Емил Димитров

Емил Димитров е роден през 1940 в Плевен в семейство на артисти-илюзионисти — негов баща е Димитър Димитров, известен като Факира Мити. Младият Емил се увлича по класическа музика и рисуване, дори е приет да следва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1960. Но в същата година дебютира като певец в концерт с водещ Коста Цонев и изпълнява своята авторска песен „Арлекино“, акомпанирайки си на акордеон. Това поставя началото на една дълга и успешна кариера като естраден изпълнител, музикант и композитор. Изнася концерти в почти всички европейски страни. Най-големи успехи има в СССР и Франция.
През 1970 излиза един от най-големите му хитове „Моя страна, моя България“, който по-късно става песен на столетието. Общо за целия си живот издава близо 30 албума, като 55 милиона копия са продадени само в Русия. Емил Димитров става известен във Франция, запознава се с Шарл Азнавур и Далида. Песента „Моя страна, моя България“ под названието „Моника“ е записана на френски, немски, италиански, испански . Водещи европейски звукозаписни компании сключват договори за записване и издаване на негови песни през 70-те години. Пее заедно, на една сцена, с Джани Моранди, Рики е Повери, Йосиф Кобзон и Алла Пугачова. Във Франция го очаква блестяща кариера, но той тъгува по родината и се завръща обратно в България.
Женен е за кратко за Грета Ганчева (1967). От брака си с Мариета Димитрова (1968) има син Емил Димитров-син, който издава албуми с хитовете на баща си през последните години.
От 1999 година Емил Димитров не се занимава активно с музика заради влошеното си здраве след прекаран мозъчен инсулт. Почива на 30 март 2005 в София.
През 2001 г. режисьорът Стилиян Иванов прави филм за Емил Димитров, който се излъчва по БНТ.
В репертоара си има над 400 композиции, 280 от които са авторски: „Арлекино“ (дала старт на кариерата на Алла Пугачова), „Джулия“, „Ако си дал“, „Сбогом, Мария“, „Ела в София“, „Песен за моята майка“, „Моряшко сбогом“, „Нашият сигнал“. „Моя страна“ е известна на запад като „Моника“.