Толкова ли кратко трае любовта ти?

Вто Авг 17, 2010 6:19 pm

преди да го прочетете искам само да ви кажа, че не съм много добра в писането......

1. Глава – Срещата

Бели снежинки падат надолу бавно, клатейки се така сякаш танцуват последния си танц. Бели снежинки се сипят от пухкавите облаци. Бели снежинки. Толкова малки, чисти и толкова невинни.

Момиче с лилави очи и дълга тъмно-синя коса бяга, газейки снега. Прегазва го така сякаш иска да му докаже, че не е толквоа невинен, колкото изглежда външно.

Малки сълзи се затъркаляха надолу по зачервенелите й бузи, замръзнали от студ.

-Хината!!! – извика мъжки глас, който прозвуча доста груб и ядосан.

Тя не обърна внимание на това. А продължи да бяга. Наведе главата си, опитвайки да скрие сълзите си. Но от кого ги крие? Няма никой близо до нея, който да забележи разтроеното й изражение. Може би се опитва да ги скрие от нещо? Да не е от дърветата със замръзнали клони, които са затрупани със сняг? Не. Не е от това.

-Искаш или не, това ще бъде!!! – каза отново гласът, но прозвуча по-отдалече.

Несъзнателно тя стисна ръцете си в юмрук, а количеството на сълзите й се увеличи рязко. Зрението й започна да се замъглява. Въпреки това, отказа да повдигне главата си или да избърше сълзите си. Трябва да крие сълзите си. Трябва да ги крие, но колкото и да се опитва, не успява. Въпреки, че знае, че се проваля, тя не се предава.

Снегът. Снежинките. Толкова са невинни на пръв поглед, но само те знаят ужасяващите истини. Снегът и снежинките са единствените свидетели за мъката и страданията й.

Всичко около нея изглежда много спокойно. Бавно, падащите снежинки дори изглеждат така сякаш се любуват на утринното слънце. Но вътре в Хината всичко е мрачно и тъмно. Слънчевите лъчи, които карат сълзите й да заблестят като малки кристалчета, така и не достигат до душата й.

Запъхтяна и изморена до краен предел, скоростта й започна да намалява. Знае, че звучи много глупаво от нейна страна да си крие сълзите, но точно в този момент само това се опитва да направи. Това не е нещо безсмислено за нея. Тя се опитва да спази обещанието си.

Тялото й вече изцедено от всякакъв вид сили, поддаде и тя се спъна в нещо. Още в момента, в който започна да пада по лице на земята, се опитва да се изправи. Всяка кост в тялото й крещи от болка и премръзналост. Опитът й да се изправи бе напразен. Дори не успя да помръдне. Даде воля на сълзите си. Заедно с тези сълзи се търкаляха и други, породени от това, че не успява да изпълни обещанието си.

Тя си обеща да не плаче за случващото се. Обеща го на баща си и на всички около нея. Включително и на снега, който бе свидетел на всичко.

Поредното разрушено обещание.
..........................................................................
!!ТРЯС!!

-Ох... ауу... По дяволите... – измърмори под носа си русокоското.

Момчето се наведе, вземайки от земята купата, предназначена да е пълна с рамен. Постави купата на мивката и потърси нещо, с което да избърше разлятия рамен.

След като взе първото нещо, което видяха очите му и започна да бърше рамена, и след това се запъти към другата стая. Подсили огъня в камината, слагайки още дърва. Клекна пред камината и се замисли. Несъзнателно с крайчеца на окото си погледна към леглото, където спи синекосото момиче. Нямаше как да се начуди какво й се е случило. „Та тя беше почти мъртва, когато я намерих.” Помисли си той.

Изправи се леко и се приближи към нея. Едната си ръка я постави на бузата й и усети, че вече не е толкова ледена, пак е студена, но по-добре.

Запъти се към кухнята, внимавайки да не я събуди, за да приготви друга купа с рамен. Първоначално като я намери навън на студа на земята, се беше уплашил много. Вярно е, че не я познава, но какво можеше да направи? Да я остави на произвола на съдбата? Това е нередно за него. Не би го направил!

-К-Къде... съм... – промърмори Хината, отваряйки очите си.

Загледа се и стаята изобщо не й изглеждаше позната.

Бавно започна да се изправя.

!!ТРЯС!!

-Майка ти... – чу се от кухнята.

Хината стана леко от леглото и безшумно тръгна по посока на гласа. Приближавайки се до вратата, с всяка изминала крачка ставаше по-ясен образът на русокосо момче с най-обикновени панталони и жълта тениска. На земята до него има разлят рамен. Момчето тъкмо взема някаква кърпа и се навежда да избърши.

