Пало Алто

Нед Юли 25, 2010 7:04 pm

Нещо,което не е по Наруто,но се надявам да ви хареса.Прегледах го три пъти за грешки,но ако има се извинявам.И се извинявам на хората,които държат да има разстояние преди и след препинателните знаци,но забравих...: )

Днес малката ми сестричка има рожден ден и съм се заела напълно с организацията.Вярно само осем сутринта е,но искам всичко да подготвя от рано.Като за начало станах и се изкъпах.После щом седнах пред огледалото се замислих как да направя косата си."Има ли значение?" - запитах се и я вързах на висока опашка.Обух си новите дънки,черната риза на "Chanel" и сребърните ми сандали.Започнах да търся списъка с храната за рождения ден,но не успях да го намеря.
- Стивън,виждал ли си списъка с храната за рождения ден на Джона?Знам,че си го бутал. - погледнах сериозно брат си.
- Адриана,заклевам се,не съм го пипал. - вдгина ръце той.
- Добре! - извиках ядосано,грабнах чантата си излязох.
Едно от нещата,които обичах на Ню Йорк,а именно Times Square.Сигурна съм,че това е единствената улица в целият свят,която е толкова цветна и кипяща от живот.А ако я видите по Нова Година,съм сигурна,че ще се влюбите.Като заговорихме за това,казвам се Адриана Гигс и живея в Ню Йорк,тук съм родена.На седемнадесет години съм.Живея с майка ми,брат ми и малката ми сестричка.И разбира се,Моника,това е чистачката ни,но обикновено не я наричаме така,защото тя е повече от това,тя е част от семейството.И забравих да спомена котката ни - Уил.След като разказвам за себе си е,редно да кажа,че сме от богатите хора в Ню Йорк,но,не,не искам да изглежда така,че се се хваля или нещо.....не.Майка ми има фризьорски и козметични салони в целият град и така печели парите си.Както и да е,до тук с автобиографията,защото телефонът ми звъни.
- Ало?
- Адриана,здравей,къде си?
- О,Ник,вървя по улицата,към един хранителен магазин,нали знаеш,онзи до апартамента на Джулия?
- Да,да,чакай ме,до 2 минути съм при теб. - рече ми той и ми затвори телефона.
Спрях пред магазина за списания за да го изчакам до момента,в който очите ми зърнаха модните списания.Винаги са ми били страст,както и модата.Грабнах от щанда 4-5 и ги хвърлих на касата.
- Вземам ги. - усмихнах се на касиерката и й дадох кредитната си карта.
Тя не ми каза нищо,само ме изгледа странно.
- Мерси,довиждане. - прегърнах си аз списанията и излязох отвън,Никълъс беше там.
- Пак ли,Адриана? - разсмя се той.
- Пффф,какво толкова ? - засмях се и аз и ги прибрах в чантата си. - После ще ги чета,сега трябва да купим храна за рождения ден на Джона.
- Ади,ние сме богати,възползваме се от това,защо просто не нае специалисти?Щяха да се погрижат за всичко - храна,място,напитки....
- Никълъс,знаеш,че обичам да правя всичко сама,рядко използвам парите си,когато мога да свърша нещо и без тях.
Той си замълча,защото знаеше,че да спори с мен е,сякаш да спори с радиото.Той беше най-добрият ми приятел.Имах и момичета приятелки,но никоя от тях не можеше да се мерси с Ник.Заедно сме от бебета и знаем всичко един за друг.Щом влязохме в магазина не се и зачудихме какво да вземем.Шоколад,бисквити,чипс,пуканки,солети,курабий,кексчета,сокове,Кока-Кола.След,като направихме голямото пазаруване отидохме в сладкарницата.Там бях дала поръчка за тортата на Джона,беше ужасно красива.Огромна пеперуда,която беше лилава,а вътре шоколадова.
- Леле,тортата е велика,нямам търпение да ям от нея.
- Само ако дойдеш на рождения ден.
- Не съм поканен.
- Няма и да бъдеш....шегувам се!Ти ще си с мен да ми помагаш,ако нещо се случи.Хайде,скачай в колата.
Тръгнахме към залата,в която щеше да е рожденият ден,бях я резервирала преди много време,защото рядко се освобождаваше,там се празнуваха най-различни неща.
- Само за украсата ангажирах фирма,защото исках да е перфектна. - казах на Ник,докато заключвах колата.
- Разбира се,ти виждала ли си я?
- Не,хайде.
....

