Индекс
Последни снимки
Търсене
Регистрирайте се
Вход
BeautifulQueenStyleЗарибен
Рожден ден : 13.09.1998
Години : 26
Мнения : 435
Дата на рег. : 02.08.2010
My fucking life ~Измислено от мен ^^~
Нед Авг 15, 2010 5:06 pm
1ва глава ^^.Дано ви хареса.. :p
Здравейте, казвам се Харуно Сакура и съм на 9.Живота ми е като всеки обикновенен,харесвам едно момче на име Саске Учиха.Най-карасито момче в цяла Коноха! Утре ще излизам с Ино Яманака най-добрата ми приятелка,затова айде лека и мека ^^.
На сутринта:
-Сакура,ставай-викаше някой
-Офф,кой ме викааа ? -съсено попитах
-..=.='' Аз съм Ино хайде чух,че Саске ще е на поляната с Наруто!-каза тя
-Серизоно??-учудено попитах
-Мммдаа ^^-отвърна Ино
Станах измих се,облякох червената си рокля,която ми стигаше до коленете и отдоло бях с черно клинче!Сресах си косата.Тя беше розова стигаща до кръста лошото е ,че всички момчета ми викат '''Розовокоске'',а това е доста досадно -.-.Обух си сандалките и с Ино извърчах ме от вкъщи.
-Ето ги-посочи Ино
-Къде?къде?-започнах да се оглеждам погледа ми се спря на едно момче с черна гарвенска коса седнало с гръб към улицата.Да това 100% беше Саске! И извендъж Наруто скочи на крака и се провикна:
-Ей,Ино Сакура-чан тука смее ^^-каза момчето
-Идва меее-извика Ино и ме дръпна за ръката
Стигнах ме до полянката където бяха Саске и Наруто.Седнах до Саске и се загледах в тревата.Не мога да повярвам,че седя до САСКЕ!!Божее толкова е хубав,прекрасен,прелестен!!
-Ей,Ино ела да ти покажа нещо-каза Наруто
-Хмм,д-добре-зачервено отвърна Ино и стана
-Съжалява ме,че ви оставя ме сами но такъв е животеца!-отвърна Наруто и ми намигна.
Аз стоях с изражение---? 0.о?Сега вече ми стана някак неубодно седя сама с Саске на поляната.
-Ъмм,Саске-кун?-попитах зачервена аз
-Хм?-отвърна той
-Еми,такова азз..ъъ искаш ли да пием сок?-зачервена го попитах =.= брао Сакура по-пъто нещо не можа ли да измислиш-отъврна вътрешнара аз
-Добре-каза Саске
Дори не разбрах кога го е казал.Толкова много се обиждах,че съм тъпа и подобни че не забелязах,че той ми подава ръка.
-Ъм,Сакура ставай-каза той
-Ех?К'фо?-запитах аз
-=,= боже-той хвана ръката ми и ме поведе към заведението за сокчетаа ^^.Ръката му беше толкова мека и топла.Вятъра леко подухваше кичорите му койте се спуската по белите му меки бузки.Както си вървях ме и БУМ,една светкавица светна в небето и заваля силно.Стреснах се и хванах по-силно ръката на Саске.
-Виж,ето там ще се скрием-отвърна той и побягнах ме към една изоставена къщичка скрих ме се под навеса й!Докато стоях ме пред нас спря една черна кола.От нея слезе бащата на Саске хвана му ръката и небрежно го замъкна към колата.Последните му думи,който чух в този ден бяха:
-Сбогом,Сакура!
Дано ви е харесала 1вата глава! Ако има грешки много се извинявам!..
Здравейте, казвам се Харуно Сакура и съм на 9.Живота ми е като всеки обикновенен,харесвам едно момче на име Саске Учиха.Най-карасито момче в цяла Коноха! Утре ще излизам с Ино Яманака най-добрата ми приятелка,затова айде лека и мека ^^.
