Вход
Намерете ни във facebook
Top posting users this week
No user

Go down
Vεrsus Alvαro
Vεrsus Alvαro
Любител
Любител
Female
От : Бургас
Мнения : 239
Дата на рег. : 25.12.2009

red Versus Schon - Inferno

Нед Сеп 12, 2010 10:46 am
Предупреждавам ,че това не ви е Туайлайт , нито хомота посипани с брукат.



- И къде е тази малка душичка? Не ми казвай ,че пак нямада дойде, защото ако е така тоя път аз ще си тегля ножа - мъжът стоеше и чакаше търпеливо на паркинга. Затвори мобилният си и въздъхна. Беше висок, имаше стройно тяло, черна коса пригладена прилежно назад, точно като някой уважаван Дон от мафията. Костюма на Армани му придаваше тръпчив вкус. Черният му Jaguar кротко мъркаше до него. Беше оставил двигателя включен. Не искаше да губи време.
Чу отекването на токчета. Вдигна очи и я видя.
Беше красива. Не бе очаквал, че в тоя бранш ще има такова същество.
Тъмно - кестенявата й коса стигаше до кръста, а буклите нежно се развяваха от вятъра. Лицето и беше беличко и малко. Все още невинно…
„По дяволите” Изпсува наум мъжът. Беше казал ,че не иска неопитни персони. Щяха да му създават проблеми при поръчките.
Когато жената се доближи достатъчнодо него , той я погледна изпитващо.
Очите й бяха тъмно кафяви, толкова изчистени, без никакви спукани венички, че приличаха на стъклени.
Устните й бяха с блед цвят червило, гримът й беше потресаващ – в стил котешко око, но въпреки небрежният й вид си личеше ,че е просто заблудено дете.
- Извинявам се ,че ви накарах да чакате, но стана нещо доста проблемно. Шефа пак беше пил и падна по стълбите. Пръсна си главата на второто стъпало – последните няколко думи на момичето прозвучаха като стон.
- Проклета свиня, не се научи ,че на работа не се пие… -мъжът спря коментара си , от който щяха да последват куп псувни, които биха изплашили малката женица пред него.
Сега за първи път се вгледа в тялото й. Имаше доста големи гърди и тънко ханшче. Тяло осмица. Черният й панталон и осемнайсет сантовите тънки токове Гучи с шипове накрая привлякоха вниманието му.
- Как ще бягаш с тея кокили?
- Това да ти е проблема… По добре да тръгваме. Скоро ще вали.
Мъжът повдигна вежда. Тонът й добре прикриваше неопитността, но това не променяше факта ,че има още много хляб и алкохол да изпие докато стигне що горе привидна дисциплина.
- Как се казваш?
- Леоноре.
- Приятно ми е, Сабастиян Салваторе. По – добре да отседнем в хотел. Няма начин да пътуваме в такава буря. Тъкмо ще ти разкажа някои неща.
Мъжът направи знак на момичето да влезе в колата и се усмихна сухо.
- Това ще бъде едно дълго лято.
- Е, кажи ми Леоноре как така стига до решението да започнеш такава работа? Имам предвид какви са ти мотивите – пари, власт?
- Себедоказване – жената гледаше напред и даже не си направи труда да го погледне – искам да докажа на себе си ,че ставам за нещо.
Отговорът й го накара да отклони очи от пътя за момент. Беше честна. Разбираше какво иска да каже. След като прекара 3 часа в четене на досието й , разбра че е жена с изключително тежко детство. Няма дом, всичките й роднини са самогъзници, а собствените й родители са я изхвърлили на пътя. Но това явно не й е попречило да се бори, даже може би я е направило силна.
- Ясно. Виж не си длъжна да правиш нищо от това. По –добре да ти купя някоя вила и да ти намеря свястна работа от колкото да се мъчиш с такива неща.
Леоноре се ядоса. Не беше продажна курва. По пълна случайност беше научила за това „тайно общество” . От един сайт. Сайт за… истински срещи свампири и преживявания и срещи и тем подобни буламачи. Никой не вярваше на тези хора, но тя най – добре знаеше ,че има много неща в този свят, които се пазят в тайна за да манипулират хората и да няма световна паника.
- Добре, виждам, че коментара ми те ядоса. Нека сменим темата. Как намери Мартинес?
- В сайта.
- Знаеш за кое питам Леоноре. Искам да ми кажеш всичко. Знам ,че не ти е приятно но това е важно. Не бива да се срамуваш най – малко от мене. Виждал съм такива изверги – погледна я с крайчеца на окото си. Устните й потрепнаха неволно. Той свъси перфектните си вежди. Обеща си ,че щеше да немери мухльото и да му разбие топките с две тухли.
- Една нощ… Не, по – скоро преди седмица имахме с приятеля ми поредния скандал, че съм… Нали знаеш – курва, идиотка, че съм щяла да стана като майка ми, че ще бачкам на магистралата – схващаш картинката. Казах му да си гледа работата и той пак ми посегна. Е , поне нямах мозъчно сътресение като предния път. Само устната ми беше леко разкъсана и разбита. Вечерта седнах и почнах да се ровя в нета. Трябваше да избирам – или да си изкарам депресията там или да си резна вените в банята. По случайност намерих сайта и цяла нощ четох коментари, преживявания, доста от които ми се сториха реални. Не знам защо… просто отвътре усетих ,че трябваше да се свържа с админана сайта, т.е Мартинес. На другия ден той ми отговри на имейла и така си писахме в продължение на два дена. Той ми каза ,че може да се видим , или ако искам направо да си събера нещата и да замина с него… - гласът й пресипна. Болеше я. Чувстваше се унизена ,че говореше с някой непознат за „цветущите си преживявания” . Чувсташе се като боклук, неспособен да се защити.
- Посегнал ти е, а? – Салваторе усети буца в гърлото си. Бяс. Такова нежно и красиво момиче, по – скоро детенце, е било малтретирано всеки ден. Мухльото явно е избивал комплекси. Кой мъж би посегнал на такава кукла? Ядоса се и наби рязко спирачка. Момичето се обърна към него.
- Колко често ти е посягал? – сините очи на мъжа блестяха с чиста злоба, която очевадно беше насочена към въпросният й приятел.
- Виж, това не е важно. – Леоноре се почувства неудобно. Не искаше помощ. Искаше да се оправи самичка и да докаже на себе си. А не като някоя пиклива принцеса да ходят и да я спасяват.
- Мислиш ли? Извинявай… просто мразя такива путки, които се правят на мъже и посягат на беззащитни жени. Продължи да разказваш.
- Вечерта си събрах багажа и тръгнах към уреченото място. Знаех ,че само болен мозък би тръгнал на среща с някой непознат, най – вече от интернета но просто – просто исках да избягам от онова място. Когато почти бях стигнала той ме намери. Беше ме проследил. Хвана ме за косата и – сещаш се. Мартинес е бил наблизо и е чул. Когато ме е намерил съм била в безсъзнание а моята „любов” ме е ритала в ребрата. Събудих се в болницата с няколко шева на главата, мозъчно сътресение и две счупени ребра. Мартинес ми разказа ,че е пребил с бухалка моя „възлюбен” и го е оставил на пътя. След няколко дена се пооправих и той ме закара в именито си. За това и не успях да дойда първия път.
Салваторе я гледаше втренчено. Виждаше напрежението и неудобството ,което изпитваше. Не разбираше защо се срамува от себе си. Тя беше различна – няма спор. Но да се самонаказва и да сеобвинява ,че не е силна за да се защити… Беше просто нелепо. Стана му кофти ,че такава милна душичка е сама. Усети бащино чувство да се заражда към нея.
- Виж, не се притеснявай за този мизерник. Щом си с мен няма от какво да се страхуваш , нито да се срамуваш. Не се притеснявай за пари и такива неща. Утре ще ти вземем хубави дрехи и ще отидем на някой хубав ресторант да поговорим. Мартинес ми каза ,че добре си си изиграла постановката. Представила си се като нов купувач на имота и си блъфирала , че ще дадеш двойно. Шарана се вързал, вдигнал още повече цената и го купил веднага. Доста добра актриса си. Това качество е беззценно.
- Еми доста кубиснки сериали съм гледала – сарказмът й прикри лекото смущение от целият му коментар и той веднага го усети. Хареса я. Кораво момиче беше.
- Хотела е зад тази пресечка. Ще оставим колата тук. Не бива да събираме много очи.


Последната промяна е направена от Vεrsus Alvαro на Нед Сеп 12, 2010 10:47 am; мнението е било променяно общо 1 път
Vεrsus Alvαro
Vεrsus Alvαro
Любител
Любител
Female
От : Бургас
Мнения : 239
Дата на рег. : 25.12.2009

red Re: Versus Schon - Inferno

Нед Сеп 12, 2010 10:46 am
Това беше началото. Началото на една доста шибана вечер. По – точно луксозна и шибана вечер.
Салваторе реши ,че е по – добре сега да отидат на покупки. Искаше да й махне тея тиинейджърски дрешки и да я облечепо начина , който ще й отива. Елегантно и сексапилно. Дрехи , които нямше да отркиват много и щяха да накар мъжкото въображение да работи на пълни обороти. Накупи й доста неща и дамски принадлежности. Бе работил с доста жени през живота си и всички до сега гледаха дебелината на коженият му портфейл. Бяха си кучки, при това разгонени и беше минал всички тях. Даже след това имаше проблеми с приключването на любовните афери.
Въздъхна.
Леоноре изобщо не искаше нови дрехи. Инато същество. Не беше претенциозна – по – скоро скромна и знаеща какво търси. Странно момиче. Толкова дезориентирано и в същото време имаше чувството,че може да го сдъвче, изплюе и накара да моли за още.
След като й беше накупил всичко необходимо, отидоха в пет звездния хотел „ Hell Gates” , където я остави да се изкъпе и преоблече, а той слезе в бара да пие по едно.
Разбарахa се да се чакат в ресторанта след час. Имаше толкова много да й обяснява.
Как ли щеше да реагира, когато й кажеше ,че всъщност църквата и новият Папа укриват вампири. За тея пиявици даже в библията е писано! Поне в тази , която църквата крие. Изобщо как ли малката му нова партньорка си представяше и разбираше думата „вампир”. Щяха да следят тея гадове и да изтискат инфо за тях. Което си беше почти невъзможно, понеже полицията бива подкупвана след някой инцидент и нищо не можеше да се изрови. Дори и най – малкото на пръв поглед съвпадение , значеше много и имаше послание. Вампирите дори вече не си криеха следите.
Мързеливи къртици. Имаха умения отвъд човешкото разбиране. Триеха ти ума, спомените, лекуваха захапките и те оставяха като брашнян чувал в някоя улица. И при това само „добрите” смукачи постъпваха така.
Повечето бяха садистични шибалници с неустоим чар. Беше невъзможно да спипаш вампир. Набиваха се на очи заради чара и сексапилът си, но изтриваха всеки спомен от хората. За това почти целия свят си мисли, че са илюзии, а не разбират че просто са манипулирани и използвани. Но и като се замисли беше по – добре така. Ако хората знаеха щеше да стане касапница. Тогава тези същества нямаше да спазват нормите, а щяха да синаправят една шведкса маса. До сега само две жертви се бяха съгласили да бъдат поставени под пълна хипноза за да си спомнят какво е станало и нещата, които излязоха от устите им бяха ужасяващи. Дори и за мъж като него. След този „инцидент” жената, която извършваше хипнозата се беше самоубила няколко дена по – късно. Не беше издържала на напрежението.
От седем годишен беше обучаван за тази професия, ако можеше така да се нарече. Организацията им представляваше нещо като тайно общество, подобно на илюминатите. А самият занаят се предаваше от поколение на поколение. Винаги работеше с жени, понеже лесно ги манипулираше и не се налагаше да им казва нищо. Мислеха си ,че работят като изследователи а всъщност ги използваше за развлечение, когато имаше нужда, или да измъкнат от някой загорял кретен информация.
За това не искаше непопитни. Но ето ,че и това стана. Което правеше нещата още по – трудни. Той нямаше нищо против да разкаже за нещата, които наистина правеше, но жените бяха глупави и повърхностни. Нямаше да разберат. Щяха да го помислят за луд. Но ето и Леоноре. Пълна противоположност. Либерална с отворен ум за всички възможности. Щеше да отнеме време но тя щеше да свикне с него. Щеше да приеме истината. След няколко срещи с „неизвестното” тя щеше да повярва. Бе сигурен в това.
През всичките тези години беше се бил с вампир само веднъж. Само и единствено веднъж. Той беше първият от организацията, който бе погледнал Дявола в очите. За всичките двеста години никой наемник от организацията не беше виждал the real deal – мощта на тези същества, истинското им лице. Спомняше си тези очи. Тези прокълнати очи.
Сини.
Не бе виждал такова синьо. А притежателят им беше като Сатана. Порочен до мозъка на костите си. Изгнил вчервата. Разум извън дебрите на човешките представи и дори фантазии. Тази среща никога нямаше да я забрави. Не можеше.
А щеше да е по – добре ако поне опита.
Усети как главата го заболя.
Спомените нахлуха като поток и размътиха умът му.
Погледна часовника си. Имаше още петнайсет минути докато тя дойде.
С периферното си зрение усети как някой го гледа хищнически. Обърна се небрежно. Русокоса силиконка го гледаше превъзбудено и му се усмихваше. Лицето й беше с черни сенки, много пудра и доста елементарна и курвенска рокля. Беше джентълмен , но като видеше такава жена и му се придрайфаше. Беше спал с доста. И даже понякога съжаляваше. Ставаше му гнусно,че е давал някоя да го докосва така интимно. Някоя като тези женици без грам акъл и себеуважение. Красиви, но и въздух под налягане – точно като надуваеми кукли.
- Здравей. Имаш ли нужда от компания? Като гледам девойчето ти закъснява – жената говореше самоуверено и съблазнително. Премигна през изкуствените си мигли и се настани на бара до него.
- Тук ли си отседнал?
- Да – отговорът беше сух и студен.
- Май днес не ти е ден. Какво ще кажеш да… - жената се приведе към ухото му и го облиза най – демонстративно – се качим в стаята ми и да те поотпусна с един масаж. Имаш нужда от това.
Сабастиян хвана ръката на жената, която се беше лепнала за вътрешната част на бедрото му. Вдигна я към устните си, и я целуна нежно, като не откъсваше поглед от изненаданото й лице.
- Съкровище, нищо лично, но не чукам руси – усмивката му беше повече от перверзна. Знаеше ,че беше доста привлекателен и секси. Мускулестото му тяло се очертаваше дори и под костюма, а леко смъкнатата вратовръзка подлудяваше още повече дивите кучки.
- Не си бил с такава като мен – нямаше да се откаже лесно. Искаше да усети този неубоздан жребец между вече мокрите си бедра – правя страхотни свирки – прошепна още по – настоятелно новодошлата.
- Всички кучки така казват съкровище – очите му блестяха с искренно очудване и леко веселие – Ти не си изключение.
Русокосата се нацупи леко но не се отказа. Преди да използва и последният си коз за да прелъсти красавеца, плътен сексапилен глас се чу иззад нея.
- Прекъсвам ли нещо? – Леоноре гледаше леко изненадано и с неприкрито любопитство сцената , което се разиграваше. Още от вратата ги беше видяла. Русата беше красива. Но по последните думи, които неволно чу, явно нямаше и капка себеуважение. Леоноре не криеше ,че се заглежда по жени, но тая тук избиваше рибата и комарите.
- Нищо не прекъсваш любима – усмихна се Салваторе. Нарочно използва това галено име за да разкара нахалната силиконка и да янакара да ревнува.
- Сигурен ли си ? Ако искаш си свършете „работата” , аз ще те изчакам – младата жена говореше съвсем сериозно и това подразни Сабастиян.
- Няма нужда. Госпожицата тъкмо си тръгваше.
Русокосата стана и се обърна към нейната „съперничка” . По напудреното й лице се изписа женска злоба и завист. В момента , в който видя жената пред себе си знаеше ,че не може по нищо да се мери с нея. Косата й беше вързана на висок кок, буклите небрежно се спускаха полицето й,. Утсните й бяха перфектно очертани с червено червило. Гримът й си беше за завист. Все едно беше „коригирана” с фотошоп. Без белег, без драскотина.
- Ако беше закъсняла щях да ти го отмъкна – коварно процеди през зъби русата. Макар и с усмихната физиономия си личеше ,че хвърляше жупел и пепел.
- Сякаш ми пука – Лео повдигна незаинтересовано рамене.
- Както и да е. Лека – жената се обърна и тръгна в другата посока видимо бясна.
Тъмнооката погледна мъжа пред нея, който гледаше малкият котешки бой с интерес и възбуда.
- Дръж си животните на каишка – измърмори раздразнено –Нямам намерение да се разправям с мастиите ти.
Сабастиян вдигна очи към нея. В началото не беше забелязал облеклото , което бе сложила, но щом вниманието му се фокусира към нея очите му потъмняха от желание. Леоноре изглежда не беше забелязала и той използва момента да възвърне самоконтрола си.
Не биваше да има такива мисли къмнея. Тя беше още дете. Заблудена и ината.
- Хм, точна си. Това е плюс. Добре е, че не закъсняваш.Мразя да чакам – пренебрегна коментарът й , и започна отново делово.
- И аз мразя да чакам. Имай го в напредвид – миньончето се настани до него и го погледна самоуверено.
- Добра рокля си избрала да сложиш тази вечер. Впечетлен съм – и как нямаше…. Цялата й рокля беше в черна дантела. Горе беше полупрозрачна с доста дълбоко деколте, което очертаваше разкошните й стегнати гърди. Човек би помислил ,че е със силикон. Надолу роклята не прозираше.Стигаше и точно до бедрата, малко под задничето й. Червен лак, червено червило и убииствен двайсет сантов ток очертаваше краката й. Бяха точно такива, каквито негърките имаха – сочни стегнати бедра, надолу с очертан прасец.
- Ти я избра. Сложих нея защото черното ми харесва – беше й неудобно ,че й накупи толкова много неща и всичките бяха маркови. Вярно е,че и дрехите, които по – рано бяха по нея също бяха такива но все пак… ( ето я роклята / Леоноре не изглежда като Андреа! Само роклята е същата ^^ http://prikachi.com/images/504/2500504W.jpg )
- Хайде направо да отидем в ресторанта. Там ще поговорим по – спокойно.
Леоноре само кимна и стана.
В момента , в който стъпиха в ресторанта бяха топло посрещнати от сервитьор, който ги настани на най –добрата маса.


