Индекс
Последни снимки
Търсене
Регистрирайте се
ВходGave it all away (my Naruto fic)
3 posters
Kirimi-chwanПрохождащо
От : тук
Рожден ден : 29.12.1995
Години : 28
Мнения : 16
Дата на рег. : 04.06.2010
Gave it all away (my Naruto fic)
Вто Юли 20, 2010 10:19 pm
Хай на всички ^^ Това е един фик, който написах днес по молба на една приятелка. One-shot е и е нещо като GaaSaku. Май има някои грешчици, но прекалено ме мързеше да ги поправям, пък ме юркат да го кача... Утре може да го проверя наново и да го редактирам. Hope you like it ^^
― Не, не, не, не... – момичето хлипаше на гроба му – Не може да е истина, НЕ МОЖЕ! – хлипът й се изви в почти истеричен вик, разтърсващ хората около нея – те я познаваха от толкова време и все пак не можеха да повярват, че тя може да изпитва толкова голяма болка.
― Сакура, моля те, успокой се, трябва да... – думите на Хокагето се изгубиха в поредния разтърсващ писък на ученичката й.
― Да се успокоя! Да се УСПОКОЯ! – тя пак заплака и тихо, почти шепнейки, продължи – О, Тсунаде-сама, как да се успокоя, как... Как, след като аз съм виновна, че не успях да го спася... Защото отново, отново, бях прекалено слаба... – тихите й хлипове заглъхнаха напълно и Сакура припадна, все още стискайки надгробния камък. Надгробния камък на най-добрия й приятел...
...................................................................................................................................................................
Хокагето взе ученичката си на ръце и я занесе до стаята й, осигурена от новото Казекаге. Въпреки скорошното му назначение, хората в селото вече се бяха научили да му вярват и това, поне според Тсунаде, бе наистина похвално. Полагайки Сакура на леглото, тя въздъхна дълбоко. Не можеше да я обвинява за нищо, беше сигурна, че дори и тя да е била там, Наруто няма как да е оживял. Отровата е била мигновенна, както се беше разбрало от аутопсията. Никоя медицинска нинджа, независимо колко добра, не би могла да го спаси в състоянието, в което е бил. Всички се бяха опитали да убедят Сакура, че тя не е виновна за нищо, но момичето продължаваше да се самообвинява. ‘Всъщност, помисли си Тсунаде горчиво, почти всички. ’ Съобщението, изпратено й от Гаара, беше кратко и лаконично – съобщаваше, че Наруто е бил убит, явно по погрешка, в битка на нинджите от Коноха с четирима членова на Акатски – Итачи, Кисаме, Хидан и Какузу. Смъртта на русокосия била причинена от отровен сенбон, който бил насочен към Какаши, но одраскал Наруто. Оръжието било намазано с бързодействаща отрова, за която не било чувано, а противоотрова нямало. В бележката бе упоменато, че Наруто първоначално щял да бъде погребан в Суна, защото бил починал на територията на страната на Вятъра. Гаара изказваше съболезнованията си и съжалението, че тази процедура се налагала, но все пак трябвало да спазва протокола. Имаше и молба да отиде до Суна, за да може да се оправи с проблемите, които било възможно да възникнат. Тсунаде, естествено, се бе отзовала веднага. Тя и Шизуне бяха тръгнали едва час след получаването на писмото и бяха изминали пътя за рекордно време – 2 дни и половина – не бяха спирали за сън, само за да пият вода и то едва един път дневно. Когато стигнаха, и двете се бяха поотърсили от шока от смъртта на Наруто. Ала още на входа на селото ги чакаше нова, но не много приятна изненада – оказа се, че Саске и отборът му се натъкнали на вече биещите се Акатски и нинджи на Коноха и Учихата, заслепен от ярост, нападнал брат си. След смъртта на бившия му съотборник и пристигането на АНБУ и Кагето на Суна обаче, Акатски избягали и въпреки опитите си да тръгне след тях, Саске бил задържан от нинджите на Суна и той и отборът му били заведени в селото заедно с бившите си съотборници. Там отбор Хеби бил оставен на мира, но под постоянно наблюдение и със забрана да се напуска селото. Доколкото разбрала Тсунаде, четиримата не били много доволни от стечението на обстоятелствата, но явно нямали друг избор, освен да се подчинят. Но това, което направило изненадата неприятна, било, че Саске обвинявал Сакура за смъртта на Наруто – той я бил нарекъл слабачка в лицето и я обвинил, че е оживяла, а не е спасила съотборника си. Дори и отборът му, който никак не обичал подчинените на Хокагето, се опитал да го спре, но напразно – Учихата си знаел своето и едва не докарал Сакура до нервна криза. ‘Това мръсно копеле...Егоистичен идиот, как смее да обвинява ученичката ми без да разбира абсолютно нищо... Дори и да е изпитвал някакви приятелски чувства към Наруто, той няма никакво право...Никакво право... Ако изобщо ги обичаше, нямаше да тръгне... Нямаше да ги предаде така жестоко... ’ Яростните мисли на Тсунаде бяха прекъснати от тихо, но настойчиво почукване по вратата.
