Животът на една вампирска себична кучка... - По училище за вампири

Пон Авг 23, 2010 11:56 am

Реших да направя фик по училище за вампири. Любимата ми героиня е Афродита, защото е секси, яка, независима и най-много защото е кучка, но не и дреме от тва. Писах го докато бях на море и затва може да не е кой знае кво но все пак е нещо.

Част 1
Погледнах се още веднъж в огледалото. Да това вече бях аз. Прекрасната ми коса се спускаше надолу по раменете, изключително права, руса и блестяща. Прекалено късата ми пола едва покриваше стегнатото ми дупе, а лилавият потник страхотно подчертаваше прекрасното ми тяло. Да, това съм аз, Афродита.
Излезнах по коридорите и естествено всички ме зяпнаха. Не обръщах внимание на никого, защото много добре знаех къде съм се запътила. Вървях бавно с котешка походка. Всички около мен мълчаха. Отбих в тихия коридор и застанах пред тъмната кафява врата. Почуках. Отвътре се разнесе шум от стъпки след което вратата се отвори. Пред мен стоеше Зоуи. Татуиировките й обграждаха лицето и се спускаха надолу по раменете и кръста, но там не се виждаха. Да, тя ми беше отнела всичко, славата и членското място в „Дъщерите на мрака”. Беше известна по цялото училище за това че притежаваше петте елемента и можеше да ги контролира. А аз, аз-нищо! Мразех се, знаех, че Никс ме обича и въпреки това се мразех. Бях слаба.
-Какво искаш Афродита? – попита ме Зоуи и ме изгледа ледено.
-Така ли ще си говорим? Значи нямаш дори малко уважение на човека, който спаси баба ти и бившето ти гадже, а? – сопнах ‘и се аз.
-Извинявай, а сега казвай защо си тук? Не е нормално за теб да посещаваш своите врагове.
-Повярвай ми, ако не исках да изкупя греховете си пред Никс, никога нямаше да ти проговоря. Да преминем към съществената част. Зоуи имах видение...
-Какво е този път? – побърза да каже тя.
Да аз имам видения. Това е най-шибаното нещо, което Никс можеше да ми даде. Винаги са болезни, защото виждам смърта на някои или по-скоро как той умира през неговите очи.
-Зоуи видях как Неферет убива Деймиън... На мен не, че ми пука, но мислех, че ще е важно за теб да знаеш, че педалчето ще умре, ако не направиш нещо.
Деймиън е от другия отбор. Той е гей. Приятелите му нямат нищо против, но на мен не ми пука. Както казват, да, аз съм тесногръд сноб.
Неферет е висшата жрица на нашето училище. Несъмнено най-красивата жена на света която някой е виждал. Тя се държи така сякаш е мила, но знайте, че не е. Неферет е зла, зла от сърцето и душата си (ако има такива).
-И двете знаем, че има нещо странно в Неферет, Зоуи. И двете знаем, че е зла. И не само ние двете, а твойте приятели също. Виж оправяй се както искаш, не ми дреме, но ако не ми вярваш, може и скоро педалчето да падне мъртво. – казах през зъби аз.
-Вярвам ти, но обясни ми къде бяха те двамата. Разкажи ми всичко. Всеки детаил.
-Бяха в гората. Тук. В тази гора, която е точно до училището. Виждах само Неферет, защото аз бях Деймиън. Седях на земята. Незнам защо, но като видях Неферет не направих нищо, не реагирах. Тя извади златна къма от джоба си и я прекара през гърлото ми. Това помня.
-Но какво ще прави Деймиън в гората? – рече тя тихо и сложи ръка на брадичката си.
Ядосах се. Толкова ли беше тъпа! Следващият ритуал на пълнолунието щеше да е в гората, а тази идиотка тук се прави на ударена!
-Ама ти тъпа ли си или нещо девственоста те стяга а?! – изкрещях аз. –Забрави ли, че следващия ритуал ще бъде в гората? Ако аз бях начело на „Дъщерите на мрака” щеше да не го забравя! Щеше да напомня на всички да дойдат, за да видят хубавата ми нова рокля и да казват колко е хубава и щеше да направя всичко както трябва! Ти си една идиотка Зоуи, не разбираш ли? Не заслужаваш мястото! – след тези красъци сълзите запариха в очите ми. Не, неможех да позволя на Зоуи да види как плача! Изтичах от стаята и се върнах в моята.
Проснах се на леглото. Исках си мястото в „Дъщерите на мрака” исках всичко онова което имах преди, но не! Нямах го. На врата се почука. Погледнах се в огледалото, за да видя личи ли че съм плакала и дали гримът ми е оплескан. После отворих.
-Здрасти Афродита. – поздрави ме тихо Ерик.
Това е Ерик Найт. Най-готиното красиво и секси момче в училище. И мое предишно гадже. Но като казах, че Зоуи ми отне всичко това означаваше, че и Ерик. Той беше с нея и дори не знам какво търсеше тук.
-Какво искаш Ерик?
-Просто исках да ти кажа, че Неферет ни събира в двора от 3:30 тази вечер. А ... може ли да дръпнеш горнището ми малко по-нагоре... вижда се...
Дори не си направих труда да дръпна потника. Не ми дремеше, че Ерик вижда оголените ми цомби. Просто се доближих до него и проговорих с гласът който подлудяваше момчетата.
-Защо да го правя?
Ерик със сигурност се почуства неловко, защото се изчерви. Доближих се до него. Никой не може да ми устои. Аз бях нещо , което Зоуи не беше. Аз бях секси. Ерик ме хвана за кръста и ме придърпа бързо към него. Повдигна ме и аз увих крака около кръста му а той ме хвана за задните части...

Пон Авг 30, 2010 4:01 pm

Животът на една вампирска себична кучка... - По училище за вампири

Животът на една вампирска себична кучка... - По училище за вампири

Re: Животът на една вампирска себична кучка... - По училище за вампири