Последната промяна е направена от Vεrsus Alvαro на Нед Сеп 12, 2010 12:15 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Vεrsus Alvαro
Vεrsus Alvαro
Любител
Любител
Female
От : Бургас
Мнения : 239
Дата на рег. : 25.12.2009

red Re: Versus Schon - Inferno

Нед Сеп 12, 2010 2:05 pm
Пича от аватара и подписа ми е Салватор /в другата му форма Versus Schon - Inferno 4949/ Versus Schon - Inferno 787605 Поне така си го представям в лице и тяло Versus Schon - Inferno 811726



След като поръчаха , сервитьорът им донесе бутилка Дом Периньон за аперетив.
Сабастиян гледаше жената пред него с неразгадаемо изражение. За какво ли си мислеше? Дали съжаляваше, че е дошла? Изпитваше ли страх от него?
Е, на последният въпрос си отговори сам. Знаеше какви простаци могат да бъдат мъжете. Нямаше и капка съмнение ,че тя изпитваше дискомфорт от него.
- Е, Салваторе от кога сез анимаваш с това? – момичето разцепи неловката тишина с увереност и това приятно го изненада. Задаваше точни и ясни въпроси без да увърта.
Искренност.
Жената пред него си нямаше и наидея, че това не я правеше страшна, а по – скоро невинна.
- От седем годишен. Професията се предава от поколение на поколение. Баща ми беше ловец и лидер на асоциацията. Започна да ме обучава отрано. Като станах на седемнайсет ме оглавиха за новият шеф, така да се каже.
Леоноре отпи от чашата си и преглътна леко. Нежната й шия леко потрепна от преглъщането , и мъжът проследи това с лек хищнически поглед.
Естествено, направи го по начин,по който тя нямаше да усети.
- Виждал ли си вампири? Не онези , които претендират ,че са такива и спят в ковчези, а истински. Със сила, чар, нюх, бързина?
- Не само съм виждал, но и работя с такива. Не всички вампири са смукачи. Има и такива, които искат мир и съжителство. Искат никой дане ги преследва и да си живуркат спокойно. Главно от тях получаваме инфото за местонахождението на даден вампирски индивид. Хората не могат да засекат почти никога вампирите.
Леоноре слушаше с неприкрито любопитство , което докара мека и пестелива усмивка на плътните му устни.
Тя вярваше. Може би нещата нямаше да са по – трудни, а напротив!
Даже можеше да я вкара в организацията.
- Ясно. А тези, които ти преследваш в какво са…провинени?
- Не знам даже от къде да започна – мъжът се засмя тихо и я погледна с лека доволна усмивка – Папата ги укрива и им дава да си правят пирове, предимно с деца. Момиченца. Казват ,че кръвта на жените е по – омайващаи действа като афродизиак. Колкото по – ранна възраст, толкова по – вкусна. Педофилстват наляво и надясно. Преди да започнат да пият кръв по принцип ги изнасилват и пребиват – изречението му секна до.
Погледна я.
Леоноре изпита нуждата да повърне. Изпита омраза и силен гняв. Изпита също безсилие и болка. Знаеше какво е чувството. В този момент й се искаше да види едно такова копеле и да му забучи вилица в слепоочието.
- А в замяна какво получава плешивеца? – тонът й беше повече от студен.
- Получава пари , власт. Манипулира по този начин доста голяма част от населението. Пълни им главите с глупости за пречистване,изповядване, религия, вяра…
- Ти вярваш ли в Бог? – Салваторе се слиса за момент отвъпросът й. След секунда я погледна сериозно с изразителните си сини очи.
- Атеист съм.
Леоноре повдигна вежда и отпи отново.
- Значи ако съм разбрала правилно вие сте нещо като илюминатите, просто с различни каузи?
- Да, нещо такова. Вампирите ги наричме още и „ходещи демони” . Легендите разказват ,че са дошли от ада. Да пиеш кръв и да колиш някой след това, си е жив сатанизъм и канибалство. Даже понякога правят и човешки жертвопринушения.
Момичето го погледна сериозно. Несъзнателно плъзна очи по добре оформената му шия, надолу към леко разкопчаната риза, която откриваше страхотни стегнати гърди.
Естествено, този несъзнателен жест не остана незабелязан от Салваторе. Лека усмивка се появи на устните му. Още отсега усещаше ,че нещата ще да доста интересни между тях. Той нямаше да се възползва от нея. Може би дори и тя да искаше , той нямаше да го направи. Не искаше да я омърсява… за сега.
- Не мсилиш ли ,че щом има толкова зло трябва да има и добро? Щом има такива противни демонични същества, трябва да има и Бог?
- Според мен ако хората са единни и отдадени до край на една кауза ще направят и невъзможното. Както казах – атеист съм – тъмнокосият отпи голяма глътка от скъпото питие и й подари спираща дъха усмивка.
Момичето го гледаше втренчено и силичеше ,че се чувства неудобно да навлизат в такива леки конфронтации, но като си знаеше нрава и сега като видя част от неговият характер, беше убедена ,че такива сутиации щяха да са неизбежни.
Преди да успее да каже нещо, което би довело до някой перверзен коментар от негова страна, сервитьорът им донесе блюдото.
- Нека да спрем до тук. Тази нощ е по – добре да си опознаем характерите. И преди всичко – измисли си прякор ,с който да ти викам. Добре е да не се споменав аимето ти.
- Ами ти? – попита леко изненадано момичето.
- Не се безпокой за мене. Важно е ти да останеш инкогнито.
Младата жена се замисли.Определено и трябваше нещо екзотично като си знаеше жилките. Майка й беше с индианска кръв. А баща й българин. Затова й се бяха развели. Българският манталитет и отказа да се приеме такъв брак водеха до такива простащини.
- Алваро – изцепи се малката.
Мъжът се засмя и повдигна вежда.
- Нещо смешно ли казах?
- Не, отива ти. Името е унисекс. Забелязах, че ти клониш към универсалните неща. А и ти си доста екзотична на вид.
- По – скоро съм мелез. Имам жилки от четирите краища на света – малката изви очи и се направи ,че не вижда нахалната му усмивка.
- Полу българка полу индианка?
- Да. Като прибавим това, че дядо ми беше италианец, а баба негърка.
Сабастиян се смая. Това момиче наистина си беше екзотично. Знаеше ,че българките са най – красивите жени иизобщо не трябваше да се учудва на малката красавица пред него. Косата й явно беше черта от майка й. А убииственото й тяло бе сигурен ,че е от баба й. За миг Усети как панталонът му леко се изду.
- Ами ти? Италианец ли си?
- Да. Нещо такова.
Момичето нацупи сладките си устни и му зададе поредният въпрос, който го хвана по пищов.
- А защо избра точно мен? Сигурна съм ,че доста жени биха се вхърлили да са на мястото ми – изречението завърши като шепот. Леоноре се почувства като боклук незнайно защо.Не виждаше нищо специално в себе си, нито се имаше за красива.
- Защото едва ли има по – подходящ човек от тебе. Нямаш близки и роднини. Не се притесняваш какво ще кажат за тебе. Няма нищо, което да те задържа да пътуваш. Не даваш обяснения на никой. Дори и да стане нещо , ти няма какво да губиш – нито познати, нито някой скъп за теб човек. И най – вече ти вярваш. Вярваш ,че света не е просто устроен в сиво ежедневие, а има неща,които не ни е писано да знаем. Вярваш, че има нещо отвъд нашите разбирания. Но стига съм говорил. Яж.
Жената го гледаше ококорена. Някои от нещата, които беше изредил я издразниха, но повечето я поласкаха. Накараха яда се чувства специална.
Слабите светлини правеха чертите на лицето й по – меко. Изглеждаше като кукленце. И съдейки по изражението й , беше започнала дасе отпуска.
Макар ,че се насилваше да мисли за работата и други неща, не можеше да игнорира вече агонизиращата болка под корема му. Кой би го съдил? Да стои до жена като нея го караше да се вълнува ида изпитва страст.
Остатъка от вечерта прекараха в нормален до колкото е възможно разговор. Леоноре се почувства неловко, когато опастно красивият й нов партньор постави ръка на кръста й, и започна да я насочва към стаята им. Той беше джентълмен но такава интимност не и понасяше много.
- По добре е да се държим като двойка. За това и ще спим в една стая. Леглата са отделни, за това не се притеснявай. Не съм перверзник –след лекото си разяснение мъжът и се усмихна двузначно и отвори вратата на стаята.
- Видя ли онзи русокос мъж на масата. Постоянно ни гледаше – жената не пропусна да смени темата. Но я смени в насока, която я накара да се изчерви.
- Бързо се учиш съкровище. Той беше наемник. Нисък клас вампир, който ни следеше още от паркинга. Радвам се ,че те избрах. Едва ли ще съжалявам.
Момичето преглътна притеснително ивлезе бързешком в луксозната стая.
Прозорците разкриваха магнетичната гледка на целият град. Облаците и леките капки дъжд придаваха неуписуем чар на обстановката. От ляво бяха леглата, а върху тях стояха чаршави от черен сатен. Когато я остави в стаята ,малката не можа да се наслади и да огледа интериора, понеже бързаше да се оправи и да слезе долу.
До леглата имаше красиви нощни лампи, които пръскаха леко заглушена неонова светлина. На възглавничките имаше бонбони и по една красива лилия. Наистина луксозно място. А банята си беше живият рай. Не й се излизаше от там.
- Харесва ли ти ? – преди да се усети Салваторе стоеше зад нея и наблюдаваше реакциите й.
- Да. Много е красиво.
- Ще те оставя да се оправиш. Купил съм ти и копринена къса нощница. През това време ще си взема душ.
Жената само кимна и го проследи с поглед до банята. Потърка слепоочията си и се засмя плачливо. Това беше толкова тъпо и откачено. Как беше стигнала до тук. Достатъчно неудобно й беше ,че не вършеше нищо а спеше в палат, ами и сега Казановата й избираше бельо.
Съблече нежно марковата рокля и потърси новата си „нощна” одежда. Чувстваше се толкова странно. С непознат в хотелска стая. Можеше да я изнасили, можеше да я лъже. Но нещо дълбоко в нея й казваше ,че това е истина. Всичко , което този мистериозен мъж й каза е истина.
Сложи си черната полу прозрачна нощница,с червени дантели по края и се мушна в топлата постеля. Клепачите й се затваряха. Мислите й за нейния възлюбен се връщаха отново. Макар и да го ненавиждаше не искаше той да старада. Такава си беше. Въпреки всичко, което й причини пак не можеше да го остави като куче. Шибана съвест. Дали беше добре? Дали си мислеше как да я намери и убие.
Обзе я страх. Не искаше да става за смях пред хората. Знаеше ,че трябва да е силна но все пак.
Мислите й бяха прекъснати, когато банята се отвори плавно и от нея излезе един – чисто и просто гръцки бог.
Тялото му беше масивно. Не беше от анаболи и стероиди. Това си беше чист мъжки мускул. Дългата му коса беше разрошена и малки капчици вода се стичаха по челото му.
Нещата не спираха до там.
Очите му бяха потъмнели а дишането насечено. Красивите плочки на корема се очертаваха още повече с всяка глътка въздух. На кръста му имаше бяла хавлия, която придаваше пълен контраст на матовата му кожа и аристократични черти.
Дъхът и излезе като въздишка.
- Мислех ,че вече спиш. – Салваторе следеше красивите й стъклени очички как шарят по тялото му. Това го възбуди леко, но се нае с тежката задача да не мисли за това.
- Всъщност тъкмо заспивах.
Мъжът влезе в другата стая и си сложи черни сатенени боксерки.
По принцип спеше гол, дори и пред другите си партньорки, но не искаше да смущава малкия дявол, който го гледаше любопитно.
- Лека нощ.
- Лека нощ Леоноре. Приятни сънища.
Vεrsus Alvαro
Vεrsus Alvαro
Любител
Любител
Female
От : Бургас
Мнения : 239
Дата на рег. : 25.12.2009

red Re: Versus Schon - Inferno

Нед Сеп 12, 2010 8:53 pm
Това на аватара както казах е Салваторе в другата му форма,а вампира, с който се е бил изглежда така - http://prikachi.com/images/898/2502898I.jpg


Сутринта беше доста бурна. Телефона на Салваторе звънна в четири сутринта на пожар. Явно нещо беше станало, но той не й каза. Явно не искаше да я стресира.
За лигла ли я мислеше?
През целия път той караше като надрусан, взимаше завоите със сто и двайсет , а лицето му даже не трепваше.
Спря черният си Jaguar пред една изоставена бензиностанция.
- Хайде, чакат ни – гласът му беше весел на пук на цялата ситуация.
- Кукарачите ли? Това място е пусто – хем й се спеше, хем беше любопитна и не можеше да си сдържа хапливите коментари.
- Всъщност наистина ще влизаме в канала. Тея рандевута се извършват в подземните ни…
- Къртичи дупки? – изпусна се отново Леоноре, като излезе от колата и си преметна чантата през рамото.
- С теб не се говори сутрин. Ще се изумиш като влезеш вътре. По – лускозно е и от хотела – мъжът се усмихна сатанински, и й направи път да влезе в запустялата сграда.
- Ти сериозно ли? – Леоноре го гледаше като цигане в баничарница.
- Ще те запозная с най – добрият ми приятел. Също и с един от основателите на асоциацията.
- Чакай, ти не каза ли ,че е основана преди 200 години? – жената спря на входа на една от тоалетните, към която той я беше закарал.
- Да. Той е вампир. Но не е безсмъртен. Все едно сега е на 50 човешки години. Бил е ухапан от един B клас вампир. Десет години след това е създал асоциацията, заедно с още няколко негови приятели.
Мъжът клекна до една плочка и я махна. Под нея изненадващо се отрки старовремска ръчка с надпис „ да ти го нач*кам”. Той я натисна надолу и пред тях се отвори врата вградена в плочките.
- Доста са приветливи колегите ти – Сабастиян се изхили за секунда и я побутна леко по кръста със същата тази интимност, която не й влияеше добре.
- Ще ти харесат. Пичове са.
- Не се и съмнявам – жената влезе вътре в тъмното тунелче и за разлика от очакваната смрад на разложени плъхове и хле*арки , тя помириса люляк.
Поогледа се и в цялата тая тъмница успя да зърне лека светлина на около двеста метра напред. Какво беше това място? Ами ако бяха всички сериини убиици и психопати?
- Не сме психопати и не се безпокой – няма да ти направят нищо – мъжът й отговори съвсем сериозно и това стъписа жената за момент.
- Ти да не си някой телепат?
- Не, просто не е трудно да се досети човек, какво симисли едно момиче в такъв момент – Салваторе я хвана леко за лакътя и я спря преди да се е блъснала в мраморната врата. Посегна да я отвори но се секна,когато изведнъж се чу гейски писък и вратите рязко се разчекнаха пред тях.
- Салваторее!! Кучко такава къде се губиш? И коя е тая лесбиика с тебе? – Леоноре едва не изпусна багажа си на гледката пред нея– беше травестит. Вампир травестит. Кучите му зъби стърчаха изпод червено точервило, а очите му блесята под стоте ката спирала.
- Дай да те гушна мръсницо! Станал си още по – секси! – тринито се опита да го прегърне , но Салваторе го бутна на страна, и изръмжа през зъби. Сега сигурно Леоноре е получила шок. Трябваше да я предупреди за тоя досаден педал.
- Да не си ме пипнал Шанейней. Не отговарям после за порцелановите ти фасети. И това е новата ми партньорка , и за бога не е лесбиика. Това ,че ти си обратен не значи ,че и ние лъжем г*зове – мъжът беше бесен и аурата му беше потресаващо страшна. Хвана малката за кръста и я поведе в огромната стая, която сякаш се простираше с километри. Имаше антични столове навсякъде, масата в средата на стаята беше от ерата на Луи XII сигурно. Всичко беше толкова …странно, че за момент й се зави свят.
- Съжалявам за това. Просто тука има някои лоуреати, които не бива изобщо да се допускат ако питаш мен. Проклето трини – мъжът стисна зъбите си за момент и вените на вратът му изпъкнаха леко. Беше секси , и Леоноре се усети как и става топличко на корема.
- Няма нищо. Аз не съдя хората по вида им…
- А трябва! – изръмжа мъжа и се изсмя леко – Искам да те запозная с моя най – добър приятел, Лендън Донован.
Момичето остана объркана за момент, но когато извъртя глава червата и се обърнаха. Мъжът , който ги гледаше и се усмихваше адски чаровно беше просто прекрасен. Беше се облегнал на една златиста масичка пълна с някакви ръкописи.
Имаше тъмно червена коса и синьо - зелени очи. Устните му бяха в перфектна форма, а облеклото беше изключително секси. Тъмни дънки, лекои зхлузени, с черна разкопчана до средата риза. Не беше прибрана в дънките а свободно падаше по тях. Тялото на Сабастиян също беше секси, но физиката на този мъж нямаше равна. Широки рамене, бицепси от стомана, които едвам сепобираха в ризата, мускулести гърди и плочки, които учудващо прозираха през плата.
Добре, че лицето не Леоноре не показа нищо от това, а само повдигна вежда.
- Най – после да те видя Салваторе. Вече виждам защо те нямаше толкова дълго време – очите му се насочиха с изключително голямо любопитство към малката красавица до него – Значи това е сладката Леоноре.
За по – малко от секунда мъжът се озова на сантиметри от личицето й , и я погледна така сякаш гледаше някъкъв непознат вид животно. Хвана нежно една непокорна букла и я разтри нежно по пръстите си ,все едно пробваше „качеството” на „продукта” .
Дейстието му я шашна , но Леоноре бързо се окопити, взе си кичура отпръстите му и понечи да отсъпи назад.
Той беше вампир.
Тялото й трепереше от вълнение. Имаше нещо в излъчването му. Нещо, което караше адреналина да прескача откапиляр на капиляр , докато не пръснеше малкото й превъзбудено сърчице.
Точно преди да направи крачка назад и да изтича незнайно на къде, ръката на Сабастиян се уви около тънката й талиика, и се усмихна топло.
- Не се притеснявай съкровище. Той работи за нас – двамата мъже я гледаха странно, все едно придаваше някъкъв цвят на обстановката.
- Не си й казал още нали? – Донован я гледаше с още по – голямо любопитство заради неприкритата й реакция. Усещаше страхът й , както и вълнението. Все пак тя беше първият човек , който стъпва тук. Нормално е да има страх , което незнайно защо го възбуди доста.
- Не съм, ще й разкажа всичко, но нека първо да свикне с обстановката. Ще те помоля да се въздържаш от такива прелитания ,докато се поуспокои малко.
- Мъжко момиче е, личи си. Искам да я опозная по – добре– думите на червенокосят принц придобиха значение, което тя не беше сигурнадали иска да разбира.
- Спокойно. Дай й време да диша де. Всички са я зяпнали и я „нападат” като лешояди месо. Все едно не сте виждали хубаво момиче – гласът му стана като стомома, а нотката на предупреждение, която беше насочена към всички накара Лендън да притаи раздразнено дъх.
- Не мога да го превъзмогна Сабастиян. Красотата й може да се срвавнява с тази на вампир. Даже и много повече…
- Хайде – Салваторе доближи малката до себе си, понеже виждаше ,че трепери от шок и вълнение – Ела да отидем в кабинета. Донован ще ми окажеш ли честта – интонацията , с която го каза беше детска и това поуспоко ималката, понеже виждаше ,че няма от какво да се плаши.
- Разбира се – Донован се обърна към жената – Милейди ,бихте ли ми оказали честта да ви придружа до кабинета – Леоноре стоеше като прегазена.
Тея е*аваха ли се с нея??
- Аз ъм… Ще ти я окажа – жената се напсува на ум за скапания коментар, който явно развесели и двамата могъщи мъже.
Лендън хвана нежно ръката на момичето, дръпна я към себе си , като не й даваше да прекъсне очния контакт с него , обви със страшен сексапил кръстчето й, и я поведе към вратата , която се намираше зад ъгъла на огромна библиотека. Сабастиян ги следваше и се усмихваше топло.
Най – после я беше открил. Нямаше съмнение ,че е тя.
След няколко секунди се озоваха в уютен кабинет. На масата имаше сложени сладки и капучино.
- Милейди – Донован дръпна стол и я хвана нежно за ръката. Седна на стола и я взе в скута си.
Това вече си беше жива е*авка.
- Какво си мислиш ,че правиш? - Леоноре се обърна с жар в очите директно към него. Погледа му излъчваше нещо , което не можеше да разчете. Все едно й се радваше.
- Не ти ли харесва? – попита я сериозно вампирът.
- Не е там проблема! Не съм парче месо да ме мятате насам натам - двамата мъже започнаха да се смеят едновременно.
- Знам, че не си. Просто искам да те държа малко в ръцетеси. Ти си първият човек, който идва на това място. Първата жена. И то дяволски красива жена. Трябва да разбереш ,че ми е любопитно, тъй като съм имал много малко контакти с хора през цялото това време.
- Как така първият човек? – момичето усети ,че нещо не е наред – Ами Сабастиян???
- Той не е човек. Поне не нацяло – очите на Донован станаха студени и погледнаха Салваторе в очакане на нещо. Несъзнателно затегна захвата, който беше направил на телцето й. Намести я така, че да й е по – удобно и да може да гледа Сабастиян в очите.
- М.. МОЛЯ? – жената едва не изпадна в истерия. Как така не е човек? Вярно беше, че е адски красив и има изключителен чар и сескапил. Жените сигурно получаваха оргазми само докато той се събличаше.
- Леоноре за това те доведох тук. Искам да ти кажа всичко, и да те успокоя, защото като гледам след малко ще получиш сърцетуп. Преди много години се бих с един смукач. Бях малък и глупав. А вампирът беше един от най – силните. Тези очи…. Те не бяха на човек – мъжът се замисли за секунда – Искам да разбереш ,че това, което става е истинско и много опасно. Когато раниш сериозно вампир, тогава той показва истинският си вид. Очите му бяха сини, а след като го раних сериозно станаха червени. Кърваво червени. Очертани. Косата му порастна до кръста и отбяла стана с лилав оттенък.
- Сабастиян – момичето се разтрепери. Беше я страх. Кой знае сега какво щеше да каже,или не! Можеше даже и да й покаже и да й нанесе психическа травма , по – голяма от тази , която вече имаше.
- Остави ме да продължа – Салваторе хвана мъничката й ръчичка и я стисна силно.
- Когато се бихме той направи нещо. Както ти казах вампирите не нападат мъже. Не пият кръвта им. А и никой мъж не би тръгнал да се бие с един. За това вампирът, с който се бих ме беляза. Чувала ли си названието marking of a trinity?
Леоноре остана вцепенена. Какво искаше да й каже? Че дявола го е белязал?
- Това е нещо като анти троицата. Нещо против Христа. Marking of the beast.
- Именно – Донован се обади и я обърна леко към него.
- Това означава ,че след определен предиод от време ще се върне за него и ще го довърши. Но не е само това – червенокосият погледна мъжът пред него – Чрез този белег вампирът дава част от силата си в жертвата , за да може тя да оцелее, понеже болката от отровата е непоносима. Вампирите нямат комплекси, Искат да им е забавно. Дават дванайсет години преднина на жертвата си, преди да се върнат за нея. Искат игрички. Така разнообразяват ежедневието си през вековете.
Леоноре не знаеше какво да каже или да мисли. Тя беше чела много неща за тея „белези” и числото 666 и тем подобни,но не очакваше да попадне на истинската история. Това можеше само демон да го направи. А Сабастиян беше казал , че вампирите дори почитаха Дявола, а тя в момента седеше в такъв. Дори и да бяха приятели със Салваторе, не значеше ,че е безобиден.
- Не се плаши. Няма да ти направя нищо – Сабастиян усети страхът й.
- Ти променяш ли се така? – любопитството й надделя въпреки тревожните сигнали, които получаваше отвсякъде.
- Да. Косата ми става дълга, по края със съньо лилав цвят, а очите жълти. Това става много рядко. Само , когато съм ядосан. Ето защо само аз като… полу човек мога да усетя къде има вампири.
Лендън взе една сладка и й я подаде до устните.
- Яж.
Жената махна разко ръката от крсъта му и стана. В единия момент говореха за сериозни неща а в другия й казваше да яде бишкоти?
- Вие не сте в ред. Особенно ти! – Леоноре се развика и посочи Донован.
- Нещо нередно ли казах? - очите му излъчваха леко раздразнение.
- Спокойно Леоноре, той просто иска да ти отвлече вниманието преди да си получила инфаркт, или по – скоро пристъп на паника.
Сабастиян се вдигна от масата и отиде до малката женица. Протегна ръка , проследи сочните й усти с пръст и се облиза.
Жената гледаше органа с ококорени очи и за момент и се прииска да вплете език с него.
- Не искам да те е страх от мене. Днес вечерта трябва да отида до едно място за да направя една мокра поръчка и ще те оставя с Донован. Нямам никакво доверие на онея свине.
- Мокра… поръчка? Ще убиваш? – развика се малката.
- Налага се. Трябва да прикрием следите на вампирите все едно е било атака от животно, но се се безпокой. Ще убия някой изнасилвач или педофил. Така няма да изглеждам толкова… страшен за теб. Ще е справедливо убииство така ,че не се тревожи.
Леоноре изтръпна.
- Искам да си ходя – гласът й трепереше, краката и поддадоха и тя усети как се отпуска на земята. Преди да се удари в нея някой я хвана зад нея и я вдигна. Това бе последното нещо, което си спомни.
Vεrsus Alvαro
Vεrsus Alvαro
Любител
Любител
Female
От : Бургас
Мнения : 239
Дата на рег. : 25.12.2009

red Re: Versus Schon - Inferno

Пон Сеп 13, 2010 2:40 pm
Леоноре отвори очи и се огледа. Всичко беше тъмно, не можеше да види даже къде се намира.
Сърцето й прескочи удар. Последните думи, които Салваторе каза нахлуха като отрова във вече размътеният й мозък. Не можеше да повярва до къде бе стигнала за две седмици.
О, тя знаеше до къде.
До дъното.
Дъното на нещо съвсем разично без всякакви норми.
Нещо, което щеше да я съсипе. Но не можеше да се върне назад. Не искаше. Сега знаеше неща, за които хората биха убили.
Почувства се превилигирована. Силна.
Чувства , които до сега не й бяха познати.
Хората живеят в свят на сивота и глупаво ежедневие, вярваха и виждаха това, което им изнася, а тя се бе запознала с едни от най - древните същества.
Безценно.
А и едва ли щяха да я пуснат след като й разказаха толкова подробно всичко , което се случваше.
Каква всъщност беше нейната работа?
Да убива? Да изчука някои за да вземе информация?
Идея си нямаше. Знаеше само ,че това беше като екстази. Чувстото да знаеш, че си погледнал отвъд разбирането и съзнанието на един човек си беше сила.
Да. Знанието наистина беше сила.
Преди време мислеше тази фраза за ортодоксална и ненужна но сега нещата стояха съвсем различно.
Усещаше как през тялото и преминават тръпки на вълнение.
Онзи Лендън Донован... Искаше да го докосне. Да го опита даже. Любопитство. Глад за знание и още нещо.
Тези мъже изглеждаха така, сякаш можеха да управляват света без проблем.
Нямаше да се очуди ако наистина го управляваха.
Усети как главата й щеше да се пръсне от пороя мисли, който се изсипа за по - малко от минута.
Понечи да стане но нещо я придърпа надолу.
Сърцето й залумка бясно.
Усети как някой лежи до нея. Усещаше дъхът му как дразнеше чувствителната кожа на врата й. Усети също и непозната до сега възбуда.
На кръста й се беше увила ръка. Силна мъжка ръка.
Можеше да усети как я притискаше в твърди гърди.
Кожата й настръхна.
- Най - накрая се събуди - сексапилен мъжки глас , с изключително познат тембър шептеше в ухото й - Студено ли ти е? - притисна я още по близо, така ,че да може да усети гореща и твърда ерекция притисната интимно в задните й части.
- Лендан? - простена момичето. Опита се да се обърне с лице към него но той не й позволи. Нямаше да й позволи да води.
- Харесва ти? Искаш още? - жената се вцепени от изненада , когато усети мъжът да прокарва върхът на езика си по бузата й.
- Къде съм? - искаше да смени темата и да семахне от ръцете на опастно красивият... вампир. За нейна изненада той я пусна и светна една малка нощна лампа.
Сега вече можеше да види къде е . В огромна стая, спалня по - точно. Леглото на, което бяха изглеждаше като в приказките. Златисто с черни орнаменти по края. Завивките бяха от червен сатен, а възглавниците украсени с езкотични шарки.
Възхищението и не трая дълго.
Лендън обърна малкото й личице към него и я погледна изучаващо.
- Притесняваш ли се от мен? - сериозността в гласът му беше странна.
- Аз... Къде е Салваторе? И колко време съм била в безсъзнание? - гласчето й трепереше, а устните бяха зачервени.
- Той отиде да "почисти терена". Ще се върне предполагам утре. А иначе ти беше в безсъзнание за шест часа. Явно информацията не ти дойде добре. Но това не е важно сега. Сабастиян ме остави да те гледам и да задоволям всички твои нужди - мъжът бутна лактите й и тя тупна на леглото. Червенокосият раздели краката й с коляно и се доближи до ухото и - Ти имаш ли нужда от нещо Алваро? Как мога да задоволя гладът ти? Знам ,че си мислеше за мене, и доста ми раздразни апетита.
Леоноре седеше като вкаменена и усещаше как започва да се подмокря против своята воля.
- Жалко обаче. Салваторе изрично ми забрани да те доближавам с пръст. Не те дава. Не иска да те дели - Донован стана от обърканата жена и я погледна весело - Хайде, ела. Приготвил съм ти гореща вана.
Младата жена несигурно се вдигна от леглото и забеляза ,че е с дрехите си.
- Банатя е точно зад тази врата. Приготвил съм ти чисти дрехи , а после ще вечеряме. Може и да пием по нещо. Ти пиеш ли? - Леоноре усети нотката на любопиство в гласът му и се усмихна несигурно.
- Да но, поносимостта ми на алкохол е близо до нулата.
- Салваторе по принцип си пада по разкрепостени жени. Работил е с много пратньорки. Ползваше ги за развлечение предимно, но и те гледаха дебелината на портфейла му. Купуваше им дрехи и се грижеше за тях, а след като се наситеше ги сменяше с нови.
Леоноре остана загледана в лицето на мъжът. Личеше си ,че не лъже.
Тя нещо друго ли очакваше? Непознат й купува Версаче и Гучи. Нормално е, че ще иска да й се изпразни в устата. Почувста се мръсна. Пропаднала жена. Не знаеше защо но думите му доста я нараниха. Как можеше да се доверява на непознат?
Глупачка. Може би наистина беше боклук.
Но бясът и ядът надделяваха. Познаваше се много добре и знаеше ,че няма да остави нещата така. В момента, в който види мутрата на ония шибан италианец щеше да му се изплюе в лицето.
- Аз не съм златотърсачка. Дошла съм по чиста работа. Не ме сравнявай с евтините му жени. Те не ме вълнуват - Леоноре подмина Лендан, който я гледаше самодоволно, и влезе в банята.
Тръшна вратата след себе си и се облегна. Сълзите напираха да излязат но не си струваше да плаче.
По добре да се отпусне във ваната и да изчака мухльото да дойде.
Донован усети целият й гняв. Белите му остри зъби се показаха, готови да се забият незнайно къде.
Може би... Може би в меките й сочни бедра.
Да. Това беше добра идея.
Или може би някъде малко по - нагоре? Да задоволи по друг начин жаждата си? Нейните сокове сигурно бяха божествени.
Като миро.
Да точно като миро.



- Шибан педал - Салваторе избърса кръвта от лицето си. Беше повече работа от колкото си мислеше.
Прикри следите си и влезе в колата. Това убииство щеше да свърши перфектна работа. Нямаше си на идея защо бързаше да се върне.
Леоноре.
А не биваше да се привързва така. По - добре да си наеме някоя проститутка и да се погрижи за ерекцията, която се беше появила още в момента , в който я видя.
Запали двигателя и тръгна към близкия стриптииз бар. След не повече от пет минути вече беше пристигнал на прословутото място.
Наскоро го бяха отворили. Много доволни клиенти имало, бизнеса бил трепач а жените богини.
Салваторе влезе в заведението и въздъхна.
- Здравей слънчице, търсиш ли си нещо - кротък женски глас го разсея за секунда. До него седеше чернокоса проститука. Доста красива при това.
- Всъщност да. Можеш ли да ми помогнеш? - Сабастиян тръгна към нея и спря на милиметри от ухото й.
- Ти как мислиш - чернокосата вплете език с неговият и зарови пръсти в косата му - Ела, стаичките за отзаде.
Сабастиян се остави да бъде воден, но в мисълта му беше само как да задоволи порива на тялото си, който не беше насочен към тази жена а към Леоноре.
- Какво ще желаеш скъпи - силиконовите устни на жената се допряха до неговите.
- На колене - обичаше да командва. И да, тази команда не подлежеше на противоречие.
Жената се облиза и слезе на колене. За няколко секунди откопча ципа и свали боксерките леко надолу. Беше голам, но тя и не се надяваше на друго.
Vεrsus Alvαro
Vεrsus Alvαro
Любител
Любител
Female
От : Бургас
Мнения : 239
Дата на рег. : 25.12.2009

red Re: Versus Schon - Inferno

Вто Сеп 14, 2010 7:21 pm
Така си представям Лендън - http://prikachi.com/images/880/2508880i.jpg
http://prikachi.com/images/891/2508891C.jpg
И се постарах да оправя запетайките Versus Schon - Inferno 927481

След двайсет минутната вана, Леоноре реши да приключи с успокоението и да се облече. Беше й трудно да приеме факта ,че се е подвела на някъкъв си красавец с пари.
Знаеше ,че бясът й, няма да мине бързо изобщо. Ако не друго поне се беше научила да си пази достойнството със зъби и нокти. Предпочиташе да я пребият и изнасилят от колкото да се подиграват с нея.
И Сабастиян Салваторе не беше изключение.
Жената се изправи от ваната и взе хавлията. Старателно се подсуши и приведе във вид.
До ваната имаше тоалетна масичка, очевадно приготвена за нея. Там бяха наредени лосион йогурт с ягода и ванилия, парфюми, дрехи, бельо, обувки и гримове.
Това я вбеси но реши ,че ако се държи като келеш няма да стигне до никъде.
Внимателно намаза тялото си с лосион, облече бельото и си оправи гримът.
Погледна се в огледалото.
Имаше няколко белега по вратът й. Бяха почти незабележими, но все пак тя ги виждаше ясно.
Знаеше кой й ги беше причинил, но това този път не я разтрои. Стана й смешно.
Трябваше да пречука с някое желязо този гей и да си тръгне. Дори и под моста да живееше, щеше да е по - добре от колкото с този п*дал.
Младата жена облече черната къса и прилепнала рокля. Беше с изрязано деколе, без ръкави, без кич. Изчистена, семпла и наистина й хареса.
За момент в главата й изплува реплика на Салваторе ". Виж не си длъжна да правиш нищо от това. По – добре да ти купя някоя вила и да ти намеря свястна работа от колкото да се мъчиш с такива неща..." .
Той я съжеляваше. Не я приемаше на сериозно , така ли?
Вила а?
Щеше да му даде една вила. Щеше да го рита с кубинки в ребрата.
Леоноре върза косата си на разпилян кок, обу високите токове и излезе от банята с котешка походка.
- Успокои ли се малко, Алваро? - Лендън я гледаше, но погледът му не беше знак ,че чака отговор, а чисто й просто я оглеждаше. Нямаше следа от перверзничество по лицето му , а просто любопитство.
Лоеноре остана неподвижна.
Замисли се.
"Може би и на него му е трудно. Не е виждал почти никакви хора, предполагам не е излизал от тук, не се е забавлявал... Не е свободен"
Познато й беше това. Да нямаш свобода.
Изведнъж изражението й омекна и изпита нежност.
- Да, сега съм по - добре. Благодаря ти за ваната - Леоноре го гледаше честно и откровенно.
Това докара леко развълнувана усмивка по лицето на червенокосият.
- За нищо. Е, гладна ли си? Масата е готова. Не знаех какво обичаш за това накарах да сервиват към десетина диша* (диш означава блюдо) . Също имаме и бяло сухо вино. Добре ли е така? - мъжът я изгледа странно и зъбките му лъснаха леко, заради интонацията на въпроса.
- Да, няма проблем. Не съм претенциозна.
- От тук Милейди - мъжът я хвана нежно за ръката и я поведе към огромна трапезария. Полюлеите бяха разкошни, но това, което й направи впечетление бе ,че бяха със свещи. А това придаваше старовремски вид на обстановката.
Масата беше повече от препълнена и то само с блюда и аперетиви.
Донован дръпна стол и я изчака да седне. Жената не се възпротиви, когато той бутна стола леко напред, като джентълмен.
"На колко години ли е? За да има такива маниери сигурно е на повече от двеста - триста."
- Е, Леоноре, сигурен съм ,че имаш много въпроси, на които Салваторе не ти е отговорил, или по - скоро не иска. Ще ти разкажа всичко, което желаеш - добави мъжът, като й наля вино в чашата.
- Всъщност имам. Кой е основателят на организацията? И какви са тия левели B, C, D на вампирите? - Леоноре не искаше да започва с въпроси за Сабастиян. Щеше да изглежда ,че го харесва а това не й даваше бонус точки.
- B, C ,D? - мъжът изпадна в истеричен смях. Погледът му се фокусира напрегнато към нея - Ох, от къде да започна? Хмм, може би от това, че аз съм ниво A. Ние сме най - силни. С най - много скрити сили. С най - чиста кръв. Ниво B са по - скоро синове на благородници и по знатни семейства от нашата раса. При тях нещата са малко по - различни. Примерно майката е била ниво A, а башата B и детето им се ражда с по - ниският ранг. Вампирите от ниво A избягват да сключват бракове с други нива, за да могат да запазят клана.
Леоноре се ококори и кимна. Всичко започна да придобива смисъл и това я ужасяваше още повече.
- Ами този който е основал организацията? Салваторе ми каза ,че е бил ухапан от ниво B - жената взе една сиренка и едва не я изплю, когато чу отговора.
- Основателят всъщност се пада далечен мой пра пра пра внук. Виждаш ли Леоноре, понеже моят род, родът на чистокръвните започнаха да се възползват от хората, по - скоро от жените - изнасилвания, безразборно пиене на кръв, заплождане, това доведе до раждане на деца полу - вампири полу - хора. Навремето нямаше аборти. А те от своя страна се женеха/ омъжваха за хора отново, понеже бе забранено сключването на брак между човешко същество и вампир. И така с вековете вампирското у тях почти се затри. Тогава се роди моят пра пра пра внук Лайт. Странно ти се струва нали?
Леоноре седеше и мигаше умно. Стараеше се да поеме всичката инфромация.
- ъъ... Значи става нещо като... пречистване на кръвта. След време изобщо не си е личало ,че имат вампирска жилка?
- Точно. Та, след като се роди моят пра пра пра внук, се случи лек инцидент. Понеже за мене нямаше значение дали е човек или не, щях да му отстъпя един ден мястото да води кланът. Щеше да го ръководи често. Той е много добър човек и винаги е гледал всички да са добре. За разлика от моят клан - всички искаха да ме свалят и да се докопат до почитното място. След като
новината се разчу, един от благородниците реши да го очисти. Но нещата не станах така. В момента, в който се опитаха да убият внукът ми, аз убих половината клан. Никой нямаше право да му отнема това, което му принадлежеше. Аз ценя честността повече от всичко, но ти най - добре знаеш Леоноре - алчността променя всички.
Жената стоеше ококорена. Това беше направо животинско. Дори и вампирите явно имаха човешки качества. Или по - точно тези от ниските нива.
- Много съжалявам - гласът й излезе като шепот. Изведнъж почувства, че не е толкова гладна.
- Недей. Всичко си дойде на мястото след това. Внукът ми се оправи бързо след атаката. Излезе ,че по този начин се "събудиха" някои сили на чистокръвен в него. По - късно му помогнах да създаде организацията, и аз членувах в нея. И накрая се появи и Сабастиян. Веднага се сближих с него. Той стана моят най - добър приятел, имам го като брат - мъжът направи пауза и се усмихна на красавицата пред него - Нали знаеш, че той те харесва?
Леоноре остана объркана. Кой я харесваше?
- Не мисля ,че разбирам какво искаш да ми кажеш - започна да и става неудобно от този негов поглед, който в момента излъчваше глад за... нещо.
- Салваторе. Той те харесва. На никоя друга не беше казал какво прави, и никоя друга не беше стъпвала тук до се... - пищната красавица го спря на момента и сложи ръка пред него в знак да млъкне.
- Не ме вълнува кой харесва, какво харесва и как харесва. Тук съм по чиста работа. Той не ме вълнува - Леоноре отново се разбесня. Изобщо не й пукаше за тоя.
- Щом казваш - Лендън я погледна и се усмихна перверзно - Ти с колко мъже си спала до сега?
Жената едва не се задави в чашата си.
- Това са лични неща и не ти влизат в рабоата! Тръгвам си - това беше напълно недопустимо. Държеше се като кавалер, а после я питаше такова лично нещо.
Преди да успее да стане червенокосият й хвана ръката.
- Смутих ли те? По червенината на бузките ти личи ,че не си била с мъж. Поне не истински. Знам ,че си имала гадже, но сте спали само няколко пъти. Малтретирал те е - ахх, как болеше някой непознат да ти казва в какво положение си бил.
Как болеше да знае и най - съкровенните ти тайни.
Тайни, от които си се мъчил да избягаш с години.
Усети как една сълза се търкулна по бузата й.
Усети безсилие , но и злоба.
- Е, сега като знаеш всичко за моне може да ме разкъсаш - жената махна ръката си от неговата и стана - Предпочитам това , от колкото да ми се присмиваш...
Не беше оставена да продължи. За миг се озова прикована в стената от тялото на Лендън. Сълзите й течаха , а тя се проклинаше на ум.
И какво сега? Това не означава ,че тя щеше да даде да й разрушат и малкото достойнство.
- Мислиш ли ,че ти се подигравам диване такова? Знаеш ли , че като разбрах отидох да убия възлюбеният ти по възможно най - бавния и мъчителен начин? Знаеш ли ,че му забих главата на кол след като Мартинес приключи с него? Никой няма право да докосва даже с пръст моето момиче! - зъбите му блестяха срещу нея , а очите му бяха станали стъклено сини.
Думите му я прободоха.
Нима беше мъртъв?
Изведнъж усети как товар се маха от плещите й. Не изпитваше този страх.
Но изпита друго.
- Нямаш право да ми се месиш в личния живот глупако! - Леоноре беше на път да му забие най - силната плесница, но един доста познат глас я спря.
- Прекъсвам ли нещо?
Салваторе.
Кога беше дошъл? Защо не го беше усетила?
Е, ама как зашо. Колко глупаво от нейна страна да забрави - та той не беше човек!
- Подранил си - Лендън направи ловка маневра, която обърна Леоноре с лъце към него. След това я притисна в себе си и я
прегърна, като не спираше да гледа Сабастиян в очите.
- Донован, казах ти да не я докосваш и с пръст - гласът му беше умерен, но очите му хвърляха искри.
- Тя не е твоя приятелю мой - изхили се червенокосият.
- Знам. Но не е и твоя.
Леоноре не виждаше нищо, а опитите й да се измъкне от мечата прегръдка на Лендън, бяха напълно безмислени.
- Не е, но тя ме пожела - с разко движение обърна малката в ръцете си, така ,че и тя да може да вижда Салваторе.
По точно да види истинското му лице.
Леоноре изстена.
Очите на Салваторе бяха жълти и изцъклени.
Косата бе стигнала до кръста, а по края придобиваше лилаво син оттенък.
Тялото му беше по - масивно от преди.
Младата жена усети как краката й се подкосяват. Ако не беше Донован до сега със сигурност щеше да си е разбила колената.
- Пожелала а? Сигурен ли си? - Сабастиян тръгна с умерена крачка към тях.
- Абсолютно.
Vεrsus Alvαro
Vεrsus Alvαro
Любител
Любител
Female
От : Бургас
Мнения : 239
Дата на рег. : 25.12.2009

red Re: Versus Schon - Inferno

Сря Сеп 15, 2010 5:22 pm
Салваторе спря на няколко крачи от тях. В погледът му се четеше досада.
- Не си страшен приятелю мой, трябва да се постараеш още доста - Лендън се изхили и му смигна - Само ,че изплаши малката кукла.
Леоноре си изъвртя главата леко настрани , така че да може да погледне Донован.
- Не се притеснявай. Често се съревноваваме с него, и почти винаги нещата свършват с кръв. Истината е ,че егото ни и на двамата не се побира в радиус от двайсет километра, а камоли в една стая.
Жената остана смаяна. Не искаше и да си представя какво щеше да стане ако двамата се сбиеха.
Приличаха на животни, маркиращи територия.
А тя не искаше да е полянката, която ще препикават после.
- Изплаших ли те Алваро? - Салваторе я гледаше с някаква вина и загриженост.
- Супер съм. Всъщност тъкмо мислех да си тръгвам - преди да успее да продължи, Салваторе я хвана за лакътя , като я измъкна от прегръдката на Лендан, и я притегли към себе си.
Телата им се опряхва едно в друго, а очите им хвърляха искри.
- Кракът ти няма да излезе навън без мое знание - Салваторе я притисна още по - силно към него и жената изсумтя.
- А може ли кракът ми да влезе и да излезе в шибания ти зад... - устните му се слепиха за нейните, но очите му останаха отворени.
Леоноре остана вцепенена.
Но това не трая дълго.
Жената се опита да го блъсне от себе си, с цялата сила, която малкото й тяло имаше, но всъщност тя се оттласна от него , вместо обратното.
- Какви ги вършиш? - жената вече не сдържаше нервите си на едно място.
- Трябваше да избирам - или да те целуна и да те накарам да млъкнеш , или да те оставя да продължиш и да те изч... - малката ръчичка на жената се беше забила с пълна сила в разкошното лице на Салваторе.
- Мери си приказките мухльо. Заслужаваш си обидите.
Мъжът я погледна и докосна ченето си.
- Знам, но въпреки това не съжалявам за думите си. И втори път не ме удряй съкровище - мъжът се наведе напред и прошепна - Ще си нараниш малката ръчичка.
Лендън стоеше настрани и гледаше с огромно раздразнение случващото се.
Сабастиян с най - голямо нахалство се "изхвърляше" пред неговата красавица.
Салваторе я искаше за друго. Все пак от нея зависеше животът му.
Тя беше тази, която онзи проклет левел A търсеше.
Яд го беше, че я използваше. Но тя рано или късно щеше да разбере истината.
Щеше да предпочете него пред Сабастиян.
Тази мисъл му даде малко самоконтрол и търпение.
- Хайде да продължим вечерята, която така грубо прекъсна Салваторе - червенокосият нямаше намерение да остави самодивата красавица в ръцете на приятелят си.
Най - нагло хвана малката през кръста и я поведе към масата.
- Не е нужно да ме мъкнеш, мога и сама - протеста на жената не беше неочакван. Напротив!
Той се надяваше на това.
- знам, но аз съм джентълмен и настоявам, да те продружа - Лендън дръпна друг стол и я подкани да седне.
След като видя ,че жената изобщо нямаше намерение да седи на една маса с тях, той седна на стола и я дръпна в скута си.
- Знам защо се инатиш диваненце. Искаш да седиш в мене. Приятно ти е да усещаш ръцете ми около кръста ти. Желаеш да почувстваш топлият ми дъх по вртатлето ти , нали Алваро? - Леоноре усети как през фондьотенът започваше да си личи червенината по бузите й.
- Достатъчно Донован. Стига си се правил на пич - жената премигна леко очудена, кагато видя ,че Салваторе е с предишният си вид.
- Аз СЪМ пич Сабастиян. За разлика от тебе. Пак си ходил при птоститутки, когато имаш такова прелестно същество. Тц тц, но както и да е. Алваро какво искаш - пиле терияки или лазаня? - думите на червенокосят се плиснаха в лицето й.
Усети дразнение.
Значи тя седи тука с А клас вампир а той ходи и чука проститутки?
Дали беше красива, и най - вече какво ли е правел с нея?
Като го гледаше си личеше ,че е доста добър.... любовник.
Лендън нарочно беше споменал за любовното рандеву на Салваторе.
Усещаше мирисът на евтина курва по своят приятел от километри.
Несъзнателно облиза острият си кучешки зъб и се смръщи.
Не искаше Леоноре да се привързва към него. Ама изобщо!
- Няма значение, което си избереш - жената вече не се съпротивляваше а стоеше кротко.
Педал.
Имаше все още някои неща, които искаше да му каже, но трябваше да останат насаме. А това щеше да стане трудно, като се знаеше, че Донован седи залепен за нея постоянно.
- И докъде бяхме стигнали. А да. Та, Алваро ти беше полу българка полу индианка? - Лендън взе парченце лазаня, и й го подаде в устата. Леоноре отначало се дръпна, но като видя гневният поглед на Салваторе пое парченцето с голям финес и преглътна.
- Да. Нали знаеш, че никъде се се толерират такива бракове. Между "червени" и "бели" . Баба ми беше негърка а дядо италианец. И там нещата стояха така. И аз съм един мелез общо взето.
Изведнъж един въпрос изплува в главата й.
Изпита интерес за вампира, който беше ухапал Сабастиян.
- Ами, този вампир, който те е нападнал как се казва? - Сабастиян я погледна студено и отпи от чашата си.
Гласът му излезе по - скоро като дрезгав от колкото плътен и спокоен.
- Inferno. Знаеш ли какво означава това Леоноре? - мъжът я гледаше със огън в очите и изкривена усмивка.
- Огромен огън, който не може да бъде потушен. Също означава и ад. Това ли е името му?
- Да. Това е. Като бях на петнайсет се бих с него.
Лендън стоеше и слушаше безучастно.
Не искаше да се меси, понеже беше болезнена тема за Сабастиян.
- А сега на колко си? - въпросът й се изплъзна без да иска. Беше си спомнила ,какво беше казал Лендън - че след дванайсте години вампирът, който го е ухапал ще се върне за него.
- Двайсет и пет - Салваторе я гледаше със смразяваща студенина.
Все пак тя щеше да спаси животът му, когато станеше време.
Тя беше това, което онзи смукач искаше.
Жалко, че накраят щеше да остане с разбито сърце.
Леоноре не очакваше да е толкова близо до границата.
Оставаха му само две години. Дали се подготвяше за срещата им?
Не трябваше да мисли за това. Очевидно не й влизаше в работата, а и на него не му пукаше за нея.
- Не разваляй вечерята ни с киселите си физиономии Салваторе. Бъди мъж и го преодолей най - накрая.
Сабастиян разко стана от масата и тръгна към вратата.
Не искаше да търпи повече хапливи коментари от приятелят си.
Вярно е, че по този начин Донован нарочно го нахъсваше да се стегне , но все пак това не му изнасяше в момента.
Особенно, когато държеше малката в ръцете си, а тя даже не се противопоставяше.
Знаеше, че не беше негова и никога нямаше да бъде.
Знаеше, че само я иска за собствени цели, но и на нея не й пукаше изобщо дали е използвана или не.
Не искаше да си признае, че егото му беше леко... неее - доста наранено, поради простата причина ,че тя беше първата жена, която не му се хвърли на врата, нито изпитваше нещо към него.
Не го беше срам да си признае, че обичаше да притежава жените, с които работеше.
Искаше ги само за себе си, без да ги дели с някой друг. Но и същевременно искаше той да има свободата да ходи при други.
Пределно ясно му беше ,че е егоистично и нелепо, но и той не беше цвете за мирисане ,че да се прави на монах.
- Леоноре, утре ще ставаме рано. Имаме доста важна задача в Ню Орлеанс. Получих информация от туко що пенсионирал се полицай, че са извършвани доста убииства и изнасилвания, който ЦРУ е укрило, и всичките са свързани с вампири. Искам в седем да си готова - Сабастиян дори не си направи труда да се обърне, а просто излезе от стаята.
- Не му обръщай внимание. Кисел е, защото знае, че не може да те има. Той обича да притежава красивите жени и да ги задоволява по всички възможни начини, но с тебе той удари на остър камък - Лендън се изхили и й напълни чашата с вино - Мисля и аз да дойда утре с вас. Идеална предпоставка да изляза малко от тази тясна дупка.
- И без това не искам да оставам насаме с него - Леоноре взе чашата и погледна Донован.
- Наздраве Алаво.
- Наздраве.
Vεrsus Alvαro
Vεrsus Alvαro
Любител
Любител
Female
От : Бургас
Мнения : 239
Дата на рег. : 25.12.2009

red Re: Versus Schon - Inferno

Чет Сеп 16, 2010 8:26 pm
We are the ones who dwell within.
I am the one who dwelt within CAIN!
I am the one who dwelt within NERO!
I once dwelt within JUDAS!
I was with Legion
I am Belial
and I am Lucifer, The devil in the flesh

Кажи им истината , ако искаш да не ти повярват


Леоноре не можа да повярва ,че успя да стане толкова рано. Беше едва пет и половина. Имаше още доста време преди да тръгнат.
Да бе.
След една бутилка вино се чувстваше като премазана с валяк. Главата я болеше цяла нощ, два пъти беше "върнала" пищната вечеря, и за капак се наложи да спи в една стая с Лендън.
Вярно - той се бе държал като джентълмен и не перверзничи, а напротив. Даде й лично пространство и я остави на спокойствие.
Но имаше и нещо друго , което я държеше будна.
Нещо, което Лендън й каза на вечерята.

Flashback

- Май не трябваше да пием толкова - Лендън пресуши бутилката и се усмихна.
След третото му шише той вече спря да използва чашата.
- Не мога да повярвам. Това е просто литър и половина бяло вино, а аз се напих като свиня - Леоноре се изсмя и седна на ръба на масата.
Лендън я гледаше интересно. С леко учудване, примесено със сексапилен поглед.
- Гладен съм Леоноре - гласът му стана сериозен, а лицето му леко объркано - Защо предизвикваш в мене този вълчи апетит? Знаеш ли как ми се иска да дръпна покривката и да съборя всичко на земята, после да те те сложа на масата и да се нахраня с тебе по всички възможни начини? Ако имах тази възможност бих започнал от меките ти бедра. Да, точно от там. Щях да зъбия зъбите си бавно, докато ти скимтиш от болка, която щеше да се превърне в екстаз. После щях да пусна езикът си бавно нагоре, облизвайки по пътя малките капчици кръв - Лендън погледна Леоноре и се усмихна , когато видя ,че тя бе започнала да се възбужда. Ръцете й трепереха а колената й омекваха. Можеше да прочете и любопитството в погледа й.
- Така ли? - жената не успя да спре думите, които излязоха от устата й. Но по дяволите, той ракзазваше така увлекателно, че усещаше как ще свърши само ако го слуша.
- Да, така. Щях да стигна до най - нежното ти място и щях да преместя черното ти бельо настрана - мъжът стана и за секудна се озова пред доматено - червеното личице на жената. Хвана я за кръста и й прошепна - Ако искаш да знаеш какво става нататък, трябва да ме оставиш да ти покажа.
Жената стоеше и гледаше красавеца пред нея с огромно пиянско желание за едно бързо показно.
Но дори и пияна тя не би му позволила. Съвестта ней позволяваше.
- Спокойно съкровище, никога не бих се възползвал от тебе. Пияна си, а и аз не съм с всичкият си от както пристигна. Раздразнен съм заради Салваторе - Лендън пусна малката и се обърна с гръб към нея. Взе една от луксозните чаши, напълния със скоч и го изпи на екс.
- Долното копеле много започна да си позволява. Само ако знаеше Леоноре... Само ако знаеше колко долен може да бъде - Донован се засмя и се обърна към нея - Изобщо нямаше да го погледнеш. Не съм сляп мила, знам ,че има химия между него и теб , но не се поддавай на това. Ще съжаляваш изключително много.
Леоноре повдигна вежда и се постара да контролира гласът си да не излезе дрезгав. Предните няколко сексуални констатации на Лендън я бяха накарали да изгуби контрол.
- Но нали сте най - добри приятели? Защо имаш такава злоба към него? - жената дръпна един стол и седна кротко, чакайки обяснението, което й се стори доста важно в момента.
- Лео, най - много мразя използвачи, лицемери, лъжци и предатели. Макар да съм вампир съм честен, и винаги съм държал и хората, които ценя да са честни.
Червенокосият наля още една чашка и се обърна към ангелчето, което си нямаше ни най - малка идея, че е толкова значима.
- В момента Сабастиян прави точно това. Използва те. И в същото време се мъчи да те съблазни , защото е свикнал всяка жена да върви като кучка след него - Лендън удари и другата чашка с любимият му скоч.
Шеше да изпие и цялото шибано шише на екс след малко....
- На мене не ми пука дали ме използва, а и няма да тръгна след него. Тук съм само за да си свърша работата, каквато и да е тя , и после да си живея живота. И още нещо - Леоноре го погледна накриво и махна небрежно с ръка - Тея качества вече никой не ги цени.
Лендън я погледна.
Знаеше какво ще се случи в момента, но не можеше да спре.
Щеше да съжалява но майната му.
Нали за всичко съжаляваше, с едно повече нямаше да има разлика.
- Мила, дори и шибания Дявол цени тея качества. Хората са слепи. Не искат истината. Нали знаеш к'ъв е лафа - Кажи им истината, ако искаш да не ти повярват. Леоноре, ти си тази, която ще спаси живота на Сабастиян. Ти си това, което онзи левел А иска.
Младата жена едва успя да си поеме въздух.
Знаеше си, че такива неща не са случайни.
Красавец, обява по интернет , срещат се, той я гледа като принцеса и изведнъж нещата се оказват съвсем други.
- Чувала ли си за реинкарнация слънце? А за прераждане? - Лендън се изсмя и отиде до нея.
- Чела съм около десетина книги само на тази тематика, но не разбирам на къде биеш.
Донован взе една друга чаша и сипа вътре текила. Подаде я на обърканата жена и й смигна.
- Пии. Нужен ти е всичкия алкохол , до който можеш да се добереш. Следващите неща , които ще чуеш трябва да си останат между нас. Не казвай на Сабастиян за този разговор, и се прави ,че не знаеш нищо.
Леоноре само кимна и пресуши чашката.
За едно Лендън беше прав - след този шот се чувстваше достатъчно силна да понесе дори и куршум.
- Не знам как е станало, но явно преди две хиляди години ти си била жива - червенокисят се засмя истерично - Мамка му как да ти обясня. Ти си се преродила Леоноре. Била си жива преди две хиляди години. И явно си имала нещо общо с този вампир Inferno. Не знам в какви отношения сте били, нито как си умряла. Само знам ,че той те търси. Отначалото, когато Салваторе ми се обади и каза, че е почти сигурно, че си ти , имах съмнение за теб. Мислех ,че не си момичето, което той търси и иска. Но в момента , в който те видях - как да ти го обясня - мъжът докосна слепоочието си и въздъхна - Наречи го шесто чувство, но просто знаех, усетих че си ти. Защо мислиш Салваторе е работил само с жени? Той търсеше тази, която Inferno иска. От сигурен източник получихме инфо, че търси жена. След време намерихме и скица начертана от един медиум, на която е изобразена жена, с която ти си приличаш до болка. Салваторе те е видял по случайност в един бар. Той като полу - вампир също може да усети това, което и аз. Обадил се е вечерта на Мартинес. Мила, този сайт, който си намерила не е бил по случайност. Той беше направен с цел да те намери. Не ти него, а той тебе. Както казах, доста жени са минали по този път, но никоя от тях не може да се сравни с теб. Макар и Салваторе да каза, че до болка приличаш на жената от скицата, не можехме да сме сигурни докато аз не те видях. Скицата е в него, тя беше начертана малко преди той да те срещне. Салваторе иска чрез теб да примами Inferno и да го убие. Вампирът е провинен в толкова много кланета и изнасилвания на момиченца, че ти е бедна фантазията. Моят скъп приятел, хем ще убие Inferno, хем ще спаси живота си. А твоята съдба е неизвестна. Ти си в случая като парче месо.
Лендън очакваше малката женица пред него да падне от стола всеки момент. Но се случи точно обратното.
Тя започна да се смее през сълзи.
- Преродена, а? Знаех си, че ми има нещо. Знаех си ,че не съм в ред. Цял живот се чувствах като изрод, но сега като знам защо, сякаш товар падна от плещите ми. Чувствам се спокойна - Леоноре избърса сълзите си и се усмихна - Спокойна , разбираш ли? Усещам ,че душата ми е в мир. Пет пари не давам кой ще ме използва.
Лендън я погледна някак тъжно. Мъчно му беше ,че въпреки това, тя щеше да се влюби в Салваторе, а после щеше да остане разбита. Вярно, щеше да отиде при него, но не от чувства а от мъст към Сабастиян.
- Смей се красавице - мъжът стана и отиде до нея - Смей се сега, защото после ще плачеш много.
Не успя да устои на порива и я прегърна.
Обви малката й талиика и я притисна силно.
Беше толкова топла и мека. Толкова нежна, и в същото време силна и свирепа.
Искаше да направи още нещо, поне да успокои гладът си към нея.
Лендън повдъгна брадичката й , и я целуна силно. Не я остави да реагира и плъзна езикът си в малката й устичка.
За негова изненада, Лоеноре му отвърна със свирепа страст.
Вплете пръсти в косата му и уви кракът си около кръста му.
Червенокосият можеше да усети как демоните в него му крещят, че вместо в момента да я метне на масата и да я чука като побъркан, той се задоволява само с целувка.
Леоноре отдели червените си устни от него. Трябваше й въздух.
- Леоноре, нямаш си и на идея какво ти мисля - Лендън се усмихна перверзно и показа острите си зъби.
Отново този тон, който я накара да настръхне и да усети всяка фибра от тялото си възбудена до край.
- Но за сега е по - добре да си лягаме, хм? Утре Сабастиян ще писка ,че не сме будни, а и ще му призлее като разбере ,че ще идвам.


End of Flashback

Леоноре седеше и се чудеше кой път да вхане.
Така я болеше главата...
- Рано си станала след снощният пир. Викахте като диваци. Можех да ви чуя чак в друия край на коридора - Сабастиян най - нахално беше нахлул в стаята, и я беше зяпнал втренчено - Лендън отиде да си вземе душ. Копелето ще идва с нас.
Жената усети как й става неловко, понеже стоеше по оскъдно бельо. След четири неуспешни опита да си сложи нощницата, тя бе решила направо да легне по сутиен и прашка.
- Знам, той ми каза вчера - Леоноре реши, че е по - добре да не се впуска в разговори с него.
Изобщо.
Думите на Лендън се въртяха в главата й. Или може би алкохола се въртеше, понеже усети силна нужда да повърне.
"Може и да е от Салваторе. Той има такава отвратителна аура..."
- Хубаво ли си прекара снощи? Като гледам доста си се забавлявала - мъжът направи няколко пестеливи крачки и спря до ръбът на леглото.
- Да. Беше хубаво - красавицата се беше изправила от леглото, а завивките изобщо не прекриваха тялото й.
Това, което не успя да усети бе ревността в тонът на Салваторе.
- Хареса ли ти , когато те целуна? - Сабастиян я гледаше повече от бясно. Зъбите му се бяха показали, а очите му блещукаха предупредително.
- Не ти влиза в работата - Леоноре стана рязко от леглото и понечи да го подмине.
Той обаче нямаше да позволи да бъде игнориран.
Преди Леоноре да успее да го подмине, той най - безсрамно я хвана за лакътя и я закова на място.
- Чакам отговора Леоноре. Не си мисли ,че ще ми бягаш всеки път - Сабастиян беше на път да я целуне, но до болка познат и вече доста противен глас го спря.
- Не злоупотребявай с търпението ми Салваторе. Ще ти скърша врата ако я пипнеш отново така.
Лендън се беше подпрял до вратата на банята, с червена кърпа около кръста му.
За миг Леоноре бе забравила в непелата ситуация, в което беше и несъзнателно се зае да оглежда вампирът пред нея.
Плочките на коремът му бяха съвършенство. Бицепсите му бяха много по - големи от колкото тя си мислеше. Гърдите му бяха стегнати, а по тях се стичаха капки.
Косата му беше мръснишки разрошена, а погледът , с който гледаше Сабастиян бе тежък и настоятелен.
- Гледай да не си счупиш сакатите ръце преди да си се добрал до мене. Бъди готов, след половин час тръгваме.
Сабастиян пусна рязко жената и излезе от стаята.
Боже, ако тези мъже се сбиеха щяха да разрушат всичко по пътя си.

Тримата вървяха в тишина.
В момента, в който се качиха в Jaguar - a и потеглиха напрежението. започна да расте. Тишината сякаш го подклаждаше и дразнеше да кипне и да залее всичко.
Сабастиян погледна огледалото, което нарочно беше насочено към задната седалка на Леоноре.
Бегло успя да види леки тъмни кръгове под очите на красавицата, породени от алкохола и липсата на сън.
Знаеше ,че се държи като задник, и също знаеше, че веднъж слязат ли щеше да й се извини...
Vεrsus Alvαro
Vεrsus Alvαro
Любител
Любител
Female
От : Бургас
Мнения : 239
Дата на рег. : 25.12.2009

red Re: Versus Schon - Inferno

Нед Сеп 19, 2010 10:01 pm
Ето я и новата главица. По - пикантна е от другите Versus Schon - Inferno 787605

Now hatred is by far the longest pleasure;;
Men love in haste, but they detest at leisure;;




Салваторе паркира колата насред запустялата улица. Градчето беше доста старо и уютно. Къщата, пред която бяха спрели бе двуетажна, с прекрасна градина и старовремска верадна, на която се виждаха два люлеещи се стола.
- Тук е мястото. Бивш полицай се съгласи да сътрудничи и да ни покаже дори къде и как са ставали убииствата. Също ще ни даде и досиетата на жертвите и името, което го е подкупило - Сабастиян беше замислен и сериозен в думите си. За него нещата бяха от ясни по - ясни. Беше на прав път и го знаеше.
- Не разбирам това какво общо има с Inferno, и най - вече с какво ще помогне за намирането му - Леоноре не схващаше нищо. Все пак беше нова в "занаята" .
- Виждаш ли Алваро - Лендън се обърна към нея и й заговори чаровно - Всичко е навързано. Намерим ли кой е подкупвача, ще намерим и кой го е наел. Със сигурност е вампир нает от Inferno или някоя друга негова силна дружка. Не забравяй ,че ние вампирите сме доста находчиви и хитри. Ние не се показваме нито перим - ние действаме потайно и инкогнито.
Червеокосият слезе от колата и отвори вратата на Леоноре.
Поведението му на джентълмен вече изобщо не изумяваше младата жена.
Сабастиян проследи с поглед жеста на Донован и се смръщи. Искаше да й се извини, и щеше да го направи. Нямаше оправдание за държанието му като кучи син, и той го знаеше. Също нямаше правото да й държи сметка , нито да се цупи, когато тя се загледа в мъж или по - лошо - мъж се загледа в нея.
Беше планирал да преспят в тази къща, понеже пътуването бе продължило повече от очакваното.
Бившият полицай с радост бе заявил по телефона ,че ще им остави къщата, а той щял да замине при дъщеря си да я види
Идеално...
- Хаха, кой пристигнал толкова бързо! И каква красавица има с вас - на верандата беше застанал мъж на около шейсет години, с доста масивно тяло, вече побеляала коса и жизнерадоста усмивка.
- Здравей Джейсън, радвам се ,че ни прие - Салваторе отиде до мъжа и му стисна силно ръката. Типичен знак за да се покаже колко мъжественост има в тях...
- Няма проблем синко. Време е някой да разичсти мръсната паплач. Слушай какво, полета ми е по - рано, ще тръгна още сега. И без това исках да свърша нещо. Ето ти ключовете за къщата. Папките и всичко , което искаш е в кашона до библиотеката. Сложил съм и вечеря даже - мъжът говореше развълнувано и на бързи обороти - Е, стига съм дрънкал. Ако има нещо ми знаеш номера. Ще помогна с каквото мога.
Белокосият тръгна към гаража, отвори желязната врата и се качи в старият кадилак, който изненадващо изглеждаше доста запазен.
- И още нещо синко. Пази тази красавица! - мъжът махна няколко пъти с ръка и потегли в обратната посока.
Лендън седеше и гледаше всичко с повдигната вежда.
Изведнъж всичко му се избистри и разясни.
Значи кучият му син нахален е планирал да се усамоти с малката, да й прормие мозъка, да се нахрани със сладката й кръвчица и накрая да си свърши работата с Inferno.
Несъзнателно стисна дръжката на вратата, което доведе до нейното огъване.
- И от колко време си планирал това приятелю мой? - сарказмът капеше като мед от думите, а Лендън го гледаше с неприкрито раздразнение - Щом си чакал чак сега да отваряш досиетата и да разгедаш всичко значи си чакал нещо , прав ли съм? - червенокосият тръгна бавно към Сабастиян и спря на дъх разтояние от него.
Леоноре можеше само да стои и да гледа. Нито знаеше за какво става въпрос, нито би искала да се замесва в спора.
Тези мъже можеха да съборят квартала за по - малко от минута.
Но в момента Салваторе изглеждаше като цвете в сравнение с бяса , който Лендън излъчваше.
- Какво си мислиш ,че правиш Донован? Не ти влиза в работата какво съм планирал и какво не. Замъкни си жалкият задник в къщата и си затваряй устата. - Сабастиян го гледаше небрежно, с неподправена незаинтересованост, примесена с леко предупреждение.
Въпреки това , не очакваше следващата реакция на своя приятел.
Лендън хвана Сабастиян за яката и го блъсна във вратата.
- Защо скъпи ми другарю? Да не би да подмокри пода от страх, че Леоноре ще разбере що за малка кучка си? Или факта, че тя предпочита мен, въпреки ,че не съм нейн тип?
Салваторе изръмжа и махна ръцете на Лендън от марковата му риза. Ако се сбиеха сега, Леоноре щеше да се наплаши още повече.
Мъжът я погледна - краката й трепереха леко, а чантата, коет до преди минути държеше, сега беше на земята.
- Не сега Лендън, после като останем насаме ще се разясним.
Салваторе отиде до младата жена, вдигна й чантата, и я хвана нежно за ръката.
- Хайде, ела. Трябва да си починеш. Бледа си - Леоноре погледна объркано мъжът. Усещаше тревогата в погледа му, което от своя страна накара сърцето й да затупти по - бързо.
Дали той усещаше това? Как сърцето й щеше да се пръсне?
Обзе я лек срам ,че се държи като глезла.
- Добре съм, и мога сама да ходя. Не е нужно да се правиш на грижовен, при положение, че до преди няколко часа искаше да ми откъснеш главата - Леоноре тръгна с бърза крачка към Лендън, който се беше подпрял на вратата и я чакаше.
Веднага щом малката влезе Лендън се обърна към Салваторе и му "подари" една изкривена усмивка, което носеше посланието " Сам си го нач*ка" .
Сабастиян се подпря на колата и въздъхна през зъби. Искаше да се извини , но вещицата беше ината, а Лендън едва ли щеше да я остави сама за дълго.
Грешка.
Не искаше само да се извини. Искаше да й покаже ,че тя е специална, не защото благодарение на нея щеше да убие Inferno, а защото изпитваше нещо.
Още в момента , в който я видя изпита нещо непознато. Смес между страст и ревност. Между желание да я притежава и същевременно да я пази и ранява.
Мъжът се усмихна, когато усети ,че панталонът му се беше издул до краен предел.
После с умерена крачка тръгна към вратата. Ноща щеше да е интересна.

След вечерята, която протече в пълна тишина, тримата се заеха да разглеждат стари записки и досиета. Снимки на някои от жертвите и дори някои предмети , намерени на местопрестъплението.
- Можеш ли да повярваш? Момиченца на по седем осем годинки. Изчукани и пресушени до край. В такива моменти ме е срам ,че съм вампир - Лендън смачка листа и го хвърли към стената.
- Което ми напомня Донован - скоро не сме пили кръв. Трябва да намерим някой досаден донор. Когато не пием кръв ставаме агресивни, дори и един към друг.
Сабастяин погледна с крайчеца на окото си към Леоноре. Малката се беше заела да чете някакви стари записки и изобщо не им обръщаше внимание.
- Знам, знам...Но не искам да ходя пак в някой публичен дом при тези евтини жени. И те са евтини и шибаната им кръв е евтина! - Лендън стана рязко от фотьойла и отиде до прозореца.
Интериора на стаята беше зловещ, а бурята, която се развихряше вънка, правеше мястото по - малко уютно.
Всекидневната , в която се бяха разположили представляваше голяма стая, с красива гравирана маса по средата и луксозни фотьойли.
Червенокосият въздъхна ,и се загледа в отражението на жената, което рефлектираше от прозореца.
Осветлението беше съвсем меко. А това придаваше на чертите й, съвсем невинен оттенък.
Но очите й излъчваха сексапил. А дрехите, с които бе в момента я правеха напълно неустоима.
Лендън не можеше да спре пороя от перверзни мисли насочени към Леоноре. Но знаеше, че тая нощ той ще варди , докато Сабастиян спи при нея.
Винаги трябваше да има някой, който да пази хоризонта, но в такива случаи по - добре да ги нападнат, от колкото да остави куклата при този самонадеян глупак.
Усети жилка на ревност, която се плъзна по цялото му тяло.
- Салваторе, вземи Леоноре и отивайте да си починете. Утре ще отидем до местният клуб. Тук има вампир. От тук мога да усетя кръвта му. Предполагам е този, който ви е следял, когато сте били на вечеря с Леоноре - мъжът направи кратка пауза и се обърна към обърканата жена - Не се безпокой Алваро, на сигурно място си - после погледна към Салваторе - И ще си в сигурни ръце.
Сабастиян се ухили и хвана Леоноре за ръката.
- Хайде и без никакви протести. Лендън ще седи на пост цяла нощ - по думите му си личаха радостните и победоностни нотки, които отекнаха в стаята.
Леоноре се остави да бъде поведена в тъмния коридор, който се намираше на вторият етаж. Салваторе беше обгърнал кръста й, по много интимен начин. По - интимен дори от предните пъти.
- Тук е спалнята, колкото и да не ти е приятно ще спим двамата, но този път в едно легло.
Преди жената да успее да протестира, Сабастиян затвори след тях вратата и я притегли към себе си.
Повече не можеше да се сдържа, особенно, когато чуваше как малкото й сърчице бие лудо от вълнение.
Щеше да я накара да си признае ,че и е приятно с него.
- Пусни ме...? - Леоноре искаше това да излезе като злобна команда, но накрая беше прозвучало като въпрос.
- Не - отговорът му не я очуди. Това, което я стъписа за момент, бе ,че той я притисна още по - силно към себе си.
С едната ръка й държеше телцето на място, а сдругата се зае да разкопчава черната си риза, която след секудни разкри божественото му тяло.
- Това е моят начин да ти се извиня Леоноре - мъжът я допря плътно до него, по - точно плътно до неговата гореща ерекция.
После пусна ръката си под тънкото й потниче и разкопча сутиена й - Искам да ти доставя удоволствие, искам да те видя как трепериш под мен докато свършваш.
Жената го гледаше с големи те си очи, пълни с вълнение и презрение.
- Или май - по скоро искаш да ме минеш за да ти олекне и да си нахраниш разбитото его нали? Или пък може би искаш да пиеш от кръвта ми? - тонът й бе твърд, а очите й го заковаха на място.
Сабастиян изпсува.
- Лендън ли ти ги наговори? Че чукам всяка , която ми падне? Вярно е, че съм работил само с жени и всичко съм ги минал но мамка му Леоноре - мъжът я добря грубо в стената и закова китките й от двете страни - Не го ли разбра ,че си специална?
- Нали все пак съм парчето месо , което онзи вампир търси. Много ясно ,че съм специална! - младата жена вече не сдържаше сълзите си, които предателски започнаха да се стичат по зачервените й бузки.
И тогава той я целуна.
Не я пита дали иска или не. Очевидно и отговора не го интересуваше.
Сабастиян пусна езикът си в сладката й устичка и разкъса оскъдното й потниче, заедно със сутиена.
Не спираше да я целува. Хапеше устните й, засмукваше езикът й, докосваше настръхналите й зърна.
Усещаше как той самият щеше да свърши само докато я докосваше.
Миньончето не успя да реагира, а след секунда се отдаде на целувката.
Миришеше на скъп парфюм и ликьор.
Вкусът на алкохол я възбуди още повече.
- Пусни ме - Леоноре простена до устните му, и направи знак към ръцете си.
Салваторе я погледна. Очите му бяха потъмнели. Можеше да види как започваха да придобиват жълт цвят, а това я наплаши.
- Аз ще водя. Ще правиш това, което казвам и ще го правиш както казвам - Салваторе пусна ръката си по вътрешната част на бедрото й.
Нима не я беше харесал още като видя образът й на скицата?
Не само, че я хареса, ами дори се бе разколе*ал дали да не й разкаже всичко в началото.
- Спри - молбата, която излезе от зачервените й устни не го трогна. Той можеше да види как очите и се затваряха в очакване на екстаза.
Сабастиян стигна до оскъдното й бельо и я погали през него. Натисна леко клитора й. Усети я мокра.
Влажна до краен предел.
Искаше да клекне и да я излиже от горе до долу.
И не само искаше, но и щеше да го направи...
Vεrsus Alvαro
Vεrsus Alvαro
Любител
Любител
Female
От : Бургас
Мнения : 239
Дата на рег. : 25.12.2009

red Re: Versus Schon - Inferno

Пон Сеп 20, 2010 7:15 pm
"Ако ще си двуличен се постарай поне едното ти лице да е красиво"



- Недей Салваторе - Леоноре освободи едната си ръка и заби силен опаков шамар на красивият вампир.
Зъбите му се бяха показали, а очите му бяха в този отровно жълт оттенък.
Младата жена се наведе , взе полу разкъсаният потник и го навлече набързо, в опит да прикрие голотата си.
Не се беше родил мъжът, който да я командва. Дори и нейният вече покоен възлюбен не можеше да я командва.
Пет пари не даваше ,че е мъртъв, нито че пред нея стои могъщ вампир.
- Пипнеш ли ме още веднъж свиня такава ще ти стъжня и без това жалкия живот - единствената мисъл, която се въртеше в ума на Леоноре бе, че шамарът, който успя да му зашлеви не бе достатъчно силен, за това животно.
Сабастиян само стоеше и наблюдаваше жената объркан.
Нали го искаше? Нали трешереше от удоволствие? Какво й стана?
Или може би какво й е наговорил Лендън?
Неговият забавен приятел бе започнал да му се меси безкрайно много след пристигането на малката.
Беше започнал да се държи като малка девичка, но Сабастиян го познаваше твърде добре.
Все пак той е А клас вампир. Един от най - могъщите. И той също си е правел малки пирове, и той е убивал.
- Леоноре...
- Не ми изричай името говедо такова! Не искам дори да ме гледаш! - жената хвана една китайска порцеланова чиния от малката витрина и я хвърли по Сабастиян.
Мъжът само килна глава, а чинията мина на сантиметри от лицето му.
В тишината се беше разнесъл звукът от чупене.
Леоноре не спираше да гледа мъжът и да го псува на ум. Сабастиян също не прекъсна очния контакт, а само с енамръщи като усети какво ще последва.
Жената премигна изплашено - в единият момент гледаше Сабастиян, а в другият Лендън държеше Салваторе за гръкляна.
Леоноре се обърна към вратата и видя ,че е разбита на парченца.
Кога се беше случило? Такава ли е бързината на един вампир?
И ако това е бързината на Лендън, каква ли ще е на Inferno?
Небивал страх и ужас закова младата жена. Тя не смееше да откъсне очи от двамата мъже.
- Мелезче жалко това вече беше края - Лендън беше показал перфектните си кучешки зъби , а очите му блестяха като горящ пъкъл.
Салваторе само се усмихна присмехулно и махна ръката от гърлото си.
- Яд те е ,че тя ме желае ли? Много добре знаеш, че тя ще избере мен. Няма значение с какви глупости пълниш главата й - думите на Сабастиян спряха, когато силен юмрук се заби в ченето му, карайки го да потроши прозореца на стаята и да падне в градината.
О, беше забравил колко подъл може да е ногвият приятел. Колко подло копеленце може да бъде, когато иска да се прави на мъж.
Леоноре дори не успя да изпищи, когато усети две меки ръце да се обвиват около ханша й.
- Ти стой тук съкровище, аз ще си поговоря със Салваторе... по мъжки - Леоноре се обърна но вече нямаше никой в стаята. Погледна и през вече потрошеният прозорец но и градинката беше празна.
Краката й трепереха, а сълзите й започнаха да текат отново. Шокът да видиш нещо такова е голям.
Но най - плашещото за нея бе, че никога през живота си не се беше чувствала така спокойна, сякаш бе намерила мястото си.
Лендън беше повлякъл скъпият му приятел извън къщата. Щяха да си поговорят и ако случайно не стигнеха до консенсус, щеше да му избие кучите зъби.
- Много си подъл Лендън. На мъж ли ми се правиш - Сабастиян потърка леко ченето и повдигна вежда - Искаш да я впечетлиш? Еми нека да ти разясня. Вече си я стресирал до краен предел. Избии си от ума да интимничиш с нея.
Лендън стоеше неподвижно и наблюдаваше всяко едно движение, което Салваторе правеше.
Просто чакаше удобният момент, в който ще му пречупи врата.
Вярно е ,че му беше най - добър приятел, но и също му беше конкуренция... но само до някъде.
Бяха силни мъже и никой нямаше да отстъпи. Това правеше тяхното приятелство толкова бурно.
- Едва ли аз съм я стресирал. Държанието ти на малка разгонена кучка я е изплашило. Но поправи ме ако греша, щом те е пожелала, защо почти ти разби носа и без малко да ти отнесе главата с чиния? Нещо куца в логиката ти Салваторе. Тя се чувства спокойна с мене. А с тебе се чувства сякаш... Сякаш е парче месо.
Сабастиян се изсмя весело. Но това беше само камуфлаж.
Не искаше Лендън да разбира колко много са го вбесили думите му.
Знаеше, че е прав, но също знаеше, че малката имаше по голямо влечение към него.
- Ами ти? Използваш и изкривяваш истината, за да я спечелиш. Не планирам да я отстъпя и да я хвърля на Inferno. Просто ще я използвам за примамка.
- И си мислиш ,че всичко ще е наред? Ами ако случайно той се добере до нея? Медиумът каза, че са имало любовна връзка глупако. Знаеш, че когато вампир изгуби своята истинска любов не спира след това да я търси. И очевадно Леоноре има жилка на чистокръвен в нея. Станало е точно както с моя пра пра пра внук. Ако Inferno я ухапе и си пусне отровата в хубавото й вратле ще събуди доста погре*ани животински инстинкти в нея. Нали ти става ясно ,че няма да го позволя. Вампир може по желание да си влее отровата, която се намира в жлезите над кучешките му зъби, и да превърне някой в себеподобен. Ти приятелю мой нямаш тази възможност и не знаеш за каква сила и отговорност става въпрос - Лендън се беше подпрял на едно дърво и гледаше Сабастиян с решителен поглед - И да не говорим, че ти искаш да ч*каш малката само защото си мислиш, че ако го сториш влечението ти към нея ще изчезне, и ще си спокоен, че няма да ти пречат излишни чувства ,когато се биеш с Inferno. Но грешиш. Ти винаги грешиш в своите заключения. Не само ,че няма да изчезне влечението, но и ще се влюбиш. А аз няма да позволя това.
Лендън въздъхна и след по малко от секунда вече беше изчезнал.
Искаше да отиде при малката, да я гушне и да я изкъпе.
Една гореща вана щеше да й дойде добре.
Салваторе беше бесен. Искаше да потроши нещо, и по възможност да е в главата на Лендън.
Утре трябваше да отидат до едно място за мокри поръчки и да разпитат няколко второкласни мижави вампирчета.
Дано поне имаха информация за Inferno.
Лендън влезе тихо в стаята и завари Леоноре до прозореца.
Явно все още се чудеше какво става.
- Лео..? - Лендън искаше да е взъможно по нежен с нея и да не я шашка толкова.
Жената се обърна и го погледна объркана.
- Какво стана със Сабастиян?
- Спокойно, кучката е добре. Трябва да се тревожиш повече за себе си - Лендън направи крачка към нея но спря, когато видя, че Леоноре се отдръпна назад.
- Няма да ти направя нищо Лео. Ще ти напълня ваната и ще те изкъпя - Лендън смени посоката и се насочи към красивата баня с керамичен под.
- Няма нужда да ме къпеш...
- Няма нищо да ти направя, спокойно.

