Кънтри

Съб Юли 10, 2010 3:12 pm

Такаааа ето го и чисто новия ми фик. Те май взеха да стават много, дори адски много. Не знам дали скоро ще напиша глава по този. Все пак и аз съм във ваканция, не че като не бях се отрeпах да пиша по другите фикове де, ама това е друга тема. Даже не знам дали някога ще завърша фиковете си, да се надяваме това да стане. Тааааа новото ми призведение не е по "Наруто", сори. Обаче двамата братя са копие на Итачи и Саске, само че с различни имена. За по - добре си представяйте тях като четете Хд

Кънтри

Пролог

Всички сме чували за каубойските романи, където шерифа, единствената надежда на бедните граждани, побеждава в дуел главатаря на бандитите и така печели неизмерима слава и обожателки. Това обаче е било преди. През времето, когато още са се носели дългите до земята рокли, карети са превозвали хората през града, а през нощта гражданите са се събирали в кънтри клуба да се повеселят. Сега всичко е много по - различно от тогава. Две фамилии разделят имуществото си само от една дървена ограда. Две фамилии, които иначе се разбират, а вече дори не си говорят. Една наслденица и двама братя. Измама, лъжа и разкаяние, водещи до дълбоки страдания. Дали Индиана ще успее да оправи този безпорядък и да здобри двете фамилии? Дойде време да разберем от "Кънтри" фика за неуморимия стремеж.

Глава първа

- Мел, ставай!
-Само още 5 минути.... - Измънка русокоската и зарови лице във възглавницата. Индиана се

подсмихна и дръпна щорите. Слънчевата светлнина моментално нахлу в стаята и русокоската скочи

като попарена.
-Голямо чело, какво ти става? - Развика се тя и се протегна.Индиана не спираше да се киска и

щом се успокои й отговори:
-Няма да те оставя да проспиш най - важният ден в живота си.
-Сватбата ми?!! - Изкрещя невярващо Мел и скочи от леглото. Кафявокоската се захили и седна на

един стол.
-Нееее. Макар че щеше да е забавно да се омъжваш, а да не знаеш.
Мелани направи ядосана физиономия и хвърли едни къси панталонки по приятелката си. Индиана й

върна жеста и се засмя отново.
-Сега ще ми кажеш ли защо ме събуди по никое време? - Попита Мел и седна на леглото си.
-Не ми казвай, че пак си забравила?
-Забравила... Какво да съм забравила?
Индиана пак се засмя. Ако оставеше Мел сама за няколко часа сигурно щеше да я намери в

полицията уплашена до смърт.
-Как можеш да забравиш такова нещо? - Запита кафявокоската.
-Да забравя какво?!
-Че днес отиваме в ранчото на чичо Джо. - Каза въодушевено Индиана. Мел от своя страна не

изрази никакво чувство на вълнение. Само продължи да си стои и да гледа умно. Усмивката на

лицето на Индиана веднага се замени с любопитство.
-Какво? Не се ли вълнуваш?
-Да се вълнувам, че отивам при някакви си селяни, ли? Забрави!
-Те не са селяни, Мелани. - Поправи я строго Индиана.
-Каквито и да са. Има крави, кози и какво ли още не. Няма да стъпя там.
-Напротив ще стъпиш и още как.
-Не, няма.

-Мразя те! - Извика ядосано Ино в колата.
-Мрази ме, презирай ме... Хич не ми пука. После като харесаш ранчото да не съм чула нещо.
-Изобщо няма да го харесам. Ще си платиш за това. Така да знаеш!
Индиана се подсихна и нищо не каза. Много добре знаеше, че Ино щеше да плаче накрая, че си

тръгва. И тя беше така. Не искаше да отива, казваше, че е едно първобитно място, а то се оказа

точно обратното. Да, има коне, кокошки, кучета, прашлясали от работа работници, нека да се

поправя. Секси работници, само по гащеризони, прашлясали от уморителната работа. Чичо й

разграждаше конюшните и затова беше пълно с тичащи на ляво и на дясно хора. Е, какво толкова?

