~Любов и еротика~

ПРИЯТНО ЧЕТЕНЕ

СЪБЛИЧАЙ МЕ
Събличай ме...Желаеш ме...Гориш.
Разголвай всичко без остатък.
Ръцете ти...Изгарят ме...Мълчиш.
А устните ни слети се разтапят.
Събличай ме...По дъх ме остави.
Със пръстите си ме докосвай цяла.
Във мен да чувствам твоите следи,
как душата ти във мойта се е вляла.
Събличай ме...По тялото се плъзгай.
Ах, любов, ах, страст, не свършвай...



Докосвай ме нежно,
не спирай… така,
Докосвай ме цяла,
предай ми страстта!
Събличай ме бавно,
разголвай плътта,
Разлиствай ме Сякаш
съм ценна творба.
Прочитай с дъха си,
разглеждай с уста,
запомняй с езика,
чети ме Така.

Целувай очите ми бавно,
спусни се по бялата шия.
Не си ме изследвал отдавна,
следи други нямам да крия.
И бавно сега ме събличай...
една подир друга да падат
красивите дрехи... обичаш,
това е за тебе наградата.
Прегръщай ме бавно и нека
притисна се в теб отмаляла.
Сложи ме в леглото полека,
разглеждайки моето тяло.
Не бързай, а бавно люби ме.
Събирай ме... страст разпиляна.
И бавно... и бавно вземи ме.




...Достойно изправил гръб
ме следвай там,
където други не посмяха...
и няма да потънеш във забрава,
ако дланта си в моята оставиш.
и такава нежност няма да намериш
докато през този свят се луташ,
но не спирай да ме любиш и се вричам,
никога не ще ме ти изгубиш...

На буря е...
усещам те...
прозрачните ти пръсти
преброждат ме потайно
полусън...
целуваш ли ме...
шепота накъсан
наелектризира ме
далечен тътен,
гръм
завихряй ме
полека като вятър,
загатвай непокорна,
дива мощ
умирам във притихнало очакване
на буря е...
Магьоснико,
(защо)
пробуждам се...
по устните стихийни
протичат разтопени капки страст
разкъсвам тишината
с твойто име
открадвай ме,
изтръгвай ме,
сега
разливам се...
на отливи утихвам
пороят обуздан
ръми, ръми...
унасям се с целуната усмивка
Магьоснико,
Магьоснико...
ех, ти...


Обяздване на див жребец
Заключвай го
между бедрата си
жребеца див във полунощ
и нека като тетива
гръбнакът му
да се извива
в неземен грохот,
в бясна мощ.
По-здраво ласото стегни
във примката изящна
на ръцете си,
хвърли си шапката
в тревите,
за да не пречи,
нищо да не пречи
и буйна грива разтърси.
сега е нощ.
Бъди желана.
По шията го захапи
и нека ноздрите му хвърлят пяна
луната нека ти завижда
това е твойта нощ-безумие...
Ще помни докато е жив,
че вещицата
го е любила...


Вдъхновяваш ме
Вдъхновяваш ме.
Търся очите ти
в изгрева.
Наричам звездите
с твоето име.
И вярвам сляпо
в нашите бели нощи.
Тъмнината
е мека и златна
в ръцете ти.
А аз съм чаша
без дъно –
наливай в мен
още нежност.
Напълни ме догоре
с любов.
После отпивай
малки пенливи глътки
до зазоряване.
Слънцето ще изгрее
в очите ти.
Вдъхновявай ме –
всяка нощ.


Екстаз
Нощта красиво,
елегантно се съблича.
А влюбен, вятърът
звездите угаси,...
за да не види утрото чаровно
как черната си рокля ще свали...
Блести на грациозната й шия,
луната като сребърно бижу.
Тя няма нищо да прикрие,
но утрото ще съблазни...
Нощта не бърза,
плавно се съблича...
След миг ще блесне
бялата й кожа
и утрото на пръсти ще дотича...
Любовен миг...
За кратко ще се слеят.
Ще пламне алена зора,
след нея слънцето
във колесница златна...

