My hands

Нед Юли 18, 2010 3:42 pm

Tова не е Сасусаку фик!!! Историята се развива, около измислена от мен героиня! Съжелявам, ако има грешки и знам, че не е много,мързела си каза думата, но следващия път ви обещавам ДЪЛГА 1-ВА ГЛАВА! enjoy~

Пролог ~
---
I wake in the morning tired of sleeping
Get in the shower and make my bed alone
I put on my makeup talking to the mirror
Ready for a new day without you
---
Тази кръв...всичката тази кръв...
-Мамо, тате!!-Крещях с пълно гърло.
Тогава го зърнах-убиеца, животното изтребило клана ми и го намразих.Той пристъпи към мен с окървавена катана.Щеше ли да ме убие? Беше с няколко години по-голям от мен, което ме разтърсваше.
-Бягай, Амая, бягай!
~~~
Четях този текст от дневника си, отново и отново вече почети 11 години и не разбирах.Защо ме остави да живея?Защо по дяволите?? Изкрещях вбесена и ударих с ръка стената.Заболя, но не ме интересуваше.
-Защо? Защо? Защо?-Хлипах, а сълзи се спускаха по лицето ми.Не помня откога бях плакала запоследно.
След убийството на клана ми, нямах никой и нищо. Скитах по света сама, изхранвах се както мога. Преживях неща, които ме направиха силна и издържлива. Нямах детство, беше грубо отнето от мой връстник.
-Ще...си..платиш...убиецо!-Отровата в гласа ми ме изплаши.
Преди не бях такава.Не, преди бях слънчево и щастливо дете, но животът ме застигна и промени. Да, той притежава това свойство да затрива щастието и да те изправя пред огромни трудности, при някои по-малки, при други по-големи, но не всичко като по приказките завършва с радостен край. След ужаса, който преживях нямах смисъл да живея, но вече имам.
Седнах на прозореца и се загледах в тичкащите безгрижни и весели деца. Подхвърляха разноцветна топка и крещяха с пискливите си гласчета. Радвайте се на живота преди той да ви пречупи, както стори с мен. Есения, все още топъл вятар, се промъкна между кичурите ми коса, повдигна ги, поигра с тях, а накрая ги пусна съвсем леко.
-Да не се казвам Амая Учиха, ако не си платиш!

Край ~

Нед Юли 18, 2010 4:14 pm

Само ще кажа че след пролог се пуска първа глава.

Нед Юли 18, 2010 4:15 pm

ฬъниҸε написа:
Само ще кажа че след пролог се пуска първа глава.

Само ще кажа, е няма пък

Нед Юли 18, 2010 4:23 pm

Еми аз пък ще кажа друго.
Ти неграмотна ли си? Чела ли си някой учебник или книжка/да не говорим за роман/?
Още незнаеш, че след пролог се пуска глава? И натова отгоре се репчи. Еми ня получиш '' Браво , Ощии мноууу е яу111!" , поне не от мен.
Имаше грешки, нямаше описания, ама самочувствие много и то голямоооо...

Нед Юли 18, 2010 5:09 pm

Ох ето я и 1-ва глава...Наблегнах на описанията в началото и се постарах да избягвам грешки:

1-ва глава “Съучастник”
---
And I walk steady on my feet, I talk, my voice obeys me
I go out at night, sleep without the lights
And I do all of the things I have to keeping you off my mind
But when I think I'll be alright I am always wrong 'cause
--
Станах от мястото си и излязох. Нуждаех се от чист въздух и поех към парка.Зеленината там действаше успокойтелно, затова там прекарвах свободното си време.Седнах на една от дървените пейки и започнах да оглеждам хората. Насреща ми имаше едно момиче, което ми привлече вниманието, с къса розова коса, зелени искрящи очи и тъжно изражение.Момчето до нея беше с същата емоция изписана на лицето.Русата му коса се люлееше от вятъра, а сините му очи се взираха без да виждат.Наострих слух, за да ги чуя.
-Саске-теме ще се върне, Сакура, няма да го оставим!-Каза окорожаващо блондина макар, че и той не изглеждаше да си вярва.
-Да, но е толкова обсебен да отмъсти за клана си.- Прошепна зеленооката.-Дали ще успее да убие Итачи?