След десетина минути Леоноре вече беше гола и във ваната, която беше пълна с пяна и прикриваше пищните й извивки.
Лендън стоеше до нея и я гледаше развеселено, докато й почистваше с мека розова гъба ръцете и гърбът.
Леоноре усещаше как тялото му се напряга всеки път , когато докосне кожата й. Можеше също да усети как вместо ръката й, му се иска да й хване гърдата.
- Ти убивал ли си преди? - младата жена искаше да знае. Нормално беше, нали е вампир но все пак искаше да го чуе от неговата уста.
Лендън въздъхна и остави гъбата.
- Убивал лъм, когато бях млад. Вампирът може да си избере на колко години да изглежда , и за това често сменя облиците си и е трудно да се засече. Никога не са ме хващали. Но убивах изнасилвачи и крадци. Поне да е половин грях както се казва. Виж, това беше много отдавна, сега контролирам жаждата си. А и има много досасни донори, които с радост ни дават кръв.
- Но ти каза, че е евтина и не задоволява гладът ти. Коя кръв може да го направи? - Леоноре взе кърпата и изчака Лендън да се обърне, за да може да се покрие.
- Твоята например. Какъвто е човекът, такава е и кръвта.
Лендън се обърна към Леоноре, която вече се беше подсушила.
- Ще спим в другата стая. Нека да си починем , че утре ни чакат доста гадни задачи.
Мъжът повлече жената към другата стая и се обърна отново, за да й даде лично пространство за обличане.
После я взе, и я остави постави на леглото, след което се намести до нея и я прегърна силно през кръста.
- Лека нощ и приятни сънища.
- Лека и на теб.
Но Леоноре знаеше, че изобщо няма да е лека, а сутрина, когато се наложи да се види със Сабастиян ще е просто кошмарна.
Ŧħе_SлladuRчЭ
Ŧħе_SлladuRчЭ
Модератор на раздел "Фикчета"
Модератор на раздел
Female
Рожден ден : 23.06.1996
Години : 28
Мнения : 1972
Дата на рег. : 07.12.2009

red Re: Versus Schon - Inferno

Сря Сеп 22, 2010 3:01 pm
Versus Schon - Inferno Kommm10
Vεrsus Alvαro
Vεrsus Alvαro
Любител
Любител
Female
От : Бургас
Мнения : 239
Дата на рег. : 25.12.2009

red Re: Versus Schon - Inferno

Чет Сеп 23, 2010 8:19 pm
Не се беше смрачило още, а те бяха в някъкъв стриптииз бар, чакащи да се появи "техният човек" .
Някоя си мижитурка, която щяла да изпее всичко за Inferno.
Леоноре въздъхна измъчено.
Сутринта се бе събудила сама в леглото, което я зарадва доста. Но радостта й се бе секнала, щом Сабастиян нахлу в стаята като буреносен облак и най - безцеремонно й заповяда да се облече предизвикателно.
И сега стоеше на бара и пиеше мартини, а хората край нея я гледаха все едно е елитна проститутка.
Лендън се беше затрил на някъде, а Салваторе бе в задните стаички при персонала да "разпитва" .
Да бе. Кой знае с коя се ч*каше в момента.
А тя седеше на средата на най - долната кръчма в околието, обградена от стриптизьорки и алчни стари онанисти, чакащи да им излезе късмета без пари.
- Здравей слънце. Не можах да не забележа, че си сама. Искаш ли да знаеш какво е усещането да целунеш велик мъж като мен? - до Леоноре седеше мъж на средна възраст, с доста сурови черти и леко побеляла коса. Миришеше на джибри ,а по затъпялата му физиономия си личеше ,че е чест клиент на бъчвата.
- Искаш ли да знаеш какво е усещането да изгубиш предните си зъби? - беше й писнало да се занимава с изверги, и беше напълно готова да му счупи бутилката в главата ако посмееше да направи нещо.
Преди обаче да предприеме такива мерки тя усети нещо.
Нещо ,което не беше възможно да съществува.
Усещаше ,че нещо идва насам. Нещо опастно. Можеше дори да чуе мислите му.
Или може би си въобразяваше.
Усещаше как то диша, как разсъждава, как се движи галантно, как всеки мускул се напряга и отпуска.
Как сърцето му не тупти...
Празнина. Усещаше и неговата жажда, неговата похот. Неговата лачност.
Леоноре се отърси от транса , в който бе изпаднала и се обърна към мъжът, който до преди броени минути й предлагаше секс.
По лицето му бе изписан ужас, а ръцете му трепереха леко.
- Аз .. аз трябва да тръгвам - мъжът побягна към изхода и се удари във входната врата, когато тя внезапно се отвори.
Сърцето й спря за секунда.
Кълнеше се ,че нещо не беше наред.
И това "нещо" беше доста красиво.
Почти цялото заведение се обърна, когато през вратата влезе неустоимо красив и сексапилен мъж.
Жените го гледаха като невидели, мъжете се бяха намръщили от заплахата, която лъхаше от него.
А Леоноре стоеше шокирана ма бара.
Този мъж... Дали го беше виждала?
Изглеждаше й до болка познат.
Косата му беше смес между бял и сив цвят. Имаше лек лилав оттенък. Ризата, която носеше бе цвят "пепел от рози" .
Според нея този цвят бе само женски, и ако мъж носеше такъв, моментално би го помислила за педал.
Обаче...
На този красив мъж ризата му седеше просто перфектно.
Тъмно сини дънки очертаваха краката му, и дръзка усмивка играеше по перфектните му устни. Косата му бе момчешки разрошена, а сладкият му бритон бе полепнал по челото му.
Сякаш знаеше какво търси и знаеше къде да го намери.
За секунда той я погледна. Леоноре се смръщи. Тя усещаше как сърцето й щеше да се пръсне от пристъпа на паника, който се разля като мастило по тялото й.
Леоноре простена.
Мъжът тръгна нарочно в нейната посока и не спираше да я гледа хищнически.
Преди даже да успее да се изнесе от бара, мистериозният мъж вече се беше настанил до нея и си поръчваше двойно "Hennessy".
Жената не спираше да го гледа ококорено. Сега вече можеше да види очите му.
Бяха сиви. По средата с примес от... Точно като цвета на ризата му.
Беше толкова сексапилен и неподправен.
Отракан.
Леоноре се огледа и видя как всички жени я гледат злобно.
Е как няма, като най - красивият мъж на света туко що седна до нея!
- Не е учтиво да зяпаш някой - мистериозният мъж се обърна към Леоноре и й се усмихна мръснишки.
Младата жена усети как краката й се огънаха. Ниският тембър в гласа му , накара главата й да се завърти. Все едно беше пияна.
- Да не би да се познаваме? Имам чувството ,че съм те виждала някъде - Леоноре не знаеше от къде имаше смелостта да му говори така, и най - вече с враждебен тон, но имаше чувството ,че трябваше да се предпази от този опасно красив мъж.
- Не..знам. Познат ли ти изглеждам? - мъжът се обърна към нея й я гледаше така, все едно щеше да я погълне. Очите му блестяха странно.
- Ами... - жената се сепна, когато усети красавеца да се навежда към нея и да вдъхва ароматът й.
- Хелиотроп. Парфюмът ти е "Pur Blanca", нали? Отива на външността ти - Леоноре не успя да отговори. Не знаеше как по - точно.
- Не си ме забравила - мъжът потърка носът си във вече зачервената й бузка, в знак на интимност и сближаване - Аз също не можах да те забравя - изражението му придоби сериозност , а чертите на лицето му изглеждаха момчешки.
Изглеждаше като непослушно момче.
- Значи, все пак сме се срещали? - Леоноре вече беше задъхана, от насладата, която я заля внезапно. Имаше химия между тях.
Едно докосване. Усещаше как по цялото й тяло преминава ток.
- Мхм... - мъжът отговори отнесено. По всичко личеше, че се наслаждаваше на момента. Имаше лека арогантна усмивка изписана на нечовешкото му лице.
- Inferno. Кучи сине какво правиш тук? - Леоноре се обърна и замря.
Сабастиян гледаше бясно мъжът до нея.
Inferno?
Това ли беше Inferno?
Този , който те преследваха, и този който я искаше за... нещо?
Мъжът се усмихна доволно и показа острите си зъби.
Погледът му не се отделяше от лицето на малкия сукубус пред него.
- Ти..? - жената отмести погледа си от този на Салваторе и го върна към мъжът пред нея.
За нейна изненада той я гледаше така, все едно я люби. Дишаше тежко и възбудено. Гледаше вратът й.
Тя можеше да усети как той си представя ,че пие сладката й кръв.
Как си забива зъбите рязко във вратът й.
- Не се коси дечко - Inferno се обърна към Салваторе, който изглеждаше като самият дявол в момента - Още не ти е дошло времето. Ако си мислиш, че ти и онази червенокося куржа Лендън ще можете да направите нещо по въпроа , тогава давай! И без това ми развали момента в с нея.
- Долен кучи син! Ще те убия - Салваторе шептеше. От яди злоба. Искаше да му среже вратът, но знаеше, че това няма да стане.
Знаеше, че дори и с Лендън двамата нямаха шанс срещу него. Защо бе дошъл толкова рано, защо по дяволите беше излязъл на такова публично място??
Нима Леоноре означаваше толкова много за него? Дали сега щеше да пожелае да се бият?
Едва ли. Вампирите винаги спазват срокът си... Тогава защо??
Леоноре усети буца в гърлото си. Аурата, която Inferno излъчваше бе покъртителна.
- Леоноре, бог да ти е на помощ, когато те докопам - могъщият вампир я гледаше така, все едно той е Сатана а тя е девственица.
- Няма да чакаш дълго, обещавам ти.
Inferno стана грациозно от стола и тръгна към вратата. Салваторе, знаеше, че сега не е момента да се бият.
По - добре щеше да е ако го остави да си тръгне. Сега след като бе видял Леоноре, щеше да е още по - настървен от преди.
Щеше да е по - лесно да го хванат. Поне, така си мислеше.
- Леоноре, тръгваме - Сабастиян хвана младата жена за лакътя и я помъкна към изхода. Нямаше намерение да я оставя тук. И без това ,вече бяха привлекли доста внимание.
- Мамка му, Лендън се бави - Салваторе, говореше повече на себе си, от колкото на Леоноре.
- Пусни ме! Стига си ме разнасял като излишен багаж! Майната ти на тен и на цялата ти рода! - жената започна да се дърпа и да до удря по рамото, но нищо от това не помогна.
Та той дори не благоволи да й обърне внимание и да й отговори.
Кучи син.
Vεrsus Alvαro
Vεrsus Alvαro
Любител
Любител
Female
От : Бургас
Мнения : 239
Дата на рег. : 25.12.2009

red Re: Versus Schon - Inferno

Сря Окт 06, 2010 2:52 am
- Не е сега времето да се инатиш. Не стига, че тоя дойде на публично място, ами си е довел и компания. Не забравяй, че всички работят за него и мазната му сган наречена "приятели", а и хората са алчни кучета. Даваш им пари и те те носят на ръце за цял живот. Нямат достойнство копеленцата - Салваторе мърмореше под носа си , и се молеше Лендън да е в колата.Последният път , когато се беше видял с Inferno бе преди година. Той се появяваше,когато му е скучно, и най - вече за да му напомни ,че ще гори в пъкъла. Първият път, когато го видя след инцидента му се беше нахвърлил със зъби и нокти , но после бе свикнал с неговите посещения.Сабастиян вдигна глава и въздъхна благодарно, когато видя партньорът си облегнат на капака на Jaguar- a .
- Е, срещата ви с твоя "приятел" мина ли добре? - Лендън се протегна леко и му смигна.
- Ти си знаел? Трябваше да се досетя - Сабастиян бутна Леоноре в колата и се качи след нея. Донован само се засмя и зае мястото си вътре.
- Не исках да съм свидетел на тиинейджърските ти недораснали изблици и избиване на комплекси. Той - гласът на Лендън пресипна леко и се обърна назад за да погледне Леоноре, която беше повече от бясня - говори ли с нея?
- Да, но за щастие прекъснах вечеринката навреме. Тя дори не благоволи да се дръпне от тая пиявица - Салваторе знаеше, че отново се държи като г*з, но какво можеше да направи, когато тялото му изтръпна от ревност. Знаеше, че Леоноре е страстна жена и не може да бъде притежавана напълно, но и той не можеше да преглътне егото си и да престане да я желае.
- Я пак повтори? - Леоноре се задъха и го хвана за косата - Не съм била благоволила да се дръпна? От къде да знам ,че е той? Да не съм ясновидка и на ръката ми да пише кой какъв е? Ти нищо не си ми казал! Явно и преди сте се срещали с него. Не ми преписвай всичко на мене, а един път поне в живота си бъди мъж и си признай ,че се прецакваш отвсякъде! - жената му пусна перчама, който беше хванала от яд, и седна кротко на седалката си. Значи, тя до онзи ден мислеше да си реже вените, а сега някъкъв елфически принц, изкопан сякаш от дебрите на най - мръсното й подсъзнание, й предлагаше мръснишките си услуги? Салваторе само премигна и се обърна леко към нея. Трябваха му няколко секунди за да асимилира случилото се.Нямаше съмнение, че можеше да го разкъса. Изведнъж в съзнанието му изплува перфектна сцена с нея. Тя седнала на капака на колата, вплела котешки пръсти в косата му, докато той я ч*ка бясно, докато не я накара да се разплаче. Мдаа, това е добро наказание за вещицата. Щеше да я накаже. Вече не можеше да се сдържа и да ходи по евтини жени.Тази тук не го искаше, скубеше му косата, и го псуваше на ум и това я правеше още по - сексапилна и от преди.
- Добре ли си друже мой? - Лендън се смееше като за последно, и едвам успяваше да си поеме въздух. През всичките тези години не бе виждал неговият приятел в такава ситуация. Жените се прекланяха пред него, а мъжете се чувстваха застрашени. Явно са всичко си имаше първи път.
- Бил съм й по добре - Сабастиян отмести погледа си към огледалото за задно виждане, очите му блестяха в тъмнината, а умът му работеше на пълни обороти. Щеше да опитоми звяра на седалката и то в най - скоро време.
- Ще трябва да ме оставиш да скрия следите ни преди да са ни докопали - червенокосият погледна през прозореца и въздъхна - Мразя да прикривам следи. Ще се видим в другото укритие. Мартинес ще ни чака там.
Салваторе отби на средата на пътя, изчака Донован да слезе и продължи да кара в мрака.Всичко вървеше по - план. И Лендън не беше заподозрял нищо.
- Оставаме само аз и ти Леоноре. Жената не хареса непознатата нотка в гласът му, в която се съдържаше намек за нещо опасно. Сърчицето й затуптя силно, и приятна картина се избистри в умът й. Образа на Салваторе полугол, туко що излизащ от банята. Тя бе забелязала красива татуировка на гърбът му, която се простираше до лявата му ръка. Не искаше да си признае, но той беше красив. Дори и говедо като нея би се разтопило в ръцете му.
- За мен ли мислиш - неочакваният въпрос изкара младата жена от трансът, в който бе изпаднала.Почувства как срамът я залива от горе до долу.
- Всъщност се сетих за татуировката ти. Много е красива - Леоноре наистина го мислеше. Тя бе почитатлека на татусите още от малка.Дори самата тя имаше татуировка на змей, който пропълзяваше по ръката й, и стигаше чак до гърдите, а самите й гърди бяха татуирани с цветни червени лиани. Нейният татус бе 3D. Доста я болеше но болката бе сладка поне.
- Хм, нищо особенно на пръв поглед. Но всъщност е символ на нещо.
Салваторе спря колата до една запустяла градинка и отвори вратата на младата жена.
- Защо спряхме тук ?
- За да може да изгубят дирята ни - Салваторе не прекъсваше очният контакт с красавицата пред него. Нещата, които щеше да й направи точно тук, на тази полянка щяха да я накарат да крещи името му. За него бе пределно ясно, че тя го харесва, просто срамът й, и ината в нея не й позволяваше да си го признае.
- Колко време ще стоим тук? - Колкото време ми е необходимо за да те накарам да крещиш името ми - първоначално Сабастиян не мислеше да й отговаря така, но "долната му глава" пое контрола и издиктува всичко. Не можеше да й устои. Нито на свенливите погледи, нито на сексапилът, който струеше от нея като фонтан. Леоноре премигна неразбиращо в първата секунда, но после, когато думите му попиха в съзнанието й, бузите й придобиха червен цвят.
- Не ставай смешен! Стига си се бъзикал - жената не можеше да отдели очите си от неговите, гласът й излиаше неуверен и смутен, а краката й се подкосяваха с всяка секунда.Бог да й е на помощ.
- Не мога да се сдържам повече Леоноре. Искам те тук и сега... на полянката. Точно на тази стара беседка да крещиш и да свършваш. Не мога да си позволя да пия от кръвта ти, но мога да те любя. И не смей да прикриваш желанието си към мен. Знам, че искаш да ме видиш гол, възбуден и твърд...
Death_Angel
Death_Angel
Модератор на раздел "Фикчета"
Модератор на раздел
Female
От : Сърцето на Итачкоооо
Рожден ден : 14.05.1987
Години : 37
Мнения : 699
Дата на рег. : 22.12.2009

red Re: Versus Schon - Inferno

Пет Окт 08, 2010 2:38 am

red Re: Versus Schon - Inferno

Върнете се в началото
Similar topics
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите