Огън в кръвта

Нед Юли 11, 2010 9:26 pm

Ето още едно мое разказче ( С помоща на една фр)
Надявам се да ви хареса.

Пролог

Убиецът
мина по коридора като пантера, предвкусваща отдавна закъснял пир. Когато
стигна до вратата се усмихна. Тя бе открехната. Подбутна я леко и
безшумно се отвори.
Когато я видя, разбра, че е преценил правилно. Бе
точно, както я е поискал-гола, легнала по гръб. Той прекоси стаята и
прокара показалеца си по белия й като слонова кост корем.

Ръцете на жената бяха завързани, китките й бяха поморавели и подути от триенето на въжетата.
Убиецът
умерено лежеше до нея и се възхищаваше на голата си жертва. Чудеше се
дали дрямката й е престорен, смехотворен опит да не му служи повече.
Но не го интересуваше. Беше получил, каквото искаше. Задоволен, той седна на леглото.
Въпреки
задоволяването на страстите си обаче, убиеца усещаше, че в него се
събужда друго желание. Предишната нощ бе убил, а за него убийствата бяха
като хероин-всяко следващо го задоволяваше временно, а после желанието
се усилваше.
Той впери поглед в спящата жена. Прокара длан по шията й
и се възбуди от мисълта, че за миг може да сложи край на живота
й. Силните му пръсти обхванаха гърлото й и доловиха слабия й пулс.
Но изведнъж нещо потисна желанието му...напълно непознато за него.

Глава 1

Денят
бе мрачен, а улиците пусти. Чуваше се само виенето на студеният вятър,
който размяташе есенните листа. Тъмно-сиви облаци закриваха небето и
слънцето, сякаш знаеха какво ще се случи тази нощ. Само един човек се
разхождаше в този мрачен час.
Той отиваше, за да вземе поредната си
поръчка. Мрачното време никак не го притесняваше, дори му
харесваше. Обичаше това време, обичаше студения вятър да обгръща
масивното му тяло.
Той не се притесняваше, а се вълнуваше. Катранено-черните му очи бяха като бездънна яма. Вълнуваха се
и те, защото никой не можеше да се скрие от зоркия му смразяващ поглед,
никой не можеше да избяга от невероятно масивните му силни ръце, които
премазваха като товарен влак и убиваха с такава лекота.
"Кой ли ще се наложи да очистя отново ?", запита се той на ум.
Мислите му прекъснаха, когато се озова пред една сграда. Сива, обелена, мрачна.
"Това
е мястото", каза си отново той и влезе вътре. Заизкачва стълбите и се
спря пред една черна стоманена врата. Почука и звукът от почукването
проехтя из всички етажи. Вратата бавно се отвори и от нея се показа
дебел и гологлав мъж, със сурово лице.
-Разкрачете се, моля, и
разперете ръцете си-з аповяда железния му глас. Убиецът повдигна едната
си вежда и вторачи мъртвите си очи в него. Мъжът трепна.
-Това е час от работата, господине- проговори той, съвсем не така строго, както одеве. Убиецът го послуша .
-Влезте-подкани го той и направи жест с едната си ръка. Мъжът пристъпи уверено в мрачното убежище.
-Насам,
моля-упъти го мъжът. Отвори една врата и пред убиеца се разкри стая,
наподобяваща хол, но тъмна. В нея имаше само една маса и един стол. На
стола седеше мъжки силует, а от двете му страни, изправени още два.
-Как се казваш ?-гласът беше тежък и някак страховит.
-Гаара-отговори безгрижно убиецът.От отсрещната страна се чу лек смях.
-Добре, Гаара. Това е задачата ти-каза той и метна на масата жълт плик- Когато си готов, се обади. Вътре имаш оказания. Довиждане.
Гаара взе плика и излезе.
Отвори го чак, когато отиде в неговто помещение.
-Е, дойде най-сетне и твоето време-промълви той на себе си и започна да се приготвя.

***

В другия край на града, женският затвор...

Денят за мнозина бе мрачен, но за една жена бе слънчев. Слънчев, защото излизаше от дупката, в която я бяха затворили.
Двама полицаи я заведоха в близкото районно, при сержанта си.
-Е, Сакура, престоят в затвора не ти се е отразил чак толкова зле- проговори й чрез смях сержант Холмс. Жената подбели очи.
-Така...ако не искаш да те държим под гаранция известно време, ще трябва да ни помогнеш за един случаи.
-А ако не искам ?
-Хм, да речем, че повече няма да видиш сина си - отговори й той заплашително. Сакура се позамисли и тъмнина мина през съзнанието й.
-Добре, какво искате от мен ?- сержанта се усмихна победително.
-Търсим този мъж- и й подхвърли една папка, в която имаше снимки - Сериозен убиец е този тип.

Следва продължение..
Надявам се да ви хареса.. сорри за грешките..