Проклятието, което тегне върху семейство Харуно

Такам фика го измислихме аз и Галя (tsunade87)


Пролог:

Нощта беше мрачна, студена и зловеща. Лампите по улиците не светеха , а светлинките на прозорците едва се виждаха . Дъждът валеше силно по земята и брулеше по стъклата на къщите. Вятърът люлееше клоните на дърветата. Небето беше почерняло и все едно се мръщеше на целит свят. Гръмотевиците гърмяха и раздираха небесата, а светкавиците зловещо святкаха.... Хората отдавна бяха заспали и сънуваха прекрасните си сънища. Но по опустелите и мокри улици на градът вървеше една възрастна жена. Дрехите й бяха мръсни, изподърпани, а в ръката си държеше един дървен прът. Ръцете й бяха изподрани от него, но дори и времето не я плашеше и възпираше да броди из града. Не след дълго тя излезе от него и се запъти към гордо изправената на хълма порта на имението Харуно. Кой знае защо точно на там вървеше, но може би така трябваше... Така беше решила съдбата. Капките дъжд падаха бързо по качулката, която закриваше лицето на старата жена. Но дори и дъжда не беше голяма пречка за нея, за да стигне имението. И, ето че пред нея се изправи портата, която бе наистина висока и богато обрисувана. С всякакви орнаменти и старинни рисунки. Портата беше дървена, но и добре закрепена. Старицата позвъня на звънеца и започна да чака отговор или някакъв знак, че ще бъде изслушана. Голямата врата бавно се отвори и от там излезе мъж на около 30 години- чернокос, висок със зелени очи. Пълни единствено с безразличие и когато погледна към нея, запита.
- Какво искаш скитнице?- гласът му бе пълен с отвръщение .
- Ще ми трябва подслон и храна за тази вечер. Моля ви, господине подслонете ме и направете това добро.- старицата умолително го погледна, но той с присмех й каза
- Махай се няма да те подслоня дори и да умираш.- ясно се виждаше омразата, която той в момента изпитваше към старата жена. Тя пое въздух и го погледна решително в очите. След това заговори:
- Ти, който нямаш сърце. Проклевам те да имаш две дъщери и двете да не разберат и усетят що е щастие и накрая да умрат.- жената прокле Харуно, но той не обърна внимание на думите й и я изгони. Не след дълго забрави за старицата . След няколко месеца той се ожени за много красива жена, която имаше също зелени очи, но косата и бе бонбонено розова, като черешов цвят. След няколко месеца се сдобиха и с две дъщери близначки- много красиви създания . Разликата между тях бе, че едната беше с черна, а другата с розова- също като на майка си коса. И двете момичета имаха зелени очи. Родителите им ги нарекоха Рея и Сакура...
е дано ви хареса

!-во пепеляшка, сега красавицата и звяра. Еми, чакаме Мулан. хд Еми няма грешки, което е добре, но не се и съмнявам във Галя. Не мога да дам свестен коментар в преположение, че си нямам и на идея какво ще се случи нататък. Айде, давайте да видим.

И аз не виждам как можете да свързвате това с красавицата и звярът... Но фикът има бъдеще. Ще чакам главата.

утре пускам пъва глава съжеляваме за закъснението

Първо: никой не знае каква е идеята и историята. Така че спрете да си измисляте какви ли не неща.

Второ: ще се постараем да пуснем първа глава и да разберете долу горе за какво става въпрос, но не си правете погрешни заключения

трето: изчакайте първа глава и съм сигурна, че фика ще ви хареса.

