Животът на Амайа . ( по Наруто )

Дано ви хареса,доста се постарах !

1-ва глава.

Здравейте,казвам се Амайа Хюга.Живея в селото скрито в листата - Конохагакуре.
На 14 години съм.Имам руса коса,дълга до кръста и много светли очи
(Характерните за клана Хюга).Доста съм срамежлива.Аз съм медицинска нинджа и
добре умея да използвам бякугана си.Когато бях на 2 год. родителите ми
починаха в битката с деветоопашатата.2-ма от легендарните
санини ме отгледаха и обучиха ( Тсунаде и Джирая ). От Еро-сенин се научих
да използвам призоваващо джутсу и расенган.
Тази сутрин станах рано ( нетипично за мен :Д , обикновенно спя до 11-12
часа ).Докато закусвах някой почука на вратата ми . Станах и отворих . Беше
Шизуне - сама .
- Добро утро,Амайа.Тсунаде - сама те вика в кабинета си . Мисля,че иска да
те изпрати на мисия.
- Добро утро,Шизуне.Кажи на Тсунаде,че след малко идвам.
Набързо си доядох зърнената закуска ^.^ и си обялкох черно потниче до
кръста и бели къси панталонки.Запътих се към кабинета на хокагето.Почуках
на врата и от вътре веднага се чу отговор :
- Влез !
Отворих вратата.Вътре седеше Тсунаде с малко загрижено изражение.
- Викали сте ме Тсунаде-сама.
- Да.Амайа,ти си много силна нинджа,затова искам да ти възложа една мисия.
Разбира се,можеш да откажеш няма да те насилвам.Ще трябва да напуснеш Коноха.
- Какво ?! Но защо ?
- Сигурно си чула за организацията Акатски.Искам да се присъединиш към тях!
- Но защо ? Акатски не бяха ли престъпници ?
- Да.Точно затова искам да се присъединиш към тях,за да ги шпионираш и да ми
докладваш за действията им . Учиха Итачи ще ти помага . Той също е шпионин
от Коноха . Акатски са разбрали за уменията ти и искат да те направят техен
член . Ще си в безопастност с Итачи . Той е един от най-силните нинджи в
Коноха.Само аз,Джирая и Итачи ще знаем за мисията ти!Не бива да казваш на никого!
Е,приемаш ли мисията?
- Да,приемам.Но Итачи не е ли престъпник?Чувала съм,че той е убил клана си.
- Не,Итачи не е престъпник.Той уби клана си,за да предпази Коноха от война.
Той и Учиха Саске са последните оцелели от клана.
Не исках да напусна Коноха,още по-малко да се присъединя към Акатски.Истината е,
че ме беше страх . Акатски са известни като много опасни престъпници.Приятелите ми
щяха да ми липсват.Едвам сдържах сълзите си.Запътих се към вкъщи,но преди това
се отбих в ресторанта . Поръчах си рамен . Коремът ми къркореше и страшно много
ме болеше.Платих на готвача,взех рамена и се запътих към някоя от масите .
Чух познати гласове . Това бяха Хината,Киба,Наруто и Сакура. Седяха на една
маса в ъгъла. Поздравих ги и седнах при тях . Говорихме си с часове . Заедно
си прекарвахме чудесно . Тогава осъзнах колко много ще ми липсват . Очите ми
отново се напълниха със сълзи . Исках да им споделя за мисията си,но Тсунаде
ми забрани . Те щяха да ме намразят . Не можах да се сдържа и сълзите потекоха по бузите ми .
- Амайа,какво има ? - попита Хината.
- Нещо ми влезе в окото . Стана доста късно ще трябва да се прибирам . Сбогом!
Ще ми липсвате ! - казах аз през сълзи и изтичах към вкъщи.
Цяла нощ не можех да спя от мисълта за мисията . Колко ли време щях да остана
при Акатски? Към 4-5 часа сутринта успях да заспя . Станах в 11:30 и доста се
успах за уговорената ми среща с Тсунаде . Скочих от леглото,облякох се набързо
и тичешком се запътих към кабинета на хокагето.Почуках на вратата,но не чух
отговор.В кабинета нямаше никого.Отидох да потърся Еро-сенин.Както обикновенно
беше в женската баня,за да шпионира жените.