-А! Аа! Най-накрая се събуди!! – изкрещя той като, забелязвайки я и хукна към нея, оставяйки кърпата и разлатия рамен.

Доближи си до нея и започна да я пипа ту по челото, ту по бузите.

-Добре ли си? Кога се събуди? Защо беше навън на земята? Ако не си добре, легни да си отпочинеш. Впрочем как се казваш?

-Х-Хината... – каза с разтреперан глас и се вгледа в момчето пред себе си. Разрошената му руса коса, със светло сините очи, в които, ако се загледаш ще се изгубиш в безкрайния океан го правеха много сладък. А странните му белези по бузите го караха да изглежда още по-сладък.

-Хината, хубаво име. Аз се казвам Наруто Узумаки! – каза весело той и се усмихна широко, почесвайки тила си. Но той се радваше повече, че е успял да я спаси. „Мале!!! Аз съм супер!” мислеше си той, а Хината усещаше как се изчервява повече и повече с всяка изминала секунда.

След 2 минути лицето на Хината вече придобиваше почти ярко червен цвят.

-Добре ли си? – попита той като забеляза лицето й и постави дясната си ръка на челото й. – Мале! Много си топла!! Сигурна имаш температура! Бързо легни, а аз ще видя нещо, с което да смъкнем температурата.

И блондина започна да търси из кухнята като обезумял.

-Н-Не... д-добре съм. – каза едва, заеквайки.

-Какво?

-Н-Наистина съм добре. Нищо ми няма.

-Как така нищо ти няма?! – попита Наруто и побягна отново към нея, поставяйки ръката си на челото й. – Та ти направо гориш!! И ставаш по-топла от преди!!

Хината остана без думи и несъзнателно започна да върви назад. Не знае какво да каже. Или по-точно как да му обясни защо се изчервява. Не може просто да каже: „Изчервявам се заради теб. Привличаш ме.” или нещо такова. Това е невъзможно за нея.

-Н-Н-н.... Остави ме... д-добре съм... – заекваше тя, продължавайки да върви назад, след като осъзна, че той няма намерението да остави дистанцията между тях нескъсена.

-Чакай Хината! Ще пад---

-Ааааааааааааа!!

!!ТРЯС!!

Хината падна назад като се спъна на един малък стол.

-Д-Добре ли... си...? – попита Наруто и като бузите му придобиват червен оттенък. Чак сега тя забеляза с какво е облечена.

-Къде са ми дрехите?! – попита с твърд тон.

Тя е само по бельо и една риза, която е много дълга и е очевидно на Наруто. А позата, в която стои, дава на русокоското такава приятна гледка. Той се е фокусирал върху нея до такава степен, че не я чу какво каза.

-Ха?

-Къде са ми дрехите?!! – повтори въпроса си с още по-силен тон. – Какво си ми направил?

Още при първата й мисъл, че е била изнасилена, започнаха сълзи да се оформят в очите й. Сви се колкото можеше повече и закри главата си.

-Хей.... Нищо н-не съм ти направил... – започна да обяснява Наруто, почервенял като домат. – Ти беше много ледена и вече беше пътник. П-Просто исках да ти помогна и махнах... махнах мокрите ти дрехи, за да се стоплиш...

Имаше известно време мълчание.

-Н-Наистина ли? ... И... нищо не си ми направил...? – попита колебливо Хината, поглеждайки го в очите.

-Какво?! Естествено, че не съм! Не бих го сторил!

Отново имаше известно време мълчание помежду им.

-Тогава... б-благодаря ти, че ми спаси---

Без дори да успее да се доизкаже, тя започна да пада настрани на земята, толкова бавно пада. Времето сякаш е спряло.

-ХИНАТА!!!

-----------------------------------

Ами... надявам се, че ви е харесало Толкова ли кратко трае любовта ти? 352690

Толкова ли кратко трае любовта ти? 352690

и всъщност това не е първия фик, който пиша, но това е първия фик, който се получи най-добре поне според мен. А също и искам да ви питам, това със снега и снежинките как ви звучи? Нали не е преувеличено или нещо такова? А, да, и ако ви е харесал фика ще го продължа, само кажете Толкова ли кратко трае любовта ти? 352690

Чет Авг 19, 2010 7:54 pm

2. Глава – Малката Тайна

-Тогава... б-благодаря ти, че ми спаси---

Без дори да успее да се доизкаже, тя започна да пада настрани на земята. Толкова бавно пада. Времето сякаш е спряло.

-ХИНАТА!!! – блондина побягна към нея, на лицето му изписвайки се все по-голяма и по-голяма тревога.

!!ТУП!!

