Новите приключения на Клара

Благодаря ма таня, която бе толкова любезна да го редактира, за да ви го поднеса в ... разбираем вид. хд


- Хайде Дан, ще го пипнем- извика ми Клара, вадейки някакъв пистолет от ботуша си.
Винаги съм се чудел къде успява да ги държи всичкиите тези пистолето, който са около 20 на брой и са ОГРОМНИ. Преследвахме нов вампир, кйто обаче можеше да ни срине живота. Едва наскоро Клара разкри, че един от вицапрезидентиите е всъщност Вампира Убиец, както го наричахме в службата. Беше извършил около 20 бруталниу убииства и то не от жажда, а за мъст. Бяха го заснели с проститутка и това за малко не съсипа кариерата му сред представителните личности. Е, естествено толкова влиятелен човек, по настоящем вампир, имаше твърде много власт и пари, за да го изхвърялт толкова лесно., От тогава започна кариерата му на брутален убиец сред леките момичета. Единствено Клара успя да свърже фактите и го разкри. Трябва да призня, че беше доста бърз, щом затрудняваше мен, а още повече нея. Тя бе най- добрата в занаята, нямаше равен. Всички 'и се прекланяха, но допускаше само шепа хора до себе си. Горд съм да заявя, че аз съм един от тях, макар че никога няма да го призная. Ще ме скъса от подигравки. Тя насочи оржието към мишената ни и стреля. За нещастите сребърния куршум профуча близо до него, но не го улучи. мамка му. Продължихме да го гоним, когато внезапно сви в някаква тъмна уличка. Побързахме да го настигнем но се оказахме в една от множеството скапани задънени улици.
- Дан, причува ли ми се или наближават сирени?- запита тя.
Не 'и се причуваше. Идваше полиция. копелето пред нас бе ни заложило капан и ние паднахме твърде лесно в него.
- Бягай- казах 'и- Аз ще се оправя, а съм сигурен че можеш да се измъкнеш от тук.
Тяв понечи да ми възрази, но я спрях с обяснението, че ще бъде по- полезна навън отколкото в затвора с мен. Тя кимна и плавно заскача по стените като котка, прехвърляйки се от крак на крак. Де да можех и аз така. Стори ми се че понечи да се върне, но не го направи. Все пак това бе Клара- момичето без чувства, без фамилия, без личност. Тя бе най- тайнствената сред неас и да си призная най- привлекателната. Ето ме сега в затвора. задържан за нарушаване на обществения ред за 2 месеца. нека справедливоста да възтържествува нали? Казаха ми, че имам посетител. Леко учуден станах и се запътих, защото знаех, че нямам право на посетители, ако няма да стоя над 3 месеца. Вкараха ме в миризлива стая, боядисана в гнусно зелено, със слабо осветление и два ръждасяли стола, разположени небрежно до стоманеносива маса. На масата седеше клара в цялата си прелест. Гъстата ;и черна коса се спускаше до кръта 'и, сините очи гледаха в моя посока, а облеклото бе много непристоно- точно в нейн стил. Носеше нещо като потник, като изключим, че бе изрязан точно където свършваше сутиена 'и, а отгоре бе с доста дълбоко, правоъгълно деколте, което откриваше началото на перфектните 'и гърди. Късото потниче даваше гледка и към стегнатия ;и корем, където съвсем леко, почти незабележимо се очертаваха плочките 'и. Къдите дънкови панталонки с престъпно паднала талия, стигаха само колкото да прикрият стегнатото дупе с което толкова много се заяждах, че е дебело, но повярвайте, не беше. исоките токчета я правеха приблизително колкото мен, а около нея се рееше аромат на бор. Винаги съм харесвал този аромат- не беше нито сладникав, нито тежкарски. Беше просто идеялен. Вдишах дълбоко и се ухилих.
- Толкова ли ти липсвах, че се наложи да си вдигнеш хубавото телце и да доидеш до тук?- опитах се да я подрязня.
Тя се усмихна, намигна ми и се засили към мен. Стоях втрещен и не помръдвах, дори когато ръцете 'и се увиха около врата ми, гърдите 'и се докоснаха с тялото ми, а коляното 'и застана между краката ми. Най- голямата изненада дойде, когато устните ;и се сляха с мойтте, а езика нахлу в устата ми. Тя се откъсна уж за да захапе ухото ми, но ми прошепна толкова тихо, че пазачите, втренчили се във седалищната 'и област да немогат да чуят:
- Помогни ми малко, опитвам се дате измъкна. Нека поне изглеждаме като реална двоика дан.
Без много да му мисля, обгърнах кръста 'и с ръце и я притиснах към мен силно, почти грубо. устните ни се сляха повторно, но този път аз водех. Разбрах, че цели нещо и немяше да проваля плана. Так апоне си повтарях за обяснеие, че я целувах и тогава наистина го вярвах. тя ме тикна на стола, седна върху мен и докато целуваше врата ми, каза да бръкна в сутиена 'и и да не пипам каквото не трябва. Още щом го направих, усетих нещо, наподобяващо ключ. Хах, това момиче винаги вземаше каквото иска, със ли без знанието на пазачите. Целуна ме отново, но този път усетих как подава чрез устата си малка фиба. Щом се разделихме уж с голяма мъка и тя си тръгна, следвана от 2-ма пазачи, зяпнали страхотното 'и тяло, мен ме отведоха в самостоятелната ми килия. Паачът бе само един, млад, почти тинейджър, който явно сота беше харесал моето момиче. Още стоеше със замечтан поглед и пак погледна към вратата, от където бе излязла Клара.
Приятелката ти е много хубава- каза ми той- Каза да ти предам че щом след два месеца излезеш, щяла да те чака на площада.
Кимнах и се ухилих. Надали беше споменала след 2 месеца, защото още тази вечер щях да съм напуснал. Хитро момиче. Знаеше как да използва красотата си по най- пълносения начин.

Това втора част ли е ? Има ли първа? Много е яко. Ще го следя.