програмата започна..
Реч, песен, балет, реч, песен!!
.. ъхх .. бе изключително скучно, поне така мислеше Меган. но Джейн
внимателно оглеждаше тълпата и май се забавляваше. Вече провеждаше поредният си разговор с Крис.
-Имаш ли брат или сестра?-запита Джейн.
-Ами .. да брат, той учи тук, но е по-голям. 10 клас е .. -заяви гордо Крис.
-Как се казва, трябва да ме запознаеш с него!-каза Джейн и се ухили.
Крис завъртя очи и отвърна:
-Казва се Питър, ама е голям идиот.. да знаеш!
След тези думи, двете момичета се засмяха ..
***
Силен вятър брулеше лицата им, докато те вървяха към спирката. Меган бе
намусена и напълно разочарована., а Джейн сиеше от щастие, защото
мислеше, че се е запознала с много яко и свястно момиче ..
-Помислих си, че ще седнеш с нея!-изръмжа Меган.
-Ъх..-промълвих Джейн,з ащото се сети, че мисълта да седи до Крис и бе минала през главата.
Двете се качиха в автобуса, който бе по-празен от сутринта.
През целият път, никой не развали мълчанието.

И така.. мина този ден, в който се създаде всичко .. в която бе поставена първата карта, от която щеше да се изгради цяла кула ..
Меган се зави през глава, с любимото си одеяло и затвори очи .. Опита се да изгони всичките си спомени от днешния ден.

Джейн вече спеше .. сънуваше .. братът на Крис, макар да не го бе виждала ..
Тя вече си бе изградила негов образ в съзнанието си .. мускулест,тъмнокос
и много красив? ..

Сря Юни 30, 2010 9:42 pm

Вале найстина сорри, че неможах да ти я оправя главата!
Имаше грешки, но не е фатално както другите казват!
Обещавам, че за другите глави ще имам време да гедактирвам. Защото нали знаеш, че съм админ в другия сайт и имам и то доста работа за вършене!
Пущайй главата.. Много е як!
Обичам те! Не можеш да избягаш от себе си... 238394