На лов (по Наруто)

НА ЛОВ

Беше горещ и мъчителен ден. Ден, нормален за саваната и хората в нея, но не и за мен. Идвам от Англия, всъщност там уча, и още не съм свикнал с климатичните условия на Африка. Този континент е толкова красив и магичен, че видиш ли го веднъж, не искаш да си отидеш.
От хълма наблюдавах стадо антилопи и лъвиците, готвещи се за нападение. Един грешен ход и всичко щеше да се провали. Напрежението растеше, пулсът ми се ускори, моментът настъпваше, приготвих камерата. Измина секунда и видях как голямата котка, прикрила се така добре във високите треви, изскочи и подгони тревопасните точно към другите от прайда. Настана паника сред антилопите, а в опита си да се спаси, едно младо Гну се отдели от стадото. Лъвиците това и чакаха. Наобиколиха антилопата. Горкото създание се чудеше как да избяга, но накъдето и да се обърнеше, виждаше свиреп хищник да го гледа кръвожадно. Тогава една лъвица скочи на гърба на антилопата и я захапа. Този ход трябваше да обездвижи жертвата. Другите лъвици също се нахвърлиха и скоро плячката бе повалена. Бях свидетел на една опасна и грациозна игра на живот и смърт.
Гледах как изкусните ловци се готвеха да разкъсат вечерята си, но в този момент се появи лъвът – царят на джунглата, водачът. Гривата му беше огромна и величествена, точно като самия него. Крачеше бързо и смело. Лъвиците с недоволство се отдръпнаха, за да му направят място. Но това, което привлече вниманието ми най – силно, беше не лъва, а момичето на гърба му. То имаше дълга розова коса, която горещият вятър развяваше. Когато стигнаха плячката, момичето слезе от гърба на лъва, за да го остави да се храни. Другите от прайда явно не бяха доволни от присъствието на розовокоската, защото една женска скочи към нея. Край, с момичето бе свършено. Преди да осъзная какво се бе случило, се чу силен и страшен рев. Рев, който накара кръвта ми да замръзне. Лъвът беше застанал пред момичето в отбранителна позиция. Царят изрева отново, този път още по – силно от преди. Лъвицата нямаше избор освен да отстъпи. Мъжкият се наведе, канейки момичето да се качи. То така и направи. Лъвът тръгна с бърза и сигурна крачка. Явно беше приключил с храненето. Аз също реших, че наблюденията за деня ми стигат, прибрах си нещата и си тръгнах.
Вече беше привечер, слънцето залязваше и оцветяваше небето във всички оттенъци на розовото, а това ми напомни за розовокоската. Не можех да си я избия от главата по пътя към лагера. Да не беше луда?! Та лъвиците като нищо можеха да я разкъсат на парчета за нула време. А този лъв, той беше странен. Обърна се срещу прайда си, за да защити един човек. Как се стигаше до там, че хищникът – царят на джунглата, непреклонният и верен водач, да измени на кръвожадната си природа заради едно момиче?! Как?! А тя, дотолкова - колкото успях да видя през бинокъла, беше доста красива. Дали щях отново до я срещна? Разтърсих глава в опит да се отърва от тези мисли, но не успях напълно.
Когато пристигнах в лагера, брат ми Итачи и приятелите ми Наруто, Неджи, Киба, Шикамару и Гаара, вече се бяха наредили около огъня и вечеряха.С тях прекарвах цялото си време в Англия. Излизахме, правехме бели, купонясвахме, естествено, Итачи не беше с нас. На лагера дойде само, защото не искаше да прекарва цялото лято с нашите.
- Ей, теме къде се губиш? Решихме, че някой лъв те е изял. – каза идиота ( кой ли е той?) с голяма малоумна усмивка на лицето. Да, този кретен се водеше най – добрият ми приятел. Беше покрил русата си кратуна със странна и много смешна шапка. Това беше идеален случай за подигравка, но реших да го запазя за после.
- Тъпак. Какво те интересува какво съм правил?
- А ти какво прави цял ден? Тъпка се с рамен? Спа? – попитах аз преди Наруто да е успял да каже още някоя глупост
- Саскееее! Спри да ми викаш „тъпак” или…
- Или какво? Ще кажеш на мама? – прекъснах го аз.
Наруто тъкмо се готвеше да каже нещо, но беше прекъснат…
- Престанете веднага! Имаме и по – важна работа от това да ви слушаме. – това беше Гаара.Имаше червена коса и зеленикави очи. А, и най – важното татуировката на челото. Носеше тъмна, по – точно тъмно червена тениска, черни къси панталони и черни кецове. Като цяло много готин човек.Той също ми е добър приятел. Учехме в едно и също училище като по – малки, а сега сме и в един университет. Преди правехме доста бели като изправяхме косите на родителите си, а и на учителите. Веднъж намазахме с лепило стола на господина по история. Доста се помъчи докато стане, за да запише плана. Когато най – накрая успя, панталоните му още бяха на стола. Всички избухнахме в смях, но последствията няма да казвам.
- Каква работа? – попитаха Киба и Неджи едновременно. Да кажа нещо и за тях. Така, Неджи Хюга - приятел и съперник. С него винаги се състезавахме за оценките, в спорта, кой ще измисли по – голяма гадост и други неща. Кафявокос със сиви очи. Беше облякъл камофлажни къси панталони, бежови тениска и кецове. Киба Инозука – кафявокос с черни очи, мой приятел, никъде не отива без кучето си Акамару, но се наложи да го остави. Май много му липсваше, защото изглеждаше доста замислен, дори не забеляза как Наруто му сипа сол в колата.