Поне щеше да се любуват на работниците. Искам да кажа Индиана ще се любува, а Мел ще се цупи.

Поне няколко дни няма да си проговорят, после обаче "аз съм ти сърдита" ще да премине в

"трябваше да ме доведеш по -рано".
А ранчото наистина беше много хубаво. Къщата бе огромна, на три етажа. Стаите бяха просторни,

сякаш направени за принцеси. Всичко беше луксозно, обзаведено по последна мода. От това не

можеха да се оплачат. Имаше и голяма площ само за яздене, отделно място за тренировки и

убочаване на коне. Служителите бяха едни от най - клалифицираните в целия свят. Какво повече

можеше да се желае? Нищо. Но не, на Ино и това не й харесваше. Естествено, нали никога не е

ходила на такова място. Веднъж да отиде и няма да иска да си тръгне.

-Хайде слизай. Пристигахме. - Каза Индиана и слезе от колата.
-Няма пък. Тук ще седя. - Отъврна й Мел и затвори врата на колата. Кафявокоската отметна коса и

извика:
-Бен! - Замаха с ръка на кякакъв човек и той дойде при нея.
-Здравей, Индиана.
-Здрастиии, ам... ще занесеш ли тези два куфара в къщата.
-Веднага. - Отвърна й той и изкара багажа от багажника.
-Чичо Джо тук ли е? - Попита тя докато Бен затваряше багажника.
-Не. Отиде на тренировачната площадка. Доведоха нов кон. Много буен обаче и той реши да се

занимае с него лично.
-Аха. Добре. Как се казва коня.
-Добър въпрос. Нямаше име, когато го доведоха. Предполагам чичо ти му е дал някакво.
-Да, сигурно.
-Видях момиче в колата. Коя е тя? - Попита Бен по пътя.
-Оу, тя е най - добарата ми приятелка. Само че ми се прави на сърдита задето я доведох тук.
-Не й ли харесва?
-Там е работата. Никога не е ходила на подобно място и сега мисли, че тук е пълно със

селяни. Не се обиждай.
-Няма, спокойно. - Каза й той и се усмихна.
-Страх я е, че ако излезе ще си изцапа марковите ботуши в калта, така да се каже.
-Ахаа, ясно. - Смотолеви едва чуто Бен. Индиана се засмя.
-И аз съм с маркови ботуши, но не ме е страх от калта.
-Теб от нищо не те е страх. - Поправи я той и двамта се засмяха.
-Искаш ли да занесеш куфарите в стаята ти.
-Да, благодаря.
И двамта се разделиха. Бен беше нещо като най - добрия приятел на Индиана в ранчото. Бяха почти

на една възраст. Тя на 17, а той на 20. Разбираха се отлично. Е, понякога се караха, но няма

приятели, които да не го правят. Държаха много един на друг и си имаха голямо доверие. Никога

единия нямаше да предаде другия.

През това време Мелани разглеждаше мястото през прозореца на колата. Малко по малко нежеланието

й да излезе се стопяваше. Бавно и плахо товори врата и се показа навън. Никой не се виждаше.

Единствено виковете на слугите и шегите на работниците се чуваха откъм къщата. Докато оглеждаше

наоколо една жена се приближи до нея.
-Здравейте, госпожице. - Поздрави с усмивка тя. Мел се стъписа, но набързо се укопити и

отговори.
-Здравейте.
-Вие да не сте приятелката на госпожица Блейк.
-Да, същата.
-Тогава защо не сте в къщата при нея? Хайде, ще ви заведе.
И още преди Мелани да е направила някакъв опит на протест, бената я замъкна към двора на

имението. От входа Индиана я видя и се провикна развеселено:
-Ааааа, значи реши да дойдеш все пак. Да не би в колата да ти е било прекалено страшно, че да

избереш по - малкото зло, като идваш тук?
Русокоската само вирна глава и нищо не каза. По изражението на лицето й личеше, че изобщо не е

доволна и, че вечерта щяха да хвърчат глави.