Итачи...Името ечеше в главата ми.Скочих от пейката и се забързах към къщата си.Тръгвах на пътешествие, щях да намеря този Саске и да измъкна нужната ми информация, пък и нямах нищо против още един съюзник.Внезапно спрях и се сетих: “да отмъсти за клана си.”Той беше Учиха? И него ли беше пощадил този злодей? Отключих първата врата, а втората, която беше винаги отключена, отворих с ритник.Пъхнах се под леглото си и издърпах старата ми раница за пътешествия.Беше покрита с прах и я ударих съвсем леко, за да видя къде са циповете.Грешка, голяма грешка.Прахът се полепи по мен, ала не мислех за това.Сложих набързо храна, вода и оръжия, които щяха да са ми нужни при пътя.После ми дойде наум да си взема дрехи.Натъпках ги във вече препълнената раница, хвърлих я на гръб и излязох.Сега, обаче ставаше по трудно.Трябваше да намеря информация къде мога да открия Саске.
Късметът ми се усмихна. Забелязах, че онзи русият и розовокоската, заедно с чернокосо,слабо момче, сигурно на тяхната възраст,се приготвят да тръгват.Скрих се и подслушах.
-Ще тръгваме ли?-Проплака русия.
-Наруто!!-Другото момче и кунойчито извикаха заедно.
-Хей, Сай, Сакура хайде да хапнем малко рамен!-Ухили се Наруто.
Изневиделица от облак пушек се появи мъж, явно сенсея.
-Йо!
-КАКАШИ-СЕНСЕЙ ПАК ЗАКЪСНЯХТЕ!-Изкрещяха хорово тримата.
-Съжелявам, но първо завих наляво, после надясно, после наляво и...-Какаши започна да се обяснява със съжалителен глас.
-Спестете си го!-Каза Наруто, а после изкрещя-Да тръгваме!
Излязох от скривалището си и ги последвах. Вървяха бавно, най-вече заради Сакура, която бавеше темпото, защото се изморяваше на всеки тридесет минути, а понякога и заради Наруто, който все за нещо мрънкаше, но успявах да доловя само “рамен”.
Вечерта си направиха огън и раазпънаха палатките, в които щяха да спят.Сакура и Наруто легнаха веднага след яденето, а Сай и Какаши вършеха различни дейности. Чернокосия рисуваше в малка тетрадка, а сенсея четеше “Ича, ича Парадайс”
-Хей, сенсей, накъде всъщност отиваме?-Запита Сай.
Погледът на Какаши се вдигна от книгата и мъжът заговори:
-Местоположението на Саске някъде при най-големия водопад на юг.
Не мислех да почивам, затова реших да ги изпреваря и се приготвих да тръгвам.
“Прас” –една клечка се счупи под крата ми.
-Кой е там?-Викна Какаши, оставяки книгата си.
Не ми беше до битка затова реших да избягам.Нямах търпение да се запозная с бъдещия ми съюзник.
Край
Едит: Знам, че не си изпълних обещанието за 1-ва дълга глава и съжелявам но 2-ра вече ще е дългаа

Нед Юли 18, 2010 5:20 pm

Кефи, добро начало My hands 787605

Нед Юли 18, 2010 5:20 pm

Това край накрая ми бръкна в края хД. My hands 242502

Таа ,ми не беше ''уу направо ме плени , ще го следя'', но не съм сигурна какво ще направя занататък. Грешки имаше, ами описания само за приготвянето, това ня значение.
Еми, какво да кажа друго. Надявам се да пуснеш още скоро.

Нед Юли 18, 2010 9:44 pm

Емм да имаше грешчици, но както и да е ..
Хареса ми и ш го следя ..

Пон Юли 19, 2010 6:41 pm

Не мислех, че някога пак ще го кажа, но уви...
Как са те пуснали да минеш седми клас, като все още пишеш "съжАлявам" "съжЕлявам"? Т'ва важи за всички останали, които допускат тая грешка. Абе вие малоумни ли сте? Какви сте? Да сте гледали филми със субтитри? Да сте прочели някоя друга книжка? Защото бас ловя, че там поне един път е написана думата "съжалявам" Ако пък е написана грешно значи автора или преводача са грамотни колкото вас! И разстояние се оставя след препинателен знак. Дори и фика да е най - хубававия, като видя една такава тъпа грешка и направо се отказвам да чета. И сега ще ме питаш "еми кой те кара да четеш?" Ми никой, сама си се карам и отново се убеждавам, че трябва да спра да чета фикове, освен ако не искам да получа получа сърдечен удар.

Вто Юли 20, 2010 2:10 pm

/темата се изтрива по желание на автора/

My hands

My hands

Re: My hands

Re: My hands

Re: My hands

Re: My hands

Re: My hands

Re: My hands

Re: My hands

Re: My hands

Re: My hands

Re: My hands