Живот на ръба

Прозореца на голямата стая се отвори. Студения вятър нахлу в нея и разпръсна няколко неприбрани листа на пода. През малкия прозорец тихомълком прескочи момиче. То захвърли чантата си на стола до нея и влезе в банята. Беше на около 17 години и очевидно беше прекарала забавна нощ в някоя дискотека. Всички белези сочеха това- оскъдно облекло, зачервени от дима очи, мирис на алкохол ходещ неотлъчно след нея. Не можеше да се отрече, че е красива. Дълга начупена рижа коса, малък идеално оформен чип нос, големи искрени очи и бузи опсипани с лунички. Момичето имаше благ характер, не се оставяше да я командват, имаше самочувствие, но все пак беше драво стъпила на земята.Много рядко се ядосваше или избухваше за нещо, но когато това станеше три месеца след това още шушукаха за нея и съжаляваха този който бе понесъл гнева й. Червенокоската върза косата си на кок, махна си грима който не беше много и се мушна без много шум в леглото. След половин час,когато вече се беше заспала, на вратата се почука. Когато не получи никаква реакция от страна на спящата момиче, досадника нарушаващ съня на една уморена душа започна да блъска все по- силно и по- силно. Виждайки че силните звучи, който и причинявяха болка заради махмурлука, няма да спрат да я измъчват се предаде.
-Влез.- гласа й беше дрезгав и паднал заради дикотеката, но спокойно можеше да мине и за сънен.
-Скъпа, ставяй. Днес е денят.- радосния глас на майка й се разнесе из цялата стая причинявайки болка на червенокоската.
-Кой ден?- раздразнението в гласа й се открояваше значително.
-Първия учебен ден.- майка й премена през стаята презкачайки листовете на земята, за да затвори прозореца.
-О, мамкаа...- момичето реши да задържи следващите думи за себе си след каго видя погледа на майка й пълен с окорение.
-Сиана Майсънс! Заеш че не одобрявам това поведение.- отношенията й с майка й бяха обтегнати. Сиана искаше да живее, а майка й беше планувала живота й още преди да се роди. Кой бог я наказа с такава непримирима дъщеря? За нея всичко в плана й беше идеално- колеж, работа, семейство. Какво не му беше наред? „Всичко”- това обикновенно беше отговора на Сиана по този въпрос. Знаеше че ще ходи в колеж, но искаше първо да поживее, да попътува. За баща й, той й беше безразличен. Не се познаваха, тя даже не знаеше на колко години е. Той само се прибираше в къщи, караше се с майка й, работеше, спеше и след това пак на работа, нищо друго. Не си бяха говорили от две години, когато Сиана се прибра късно през нощта и завари баща си с друга жена в леглото. Тогава майка й беше в командировка и той се беше възползвал. След като каза на майка си за малката забежка на баща си последва голям скандал и примирение от страна на майка й. Тя просто не искаше да се сбогува с парите си, дори това да значи да остане с него безмълвна и без право на глас. Тогава Сиана се закле да не става като нея.
-Ставай от леглото веднага.- майка й издърпа одеалото и го метна на пода. Сиана знаеше че няма измъкване от постоянните викове на майка й, с мъка се изправи и отиде в банята. Махмурлука и причиняваше такава болка, че тя се закле повече да не пие, както правеше всяка вечер. След като излезе от банята вече в по- добро състояние, момичето се облече. Просто навлече впитите си черни дънки и раздърпаната бяла блуза, която така обичаше, взе си слънчевите очила и навлече обувките си на висок ток. Червенокоската знаеше, че днес няма да се учи, затова си взе само пари и телефон. Пари- достатъчно за една бурна нощ и телефон- за да звънне на „свойте хора”.

Партинга на училищено беше претъпкан. Ученици ходеха насам на там говорейки си едини с други. Стари приятели се поздравяваха от дългата раздяла. Фльорци размахваха полички събирайки всички погледи на ниско интелигентните глупаци. Сиана паркира колата си на отреденото й място и слезе от нея. Силен писък се чу из целия двор, че всички се обърнаха да видят от къде идва този шум. Женския писък който беше събрал вниманието на всички наоколо, не принадлежеше на някоя слабичка и стройна персона, а на висок и видимо силен мъж. В момента той се беше превил страхуващ се да мърда. Сиана беше забила дългия си черен маникюр в генеталийте му.
-Виждаш ли ей това тук?- Сиана посочи нещо зад гърба си, но всички знаеха за какво става дума- малкота й стегнато дупе. „Мъжът” само леко поклати глава мръщейки се неимоверно много.-Е, това си е Мое и не е за общо ползовоне. Разбра ли ме?- последва още едно кимване.- А сега кажи на приятелете си да не ме закачат иначе и тяхната съдба ще е същата.
След като пусна момчето то си пое дълбоко дъздух. Беше унижен от едно момиче и това нямаше да й се размине. Сълзите в очите му си личаха ясно. Той зае самоуверена стойка и се провикна.
-Ей, курво. Ако до осемнадесет годишен нямам поне 2 деца ще държа теб отговорна.- мислеше си, че ще я засрами, но единствено предизвика смях във всички свой съученици и в нея най- вече.
-Сега ще ме чуеш внимателно.- целия двор се беше средоточил над техния спор и никой не смеше да каже и дума. – Ти си един комплексар с малък пенис който не се чукал истинско същество през живота си. Обарваш жените защото се надяваш, че някоя курва ще ти пусне понеже ти е писнало да се изпразваш в надуваемата си кукла Джиджи. И още една дума от тебе, топките ти ще се озоват по средата на даскалото.- момчето стоеше на едно място засрамен от едно момиче. Несъмнено щеше да понесе много обиди през тая година.