::кашляне::

Чувайки я как кашля се спря посредата на пътя, надявайки се, че слухът му не си играе с него.

С едната си ръка Хината се опитва да се изправи, опирайки се на нея. Много бавно, но постепенно тя успява да се върне в седналата си позиция

-Д-Добре ли си? – попита Наруто, виждайки я как си стиска очите здраво, така сякаш изпитва някаква болка.

-Д- ::кашляне:: - Да.. д-добре съм...

Русокоското продължава да я гледа загрижено. След няколко секунди в размисъл се реши, запътвайки се към нея.

::кашляне:: ::кашляне::

Колкото и да се опитва да намали кашлицата си Хината, не успява. „Само да не съм се разболяла. При всичките ми проблеми само това ми липсва.”

-Така... – промърмори Наруто, поставяйки едната си ръка на гърба й, а другата, намествайки я под краката й.

-Хей! ::кашляне:: - тя се опита да го удари, но се провали.

-Стой мирно. Помагам ти.

Каза с твърд тон, но в гласа му Хината усети нещо. Нещо странно. Загриженост. Никой не е говорил с нея с истинска загриженост. Колкото и да се опитват да се престорят на загрижени, дори собственият й баща, не успяват. Затова тя просто си отпусна тялото. Започна да се чувства някак си... в безопастност. Уви си ръцете около вртата му, въпреки че няма нужда. Може би тя иска да се увери, че това не е сън. Или може би това е просто оправдание, в което иска да се заблуди, за да не си признае, че всъщност го харесва.

::кашляне::

Отваряйки очите си отново, Хината видя под себе си легло. Извърна поглед към Наруто и в този момент очите им се срещнаха. Той се опитваше до този момент да я постави внимателно на леглото, мислейки че е заспала. Но в мига, в който очите им се срещнаха, блондина забрави какво прави или какво щеше да направи.

Взирайки се дълбоко в очите й не намира нищо. Празнина... Още по-надълбоко... Какво е това? Мрак? Тъмнина? Хаос? Всичко това в крехката й душа? Чакай... очите й започват да се запълват с нещо. Празнината изчезва бавно. Искрица! Искрица за живот с цел. Не е обикновена цел. А някаква, която е много важна за нея.
-Сладка си... – промърмори Наруто несъзнателно, леко почервенял.

-Какво? – изведнъж Хината излезе от транса, в който се намираше. Въпросът й също накара русокоското да се върне в реалността.

::кашляне::

-Какво? – попита той. – А, да!

Слагайки я внимателно на леглото, се замисли над това, което й каза. До сега не е правел нищо несъзнателно, но пък се радва, че тя не го е разбрала ясно.

::кашляне::

-Стой тук. Ще ти донеса вода.
........................................................................................
-Така значи... – каза мъжки глас, който звучи на около 40 годишна възраст. – Още не се е върнала.

-Да сър. – кимна слуагата му.

-Все някога ще се върне. Днес сме вторият ден откакто я няма. А след като се върне ще трябва да избира. А само да разбера, че е опетнила името ни, ще я убия сам! Независимо дали ми е дъщеря или не! – каза седналият мъж на земята.

-Разбирам Хиаши-сама. – съгласи се слугата му. Не иска да оспорва, въпреки че много съжалява за Хината-сама. Не рискувл да загуби работата си и живота си. – А, сър, господин Фугаку Учиха предопреди, че ако всичко не мине гладко в петък, ще откаже да ни помогне.

-Знам това! Да не би да си мислиш, че съм глупав?! – попита бесен, главата на Хюга.

-И-Извенете сър.Не исках—

Хиаши се изправи и се запъти към стаята си, без да го изслуша.
......................................................................
След като Хината се наяде и заспа, блондина протегна ръка към двете празни купи на земята до леглото и ги взе. Запъти се към кухнята с тях и там видя нещо много познато.

-Офффф... пак ли съм забравил...

Постави купите в мивката и взе кърпа с намерението да избърше отдавна разлятия рамен.

След като свърши и с търкането на пресъхналия рамен, и с измиването на купите, се запъти към стаята.

Още с първата му крачка в стаята, очите му започнаха да се уголемяват. Лицето му придобива червен цвят. А вътре в ума му всякаква мисъл изчезна безследно. Стои като гръмнат. Или по-точно, така сякаш тухла го е ударила по лицето.

Хината се е отвила и одеалото се намира наполовина на земята. По небрежност ризата й се е повдигнала повече от нужното нагоре, а розовите й устни са леко отворени, с бавно и дълбоко дишане.