Жена на вятъра
Една зора в косите ми угасна,
една луна в очите ми изгря,
нощта се спусна тъмна и прекрасна
и еротично с мен в едно се сля.

Земята ми постла прекрасно ложе,
сатенената нежност на трева,
небето облак под главата ми положи,
а вятърът с любов ме облада.

Целуна ме обсебващо по мъжки,
целувка с вкус на похот и на грях
и люби ме брутално, без задръжки,
а после във ръцете му заспах.

Събуди ме едно щурче с цигулка,
опомних се и чак ме заболя.
Защо щурче? Сънувах, че съм булка,
на вятъра любимата жена.

Било е сън, измислица, преструвка,
небитие, несбъдната мечта,
защо тогава сякаш от целувка,
от сладост лепне моята уста?

Къде се изгуби, Приятелю?!

Къде се изгуби, Приятелю?!
В тъгата си, нейде потъна...
Имаш душа на мечтател,
с красота си закърмен...

.....
Но има в живота и мъка,
с която ще трябва да можеш
отново, във дни на разлъка,
да виждаш пред теб хоризонта...

В спомени,
в теб ще живеят
образи мили
и силен,
ще прекрачиш отново,
междата на битки
и сиви
дни на умора ще срещаш...

Но ти не унивай..
Във тебе,
с любов са втъкали
и сила,
и нежност чуплива...
и можеш,
отново да срещаш ранила
надежда,
любов да те стопли...
...
Спомени мили в душата си скътай..!
Пред теб хоризонт е!
Назад се не връщай..!

Усмихни се!

Усмихни се!
Има още много пътища,
които тръгват все от теб..
С птиците на пролет
ще поемеш,
към нови хоризонти,
и безчет
ще бъдат пак в очите ти
искрите,
с които ще се будиш във зори..,
на кръстопът се раждат
и мечтите...
Мечтай!
По своя път
върви!
Сигурна съм,
ще издържиш и можеш
да постигнеш
своята победа!!!
Познал си болка,
страх,
вървиш...
към изгрев нов
и не последен!
Върви по своя път!
Не спирай!
Пред теб щастлив
сега извива,
оня път,
с любов наречен,
път на вяра
и надежда,
жива!
Силен си,
не се предавай!
Слънчеви мечти
те водят!
За миг любов,
искра,
си струва,
море от мъки
да преплуваш.

Приятелство ли!?

С теб общуваме прекрасно,
все накратко ...и е ясно,
всяка дума смисъл има,
но от мисли, даже в рима...,
няма никаква надежда,
да те срещна...
Пак поглеждам:
ти си все така далече,
и те мисля, всяка вечер...

Вече мина много време...
Търсиш Нея, а за мене
винаги ще си далечен,
истински приятел, вечен...
Но не знам дали ще мога
да остана с теб, /За Бога!..../!
Когато ти откриеш Нея
а за тебе все копнея...,
ще си тръгна, без да питам.

Ти разбираш, думи вплитам
във една надежда гола...
А душата ми, ... се моли...

...Може би, във теб последен,
вярвам днес, а утре седем
пъти аз ще те отричам...

Днес ела, когато те обичам!

Вярвам ти!

Варвам ти,
защото не изрече
нито дума, от която да боли,
нито с мисъл, нито с поглед
не обрече,
приятелството ни...
И без звук, дори,
всяка твоя мисъл споделена,
намери своя пристан, нов,
в сърцето ми,
където спотаена,
кълни и ражда се любов...

Вярвам ти...
Защото откровено,
ти нищичко не ми спести.
Душата ти,
макар и наранена,
с много нежност, ми дари
едно приятелство,
безценно....
И знам,
не би ме наранил...

Може би ще си отидеш...
И знам, че дълго след това
само болката стаена,
ще ми напомня за една
приятелска ръка, която
протегна в миг на самота
и все така ще вярвам още
в теб...
И знам, че не греша...

Нужен си ми!

Нужен си ми!
Моля те, бори се!
Обичам те! И силно вярвам!
Вярвай ми, че има смисъл!
Да бъдеш силен,
повелявам!