-Много добре. Много добре.- поздравите относно „победата” на Сиана идваше от едно от четирите насядали пред нея момичета. Сиана се усмихна самоуверено и се поклони до земята предизвиквайси смях във всички от тях.
-Е, не може да се сравни с твоята „победа” миналата година.- Сиана посочи едно от момичетата. То беше високо с къса черна коса и зелени очи. И то както Сиана имаше благ характер, но беше много по отворена и не й пукаше за чуждато мнение. Името й беше Вася, а доколкото до „победата”за която Сиана говореше се беше случила една седмица преди да свършат даскало. Едно момче си беше позволило своеволието да обара Вася и то не само по дупето, но и по гърдите. От своя страна Вася, която имаше много по-избухлив характер от Сиана, беше го съборила на земята и насесе безброй удари върху генеталийте на нахалника крещейки му някакви си глупости. След това момчето стоя една седмица в тях и всеки ден посещаваше лекаря.
Момичетата бяха седнали в рая на двора под едно сенчесто дърво. Русокоската която седеше на края на пейката пушейки цигара се беше загледала нанякъде необръщайки внимание на приятелките си.
-Ниенор?!?!-Вася размяташе упорито ръката си пред очите на момичето.
-Оставия, Васи. Тя гледа Ерик.- заради последните си думи Сиана отнесе кутия пълна с цигари по главата. Ниенор беше слаба с руса коса и тъмни очи. Беше срамежлива и много стеснителна и беше чудно какво изобщо правеше в тази кампония, но след една-две бири момичето ставаше по-буйно и от Сиана и Вася. Всъщност се бяха запознали в една дискотека, когато Ниенор се беше напила и въртеше дупе върху една от масите. Тя си харесваше Ерик много от одавна, но беше твърде стеснителна да му каже в трезво състояние, че си пада по него, а в пияно момчето но приемаше думите й насериозно.
-Е, и...- раздразнената Ниенор си дръпна за последе път от цигарата и я хвърли на земята.- Ще ми помогнете ли да пребия Джорджа след като приключим.- тя не сваляше поглед от Ерик и момичето което се овърташе около него.
В първия момент момичетата не разбраха за какво става на въпрос, но след като се обърнаха назад всичко им стана ясно. Ерик беше насаме с Джорджа и твърде близко до нея. Момчето избягваше опитите й да се доближи твърде близо до него, но тя го беше притиснала до стената на тясно. Късата поличка която беше облякла едвам прикриваше големия й задник, а малките й гърди така бяха притиснати една в друга, така че да изглежда супер надарена.


-Джиджи..аз..такова...харесвам друга.- Ерик с последни сили се опита да отблъсне момичето пред себе си, но то не се даде.
-Че кой е казал, че искам връзка? Искам просто и чисто чукане. Нищо друго, а пък ти си харесвай Ниенор- след думите си момичето се наддигна на пръсти и се доближи опосно близко до усните му, но Ерик ловко се измъкна от хватката оставайки я да се забие в стената зад него.
Момичето явно се разгневи и след като му обърна гръб отиде при друго момче и то явно се съгласи да я оправи защото двамата отидоха накякъде. Ерик стоеше на едно място гледайки учудено. Погледа му обходи целия двор и се спря на Ниенор която му се усмихна и му помаха. С решитилна крачка момчето тръгна към групичката момичета.

-Здрасти.-Ниенор се усмихна, сведе глава и прибра голям кичур коса зад ухото си.
-Може ли да поговорим за малко.- Ерик не обърна внимание на приятелките й и двамата отидоха по- надалече за да не ги чуват.
-Е, поне тя се уреди.- третото момиче най-сетне успя да вземе думата от приказливите си приятелки.
-Лалаит. Не е сигурно.- Сиана погледна към Ниенор и Ерик забеляза колко нервни всъщност са и двамата. Това я накара да се усмихне и след като като запали една цигара се обърна към Лалаит. Момичето беше средно висока и прав нос и лешникови очи. Косата й беше светло розова, но проради някаква мутация, а заради фризйорските умения на Вася. –Скъса ли с Пиер.- Лалаит наведе глава надолу и се усмихна леко.
-Не, но скоро. Трябва да престана да хлътвам по чуждестанни учиници, но той беше французин и аз прости не можах да се сдържа.- заоправдава се розавокоската.- А, и, надценяват френската целувка.
Вася и Сиана неможаха да сдържат смеха си, който излезе от тях силен и звучен, че чак се стигна до сълзи.
-А, Сиана, искам да те питам нещо от одеве. Спомняш ли си момчето с което се натискаше снощи?- Сиана се опита да си спомни, но нещата й бяха много объркани.
-Не, защо?
-Ето го там