―Влез. – отговори тихо Хокагето. Вратата се отвори и Гаара влезе с непроницаемо изражение в стята, затваряйки след себе си.
― Как е тя? – попита тихо момчето и нотка на загриженост пробягна в гласа му – отражение на леко смръщените му зелени очи.
― Уморена. – Гаара изсумтя неодобрително – той добре беше видял поведението на Сакура – тя и за миг не се отдели от тялото на съотборника си и не беше се хранила, пила и спала. – Явно е припаднала от напрежението, но с няколко дни сън, почивка и храна би трябвало да се оправи. – отговори му Тсунаде с отпаднал глас. – Най-добре ще е да я оставим да си почине, а няма да е лошо и ние да направим това – всички имаме нужда от почивка. – Гаара кимна отсечено и каза тихо.
― Ще я преместя в по-удобна и по-тъмна стая – би трябвало така да се събуди по-трудно. След като сте тук обаче няма да викам нинджа-медик – предполагам, че няма да има нуджа.
― Добре. Аз ще остана в тази стая, ако нямате нищо против. – Гаара отново кимна и излезе от стаята, носейки зад себе си Сакура с пясъка си. След като вратата се затвори, Тсунаде вдигна вежда – не й се струваше нормално Гаара да обръща толкова внимание на Сакура. После поклати глава – все пак тя бе спасила брат му, а и него с помощта на Чийо след това. А и бе най-добрата приятелка на Наруто. Хокагето сви тъжно вежди, спомняйки си за русокоското, въздъхна тежко и си легна, бързо унасяйки се в неспокоен сън.
...................................................................................................................................................................
Сакура отвори бавно очи и се огледа наоколо – намираше се в някаква непозната, доста тъмна стая с двойка прозорци, над които бяха пуснати тежки, дебели пердета. Почти никаква светлина не влизаше в помещението, в което имаше едно голямо двойно легло – това, на което беше тя в момента, две малки нощни масички, всяка с по една лампа, чаша и кана с вода върху себе си, и едно голямо кресло, в което седеше някой. Гаара беше задрямал на креслото, но се събуди малко преди самата Сакура да отвори очи. Тя обърна празния си поглед към него, още несъзнаваща какво става. Позна го, а после се сети, че е в Суна... А след това дойдоха и спомените от битката... Момичето почти подскочи на леглото и започна тихо да хлипа.
― Не, не, не, не... Аз съм виновна, аз съм виновна за всичко – Сакура бавно се обърна към Гаара, който беше станал от креслото и се беше приближил към вратата. Той се обърна към нея и вдигна вежда.
― Виновна?
― За смъртта на Наруто, защото съм слаба, не мога да намправя нищо, Саске-кун е прав, по-добре щеше да е, ако ме нямаше... – Сакура продължи да хлипа несвързано, докато Гаара се приближаваше към нея. Той приседна на ръба на леглото и я погледна в очите, когато тя вдигна глава.
― Не си виновна за нищо – трудно му беше да изрича тези думи, не се чувстваше себе си. Но въпреки това, някаква част в него я чувстваше близка и искаше да я успокои, затова той продължи. – Саске не е прав. Ако теб те нямаше, Канкуро и аз нямаше да сме живи. – Гаара не искаше да признава слабостта си, но частта от него, привлечена от нея, го накара да продължи – Ако беше слаба, Сасори щеше да е още жив, ако те нямаше, Наруто щеше да е много по-самот...
― НАРУТО Е МЪРТЪВ! И това е МОЯ ВИНА! Моя...