- Здравей,Еро-сенин.
- Шшшт!Не ми издавай позицията.Онази мадама там след малко ще излезне от водата.
- Ъмм ... Добре.Виждал ли си Тсунаде-сама?Търсих я в кабинета й но не я намерих.
Имахме среща в 10.00,но доста се успах .
- Ааа да . Тсунаде замина на мисия . Каза ми да ти предам,че трябва да тръгнеш в 14.00 към базата на Акатски.
- Благодаря ти Еро-сенин.Ще ми липсваш!Чао!
- До скоро,Амайа!Пази се и късмет! - каза ми той с усмивка и леко натъжено
изражение.
Прегърнах го и отидох да си оправям багажа.Приготвих се и тръгнах към базата
на Акатски. След около 4 часа пристигнах.Бях доста изтощена от целия път.
Пред базата стоеше висок мъж с дълга черна коса,вързана на опашка.Носеше
черна мантия със червени облаци по нея.
- Коя си ти? - попита ме той.
- Аз съм Амайа Хюга от селото скрито в листата.Бих искала да се присъедня
към вашата организация.
- Значи ти си шпионинът от Коноха.Очаквах те.Аз съм Итачи Учиха и също като
теб съм шпионин от Коноха.Господарят беше заинтересуван от способностите ти,
Амайа.Ела със мен,за да те представя.
Итачи ме заведе в базата на Акатски . В нея стояха около петима души със
същите мантии като на Итачи.Повечето бяха доста странни.Единят от тях
приличаше на Акула.Имаше синя кожа,остри зъби и нещо подобно на хриле.
Вторият приличаше на хищно растение.Лявата му половина беше черна,а дясната-
бяла.Третият беше доста прегърбен.Имаше опашка от метал,която беше напоена
с отрова.Носеше маска пред челюстта си.Четвъртият беше едно много красиво
момиче.Имаше синкаво-лилава къса коса,в която седеше бяла роза.Очите и бяха
светло кафеви обградени от лилав грим,който добре ги подчертаваше.Имаше
пиърсинг под устните си.Петият беше едно русо момче.Изглеждаше колкото мен
на години.Имаше дълга коса и част от нея беше хваната на опашка.Бретонът
скриваше дясната част от лицето му.Имаше дълбоки сини очи.Бяха толкова
красиви.Усмихнах му се,а той само ме изгледа високомерно и се обърна на
другата страна.Хвърлих му един кръвнишки поглед и се приближих до Итачи.
-Амайа,приета си в Акатски.От днес ти ще бъдеш моя ученичка и ще изпълняваш
заповедите ми.-каза Итачи.
- Добре!
- Ела със мен,за да ти покажа къде е стаята ти.
Итачи ме заведе в едно широко помещение.Имаше гардероб,баня,кухня и две легла.
- Итачи,защо в стаята има две легла ?
- Ти и Дейдара ще бъдете секвъртиранти.Той е на твоята възраст и идва от
селото скрито в скалите.По-добре не обиждай изкуството му пред него,защото
може и да стане опасен!-каза Итачи и се засмя.
- Какво?!Аз ще съм с тоя изрод в една стая!?Не искам,тоя само се надува!
- Съжалявам Амайа,така са ви подредили и не може да се правят промени!
- Уффхх .. Добре.
Итачи излезна от стаята ми,а аз си подредих дрехите в гардероба.Бях взела
4-5 купички от рамен в случай,че огладнея ( Обожавам рамен :Д ).Сложих
ги в хладилника и легнах да си почина.В този момент Дейдара влеза стаята.
- С тебе ли ще съм в една стая ? - попита Дейдара.
- Да,колкото и да не ми се иска. - озъбих му се аз.
- Да не мислиш,че аз изгарям от желание да съм с такава като теб,хмм?!
- 'Що аз к'ва съм?
Дейдара не ми отговори само се усмихна злобно.Толкова ме ядоса,че му запратих
един юмрук по бузата.Дейдара хвана почервенялата си буза и ме изгледа кръвнишки.