1 глава :


18 години по – късно...
Сестрите вече бяха пораснали карасиви и млади жени. Рея бе общителна , забавна , енергична и много често сменяше цветовете не косата си. Докато Сакура беше по сериозната от двете, никой не можеше да я разгадае, тя беше много мистериозна личност, но също така и забавна, мила, борбена и най- важното- много умна .
Родителите им бяха най- богатите в страната, но техен конкурент беше Учиха Мадара. Мъж с черна коса и ониксови очи, който ги погледнеше оставаше, като вкаменен от студенината, която излъчваха. На години беше, колкото възрастния Харуно . Той имяше двама сина. По- големия се казваше Итачи- 20 годишен черноок, чернокоскрасавец, коса стигаща до лактите и с мускулесто тяло. Доста момичета го харесваха, но той просто ги отхвърляше и чакаше подходящатата .
По- малкият бе Саске- 19 годишен приличаше на по – големият си брат . Чернокос, сексапилен, косата къса, небрежно разрошена, същите черни, като нощта очи и мусколесто тяло. От двамата по- милият беше Саске .
Главите на фамилиите Харуно и Учиха се занимаваха с едно и също- наркотици, трафик на жени и пране на милиони долари. Те бяха най- известните нарко босове в света.
Харуно и Учиха . Всички занеха що е страх от тях - те бяха безмилостни убиици, който застанеше на пътят им умираше или свършваше безмилостно осъкатен. Полицията не можеше да направи нищо, за да ги спре, защото дори и там имаха техни хора. Континента беше разделен на две територии. Не северна и Южна, а Харуно и Учиха.
Учиха и Харуно- постоянно се опитваха да се избият, но все не успяваха, а децата им бяха в невидения за случващото се, дори незнаеха с какво се занимават родителите им. Беше им спестена истината, за да може в бъдеще да не бъдат нападани и дори наранявани.
Мадара мълчаливо стоеше в своя кабинет и кроеше поредния план за унищожението на Харуно. Дълго време беше мислил по този въпрос, но накрая планът се бе заформил в главата му и започна да мисли на глас .
- Е, Хияши Харуно този път вече ще те унищожа, но първо ще ти предложа да се саюзим и когато най – малко очакваш ще убия теб и цялото ти семайство, за да не ми се пречкате повече на пътя.- сатанинска усмивка се плъзна бавно по лицето му. Възрастния Учиха реши да се обади на своя смъртен враг и да му предложи да се саюзят. Набра номерът и започна да чака отговор.
Хияши беше седнал на креслото в домът си и се чудеше какъв ще бъде новият опит за убийство срещу него и семейсвото му. Макар и строг той обичаше семейството си много, но не показваше слабости- като да се смее. Той се усмихаше много рядко и не беше разговорлив. Звъненето на телефонът го извади от мисли му. Бавно стана и вдигна телефонът.
- Кой е ?- запита спокойно, докато не чу гласът на Мадара.
- Аз съм Хияши, не ме ли позна ?- запита Учихата.
- Познахте... Какво подяволите, искаш? Пак ли кроиш някакъв план да ме убиеш ?- каза гневно Харуно.
- Не, искам да ти предложа примирие. Искам да се обединим Хияши.- Каза сериозно, но отвътре пируваше над идващата победа, докато Хияши не му заяви .
- Няма да се саюзя с теб. Никога... Не ми трябваш, пък и няма да рискувам да ме убиеш.- възрасният Харуно затвори доста ядосано на Учихата и започна да мисли на глас.
- Този мерзавец пак е скроил някакъв план да премахне от бизнеса мен и семайството. Трябва да направя нещо преди да е постигнал целта си. Той отново бе прекъснат, но този път обаче от своите дъщери, които с гръм и трясък влязоха в стаята, и започнаха да говорят едновременно много бързо. Той се ядоса,защото му надуха главата и извика бясно .
- МЛЪК И ДВЕТЕ!!! Ако може една по една, моля, че ми надухте главата.- заповяда яростно той. И двете замълчаха моментално, тогава Хияши отново започна да говори.
-Е, за какво беше тази цялата врява? Нека първо едната, после другата да обясни.- Раздразнено каза той.
Рея излезе една крачка напред и започна да говори:
- Ами, татенце... Нали в други ден със Сакура имаме рожден ден и ставаме на 19... За ова дойдохме да те попитаме къде ще ни заведеш?- запита любопитно тя.