― Сакура, говориш глупости – ти си ученичката на Хокагето, избрана си от нея, и то единствена ти. Не би те избрала, ако беше слаба, нали? – Сакура успя само да кимне, сдържайки хлиповете си – Не би те избрала, за да дойдеш и да помогнеш, ако беше слаба... Не би казвала, че вече си я надминала, ако не беше така, не мислиш ли? – Сакура кимна, а Гаара въздъхна, ставайки от леглото. – Аз тръгвам. Ще кажа на Хокагето, че си будна, предполагам, че ще прати някого.
― Не! – тя извика силно и момчето се сепна. После се обърна към Сакура, която вече беше станала от леглото и се приближаваше към него, треперейки цялата. – Моля те, не си отивай! Не ме оставяй сама, не и сама. – тя продължаваше бавно да пристъпва към него. Най-накрая го достигна, прегърна го силно и захлипа на рамото му, докато Гаара стоеше като попарен и гледаше към момичето в ръцете си. След като се осъзна я прегърна и я остави да си поплаче. Освен желанието да я успокои, чувстваше и нещо друго – някакво странно... привличане. Гаара поклати глава едва доловимо и пак погледна към Сакура – малка, крехка... гледаща към него с някакъв странен, молещ поглед...
― Моля те, не ме оставяй! Моля те! – тя започна бавно да повдига главата си към неговата, докато отправяше молбите си.
― Добре, няма д... – ала Гаара не можа да довърши думите си, усещайки устните й върху своите. Момичето постоя така няколко секунди, но докато той се отърве от стъписването си, тя вече бе започнала да се отдръпва.
― Аз... – започна несигурно Сакура – аз... изв... – но този път тя бе тази, която не можа да се доизкаже. За разлика от нея Гаара бе по-настоятелен в действията и щом Сакура му отговори той я вдигна и я занесе на леглото, поставяйки я нежно отгоре.
― Ако искаш да спрем? – попита той, надявайки се на отрицателен отговор – сега усещаше още по-силно онова привличане, което се бе появило, докато я гледаше в ръцете си. Сакура съумя само да поклати глава, увивайки ръцете си около него...
...................................................................................................................................................................
Някой почука на вратата, отвличайки вниманието на Сакура от мислите й. Присъствието й беше познато – болезнено познато – но нямаше как да го избегне. Дори и да не му отвореше, той пак щеще да влезе, а да се прави на заспала нямаше смисъл. Затова само промълви тихо едно разрешение и се изправи от креслото. В същия момент Саске влезе и само с един поглед към него, Сакура разбра, че нещо не е наред с него. Той й изглеждаше раздразнен... или по-скоро ядосан. ‘Но той никога не се ядосва – помисли си момичето объркано. – Явно нещо наистина не е наред ...’
― Саске-кун? – попита Сакура, устоявайки на поредния изпълнен с гняв поглед. ‘Но това не е само гняв... Това е омраза...’ – Какво има?
― Мислех, е тъжиш за Наруто, Сакура. – изсъска през зъби Саске, присвивайки опасно очи, докато тези на момичето потъмняха и изгубиха малкото блясък, който бяха придобили през последния ден.
― Така е, аз... – отговори му с тъжен глас момичето, навеждайки глава – тя просто не знаеше какво да му каже. – Съжалявам, Саске-кун, съжалявам толкова много, не исках, не исках Наруто да умира – гласът й премина в хлип, изричайки името на покойния си съотборник.
― И искаш да ти повярвам? – отговори й бившият й съотборник с леден глас, пълен с неприкрита омраза. Сакура само сви вежди и го остави да продължи – Искаш да ти повярвам, след като те видях какво правеше се Гаара?! – очите й се разшириха и устните й образуваха малко ‘о’ – Петниш паметта на Наруто едва три дни след смъртта му, и то с кого – човек, когото дори не познаваш?! Ти си курва, Сакура! Ти трябваше да си само моя, ти трябваше да ме чакаш... Ти и Наруто. Но глупакът умря, и то по твоя вина! А сега ти се забавляваш! – Саске изсумтя, гледайки как сълзите, напълнили очите на Сакура, се стичат по бузите й.