На сутринта:
-Сакура,ставай-викаше някой
-Офф,кой ме викааа ? -съсено попитах
-..=.='' Аз съм Ино хайде чух,че Саске ще е на поляната с Наруто!-каза тя
-Серизоно??-учудено попитах
-Мммдаа ^^-отвърна Ино
Станах измих се,облякох червената си рокля,която ми стигаше до коленете и отдоло бях с черно клинче!Сресах си косата.Тя беше розова стигаща до кръста лошото е ,че всички момчета ми викат '''Розовокоске'',а това е доста досадно -.-.Обух си сандалките и с Ино извърчах ме от вкъщи.
-Ето ги-посочи Ино
-Къде?къде?-започнах да се оглеждам погледа ми се спря на едно момче с черна гарвенска коса седнало с гръб към улицата.Да това 100% беше Саске! И извендъж Наруто скочи на крака и се провикна:
-Ей,Ино Сакура-чан тука смее ^^-каза момчето
-Идва меее-извика Ино и ме дръпна за ръката
Стигнах ме до полянката където бяха Саске и Наруто.Седнах до Саске и се загледах в тревата.Не мога да повярвам,че седя до САСКЕ!!Божее толкова е хубав,прекрасен,прелестен!!
-Ей,Ино ела да ти покажа нещо-каза Наруто
-Хмм,д-добре-зачервено отвърна Ино и стана
-Съжалява ме,че ви оставя ме сами но такъв е животеца!-отвърна Наруто и ми намигна.
Аз стоях с изражение---? 0.о?Сега вече ми стана някак неубодно седя сама с Саске на поляната.
-Ъмм,Саске-кун?-попитах зачервена аз
-Хм?-отвърна той
-Еми,такова азз..ъъ искаш ли да пием сок?-зачервена го попитах =.= брао Сакура по-пъто нещо не можа ли да измислиш-отъврна вътрешнара аз
-Добре-каза Саске
Дори не разбрах кога го е казал.Толкова много се обиждах,че съм тъпа и подобни че не забелязах,че той ми подава ръка.
-Ъм,Сакура ставай-каза той
-Ех?К'фо?-запитах аз
-=,= боже-той хвана ръката ми и ме поведе към заведението за сокчетаа ^^.Ръката му беше толкова мека и топла.Вятъра леко подухваше кичорите му койте се спуската по белите му меки бузки.Както си вървях ме и БУМ,една светкавица светна в небето и заваля силно.Стреснах се и хванах по-силно ръката на Саске.
-Виж,ето там ще се скрием-отвърна той и побягнах ме към една изоставена къщичка скрих ме се под навеса й!Докато стоях ме пред нас спря една черна кола.От нея слезе бащата на Саске хвана му ръката и небрежно го замъкна към колата.Последните му думи,който чух в този ден бяха:
-Сбогом,Сакура!
Дано ви е харесала 1вата глава! Ако има грешки много се извинявам!..
- BeautifulQueenStyleЗарибен
Рожден ден : 13.09.1998
Години : 26
Мнения : 435
Дата на рег. : 02.08.2010
Re: My fucking life ~Измислено от мен ^^~
Сря Авг 18, 2010 1:38 pm
2ра глава ^^
Гледах как черната скъпа кола се отдалечаваше. Започна да вали по- силно, загърмя, светкавиците проблясваха в тъмнината, а страхът в мен се усилваше. Реших, че ако бягам до вкъщи ще се намокря, но все пак ще съм си у дома на топло и сухо. Въздъхнах и погледнах черното небе. Беше зловещо, небесвода бе толкова черен, облаците се блъскаха едни в други и това образуваше страшните гръмотевици. Стиснах силно юмруци и започнах бързо да бягам. По улиците нямаше никого, беше толкова мрачно и пусто. Големите капки дъжд падаха върху мен и цялата бях мокра, беше ми студено и вече нямах сили да бягам. Толкова се бях уморила, но щях да се прибера, каквото и да следваше. След няколко минути тичане, вече си бях вкъщи.
