Дано те приемат в рая

Дано те приемат в рая
(Съставено по реална случка)

Събудих се.Всичко беше наред както винаги,но не знаех,че съдбата е решила да съсипе живота ми ,че е сметнала за добре да отнеме едно най-скъпите неща за мен.Кучето ми бе болно от няколко дена за това трябваше да му се бият инжекции и накрая стигнахме и до система.Първоначално се чувствах страхотно поиграх с братовчедите си.Играх на плейстейшън и карах колело смятайки,че утре ще се събудя и всичко ще е както преди.Прибрах се и тъкмо тогава дойде и ветеринарят за да постави система на моята Джинене.Аз разбирасе отидох да помогна дядо си .По моя преценка кучето ни беше най-паловото в света,но сега сгреших.Тя се беше отпуснала на одялото,а когато я изправихме краката не я държаха.Дядо ми я вдигна и я сложи на масата за да може ветеринарят да и сложи системата.Извади от чантата си натриев хлорид, закачи го на една от гредите на тавана,прикрепи една тръбичка към него,а към тръбичката добави и една спринцовка.Изчака хлорида да потече по тръбичката и заби спринцовката в лявата лапа на моята скъпа Джина.Докато прозрачната течност се сливаше с кръвта и* си говорехме.Най-накрая хлорида свърши.Това чакане ми се стори като цяла вечност.Но ето че дойде и краят .Дядо ми взе кучето и го постави внимателно върху одеалото.Краката и* още трепереха.Тя отново легна,а аз клекнах до нея галейки внимателно главата и*.Но тя започна да ръмжи и да се свива от болка.Ветеринарят каза че тя получава спазми.Изведнъж света ми рухна като изведнъж.Тя не дишаше.Искрата на живота и беше изчезнала.Но нали казах,че всичко щеше да бъде наред.Без да се усетя започнах да плача.Виках името и*, но тя не се събуждаше.Стоеше там и не дишаше.От сърцето ми беше откъсната насила част от любовта която притежавах.Душата ми се сви при погледа на кръвта която капеше от носа и*.Това бе краят на нейния тъй важен за мен живот.Аз станах и с всичка сила се затичах към колелото си.С бързи движения аз излязох през вратата и тръгнах към приятелката си.По пътя плаках и си повтарях ,че това не истина, но аз самата не си повярвах.Когато стигнах до къщата на Алисия тя се затича при мен и ме попита какво ми е.Обясних и какво се случи.Тя веднага взе колелото си и викнахме още една наша приятелка.Както на Алисия така и на Валерия обясних какво се е случило.Всички тръгнахме към вкъщи.Когато отидохме при Джина видях как лицето и беше покрито с един чаршаф.Отидох при нея и грижливо покрих цялото и тяло с него.По-късно с дядо ми,братовчедите ми,Алисия и Валерия започнахме да копаем гроб на нашата вярна приятелка.Мина около един час и най накрая гроба беше готов.Всички отидохме да вземем трупа и*.Когато първата лопата пръст беше изсипана върху главата и* всички се сбохувахме с нея.
А аз и* пожелах:

„Дано те приемат в рая’’


В памет на моята обична Джинене!

Казват,че времето лекува,
Че споменът за теб избледнее,
Но ти ще си за винаги в нашите сърца
като мечта незабравена и досега!

Може да не ми повярвате,но аз писах този разказ с сълзи на очите.Не ме винете, че исках да споделя тъгата с някой друг освен със сърцето си!!!Надявам се ви е харесало!