― Аз...аз...НЕ! – Саске премигна – тя му противоречеше? – Не... не съм... виновна аз! Не можех да направя нищо, но... не защото бях слаба, Саске, а защото нямаше какво да се направи! И... Не съм твоя! Аз... имам си собствен живот, Саске. Обичах те, обичах те толкова много... Но ти ме изостави... Ти не заслужаваш любовта ми, Саске, не я заслужаваш! Ти ме мразиш, Саске, винаги си ме мразел. – момичето се засмя горчиво, а докато той я слушаше, очите му се присвиваха опасно. – Но аз бях една малка глупачка, която не го осъзнаваше... глупачка, влюбена в теб до полуда... Не исках да си тръгвам от живота ти, Саске, но ти ме изгони... И сега нямаш никакво право над мен...
― Не, Сакура, не е вярно. Ти си моя – винаги си била и винаги ще бъдеш. Ти нямаш право на избор – ти си с мен. И нищо не може да го промени – ти каза, че ще ме чакаш, че винаги ще ме обичаш! Е, Сакура, докажи го! – докато говореше, Саске се бе приближавал до нея и сега тя стоеше с опрян в стената гръб и с ръката му на гърлото си. Саске извади кунай и го допря го гърлото й. – Каза, че би дала живота си за мен! – момчето притисна оръжието до кожата й и на нея се появиха малки капри кръв – Е, би ли?! – извика той, притискайки куная по-силно към нея, пронизвайки кожата й. Ала с виковете си бе останал напълно глух за тихото почукване по вратата и стичащия се под нея пясък...
― Не, не, не, не... – момичето хлипаше на гроба му – Не може да е истина, НЕ МОЖЕ! – хлипът й се изви в почти истеричен вик, разтърсващ хората около нея – те я познаваха от толкова време и все пак не можеха да повярват, че тя може да изпитва толкова голяма болка.
― Сакура, моля те, успокой се, трябва да... – думите на Хокагето се изгубиха в поредния разтърсващ писък на ученичката й.
― Да се успокоя! Да се УСПОКОЯ! – тя пак заплака и тихо, почти шепнейки, продължи – О, Тсунаде-сама, как да се успокоя, как... Как, след като аз съм виновна, че не успях да го спася... Защото отново, отново, бях прекалено слаба... – тихите й хлипове заглъхнаха напълно и Сакура припадна, все още стискайки надгробния камък. Надгробния камък на най-добрия й приятел...
...................................................................................................................................................................
Хокагето взе ученичката си на ръце и я занесе до стаята й, осигурена от новото Казекаге. Въпреки скорошното му назначение, хората в селото вече се бяха научили да му вярват и това, поне според Тсунаде, бе наистина похвално. Полагайки Сакура на леглото, тя въздъхна дълбоко. Не можеше да я обвинява за нищо, беше сигурна, че дори и тя да е била там, Наруто няма как да е оживял. Отровата е била мигновенна, както се беше разбрало от аутопсията. Никоя медицинска нинджа, независимо колко добра, не би могла да го спаси в състоянието, в което е бил. Всички се бяха опитали да убедят Сакура, че тя не е виновна за нищо, но момичето продължаваше да се самообвинява. ‘Всъщност, помисли си Тсунаде горчиво, почти всички. ’ Съобщението, изпратено й от Гаара, беше кратко и лаконично – съобщаваше, че Наруто е бил убит, явно по погрешка, в битка на нинджите от Коноха с четирима членова на Акатски – Итачи, Кисаме, Хидан и Какузу. Смъртта на русокосия била причинена от отровен сенбон, който бил насочен към Какаши, но одраскал Наруто. Оръжието било намазано с бързодействаща отрова, за която не било чувано, а противоотрова нямало. В бележката бе упоменато, че Наруто първоначално щял да бъде погребан в Суна, защото бил починал на територията на страната на Вятъра. Гаара изказваше съболезнованията си и съжалението, че тази процедура се налагала, но все пак трябвало да спазва протокола. Имаше и молба да отиде до Суна, за да може да се оправи с проблемите, които било възможно да възникнат. Тсунаде, естествено, се бе отзовала веднага. Тя и Шизуне бяха тръгнали едва час след получаването на писмото и бяха изминали пътя за рекордно време – 2 дни и половина – не бяха спирали за сън, само за да пият вода и то едва един път дневно. Когато стигнаха, и двете се бяха поотърсили от шока от смъртта на Наруто. Ала още на входа на селото ги чакаше нова, но не много приятна изненада – оказа се, че Саске и отборът му се натъкнали на вече биещите се Акатски и нинджи на Коноха и Учихата, заслепен от ярост, нападнал брат си. След смъртта на бившия му съотборник и пристигането на АНБУ и Кагето на Суна обаче, Акатски избягали и въпреки опитите си да тръгне след тях, Саске бил задържан от нинджите на Суна и той и отборът му били заведени в селото заедно с бившите си съотборници. Там отбор Хеби бил оставен на мира, но под постоянно наблюдение и със забрана да се напуска селото. Доколкото разбрала Тсунаде, четиримата не били много доволни от стечението на обстоятелствата, но явно нямали друг избор, освен да се подчинят. Но това, което направило изненадата неприятна, било, че Саске обвинявал Сакура за смъртта на Наруто – той я бил нарекъл слабачка в лицето и я обвинил, че е оживяла, а не е спасила съотборника си. Дори и отборът му, който никак не обичал подчинените на Хокагето, се опитал да го спре, но напразно – Учихата си знаел своето и едва не докарал Сакура до нервна криза. ‘Това мръсно копеле...Егоистичен идиот, как смее да обвинява ученичката ми без да разбира абсолютно нищо... Дори и да е изпитвал някакви приятелски чувства към Наруто, той няма никакво право...Никакво право... Ако изобщо ги обичаше, нямаше да тръгне... Нямаше да ги предаде така жестоко... ’ Яростните мисли на Тсунаде бяха прекъснати от тихо, но настойчиво почукване по вратата.
―Влез. – отговори тихо Хокагето. Вратата се отвори и Гаара влезе с непроницаемо изражение в стята, затваряйки след себе си.
― Как е тя? – попита тихо момчето и нотка на загриженост пробягна в гласа му – отражение на леко смръщените му зелени очи.
― Уморена. – Гаара изсумтя неодобрително – той добре беше видял поведението на Сакура – тя и за миг не се отдели от тялото на съотборника си и не беше се хранила, пила и спала. – Явно е припаднала от напрежението, но с няколко дни сън, почивка и храна би трябвало да се оправи. – отговори му Тсунаде с отпаднал глас. – Най-добре ще е да я оставим да си почине, а няма да е лошо и ние да направим това – всички имаме нужда от почивка. – Гаара кимна отсечено и каза тихо.
― Ще я преместя в по-удобна и по-тъмна стая – би трябвало така да се събуди по-трудно. След като сте тук обаче няма да викам нинджа-медик – предполагам, че няма да има нуджа.
― Добре. Аз ще остана в тази стая, ако нямате нищо против. – Гаара отново кимна и излезе от стаята, носейки зад себе си Сакура с пясъка си. След като вратата се затвори, Тсунаде вдигна вежда – не й се струваше нормално Гаара да обръща толкова внимание на Сакура. После поклати глава – все пак тя бе спасила брат му, а и него с помощта на Чийо след това. А и бе най-добрата приятелка на Наруто. Хокагето сви тъжно вежди, спомняйки си за русокоското, въздъхна тежко и си легна, бързо унасяйки се в неспокоен сън.
...................................................................................................................................................................
Сакура отвори бавно очи и се огледа наоколо – намираше се в някаква непозната, доста тъмна стая с двойка прозорци, над които бяха пуснати тежки, дебели пердета. Почти никаква светлина не влизаше в помещението, в което имаше едно голямо двойно легло – това, на което беше тя в момента, две малки нощни масички, всяка с по една лампа, чаша и кана с вода върху себе си, и едно голямо кресло, в което седеше някой. Гаара беше задрямал на креслото, но се събуди малко преди самата Сакура да отвори очи. Тя обърна празния си поглед към него, още несъзнаваща какво става. Позна го, а после се сети, че е в Суна... А след това дойдоха и спомените от битката... Момичето почти подскочи на леглото и започна тихо да хлипа.
― Не, не, не, не... Аз съм виновна, аз съм виновна за всичко – Сакура бавно се обърна към Гаара, който беше станал от креслото и се беше приближил към вратата. Той се обърна към нея и вдигна вежда.
― Виновна?
― За смъртта на Наруто, защото съм слаба, не мога да намправя нищо, Саске-кун е прав, по-добре щеше да е, ако ме нямаше... – Сакура продължи да хлипа несвързано, докато Гаара се приближаваше към нея. Той приседна на ръба на леглото и я погледна в очите, когато тя вдигна глава.
― Не си виновна за нищо – трудно му беше да изрича тези думи, не се чувстваше себе си. Но въпреки това, някаква част в него я чувстваше близка и искаше да я успокои, затова той продължи. – Саске не е прав. Ако теб те нямаше, Канкуро и аз нямаше да сме живи. – Гаара не искаше да признава слабостта си, но частта от него, привлечена от нея, го накара да продължи – Ако беше слаба, Сасори щеше да е още жив, ако те нямаше, Наруто щеше да е много по-самот...
― НАРУТО Е МЪРТЪВ! И това е МОЯ ВИНА! Моя...
― Сакура, говориш глупости – ти си ученичката на Хокагето, избрана си от нея, и то единствена ти. Не би те избрала, ако беше слаба, нали? – Сакура успя само да кимне, сдържайки хлиповете си – Не би те избрала, за да дойдеш и да помогнеш, ако беше слаба... Не би казвала, че вече си я надминала, ако не беше така, не мислиш ли? – Сакура кимна, а Гаара въздъхна, ставайки от леглото. – Аз тръгвам. Ще кажа на Хокагето, че си будна, предполагам, че ще прати някого.
― Не! – тя извика силно и момчето се сепна. После се обърна към Сакура, която вече беше станала от леглото и се приближаваше към него, треперейки цялата. – Моля те, не си отивай! Не ме оставяй сама, не и сама. – тя продължаваше бавно да пристъпва към него. Най-накрая го достигна, прегърна го силно и захлипа на рамото му, докато Гаара стоеше като попарен и гледаше към момичето в ръцете си. След като се осъзна я прегърна и я остави да си поплаче. Освен желанието да я успокои, чувстваше и нещо друго – някакво странно... привличане. Гаара поклати глава едва доловимо и пак погледна към Сакура – малка, крехка... гледаща към него с някакъв странен, молещ поглед...
― Моля те, не ме оставяй! Моля те! – тя започна бавно да повдига главата си към неговата, докато отправяше молбите си.
― Добре, няма д... – ала Гаара не можа да довърши думите си, усещайки устните й върху своите. Момичето постоя така няколко секунди, но докато той се отърве от стъписването си, тя вече бе започнала да се отдръпва.
― Аз... – започна несигурно Сакура – аз... изв... – но този път тя бе тази, която не можа да се доизкаже. За разлика от нея Гаара бе по-настоятелен в действията и щом Сакура му отговори той я вдигна и я занесе на леглото, поставяйки я нежно отгоре.
― Ако искаш да спрем? – попита той, надявайки се на отрицателен отговор – сега усещаше още по-силно онова привличане, което се бе появило, докато я гледаше в ръцете си. Сакура съумя само да поклати глава, увивайки ръцете си около него...
...................................................................................................................................................................
Някой почука на вратата, отвличайки вниманието на Сакура от мислите й. Присъствието й беше познато – болезнено познато – но нямаше как да го избегне. Дори и да не му отвореше, той пак щеще да влезе, а да се прави на заспала нямаше смисъл. Затова само промълви тихо едно разрешение и се изправи от креслото. В същия момент Саске влезе и само с един поглед към него, Сакура разбра, че нещо не е наред с него. Той й изглеждаше раздразнен... или по-скоро ядосан. ‘Но той никога не се ядосва – помисли си момичето объркано. – Явно нещо наистина не е наред ...’
― Саске-кун? – попита Сакура, устоявайки на поредния изпълнен с гняв поглед. ‘Но това не е само гняв... Това е омраза...’ – Какво има?
― Мислех, е тъжиш за Наруто, Сакура. – изсъска през зъби Саске, присвивайки опасно очи, докато тези на момичето потъмняха и изгубиха малкото блясък, който бяха придобили през последния ден.
― Така е, аз... – отговори му с тъжен глас момичето, навеждайки глава – тя просто не знаеше какво да му каже. – Съжалявам, Саске-кун, съжалявам толкова много, не исках, не исках Наруто да умира – гласът й премина в хлип, изричайки името на покойния си съотборник.