- Мамо, Татко, тук ли сте?- отговор не последва, а само тишината се сблъскваше с тялото ми. Тъмнината в коридорът смразяваше кръвта ми и караше тялото ми да потрепва от страх. Наведох си главата надолу и се натъжих.
- Разбира се, винаги ги няма.
Както винаги майка ми и баща ми бяха по пътувания и ме оставяха сама. Свикнала бях да живея самичка още от 8- годишна възраст, така че нямаше за какво да се притеснявам.
Качих се нагоре по стълбите, от косата ми, дрехите и тялото ми се стичаха капки вода и мокреха пъркета. Взех си една хавлия и влязох в банята. Пуснах топлата вода, съблякох подгизналите си дрехи и влязох под душа. Ооо, колко беше освежаващо, по-добре отколко да си навънка в този дъжд. Когато излязох от банята, влязох в стаята си и легнах на леглото, загледах се в белият таван.
- Хмм, защо ли, Саске ми каза ''Сбогом Сакура''- мислех си аз. Беше толкова объркващо и нали утре пак, щяхме да видим. А, баща му е наистина страшен, с това сбръчкано лице, като те погледне и все едно иска да те убие! Мислите ми бяха прекъсната от домашният телефон.
- Ало? Кой е?- попитах аз.
- Сакура, миличка, добре ли си?- това беше досадната ми майка!
- Да, добре съм. Ъм, мамо вие къде сте?- запитах аз любопитно.
- Съжалявам миличка, но трябваше да заминем!- отвърна майка ми.
- Ъхъм, добре!- безразлично казах и си отместих леко раздразнено погледът в страни.
- Окей, хайде ще затварям, че с баща ти имаме работа. Чао, обичаме те.- каза майка ми и затвори.
Мразех, когато ми се подмазваше. Отново се качих в стаята си. Облякох си розовото потниче и едни черни къси шорти. Слязох в хола, опънах се на дивана и си пуснах теливизора, малко ми осташе да заспа и някой лудо блъскаше по входната врата! танах набързо и се затичах към нея. Когато я отворих, пред мен стояха Ино и Наруто - задъхани и подгизнали от дъжда!
- Какво правите тук?- попитах аз и си повдигнах едната вежда.
- Сакура... С-с-саске замина!- тихо промълви Наруто.
- Как така, но....- сега се сетих, защо баща му беше дошъл и го бе качил в колата. Зениците ми се разшериха! Не,не може да замине така, аз още не съм му казала какво изпитвам към него! Подяволите... Защо заминава. Сега как ще живея, той беше любовта ми?
- Ей, Сакура, добре ли си?- запита ме русокоската.
- Д- да, добре съм.-отговорих загледана в пода.
-Е, ние ще се прибираме, защото дрехите ни са мокри, а и все пак е вечер!- отвърна Наруто и с Ино си тръгнаха, а аз още стоях на вратата с наведена глава надолу. Не можех да повярвам, че това се случваше. Той си замина, остави ме сама, без никого! Затворих вратата, погледнах часовника- 21:30. Кога беше станало 9:30 вечерта. Колко бързо летеше това време! Изгасих телевизора и се качих в стаята си. Без дори да си слагам пижама, се мушнах под завивката. Отново се загледах в белият таван. Последните му думи кънтяха в главата ми. Имах чуството, че живота ми щеше да свърши! Животът ми без него нямаше смисъл! Обърнах се на дясната страна и заспах. Сигурна бях, че от сега нататък щяха да започнат кошмарите ми! Естествено, днес беше първия. Сънувах как Саске си заминава, последните му думи, как черната заловеща кола се отдалечава от погледът ми. Събудих се с крясаци, цялата бях изпотена от този кошмар. Погледнах часовникът- 05:30. Загледах се в прозореца, а погледът ми се спря върху кланът Учиха. Вече няма да го видя, никога повече! Тъй като не ми се спеше, реших да изляза на чист въздух, за да се успокоя и да забравя за това! Но не... Дори когато излязох, нищо не се получи. Прощалните му думи- ''Сбогом Сакура'', кънтяха в главата ми, изяждаше ме отвсякаде. И така дните, седмиците, месеците и годините си минаваха! Вече бяха изминали 4 години от заминаването на Саске. Забравих за сънищата, за него, вече почти бях го преодоляла.
