Ваканцията ( по Наруто )

Ето я и моята простотия е казвайте си мнението.

1 глава

Ето ме и мен. Лежа неподвижна в леглото си и умирам от скука. Часа е три и полвина, може би дори четири сутринта. Изтощена съм, но явно не достатъчно, за да заспя. Сега съм на 14 години, а савсем скоро ще стана на 15. Имам светло розова коса и също толкова светло зелени очи. Името ми е Сакура, а сега съм в лятна ваканция. Въпреки, че е лято времето е ужасно, но мен това не ме грее особенно, понеже ония горе, кадето си прави кефа с ангелите е решил, че аз трябва да имам скапана ваканция. Питате се защо ваканцията ми да е скапана? Еми отговора, е яе моите " любими" приятели не са тук през ваканцията. Едни заминаха на море, други нагости, трети на село и така нататък. И накрая само аз останах тук. Въпреки, че обмислям варчнта утре да отида да си взема самолетен билет за Ню Йорк и фър... да изчезвам и аз. Чудите се от каде ще взема пари? Ами лесно е. Родителите ми работят в Париж и всеки месец ми пращат пари. Сега вече сме ваканция и те ми пратиха доса голяма сума, за да имам за цялата ваканция, понеже предположиха, че може да отида някаде на почивка. А относно това, защо избрах точно Ню Йорк, ами имам къща там. Е, не е посещавана доса дълго, но се надявам все още да става за нещо.

- Оффф... Какъв подяволите етози ужасен шум?- промарморих сънено. Значи все пак снощи съм успяла да заспя. А сега да се вурнем на шума. Изглежда, че някой от досадните ми съседи, пратени ми от кефещия се, за да ми досаждат, е решил да сече дърва. Как ги мразя тия машини за сечене на дърва, така гадно бръмчат...
Протегнах ръка и взех телефона си. Погледнах часа- 11:30. Моля... ще закаснея. Трябва да си взема билет за Ню Йорк или ще си вися тук и ще умирам от скука.
- 11:30 е. На летиштето до колко ли работят?- Започнах да разсаждавам на глас, докато си търсех какво да облека.- Добре да видим.
Извадих от гардероба си къси карирани гащи в зелено и черно- много си ги обичам, толкова са сладки. Също извадих от там черен впит по тялото потник, който да си подхожда с късите гащи. Облякох ги. Отидох пред огледалото. Ами сега? Какво да я правя тази коса? Косата ми беше малко по- дълга от началото на раменете ми, а бритона ми беше къс- стигаше ми до носа. Сетих се. Вързах косата си на висока опашка, после я защипах точно където е ластичката с шнола, оставих бритона си спуснат и готово. Хем няма да ми е горещо на вата, хем ще ми удобно... предполагам. Е, вече съм готова. Взех си пари, телефона, и най- важното, без което никога не излизам- МП4- ката. Не че записвам клипове на нея, предимно слушам музика, просто преди време си избрах МП4 вместо МП3 и аз незнам защо. Та обих си чехлите и излезнах, заключих и тъкмо се обръщам...

Ами хареса ми. Идеяте не е лоша, но:
Имаше грашцици на места, но най-вероятно са от бързане
Това, което си написала е много късо за глава, по-скоро става за пролог
Е, мисля, че това беше. Очаквам да видя продължението!

Много ми хареса идеята ти ся за туй "но" ами те го казаха . Давай следващата глава и ако може да я направиш по - дълга !