Тайните скрити в умовете ни ...

Вто Юли 13, 2010 4:42 am

Съжелявам , че ще разочаровам някой хора , но това няма да бъде обикновенна историйка . Аз не искам да напиша някакви измислени сценки и да ги опиша с удивителна точност , не далеч съм от това . Историйката , която ще ви разкажа е базирана на няколко въпроси , които си зададох , докато се опитвах да заспя - "Кой всъщност съм аз ? Какво всъщност съм аз ? Съществувам ли всъщност "аз" ?" . Ще кажете - "що за психар би си задал тези въпроси" , но на този "психар" му омръзна да живее в лъжи създадени от няколко прашинки в тази необятна вселена , омръзна ми да съм изкупителна жертва на другите , омръзна ми да не знам кой ... и какво съм аз ? Всъщност ... задайте си наум тези въпроси , които по - рано споменах и се опитайте да им отговорите . "Кой всъщност съм аз?" - по акт за раждане името ми е Венцислав Любомиров Пачов , но мога ли да съм сигурен , че точно това съм аз ? Това е просто наименование , което се използва от хората за да могат да помнят , кой какво направил и да клюкарстват около това негово действие . Интересно ми е - след като аз не знам кой съм , вие знаете ли ? Поне знаете ли какво сте вие ? Може да не знам какво съм аз , но знам какво сме всички ние - сбирка от съвместими молекули , а какво ще стане , ако те се разпаднат ? Как ще изглежда вселената , ако молекулите и атомите , които я изграждат започнат малко по - малко да се разпадат . Помислите и за следното - порта , какво всъщност е тя ? Лично за мен тя е врата , водеща то ново начало , начало различно от предишното и същевременно начало същото , като предишното . Какво има , данеби да се изгубихте по някой от затънтените пътечки на мислите ми ? Няма да ви лъжа - аз много отдавно го направих и още не мога да се измъкна ... истината зад това какво всъщност съм аз едва ли чак толкова трудна - аз съм християнин , който не вярва в Бог , аз съм мюсюлманин , който не вярва в Алах , аз съм будист , който не вярва в Буда , аз съм атеист , който не вярва в наука . Аз съм всичко , заедно с противолоположнистите му - това съм аз , всичко , което ме заобикаля и всичко , което е скрито в мен . Сега на дневен ред идва втория въпрос - "Какво всъщност съм аз ?" . Аз съм крайния резултат , от една "стара и дълга" за мен еволюция .

Роди се скала и скала бе ,
от скалата стана растение и растение бе ,
от растението стана животно и животно бе ,
от животно се превърна в човек и човек си ,
защо смяташ , че еволюцията ти е свършила ?

За жалост , никой еволюция няма край , може да тръгне наобратно и след време отново да тръгне напред , но тя е неузнаваема велечина дори и за най - великия математик , тя няма нито начало , нито край , няма дори и среда ... какво тогава е еволюцията ? Как за бога да озная какво съм , като дори не зная на какво е плод съществуването ми ? След като не мога да отговоря на този въпрос , как да постъпя ? Да тръгна напред и да посрещна неизвестното или да остана където съм и да се надявам , някой да дойде и да ме спаси ? Ще се опитам да продължа пътешествието си навътре в ума си , ала там аз срещам порта ... това е капацитетът ми ... и всепак , ако сме творение на Бог , защо той е сложил порта в съзнанието ни , а ако сме творение на природата , защо това е края на способностите ни ? Та ние не сме дори на половината път и вече силата ни приключи ?! А какво означа тази порта , за някои тя е стена , символизираща края на способностите им , за други е препядствие , което лесно се преминава , ала и двете позиции , са далеч от истината . Портата , както казах тя символизира новото начало , но тя е символ и на входа на божия дом , тя е входа към рая ... но какво е това място ? Дали пък просто вярата , че отиваш на по - хубаво място не е просто надежда , с която умираш ? А какво всъщност е смърт ? Състояние на вечен сън , в който очакваш да послужиш за храна на червеите и другите организми , които ще се възползват от теб ? Смърта пък може наистина да ни избавя от мъките ни долу , на земята . Никога не можем бъдем сигурни - пък и кои сме ние да съдим неща , които са далеч от способностите ни , та ние дори не знаем какво сме ! Ами ако сме просто прашинка ? Ако вселената ни съществува под форма на молекула в друг , много по - голям свят ? Ами пък , ако някоя молекула тук е друга , по - малка вселена ? Тези възможности са основани на просто един вид ... напушен хлапак , който не е спал от два дни и се е зарибил по един анимационнен филм . Но всепак , щом стигна дотук редно ли е да се откажеш точно сега ? И всепак тази порта ... символа на новото начало , не е ли просто заблуда , не е ли просто старо начало в ново тяло ? В онзи анимационен филм , в който се зарибих там също имаше порта , а след като минеш през нея , ти се прехвърляш в друго тяло ... може би тази божия порта е просто заблуда , може би просто прехвърля душата ни в друг приемник ? И всепак ние не спираме и минава през портата . Тя ни отвежда в тяло , отдавна минало тази порта , отключило пълния си капицет . Това тяло е перфектната обвивка , търсеща перфектното ядро и не след дълго ни изхвърля , явно ние не сме достойни да използваме това , което то ни предлага . Тук идва моментат на еквивалентната замяна , моментът , в който отново трябва да жертваме нещо . Един от приятелите ни се жертва за да можем ние да влезем в тялото на перфектното същество . То приема замяната и ето , че вече един от нас е перфектното същество ... то е както ядрото , така и обвивката ... ето , че ние сме нова планета , поддържаща живот . И най - накрая открихме по - скоро какво не сме , а точно - ние , хората не сме перфектни същества ! И ето че дойде време за последния въпрос - "Съществувам ли всъщност аз?" . Без съмнение най - трудния въпрос досега , дори отговора за същността на смърта щеше скоро да изникне в главите ни , но след като едва разбрахме кои сме , и отново не разбрахме какво сме , как ще отговорим , дали съществуваме ? Ами ако просто живота ни отдавна е свършил ? Ако просто сме мъртавци изпаднали в безкрайния сън ? Съжелявам , но на този въпрсо съм убеден , че ако има Бог , дори той не би могъл да отговори със сигурност , пък кой съм аз да се правя на божество ? Ето , че пътешествието из мислите на болния ми мозък свърши . Съжалявам , за всички разочаровани и за тези , които са открили отговорите , които търсеха ... съжелявам , моля простете ми ! И всепак , не дали съществуваме всъщност е най - голямата загадка за умовете ни , а точно това , кое ни кара да мислим и да си задаваме въпроси е най - голямата загадка на света .

OFF.Не знаех къде да напиша това , затова ше го сложа във фиковете ...

INSPIRED BY THE SONG EVOLUTION BY KORN ! :)