В продължение на 10 минути, в които Наруто се опитва да измести погледа си от тялото й, с черните й бикини, които се вижда ясно, си надигна ръката. Засилвайки я, се фрасна по бузата. Очевидно това е лесния начин да се спре. „Не знаех, че съм толкова перверзен! Мале, добре ,че се спрях. Още малко и сигурно......” Помисли си Наруто, запалвайки камината наново.
След като я запали се доближи до леглото, където спи тя и я зави леко, внимавайки да не я събуди. Набързо се отдалечи от леглото и потърси одеало из шкафа. Вземайки го, се запъти към дивана, който е в същата стая. Преди да заспи, завил се вече, се замисли дали полудява или дали му има нещо. За пръв път се държи толкова странно.
........................................
-Н-Не... не искам... – промърмори Хината. – НЕ!! – извика силно, събуждайки се. Рязко се надигна, дишайки тежко, а сърцето й бие силно.

Постави ръка на устата си, осъзнавайки че кошмарът й не е истина.

Сълзи започнаха да се оформят в очите й.
Това не е само кошмар. Това, което сънува всъщност е животът й.

Малките й сълзи се затъркаляха надолу по леко зачервенелите й бузи. Но веднага след това ги избърса. „Няма да плача! Обещах си! Дори и да съм разрушила обещанието си. Сега... сега не съм вкъщи...” помилси си тя, оглеждайки се. Камината изглежда е изгаснала наскоро, защото имаше още жар.

::мляс мляс::

Синекоската се обърна настрани и видя на дивана да спи русокоското. „Колко е сладък”

Бавно и безшумно започна да изправя от леглото и се запъти към него. Гледайки лицето му, се чудеше дали може да бъде още по-сладък и по-красив от това.

::мляс мляс::

При вида му на спене и това негово мляскане, я разсмиваше. Постави ръка на устата си за да не пусне звука на смеха си да излезе и ,за да не го събуди. Наруто се започна да се протяга в съня си и после се отпусна, оставайки с леко отворена уста.
Тя просто иска да го направи. Може да не е редно. Може той след като разбере да й се сърди. Но просто го иска. Поне само това. Преди да се омъжи за напълно непознат.
Хината започна бавно да се навежда към лицето му. С ръката си хвана косата си, за да не й пречи. Скъсявайки дистанцията между тях започна да си затваря очите като лицето й почервеняваше като домат. Устните им се срещнаха най-накрая. Тя го целуна леко и усети някакво мърдане от негова страна. Мигновено се надигна и се облекчи, когато видя, че все още спи като пън.

-Това е моята малка тайна... – каза си тя леко, усмихвайки се.
Преоблече се набързо и тръгна, затваряйки външната врата зад себе си.
----------------------------------------------------------
Толкова ли кратко трае любовта ти? 352690

Ами тази глава стана малко по-дълга и малко по-усукана. Действието сякаш се развива по бавно.... Искате ли в следващата глава действието да се развива малко по-бързо. А да, и в края на главата се помъчих да забързам действието, иначето щеше да стане ощеееееее по-дълга.
И дали съм объркала пак времената, редактирах го само веднъж, но пък се постарах да е само в сегашно време.... Толкова ли кратко трае любовта ти? 733997

Толкова ли кратко трае любовта ти? 733997

Ще се радвам да чуя на всички мненията и ако съм объркала някъде кажете, за да го редактирам. Толкова ли кратко трае любовта ти? 631890

П.С. само да питам всички..... тази глава нали не звучи някак си като боза. Няма да се сърдя, предпочитам истината....

Чет Авг 26, 2010 10:10 am

3.Глава- Без Избор

Лилави очи, изпълнени с решителност и увереност гледат право в противника си. Тежкото й дишане доказва колко много усилия полага и колко много е изморена. „Хайде!” повтаря си тя. Един черен кичур коса, който туко-що се озова спред лицето й, го метна назад. Противникът й е много по-голям. Със същите очи. Тези очи... Очи, които виждат отвъд.

-Хайде, още веднъж. – каза противникът й, на който двете ръце и десният му крак са винаги превързани.

Той активира бякугана си и с прицел тръгна към нея.

Тя също активира бякугана си. Тръгна към него с намерението да не се предава, въпреки че краката й вече се съпротивляваха, крещейки от болка за почивка.

„Мамка му!” каза си тя, когато не успя да избегне удара му. „От толково време тренираме, а той даже не се изпоти!!”

..............................

-Мммм... рамен.... – каза задоволен отвсякъде Наруто, вземайки поредната купа рамен.

С пръчиците яде спагетите бързо, няма време да им се наслаждава. Само знае, че трябва да яде, яде и яде!