- На ресторант.- кратко и точно им отговори той. Дните минаваха бързо, а момичета нямаха търпение да дойде денят... Рожденият им ден... Въпреки че щяха да стават на 19 години, отвътре се радваха на този за тях празник, все едно бяха деца. И ето, че дългоочакваната вечер дойде и момичетата вече се гласяха за вечерята. Сестрите си бяха облекли красиви и скъпи рокли. Рея беше с черна къса без презрамки, а Сакура бе със същата рокля, като на сестра си, но с разликата, че нейната беше розова. Роклите едвам стигаха до колената им. В допълнение с роклите имаше сандали с високи токчета. Косите им бяха накъдрени и се спускаха по тънките им гърбове. Аленото червило, с което бяха им подхождаше идеялно, моливът очертаваше страхотните им очи. Те се погледнаха запоследно в огледалото и слязоха при чакащите ги родители. Когато майка им ги видя ахна, защото изглеждаха божествено. И така те тръгнаха към ресторанта .
Братята Учиха бяха решили да отидат на ресторант, затова те се приготвиха на бързо. След като и двамат станаха готови, излязоха от имението и тръгнаха .
Семайство Харуно вече бяха пристигнали и започваха да си поръчват. Сестрите си избраха салати, за пиене- червено вино, а родителите им пържоли с гарнитура. Те също решиха да пият вино.
Учихите тъкмо бяха пристигнали в ресторанта, когато един сервитьор си заведе до масата им. Сднаха и също започнаха да поръчват. Саске си поръча печена гъска с много домати, а за питие реши да бъде ром. Итачи пък си поръча свинско задушено с зарска салата, а за пиене бяло вино.
Саске каза на брат си, че отива до тоалетна. На Рея също й се доходи и точно, когато Саске излизаше Рея пък идваше към тоалетните. Блъснаха един в друг и паднаха на земята, но странното беше, че Саске бе върху нея и двамата се изчервиха, като домати. Те станаха и започнаха да се извиняват един на друг, заеквайки. Тогава Сасуке й се представи.
- Ам... Такова... Аз съм Саске... ти как се казваш?- попита я той любезно и любопитно.
- Рея, приятно ми е да се запознаем .- усмихвайки му се каза. Не беше виждъл по- красиво момиче от нея, нито пък такава искренна усмивка, като нейната. Затова реши да я покани на среща и да я по опознае.
- Ще излезеш ли с мен утре, за да се реванширам, задето те съборих ?- попита притеснено той.
- Ммм...- заекна тя.- Разбира се.- отговори усмихнато.
- А, и дай ми номера си, за да ти се обадя. Впрочем, ето го моя.- той извади телефона си и зачака.
- Добре заповядай- каза тя и след като му даде номерът си тръгна към тоалетната . След това отново се върна на своята маса. Веднага я поппита маика й защо се е забавила , а тя й отговори, че вратата на тоалетната е заяла и затова сега чак се връща. Сакура веднага разбра, че сестра й лъже, защото я познаваше много добре . След като се прибраха в къщи и сестрите в стаите си, Сакура я запита:
- Рея какво става? Защо илъга мама в ресторанта?- залюбопитства Сакура.
- Ами... Блъснах се в едно страшно красиво и секси момче. Той ме покани на среща утре и нямам тарпение, също така си разменихме номерата.- каза тя въодушевено.
Както обикновенно утрото дойде. Рея се сабуди и заприпка, като зайче . Срещата беше в парка, двамата си говореха и Рея запита:
- Имаш ли брат или сестра?- Полюбопитства тя
- Имам по голям брат казва се Итачи, ами ти ?
- Ами аз има сестра близначка, само че тя е розовокоса. Казва се Сакура.- черноокия ангел леко се засмя.
- Защо да не ги запознаем- попита той.
-Хмм, добра идея. Може пък да ги сватосаме, какво ще кажеш ?- засмя се искрено тя и звънкия й смях закънтя наоколо.
- Да, това е супер идея... Да го направим- :засмя се също той. И така си минаваха часовете... Двамата млади седяха седнали на една пейка в парка и си приказваха, смееха и дори пееха. Всичко беше чудесно, дори мога да кажа прекрасно. Една нова любов се зараждаше на света, но... Но дали щеше да процъфти занапред и какво ще стане с геройте ни... Това само съдбата знаеше.


ето обчещаната 1 глава дано ви хареса

Ми на мен ми хареса !! Чакам следващата глава !!