ИтаСаку Impossible loVe...

Нед Юли 11, 2010 11:46 am

Йо хорца това е първия ми фик знам, че не е много хубав,но... се пак ми е първи.Така само да кажа,че фика е ItaSaku..

Всичко започна в една лятна вечер,Сакура поогледа като за последно всички сметки и разходи на братята Учиха, а после въздъхна. ''Боже мои 90 милиона само за хазартни игри Итачи ще ми благодари''-помисли си розовокосото девойче.Момичето леко се понадигна за да вземе служебния телефон, който седеше на бюрото й.Макар й да й се стори малко налудничево да се обади на шефа си в дванадесет и половина вечерта тя го направи.Бавно набра номера и зачака.Не след дълго от другата се чу твърдия,равномерен глас на младия Учиха.Дори и Сакура не знаеше защо,но Саске много силно я привличаше.
-Ало Саске, Итачи вкъщи ли е?Спешно е. - попита момичето без никакви заобиколки.
-Не.Излезе по работа можеш да го потърсиш на мобилния, а между-другото ако все още си в офиса мога да мина да те взема.
-Няма проблем ще си викна такси.-отряза го Сакура и затвори телефона.Стана от черния си кожен стол и се запъти към закачалката на която бяха закачени лилавата й карирана ризка и едни къси дънкови панталонки.След като вече ги беше облякла си обу едни бели сандалки които беше купила преди месец от магазинът на D&G.Най-накрая беше готова и можеше да тръгва.Сакура заключи помещението в което работеше и излезе от фирмата.Когато излезе видя позната фигура.Тя /фигурата/ се бе облегнала на черно беемве.
-Е Сакура няма ли да се качиш?-попита мъжът.Розовокосото момиче само потрепна.
-Кккк..о..й..си..ттти?-попита плахо тя.
-Значи вече не можеш да различиш гласът на любимия така ли?
-Итачи..по дяволите как ме стресна..
-Хайде ще те закарам.-предложи чернокосия мъж.Момичето кимна в знак на отговор.Когато влязоха в апартамента на Сакура,Итачи попита:
-Сакура,намерили нещо?
-...
-М?
-Дд..а.
-И?
-Саске,дължи 90 милиона от игра на хазарт.-отвърна момичето.
-Какво,но...той..боже..-Итачи изглеждаше объркан,съсипан,разочарован и най-важното предаден.След смъртта на родителите им двамата братя си обещаха никога повече да не играят хазарт и така основаха фирмата в която работеше ''черешовото цветче''.
-Итачи,добре ли си?-попита приятелката му.
-90 милиона Сакура, 90 милиона. -каза червеноокия /ще е с червени очи/ мъж.-Сакура сипи ми от онова питие там.-той посочи един много скъп коняк от 1956 година.Момичето погледна напитката и каза:
-Но..то е ..толкова ..силно.Може да изпаднеш в кома /алкохолна много ясно/ от него.Итачи искам да ми обещаеш нещо.
-Какво?-отговори студено той.
-Искам да ме погледнеш в очите и да ми обещаеш, че няма да пиеш.Моля те обещай ми моля те?
-...
-Моля те.-каза презсълзи розовокосото ''цветче''.
-Добре...Сакура?>-попита чернокосия мъж.
-Да.-приветливо отвърна момичето.
-Колко е месечния приход на фирмата?-попита Итачи..

Нед Юли 11, 2010 1:11 pm

Така, браво че ти е първия фик Ок , Ок ама няма да получиш съжеление или нещо друго. ТОва глава ли е? Едва-едва 1/4 от глава . Незнам ако си чела някоя книжка, но ако не отвори някой роман или някой добър фик, за да видиш какво е глава. Пък да не говоря за липсата на описания, като ви кажем описания веднага се сещате за дрехи коса и очи, да ама това не стига. Обстановката чувствата... всичко това са описания. Още повече, че е претъпкано с правописни грешки и се пише БМВ а не беемве. Еми това е за сега от мен, надявам се да си намериш редактори и главата да е по-дълга с повече описания.

Нед Юли 11, 2010 4:53 pm

От къде, по дяволите, се взе това тире между "между" и "другото"??? И как, по дяволите, тя е видяла позната фигура, пък секунда след това пита, заеквайки "К-к-кой си т-т-т-т-и?"??? И как, по дяволите, има толкова неграмотни хора??? И защо, мамка му, не лепнеш думите една за друга??? Между "." и дума, "," и дума, препинателен знак и дума винаги има интервал. Наистина залепи и думите една за друга, а? Неемногоприятно,нали? Това, че ти е първи фик, не те оправдава, че правиш грешките на децата от яслите. Оххх... айде стига съм се карала, макар че нямам да ти се извинявам за нищо. Това не ми хареса, няма да го нарека "фик" в никакъв случай. Нищо не се разбира от него, както вече ти казаха няма описания. И мен какво ме интересува, че Сакура си е купила обувките от магазин на D&G. Изобщо, ама изобщо няма да си правя труда да влизам вече в тази тема. И защо, по дяволите, "главата" свършва... амми всъщност никъде? Избрала си възможно най-тъпото място за край. Няма никакво напрежение, което да се създаде и да те накара да очакваш развитията по-нататък. Кой го интересува колко е месечния приход на фирмата, за която между другото не се обяснява нищо. Аз не разбрах каква е тя. И да беше обяснила по-подробно как са им умряли родителите и например как са се запознали със Сакура, че и тя работи с тях. Това са описания, а не тъпата пряка реч и това "тя каза, а пък той отвърна". Айде чао...

Маги -nya