Не се предавай!
Длъжен си за двама ни!
Обичам те! Без тебе няма
нищо вече да е същото...
Да бъдеш силен,
повелявам!

Нужен си ми!

На рождения ти ден...

Рождения ти ден е днеска....
Нека греят пак усмивки!
Мечтай, Приятелю и нека
бъдат слънчеви мечтите.

Приятелка съм, ти го знаеш,
и всяка твоя нова радост,
ще посрещна, а душата
ще ликува, с теб... до края...

Не те забравям, все те мисля
и чакам да ми се обадиш...
Мълчиш сега..., а толкоз искам
приятелството да опазим.

В живота има и обрати...,
много срещи и раздели..
Но ние с тебе сме богати
с приятелство и със доверие.

На твоя ден рожден те моля,
да помниш всяка мила дума,
която с теб си разменихме,
в дни самотни, в трудно време.

Бъди щастлив, ти пожелавам!
Не тръгвам и не е разлъка...
Приятелство ти обещавам,
и в дни на радост, и на мъка.

Поздрав приеми от мене
и помни, че те обичам!
Няма кой да ни го вземе,
туй което е в душите.

.....

И така.... за най-накрая...
оставих, още да ти кажа,
подозирам твойта ревност
и сега ме ти наказваш...,
че споделям с друг мечтите
и надеждите си крехки,
че ми греят във очите
пламъчета, и е леко...

Не отричай! Ще ти мине...
Знам го и не си го слагай!
Нали и ти мечтаеш тайно
за жена красива, млада...
Някой ден, ще ми разкажеш
на джин със тоник, до морето
за Нея и за Любовта ти....
Тя ще бъде твоя пристан!
Приятели сме, друго няма!
Дано премине тази криза!
И това го знаем двама...,
няма спор и няма смисъл...
да търсим в някого вината,
да мълчим на страшна тема,
че в живота ни обрати,
срещи и раздели има...

Безсрамна съм
Безсрамна съм,
когато те желая лудо,
когато дрехите танцуват,
самотни нейде в ъглите
на стаята ти,
надничайки през рамо
към телата ни,
оставили ги без пълнеж
и закачалки.
Безсрамна съм,
когато ме прегръщаш жадно,
когато пръстите изследват
настръхналите форми
на женствеността ми,
а шепите измерват
обема на гърдите ми.
Безсрамна съм,
когато любим се захласнати,
когато слънцето прокрадва се
и изсушава
излюбените капчици роса,
и се прегръщаме в омала
на прозореца -
напук на зорките съседи.

Твоите пръсти

Все тия пръсти ...
божествено
в полусянка ,
в полудокосване ...
все тия струни
изваяни извивки
под топлите ти пръсти...
все тия топли
твои
мои
пръсти...
парещо
копнящо...
огънят от твоите пръсти...
навично,
приучено
и девствено ...
докосване от твоите пръсти...

и търсили са ме
по други тръпки
по капчици екстаз
за мен копняли са
и бягащи
препъвани...
прекършвани,
прокудени,
пропукали
сковаващото истинско
на спомена тогава...

и все към мен...
докосване от твоите пръсти...

Събличането

“Облечените се притесняват от голотата повече
от голите. Проблемът на първите е в събличането.”

Цитат, взет от един нудист, родил се облечен.

Мила, ти си като капчица роса
родена върху събуденото щастие
на розова пеперуда и си толкова
съвършена в своята сферичност, че

да, мила... можеш да се съблечеш,
дете мое, свали роклята, с един замах,
както нощта съблече себе си,
за да блесне деня.

А сега сутиена -
този връх в света
на комплексите и дефект
на мъжкото въображение.

Чорапите, скъпа,
нека устните ми пошепнат
на gracilis тайно признание,
преди да отстъпят място
на прозата на
езика.

Остана малко, богиньо,
да разкъсам мъглата
покрила девствения остров
сред безбрежния океан от неудачници.
Да, знам... корабокрушенец съм,
изхвърлен на брега му...

…Как дали те обичам?!
Аз съм твърде обикновен,
за да съм способен на любов
към теб…
Само оцелявам…

Мога единствено да те обличам в думи,
любима!