Удари ме толкова силно в корема,че се забих в стената.От двете ъгълчета
на устата ми потече кръв.След 10 минути и двамата седяхме на земята целите
окървавени.Аз се изправих и щях да му забия още един юмрук в лицето,но в този
моменти Итачи влезе в стаята и ме хвана за ръката.
- Вие какво си мислите?!Не сте тук,за да се избивате взаимно,а да помагате
на организацията.Трябвате ни живи!Прекратете спора и си лягайте!Утре рано
сутринта имаме мисия!
С Дейдара не казахме нищо.Аз отидох в банята да измия кръвта от тялото си.Като
се върнах взех един рамен от хладилника и седнах да ям.Дейдара ме гледаше
странно.Тогава чух стомаха му да къркори.
- Изглеждаш гладен.Искаш ли рамен ? - попитах го аз.
Той нищо не каза,но аз му подадох една купичка и клечки.Взе ги и набързо
изяде рамена.Май е прекалено горд,за да каже "благодаря"!Отидох да се изкъпя
и да си измия зъбите.Започнах да се преобличам,но Дейдара все още стоеше там.
- Би ли излязъл или поне да си затвориш очите? - попитах го заядливо аз.
- Така и така нямаш нищо за гледане.За к'во да си ги затварям? - каза
подигравателно Дейдара.
Хвърлих му един кръвнишки поглед и отидох да се преоблека в банята.Докато се
преобличах Дейдара влезна,за да си измие зъбите.
- Ти перверзник такъв!Изчезвай!Добре,че вече съм се облякла!
- Казах ти вече,че нямаш нищо за гледане,така че нищо не съм направил.А и
вече си се облякла,хмм. - каза Дейдара и се усмихна злобно.
Излязох от банята и легнах да спя.На другия ден Дейдара ме събуди за мисия.
- 'Айде ставай,ще закъснеем за мисията,хмм! - каза Дейдара.
- Добрее ... Ставам ...
Станах набързо,облякох се,сложих си мантията ( Толко' е якаа ^.^ ) и заедно с
Дейдара отидохме в базата.Там стояха Итачи,Сасори,Какузу и Хидан.Ние с Итачи
трябваше да заловим Санби ( 3-опашатото джинчурики).Запътихме се към селото
скрито в мъглата.Мисията приключи бързо,защото джинчурикито беше доста слабо.
Прибрах се в стаята ни.Дейдара го нямаше.Супер!Ще си почина от тоя пироманяк.
Изядох една купичка рамен и легнах да поспя за 2 часа.Като се събудих видях
Дейдара на леглото му.Спеше и беше целият окървавен.Реших да проверя какво му
има.Беше доста тежко ранен.Стана ми мъчно за глупака и реших да го излекувам.
Той се събуди и ме погледна учудено.Излекувах го и излязох от стаята ( пак
няма "благодаря" :Д ).Седнах на скалите пред базата.Чистият въздух ме
успокояваше.Акатски не бяха толкова лоши колкото си ги представях.Започна
да се смръчава и се прибрах в стаята.Дейдара беше заспал.Отидох да си измия
зъбите и легнах да спя.На сутринта Дейдара ме събуди.Фраснах го с възглавницата и отново заспах.Той се ядоса и ме бутна от леглото.
- Офф... Няма ли да ме оставиш да спя ?! - разкрещях му се аз.
- Ако не ме беше ударила можеше и да те оставя,хмм!
- Божее ... Ударих те с възглавница,не със скала.Сега ме остави да спя!
- Ми хубаво.Ще кажа на Итачи,че не искаш да дойдеш на тренировката,хмм.
- Какво?Тренировка?Ъх съвсем забравих!Кажи на Итачи,че след малко идвам.Ъмм,1
въпрос : Защо казваш "хмм" след всяко изречение?
- Навик,а и к'во те интересува?!
- Нищо,нищо!'Айде изчезвай да се преоблека!
Дейдара се усмихна и излезна от стаята.Облякох се набързо и исках да хапна малко рамен,ама беше свършил.
- Гррр!! Дейдараа !
Тренирахме около 2-3 часа.Като се прибрах исках да отмъстя на Дейдара за рамена.Намокрих му цялото легло за да спи на земята. Бях доста изморена и
заспах рано.