Незадоволим Глад

Съб Авг 14, 2010 5:48 pm

това е един фик, който преведох и е само с една глава, но пък се надявам, че това ще ви задоволи, за разлика от заглавието Незадоволим Глад 787605

Незадоволим Глад

Много е странно, когато започва да вали през лятото, но перфектно – достатъчно перфектно като за още едно удоволствие. Той намери още една, още една, която е идеална за тази вечер – следващата му жертва. Тръпнеше във вълнение от дъното на душата си. Той плануваше това с дни наред още откакто я видя. Красавица е тя, с нейните дълги като памук-бонбонени кичури, падащи надолу по гърба й и с тези хипнотизиращи есмералдови очи, които те гледат толкова невинно и в същото време закачливо – или пък си въобразява? Устните й – да, нейните устни – те са пълни, винаги боядисани с бляскав гланц за устни и с вкус на ягоди. Въпреки че той предпочита вкуса на домат, но пък сега не може да избира всичко, нали така? И скритата тайна, която тя пази и крие зад училищната си униформа. Този малък размер на тялото й с големите извивки на точните места, ги усещаше добре, когато й подаряваше изненадваща „прегръдка”.

Той не е виновен, когато тя се приближава толкова много близо до него, за разлика от другите женски видове. Достатъчно близо, за да му потръпне гръбначният стълб, когато тя го повика по име.

„Добро утро, Саске-кун.”

„Какво правиш, Саске-кун?”

„Толкова си лош, Саске-кун.”

„Са-с-ке-кун…”

„…Саске-кун…”

От нейната досада до неговото безсилие. Не може да показва как всъщност се чувства пред всички, толкова близо до него, че чак усеща някаква странна топлина, идваща от някъде.

Небето гърми и трещи в ярост, заради това, което той ще направи. Но няма да спре, не и докато горещото му тяло не се успокои. Дори и мъничко не го интересува за ужасяващите звуци, които Господ произвежда! Това просто му дава идеалното предимство за мисията му.

Той вървеше бавно от долният край на мостта.

- О къде си.., о къде си ти? – запя с дрезгав глас.

Клик. Клак. Звукът от токчетата й се чуваха ясно, колкото и да се опитва тя да е по-тиха. По-ясно се чуваха и от дъждовните капки, които падаха силно по покрива. По-ясно и от звука на гръмотевицата.

Той се засмя.

-Намерих те. – прошепна.

А тя не може да спре да бяга, защото, ако спре, той ще я хване. Звукът на дъжда и на гръмотевиците са отдалечени шумове, докато сърцето й бие в ушите й. Без да знае накъде бяга, просто бяга, надявайки се да не попадне на него. Как може това да й се случва? Защо той й причинява това? Какво е направила, за да заслужи това?

Казвайки му „здрасти” знаеше, че нещо може да се случи; нещо вълнуващо. А сега, как това е вълнуващо? Дори мъничко не беше вълнуващо от както изведнъж той я покани на среща със странен глас до момента, в който се опита да я изнасили на една от пейките във физкултурният салон. Имаше късмет, че успя да го удари в лицето и да го избута настрани с всичките си сили. Но следващият път, може и да няма този късмет...

Тя бягаше към двойното стълбището като пое тези стълби, които водят надолу, а не тези, които са за нагоре. Поглеждайки по-надолу от стъпалата, по които слиза, го видя да стои там със сенките, поглъщащи него и лицето му.

Замръзена, направи няколко крачки назад и тогава извика, когато една светкавица проблясна, разкривайки лицето му. Същото лице, което тя си мислеше, че е много сладко и мъжествено. Същото лице с безчувствените черни като катран очи, които сега я гледат дяволито. И гладката му черна коса, стърчаща отзад, която в момента малко блести, заради капките дъжд върху нея.

Тя се обърна на противоположната посока и побягна отново нагоре, и след това отново по моста.

Виковете й го възбуждаха повече и повече сякаш е попаднал в луд секс. И тази гоненка ставаше по-гореща, отколкото са били предните му с други. Изкачвайки стълбите с нормална крачка, чу силен звук на тупване, което го спря. Обръщайки се обратно, той слезе по стълбите, чакайки я да дойде под другите стълби.

Подът е хлъзгав, а и с токчета е лесно да паднеш. Изправяйки се бързо, тя побягна към стълбите до историческата постройка.

Звукът от токчетата й се чуват все още, бягащи към другите стълби. Той не можеше да се въздържи – побягна към другите стълби – към нея.

Когато изскачи стълбите и се обърна, светкавицата отново проблясна. Тя изкрещя силно, виждайки лицето му пред себе си. Задъхано започна да говори, когато беше блъсната на стената зад себе си:

-НЕ! НЕ! МАХНИ СЕ ОТ МЕН! – викаше, борейки се. Ръцете й бяха над главата, хванати в стегната хватка с една по-голяма силна ръка. Тя можеше да усети студеният метал, допиращ влажаната й кожа.

-Сакура...- започна с дрезгав глас, задъхвайки се така сякаш не можеше да диша. - ... Толкова си красива. – прошепна съблазнително, приближавайки се към ухото й. Тя потрепери като й настръхна кожата.

-Н-НЕ МЕ ПИПАЙ! – тя го ритна в незащитетаната зона. А той изстена, пускайки я и се наведе като хвана болящото място. Тя побягна, викайки за помощ, но беше безполезно след като няма никого наоколо. Дори и да има някого близо до сградата, няма да я чуе, заради дъжда.

-Мамка му.- измрънка под носа си той и след това побягна след нея.

Тя излезе от сградата и навлезе в площадката като токчетата й започнаха да потъват в калта, забавяйки я. Изведнъж падна в калта и изстена от внезапната болка, когато изкълчи глезена си – не можеше да се махне от тези проклети токчета. Поглеждайки нагоре, отново една светкавица проблясна в небето, разкривайки мъж, който се е надвесил над нея.

-Този път няма да избягаш от мен. – каза той преди да скочи отгоре й и промуши, и промуши, и промуши с нож нея. Дори и когато виковете й спряха, той продължаваше да я промушва...

..........

-Тази сутрин около 6:30 часа е намерено мъртво тяло в двора на училището, разпознато като Сакура Харуно. – обявиха новините по радиото. – „Изглежда тя е била ръгана с нож безброй пъти дори и след смъртта й”, казва Доктор Цунаде. Нека...-

Той се усмихваше самодоволно, докато слушаше радиото – само малката лампа на тавана е светната, която се клати ту налявао, ту надясно. Той застана пред таблото си, което е препълнено с всички снимки на предните му жертви и следващата му жертва. Още една красавица с червена коса – едната й страна е малко рошава, докато другата е гладко надолу висяща – с червени очи, които си отиват на косата й. Карин е името й и тя вече стана достатъчно близка с него с флиртовете си.

-Ще чакам... скъпа. – прошепна той на снимката, докосвайки я с върха на пръста си.

КРАЙ

Пон Авг 30, 2010 5:45 pm

Незадоволим Глад

Незадоволим Глад

Re: Незадоволим Глад