Поставяйки пръчиците на масата до купата, си облизва устните. Надигна купата и изпи всичко на 4/5 глъдки, и по случайност започна да ближе дъното на купата. До такава степен я лиже, че по погрешка след минута започна да я целува.------

-Аааааааааааааа!!! – ряззко русокоското се надигна, събуждайки се от съня си.

!!ТУП!!

„По дяволите!” каза си той. Беше забравил, че е на дивана, а не на леглото. А защо не си е в леглото? А.... да... Онова момиче на име Хината е в леглото му.

Изправи се бавно, търкайки главата си. Но след като погледна леглото си не я видя.

-Хината? – извика той, търсейки я с глас.

-Хината?! – повтори по-силно.

„Странно...” потърси я кухнята, даже влезе в банята без да почука, но от нея и следа нямаше.

-Къде е? – попита се той, почесвайки главата си, докато влизаше обратно в стаята.

Посредата на стаята стоя така, почесвайки се в продължение на 10 минути.

-Ааааа!! – посочи пръст на стола, където стои ризата му, носена от нея, а не дрехите й.

-Тръгнала си е!! – каза и побягна навън, но след секунда се върна, за да си вземе якето.

........................................................

-Само това ли можеш? А, Неджи?

-Винаги казваш така, когато си на път да загубиш, Ханаби. – каза подигравателно.

Но въпреки, че се забавлява, докато й говори така, не трябва да забраявя за какво я тренира толково усърдно. Тя трябва да вземе чуунинските изпити и да не опетни името „Хюга”, както сестра си.

-Хайде малко почивка и след това ще тренираме върху бякугана ти. – каза Неджи.

Облекчена Ханаби падна на земята, а братовчед й излезе на някъде.

........................................

„Трябва да се върна възможно най-бързо или сестра ми..” мисли си синекоската, подскачайки от дърво на дърво. Не знае къде е, но след като излезе от къщата на Наруто пътя й се стори познат. Може би не е чак толково наделече от имението. Трябва веднага да се прибере и да изпълни дълга си. Поне това трябва да направи. Не само за да не опозори повече името си, но и, за да не падне този товар на малката й сестра.

-Пфф, намерих те най-накрая. – каза мъжки глас без да се усещат никакви емоции в гласа му.

Още с думите си той застана пред Хината на клона изневиделица, причинявайки й да загуби баланс.

На лицето й се изписа огромна уплаха, но след секунда веднага я скри. Падайки назад, във въздуха се преобърна и се приземи върху краката си. Без дори да го погледне продължи пътя си, бягайки и надявайки се той да я остави.

Но той не иска да остави нещата така. Да, той си е такъв. Арогантен и безчувствен, който се интересува само от себе си. За част от секундата се премести от дървото пред нея. С едната си ръка хвана дясната й ръка, а с другата сграбчи врата й.

-К-Какво искаш, Саске?! Пусни ме! – каза Хината с увереност, за да му покаже, че не я е страх от него, активирайки бякугана си. Със свободната си ръка го удари в една от важните точки на дясната му ръка.

-Това няма да проработи. – каза с твърд тон Саске, самодоволно.

Затвори очите си, стискайки врата й по-силно, без да изтрива самодоволната си усмивка от лицето си. Вече знае,че победата е негова. Защо и малко да не се позабавлява? Или пък да я изплаши?

-Няма... – започна като усмивката му се променяше на злобна. - .... да избягаш от дълга си!

Отвори очите си, разкривайки кърваво червения си шаринган.

-Или предпочиташ сестра ти да се омъжи за мен? – чернокосия говореше с яд. Не иска да се жени за едно дете. Та как ще изглежда в очите на хората? Толкова ще е унизително... -Ще бъда посрамен да се женя за лапе!!

Той говореше с видима злоба и омраза, несъзнателно стискайки повече от нужното врата й. Тя искаше да каже нещо, но само про опита си да проговори се влоши. Дишането й видимо много намалява, а лицето й посинява. С всяка секунда зрението й се замъглява повече. Започна да усеща как потъва в мрака... В мрака, който се крие в собствената й душа.

-Хей, глупако!! Пусни я веднага!!!

Мигновено тя си отвори очите. Гласа, който чу й е до болка познат. Мракът, в който се губи, избледня, ярка светлина, замествайки я.

С всички сили тя започна да дига лявата си ръка, която се е отпуснала надолу, за да се освободи. Но това движение от нейна страна само причини стягането на захвата около врата й. В следващата секунда преди напълно да загуби съзнание, Хината усети липсата на ръката му около врата си. Неподвижно и бавно се строполи на земята.

_____________________________

надявам се да ви е харесало........ Толкова ли кратко трае любовта ти? 787605