Моя милост и братовчед ми + малко магия XD

Глава 1

-Лейди Мелъни, върнете се! – Викаше един от пазачите, бягайки след мен. Аз само се засмях развеселено и продължих напред. Тази гонитба, която беше същински цирк и гледка, която от сърце забавляваше придворните, продължаваше вече цели 2 часа. А причината? Е, не беше кой знае какво, даже абсолютно нищо, но да видя изражението му след това е просто безценна награда.
-Милейди, ще кажа на братовчед ви! – Заплаши другият пазач. Отново се засмях без да спирам да бягам. Щял да каже на братовчед ми? Ха, този празноглавец въобще не го интересува какво правя! И грам загриженост не проявява към мен. След неочакваната смърт на родителите ни, останахме само ние двамата. Не вярвам това да е било просто инцидент. Две кралски семейства не могат да загинат просто ей така, но засега се придържаме към този вариант. Придворният физик огледа всичко, направи изследвания и разгледа най-различни хипотези, но уви, всичките му предположения не се увенчаха с успех. Трябваше да приемем новината, че родителите ни не са умишлено убити. Но аз знам, че не е така. Този излет беше просто капан, но защо и от кого, не знаех.
-Милейди, престанете! Знаете, че братовчед ви ще се ядоса. – Продължи на настоява единия от пазачите. Признавам, че бяха упорити, но не колкото мен. Преминавайки през поредния коридор, смеейки се извиках:
-Каел, ли? Ха! Да не мислите, че ще ме подгони с метлата като Баба Яга? Той и пет пари не дава за мен!
-Права си! – Бум! Ето това става, когато бягаш без да гледаш накъде отиваш. Бях се сблъскала с някого и то доста сериозно. Имах чувството, че някой ме е хванал здраво за челото и не ме пуска. Повдигнах глава да видя на кого налетях така внезапно и отворих уста в изненада.
-Бих дал само 2.
Последва смях и възклицание.
-Каел! Какво правиш тук?
Той нежно приглади разбърканата ми коса и, когато се увери, че всичко е в ред, хвана брадичката ми с едната си ръка, карайки ме да го погледна право в очите.
-Дойдох да те отведа в двореца. Стигат ти толкова волности за днес. – Каза ми спокойно, но все пак в гласът му се усещаше притеснение и вибрация. Очите му бяха все така небесно-сини и колкото красиви, толкова и измамни и опасни. Никога не можеш дори да предположиш какво му се върти в ума. Когато си мислиш, че си разгадал хода му, се оказва, че дори не си близко до истината. А когато си си убеден, че си го надхитрил, той те премята двойно. Да, от братовчед ми би излязъл превъзходен мошеник и актьор, но не беше ли самият той такъв? Всеки ден трябваше да играе роля на принц, която колкото и да не иска да признае, изобщо не му харесваше. Не беше създаден за такъв живот, но ръкавицата, както казват, бе хвърлена. Каел след 3 месеца щеше да навърши 21 и да стане крал на Драгон. Сега не можеше да понася задълженията си, а камо ли, когато му дойде времето. Свободната душа не можеш да я заключиш в клетка и да очакваш да стои там мирно. Нееее, братовчед ми беше всичко друго, но не и безсилен глупак.
-От кога ти пука какво правя? – Попитах го злобно. Да си кажа направо, не харесвах Каел. Смятах го арогантен, надменен, лекомислен, безсрамен, горделив, високомерен, вулгарен, циничен, съобразителен, изобретателен, привлекателен и изключително интилигентен мъж, а да си всички тези неща наведнъж не беше никак добре. По-скоро надвиснала опасност над женското население включително и мен. Не за първи път се опитва да ме очарова, само и само да му угодя. Е, няма пък! Този път номера не подейства.
-Братовчедке, не ме съди толкова жестоко! – Отвърна Каел, преструвайки се на силно съкрушен и обиден от думите ми. Извърна глава настрани, правейки се на сърдит и затвори очи да понесе „болката”, която го накарах да изпита. – Та аз се тревожа за теб, скъпа моя! Не знаеш каква ценност представляваш за мен. – След това изречение той обърна глава отново към мен, поглеждайки ме с искрящите си очи. Това не ми хареса. Тъкмо си го помислих и Каел набързо ме преметна на рамото си.
-Идиот! Какви ги вършиш?! – Извъках стреснато. Боже, сърцето ми щеше да изкочи. Не очаквах да направи подобно нещо. Точно в негов стил!
-Ах, какъв копнеж! Ах, каква страст! – Възкликна със сърказъм той и се засмя.
-Какво ти става, за Бога?! Какви ги дрънкаш?! – Крещях и удрях с юмруци по гърба му, но без успех. Гледката, която представлявахме, беше просто възхитителна. Преминахме през главните улици на кралството в това положение и половината от селяните и придворните ни се изсмяха. Дали защото бях носена по такъв неприемлив начин от братовчед си, или заради перверзната му усмивка, пълна с надсмешка, не можах да разбера. Но знаех, че като стигнем двореца, ще го накарам да съжалява.
Най-накрая стъгнахме стаята ми и Каел ме пусна. В мига, в който стъпих на земята му зашлевих шамар. На бузата му веднага се отпечатаха нежните ми малки пръсти. Аз бързо дръпнах ръката си, стъписана от постъпката си. Преглътнах силно и дишайки тежко, погледнах братовчед си в очите. Замръзнах на място. Видях гняв, раздразнение и бяс. Запристъпвах назад, полудяла от страх. Никога не го бях виждала такъв. Сърцето ми прескочи удар. Каел запристъпва към мен, докато аз продължавах да отстъпвам назад. Накрая гърбът ми се удари в стената. Затворих очи, за да се успокоя, но не се получи. Дишането ми се учестяваше. Какви ли не неща не ми минаха през ум, от които цялата се възмутих от себе си. Отворих очи, но не посмях да погледна Каел. Беше ме страх.
-Мелъни... – Прошепна той на няколко милиметра от лицето ми. Поех дълбоко въздух и издишах. Усетих дъхът му с аромат на мента да преминава по кожата ми. Тялото ми мигновено настръхна. – Мелъни...Защо го направи? Знаеш, че няма да търпя подобно отношение...
В този миг братовчед ми се отдръпна от мен толкова рязко, че замалко да залитна. Застана на голямо разстояние от мен и проговори с нормален, безразличен тон.
-От утре ще имаш иконом.
Очудих се. Какво пък беше това сега? Все още залепена за стената, се осмелих да попитам:
-Това новото ти откритие ли е?
-Не ме дразни, Мелъни! – Скастри ме той и продължи. – Това е човекът, който ще се грижи да получи добро образование.
-Какво? – Извиках в изненада? Това шега ли беше? – Но за какво? Та аз мога да пиша и чета.
-Но математика, география и история не знаеш.
-А трябва ли?
-Да!
Това беше последното, което ми каза и тръшна вратата след себе си. Подскочих при звука и една голяма въздишка се отскубна от гърлото ми, свличайки се на пода. Започнах да дишам учестено, но не от притеснение, а от спокойствие. Успокоявах се, дишайки така. Затворих очи и спрях да дишам за малко. Усещах как туптенето на сърцето ми постепенно намалява, започна да ми се вие свят и причернява и тогава, изведнъж, преди последният му удар, си поех шумно и дълбоко въздух, опирайки глава на стената. Отворих очи и се загледах в тавана. Е, там нямаше да намеря решение как да се сдобря с братовчед си.
Може би ако помоля физика да ми направи отвара за сдобряване. Засмях се при тази мисъл. А, да! Забравих да спомена, че физикът също беше и химик. Единствения в околността, а може би и извън нея. Боже, какви ли не неща не го молих да прави, когато бях малка. Но тогава разсъждавах по по-различен начин – детски, а сега въпреки 16-те ми години, бях поумняла. Добре де, все още вярвах в магии и ако Каел разбере какви ги мисля, ще ме прати на бесилото. Той мрази магията и хората, които я използват. Казва, че ще се обърнат срещу нас, но аз не виждам нищо лошо. По-добре обаче да не го ядосвам, че и без това не може да ме понася. Понякога си мисля, че си като товар на гърба му, от който не може да се отърве. Тази мисъл изобщо не ми хареса.
Сбръчках чело и се изправих, приглаждайки роклята. Тя беше тъмно синя на цвят, с дълги ръкави и малки диамантени камъчето на рамената. Ако зависеше от мен, бих облякла и черна рокля, но не. Не сме били в траур. Ами ако цвета е мнооого дъмно лилав? Очите ми свтнака и усмивка окраси лицето ми. Изхвърчах като хала от стаята. Трябваше да намеря Моли и да я питам има ли такъв плат.