― И искаш да ти повярвам? – отговори й бившият й съотборник с леден глас, пълен с неприкрита омраза. Сакура само сви вежди и го остави да продължи – Искаш да ти повярвам, след като те видях какво правеше се Гаара?! – очите й се разшириха и устните й образуваха малко ‘о’ – Петниш паметта на Наруто едва три дни след смъртта му, и то с кого – човек, когото дори не познаваш?! Ти си курва, Сакура! Ти трябваше да си само моя, ти трябваше да ме чакаш... Ти и Наруто. Но глупакът умря, и то по твоя вина! А сега ти се забавляваш! – Саске изсумтя, гледайки как сълзите, напълнили очите на Сакура, се стичат по бузите й.
― Аз...аз...НЕ! – Саске премигна – тя му противоречеше? – Не... не съм... виновна аз! Не можех да направя нищо, но... не защото бях слаба, Саске, а защото нямаше какво да се направи! И... Не съм твоя! Аз... имам си собствен живот, Саске. Обичах те, обичах те толкова много... Но ти ме изостави... Ти не заслужаваш любовта ми, Саске, не я заслужаваш! Ти ме мразиш, Саске, винаги си ме мразел. – момичето се засмя горчиво, а докато той я слушаше, очите му се присвиваха опасно. – Но аз бях една малка глупачка, която не го осъзнаваше... глупачка, влюбена в теб до полуда... Не исках да си тръгвам от живота ти, Саске, но ти ме изгони... И сега нямаш никакво право над мен...
― Не, Сакура, не е вярно. Ти си моя – винаги си била и винаги ще бъдеш. Ти нямаш право на избор – ти си с мен. И нищо не може да го промени – ти каза, че ще ме чакаш, че винаги ще ме обичаш! Е, Сакура, докажи го! – докато говореше, Саске се бе приближавал до нея и сега тя стоеше с опрян в стената гръб и с ръката му на гърлото си. Саске извади кунай и го допря го гърлото й. – Каза, че би дала живота си за мен! – момчето притисна оръжието до кожата й и на нея се появиха малки капри кръв – Е, би ли?! – извика той, притискайки куная по-силно към нея, пронизвайки кожата й. Ала с виковете си бе останал напълно глух за тихото почукване по вратата и стичащия се под нея пясък...
Your Hime*Модератор на раздел "Фикчета"
От : Тръгвам си от мястото, на което ти продължаваш да живееш.
Рожден ден : 18.06.1996
Години : 28
Мнения : 93
Дата на рег. : 20.06.2010
Re: Gave it all away (my Naruto fic)
Вто Юли 20, 2010 10:36 pm
- Браво! Много добре написано. Всичко е описано както трябва. Грешки мисля че не видях, но на едно или две места словореда на изреченията нещо не беше както трябва. Нокато оставим това на страна - наистина си се справила ччудесно. Браво!
..Bunny-By..!!Аниме/манга/филми/сериали
От : Варна
Рожден ден : 28.10.1996
Години : 28
Мнения : 1298
Дата на рег. : 19.02.2010
~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Fairy Tail , Kaichou wa Maid-sama!
Re: Gave it all away (my Naruto fic)
Вто Юли 20, 2010 11:55 pm
ако тва ти е първия фик които пишеш съм изоменa
1.не се оправдаваш " това ми е първият фик..." и да искаш мили коменти
2.грешки почти не видях , даже изобщо нямаше
3.всички описания си бяха на мястото
4.имаше развръзка и своето количество драма
само едно НЕ разбрах ще има ли нещо като още една част или така е краят на този
"one shot"...
1.не се оправдаваш " това ми е първият фик..." и да искаш мили коменти
2.грешки почти не видях , даже изобщо нямаше
3.всички описания си бяха на мястото
4.имаше развръзка и своето количество драма
само едно НЕ разбрах ще има ли нещо като още една част или така е краят на този
"one shot"...
- Kirimi-chwanПрохождащо
От : тук
Рожден ден : 29.12.1995
Години : 28
Мнения : 16
Дата на рег. : 04.06.2010
Re: Gave it all away (my Naruto fic)
Сря Юли 21, 2010 12:01 am
Продължение няма да има, затова е и One-shot. Нарочно оставих отворен край, всеки да го приема както иска - кой оживява, кой кого убива и т.н. Иначе това ми е първия сериозен фик, който седнах, написах и завърших - не че нямам идеи, но все не ми стига време, пък и ме мързи... доста. Така че продължение няма, или поне аз не мисля да пиша такова ^^
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите