"My tale, his soul..."

Използвам, за да кажа, че тази Събота и Неделя отново се захващам да пооправя нещата тук, ако има нещо, защото не съм влизала отдавна. Така че може да очаквате някоя и друга заключена тема за час-два.


Искам коментариии~ *плаче*

Глава 5





- Tadaima! – последвано от тежка въздишка. Дайки събу обувките си и захвърли чантата си на пода, след което отиде в кухнята, за да пие нещо. В училище не беше както бе очаквал. Класът му беше много добър с него, макар и да мислеше, че е само заради външността му. Намери нови приятели и обядва на покрива с тяхи беше наистина забавно. Дайки откри, че Шин може да бъде ужасно сладък, но и много страшен на моменти. Хиро не се появи през цялото време и Дайки се учуди защо, но не попита и продължи да се забавлява. Масуйо, от друга страна, бе много сериозен и вероятно единствения, който може да се справи с променливите настроения на Шин. Дайки разбра, че двете момчета имат връзка, но когато ги попита те казаха, че няма нищо по-специално, а просто се познават от деца. Това не обеди съвсем Дайки, особено след целувките, които двамата си размениха, но той не повдигна въпроса повече. Момчето влезе в стаята си и бързо се хвърли в леглото, заравяйки глава в меките възглавници. След минути телефонът му звънна и той раздразнено промърмори нещо преди да го вдигне.
- Какво искаш? – попита остро той, когато отговори на обаждането.
- Това момче... Хироко Исаму. Няма да се доближаваш до него.
- Какво?
- Чу ме. Няма да общуваш с него. Ако не ме послушаш... ще пострадаш. – каза заплашително другият човек.
- О, така ли? – подигравателно попита Дайки. – Какво ще ми направиш? Та теб те е страх дори да се срещнеш с мен. – при това линията прекъсна. Дайки само вдигна рамене и остави телефона си на вкафа, след което отново легна.
- Сякаш някога бих те послушал. – промърмори тихо. – И как, по дяволите, знаеш имената на съучениците ми?
След минути момчето се унесе в спокоен сън.


---------------------------------------

-Шефе, имаме проблем. – каза сериозно Акио. Мъжът пред него само повдигна въпросително вежда. – Той е в класът на брат ми. Ако се разбере за нас... може да имаме много сериозен проблем.
Мъжът изръмжа раздразнено и ритна стола до него.
- По дяволите! – извика и изкара телефона си. След като проведе няколко разговора, той се обърна към Акио и каза с нечетливо изражение:
- Продължавайте всичко по план. Ако нещо се обърка веднага ме уведомете.
- Слушам шефе! – момчето тръгна към изхода на помещението, но се спря, когато мъьът заговори пак.
- И... дръж брат си далеч от него. – с леко кимване Акио излезе.


---------------------------------------

-Йо-чан... телефонът звъни. – промърмори сънливо Шин и се сгуши повече в гърдите на Масуйо. Той промърмори нещо несвързано и посегна към нощното шкафче, за да вземе телефона си. Момчето примигна към екрана и изпъшка, когато видя кой звъни:
-Гледай да имаш добра причина.
-Да, сякаш трябва да се притеснявам за теб. Повече се тревожа за Шин... уасен е, когато се събуди. – Масуйо се засмя и нежно погали главата на русокоското, който се усмихна доволно в съня си.
- Какво става? – попита момчето.
-Акио го направи отново. – Масуйо въздъхна и стана внимателно от леглото, печелейки меко хленчете от Шин.
-Ела в апартамента след 10 минути.
-На път съм. – Масуйо затвори телефона и отиде в кухнята, за да направи кафе.


*********************

Хиро хвърли пакетчето на масата. Масуйо постави една чаша кафе пред него и отпи от своето.
-Какво ще правиш? – попита той Хиро, загледан в хапчетата.
-Аз ли? Това засяга и теб, нали знаеш? – Хиро повдигна вежди в приятеля си и отпи малко от кафето си.
-Съвсем наясно съм с това, но ми кажи какво повече да направя? Моето влияние е толкова колкото и твоето. Колкото и да говоря никой не ме слуша. Освен това... – Масуйо замълча, когато тихо хленчене се чу от вратата на кухнята. Момчетата се обърнаха, за да видят там да стои полу-запалият Шин, разтърквайки очите си.
-Йо-чан~ - промърмори тихо и отиде да седне на стола до Масуйо, приближавайки се възможно най-много до него. – Гладен съм, Йо-чан. – Хиро извъртя очи и се загледа в Масуйо, който разроши косата на Шин весело и стана, за да направи вечеря.
-Защо все пак спите на обяд? – попита момчето, гледайки русокоското, който в момента се протягаше точно като котка, току що станала от сън. Хиро се засмя на гледката. Шин го погледна с големите си, сънливи очи и промърмори нещо, което звучеше като: „Йо-чан е възбудено копеле.”, и стана, за да си вземе вода. Хиро отново се засмя високо и набързо прибра пакетчето с наркотици, което бе забравил да пребере, когато Шин дойде.
-Хайде, Шин. – Масуйо каза и сложи чинии с храна пред всички тях. Шин щастливо започна да яде вечерята си, а другите две момчета се загледаха един в друг. Може би, сега не беше време да говорят за това. Може би всичко щеше се обърка, ако Масуйо каже на Хироко за това сега. От друга страна Хиро забеляза коле*анието му. Масуйо знаеше нещо, което той не знае и със сигурност нямаше да остави нещата така.