- О....
- Боже.....
- Мили....
- Страхотна е! - извика той и се отърка в розовите балони. - А и тези бели сепарета,и столовете от ковано желязо!Адриана...ти си велика!
- Наистина ли ти харесва?Радвам се.А сега донеси приборите от онзи шкаф и да сложим храната там и да я подредим.След час и половина бяхме готови.На всички двадесет бели маси бяхме подредили храна и чаши също.Разбира се бях наела и сервитьорки така,че те щяха да сипват напитки и да се грижат ако децата останат без храна.Исках сестра ми да е щастлива.
- Ало,Деми?Да,здравей,мила.Ще донесеш сандвичите нали?Аз съм се погрижила за всичко друго,освен тях. - обясних и аз по телефона. - Да,да...благодаря ти,ще те чакам тук.
- Ади,поздравявам те,супер е.
- Нямаше да успея без теб. - прегърнах го аз.
- О,ГОСПОДИ!Забравих нещо!....Идвам след малко! - изкрещя той и с бърза скорост избяга.
....

След малко той се върна с кутия,опакована с розова хартия и едвам дишащ седна на един от столовете:
- Забравих подарък за Джона...
- О,колко мило... - седнах аз до него.
16:30 - половин час преди рожденият ден

"Ади,Ади,Ади,Ади,Ади!" се чуваше от коридора на сградата.Познах гласа й и това беше малката ми сестра,която ставаше на 11.Щом видя залата тя много се зарадва.
- Сама ли го направи? - попита ме тя.
- Да,харесва ли ти?
- Прекрасно е,мила. - похвали ме майка ми. - Но ела да поговорим за малко. - дръпна ме тя за ръката настрани.
- Какво има? - притесних се аз.
- Виж,вече не ходите на училище и реших да ви пратя при баща ви за малко,в Пало Алто.
- Мамо,не можеш,това е на другия край на Америка!И за три месеца......мамо,приятелите ми,всичките занимания,които съм планирала за лятото ще отидат на вятъра! - ядосах се аз.
- Адриана,не викай.Баща ви трябва да ви вижда,а и това не се е случвало от година и половина.Освен това там ще си създадеш нови приятели.
- Мамо!Няма да ме пратиш там!Знаеш,че не искам да виждам татко,той си замина отдавна от нас...
- Престани да говориш глупости,той ти е баща,Адриана...
Дори не исках да я изслушам,обичайната тема,обичайните приказки.Както и да е,не искам в момента да ви разказвам за баща си.Рожденият ден започна.Момичетата и момчетата идваха,подаряваха подаръци,пожелаваха хубави неща на сестра ми и се забавляваха.Харесваше ми това,което виждам.Имаше много музика,танци и игри.
- Не са ли сладури? - облегнах се аз на рамото на Ник.
- Искаш ли да танцуваме? - усмихна ми се той и ми подаде ръка.
- Разбира се. - отговорих му аз и започнахме да се движим бавно в центъра на залата.
- Какво ти каза майка ти,изглеждахте ядосани и двете.
- Иска да ме праща при татко за лятото.
- Не може!Планирали сме твърде много неща за да отиде всичко на вятъра... - измънка Ник.
- Знам,Никълъс,но и ти знаеш,че не зависи от мен.
....

Нед Юли 25, 2010 7:19 pm

хм,добро е ще го следя smile

Пон Юли 26, 2010 11:48 pm

Отказах се да го чета още като започнах. Ти си го огледал/а, ама пак има купчина от грешки. Началото ти е плоско, можеш по - добре. А и защо се казва "Пало Алто"?

Вто Юли 27, 2010 12:00 am

beshi написа:Отказах се да го чета още като започнах. Ти си го огледал/а, ама пак има купчина от грешки. Началото ти е плоско, можеш по - добре. А и защо се казва "Пало Алто"?

За грешките добре,ясно е,аз не съм учителка по български език.И ако го беше дочела до края щеше да разбереш защо се казва така..Както и да е,няма интерес,моля някой модератор да изтрие темата. smile

Пало Алто

Пало Алто

Re: Пало Алто

Re: Пало Алто

Re: Пало Алто

Re: Пало Алто