- Нали знаете, че баща ми има съдружник. Та, неговите дъщери Рейн и Сакура Харуно са тук. Имат вила наблизо и май са довели и компания и си мислех, че можем да ги посетим… - оповести Гаара.
- Колко досадно. – възкликна Шикамару. Шикамару Нара – мързелът на компанията. Този човек е толкова ленив, че като го гледаш заспиваш, но е и доста умен. Той е мозъкът на всяка операция.
- Е! Тръгваме ли? – попита Гаара.Общо взето всички се съгласиха, освен Итачи – златното момче на мама и татко, но успяхме да го убедим да дойде с нас.
Качихме се в джипа и потеглихме. Гаара караше, защото той ни водеше. Покрай разправиите и приготовленията времето бе минало доста бързо и вече беше тъмно.Фаровете на колата осветяваха прашния път. Въпреки че бе нощ, топлината изморяваше всички. Докато пътувахме, чувахме злобния смях на хиените. Тези хищници, колкото жалки и слаби да изглеждаха, като нищо можеха да убият лъв. Всъщност по – лошо бе да попаднеш на тях. По пътя видяхме още и стадо слонове – големи и прекрасни създания, жалко е , че биват убивани заради костите им.
След сравнително дълго пътуване пристигнахме до имението. Слязохме от джипа. Посрещна ни иконома. Покани ни да влезем. Вътре беше доста хубаво, светло и прохладно. Беше обзаведено по последен писък на модата. Не се изненадах, защото всеки от нас беше много богат и бяхме свикнали на такъв уют. Стигнахме до гостната. Приятна стая, боядисана в бяло, с черен под и черно-бели мебели. На една от стените имаше уредба, на другата – камина, а по средата на гостната имаше голяма маса със много храна и напитки. На диваните седяха шест момичета, но едно от тях привлече вниманието ми. Приличаше на момичето, което видях с лъвовете. Беше розовокоса със сини очи. Но колкото и да приличаше на онова момиче, не беше то.
- Здравей Рейн, момичета. – поздрави ги Гаара – Хей, къде е Сак? Няма ли я?
- Здрасти. Сакура се прибра преди малко и след малко ще слезе. Съвсем е откачила. Цял ден беше в саваната. – отговори Рейн. Сега разбрах. Момичето, което видях е била Сакура Харуно.
След два – три мига осъзнах, че никой не казваше нищо и всеки зяпаше някого. Всъщност аз познавах всички без сестрите Харуно. Итачи беше зяпнал Рейн и не мигаше. Наруто гледаше Хината – братовчедката на Неджи. Тя имаше тъмно синя коса и сиви очи. Носеше лилава рокля, черни сандали и беше по – червена от домат. Неджи пък гледаше Наруто на кръв и от време на време поглеждаше към Тен Тен – кафявокоска на два кока с лешникови очи. Беше с карирани кафяви къси панталонки, бежов потник и кецове. Тя беше много готина, а Хюга определено си падаше по нея. Киба гледаше влюбено Ино – синеоката блондинка с червената рокля, а тя му отвръщаше със същото. Нашият човек съвсем забрави за Акамару. Шикамару гледаше Темари – сестрата на Гаара. Тя имаше много необичайна прическа. Русата и коса беше на четири опашки, а синьо-зелените и очи зяпаха прическата на Шика, приличаща на ананас. Гаара пък гледаше Матсури – срамежливото момиче с кестенявата коса и черните очи. Тя носеше черна пола и червен потник.
Зад нас се чу хихикане, обърнах се и я видях, беше се облегнала на рамката на вратата. Това беше тя. Розовата и коса беше вързана на две ниски опашки. Беше облечена със черни къси панталонки и кецове и зелен потник, подчертаващ нейните изумрудени очи, с надписа „ Heavy Metal & Rock N Roll ”. Изглеждаше страхотно. Сега се почувствах глупаво, защото я зяпах.
- Здравейте всички? – поздрави тя с усмивка, приближи се до мен и ми подаде ръка – Сакура Харуно, приятно ми е да се запознаем.
- Саске Учиха, на мен също. – отвърнах аз, хващайки ръката и.
Прекарах вечерта много весело с музика и танци. Разбрах, че Сакура харесва групите, които и аз слушах, а те бяха: Linkin Park, Three Days Grace, Thousand Foot Kruch, Simple Plan, Papa Roach, Skillet и Breaking Benjamin. Прибрах се много доволен и установих, че всички са много весели. Наруто се хилеше през целия път към лагера, а Киба едвам удържаше Неджи, който като нищо щеше да удуши блондина.
На сутринта станах, когато слънцето изгряваше. Луната все още се забелязваше, а златиста светлина къпеше всяка една тревичка от саваната. Гледката беше неописуема. Облякох се, взех си камерата и бинокъла и тръгнах към хълма.
Пристигнах на мястото и нагласих камерата. Снимах хипопотамите в близката река. Двама от тях се биеха за територия. Тези миловидни на пръв поглед животни бяха доста опасни. Всеки възрастен индивид има захапка над пет тона, затова по – добре е да не ги приближаваш. Тъкмо заснемах малките хипопотамчета, когато чух стъпки. Обърнах се и чух рев.