След 4 години..
- Ей, Сак, ставай. Хайдее.- някой пак ме викаше.
- Кой е? Ино ти ли си? Махни се, спи ми сее!- казах сънено, хванах часовникът и го метнах към стената.
- Хайде де. Отварят новият мол, ела с мен!!- започна да ми се моли Ино.
- Офф. Добре, ще дойда.- нацупих се и станах.
- Йее, обичам те.- какво толкова намираше в тоя мол? Само дрехи, обувки и гримове! Нямаше нищо ново, само едно и също! Измих се, вързах си косата на кок, спуснах си бритона, който беше защипан с две малки фибички. Обух си белите къси панталони, черното потниче, взех си пари и излязохме от вкъщи. Хванахме си такси и след 5 мин пристигнахме пред ''Великият мол''.
- Аалл, колко е хубав.- радостно закрачи Ино към входната врата.
- Все едно''- казах раздразнено и тръгнах след нея... Но изведнъж се блъснах в някого!
Аригато на Галчето,че ми помага.Много съм ти благодарна душа!!
Гледах как черната скъпа кола се отдалечаваше. Започна да вали по- силно, загърмя, светкавиците проблясваха в тъмнината, а страхът в мен се усилваше. Реших, че ако бягам до вкъщи ще се намокря, но все пак ще съм си у дома на топло и сухо. Въздъхнах и погледнах черното небе. Беше зловещо, небесвода бе толкова черен, облаците се блъскаха едни в други и това образуваше страшните гръмотевици. Стиснах силно юмруци и започнах бързо да бягам. По улиците нямаше никого, беше толкова мрачно и пусто. Големите капки дъжд падаха върху мен и цялата бях мокра, беше ми студено и вече нямах сили да бягам. Толкова се бях уморила, но щях да се прибера, каквото и да следваше. След няколко минути тичане, вече си бях вкъщи.
- Мамо, Татко, тук ли сте?- отговор не последва, а само тишината се сблъскваше с тялото ми. Тъмнината в коридорът смразяваше кръвта ми и караше тялото ми да потрепва от страх. Наведох си главата надолу и се натъжих.
- Разбира се, винаги ги няма.
Както винаги майка ми и баща ми бяха по пътувания и ме оставяха сама. Свикнала бях да живея самичка още от 8- годишна възраст, така че нямаше за какво да се притеснявам.
Качих се нагоре по стълбите, от косата ми, дрехите и тялото ми се стичаха капки вода и мокреха пъркета. Взех си една хавлия и влязох в банята. Пуснах топлата вода, съблякох подгизналите си дрехи и влязох под душа. Ооо, колко беше освежаващо, по-добре отколко да си навънка в този дъжд. Когато излязох от банята, влязох в стаята си и легнах на леглото, загледах се в белият таван.
- Хмм, защо ли, Саске ми каза ''Сбогом Сакура''- мислех си аз. Беше толкова объркващо и нали утре пак, щяхме да видим. А, баща му е наистина страшен, с това сбръчкано лице, като те погледне и все едно иска да те убие! Мислите ми бяха прекъсната от домашният телефон.
- Ало? Кой е?- попитах аз.
- Сакура, миличка, добре ли си?- това беше досадната ми майка!
- Да, добре съм. Ъм, мамо вие къде сте?- запитах аз любопитно.
- Съжалявам миличка, но трябваше да заминем!- отвърна майка ми.
- Ъхъм, добре!- безразлично казах и си отместих леко раздразнено погледът в страни.
- Окей, хайде ще затварям, че с баща ти имаме работа. Чао, обичаме те.- каза майка ми и затвори.
Мразех, когато ми се подмазваше. Отново се качих в стаята си. Облякох си розовото потниче и едни черни къси шорти. Слязох в хола, опънах се на дивана и си пуснах теливизора, малко ми осташе да заспа и някой лудо блъскаше по входната врата! танах набързо и се затичах към нея. Когато я отворих, пред мен стояха Ино и Наруто - задъхани и подгизнали от дъжда!
- Какво правите тук?- попитах аз и си повдигнах едната вежда.
- Сакура... С-с-саске замина!- тихо промълви Наруто.
- Как така, но....- сега се сетих, защо баща му беше дошъл и го бе качил в колата. Зениците ми се разшериха! Не,не може да замине така, аз още не съм му казала какво изпитвам към него! Подяволите... Защо заминава. Сега как ще живея, той беше любовта ми?
- Ей, Сакура, добре ли си?- запита ме русокоската.
- Д- да, добре съм.-отговорих загледана в пода.
-Е, ние ще се прибираме, защото дрехите ни са мокри, а и все пак е вечер!- отвърна Наруто и с Ино си тръгнаха, а аз още стоях на вратата с наведена глава надолу. Не можех да повярвам, че това се случваше. Той си замина, остави ме сама, без никого! Затворих вратата, погледнах часовника- 21:30. Кога беше станало 9:30 вечерта. Колко бързо летеше това време! Изгасих телевизора и се качих в стаята си. Без дори да си слагам пижама, се мушнах под завивката. Отново се загледах в белият таван. Последните му думи кънтяха в главата ми. Имах чуството, че живота ми щеше да свърши! Животът ми без него нямаше смисъл! Обърнах се на дясната страна и заспах. Сигурна бях, че от сега нататък щяха да започнат кошмарите ми! Естествено, днес беше първия. Сънувах как Саске си заминава, последните му думи, как черната заловеща кола се отдалечава от погледът ми. Събудих се с крясаци, цялата бях изпотена от този кошмар. Погледнах часовникът- 05:30. Загледах се в прозореца, а погледът ми се спря върху кланът Учиха. Вече няма да го видя, никога повече! Тъй като не ми се спеше, реших да изляза на чист въздух, за да се успокоя и да забравя за това! Но не... Дори когато излязох, нищо не се получи. Прощалните му думи- ''Сбогом Сакура'', кънтяха в главата ми, изяждаше ме отвсякаде. И така дните, седмиците, месеците и годините си минаваха! Вече бяха изминали 4 години от заминаването на Саске. Забравих за сънищата, за него, вече почти бях го преодоляла.
След 4 години..
- Ей, Сак, ставай. Хайдее.- някой пак ме викаше.
- Кой е? Ино ти ли си? Махни се, спи ми сее!- казах сънено, хванах часовникът и го метнах към стената.
- Хайде де. Отварят новият мол, ела с мен!!- започна да ми се моли Ино.
- Офф. Добре, ще дойда.- нацупих се и станах.
- Йее, обичам те.- какво толкова намираше в тоя мол? Само дрехи, обувки и гримове! Нямаше нищо ново, само едно и също! Измих се, вързах си косата на кок, спуснах си бритона, който беше защипан с две малки фибички. Обух си белите къси панталони, черното потниче, взех си пари и излязохме от вкъщи. Хванахме си такси и след 5 мин пристигнахме пред ''Великият мол''.
- Аалл, колко е хубав.- радостно закрачи Ино към входната врата.
- Все едно''- казах раздразнено и тръгнах след нея... Но изведнъж се блъснах в някого!
Аригато на Галчето,че ми помага.Много съм ти благодарна душа!!
Death_AngelМодератор на раздел "Фикчета"
От : Сърцето на Итачкоооо
Рожден ден : 14.05.1987
Години : 37
Мнения : 699
Дата на рег. : 22.12.2009
Re: My fucking life ~Измислено от мен ^^~
Пон Авг 30, 2010 5:27 pm
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите