Спомените оживяват

-Ой, Неджи кво пак си се умислил?-попита с глуповата усмивка русокосо момче на около шестнадесет години.
- Мислих си за старите ми приятели-отговори тъжно дългокоското.
- Не мисли толкова, че ще вземе да ти се пръсне главата. А и нали се изместихме всички в старото ти училище?!- русокоското беше притеснен за приятеля си. Неджи беше такъв само по едно време на годината и това беше на 23 август. Той не разбираше защо приятелят му бе толкова нервен, неспокоен и тъжен, та нали утре щеше да се види със старите си приятели.
- Неджи-кън стига си мислил толкова, да тръгваме или ще си изпуснем полета!-нахока ги кестеняво момиче, вързано на две кокчета.- Къде е онзи флиртаджия....писна ми от него.-ядоса се още повече тя.
- Флиртаджията е точно зад теб, мъжкарано!-заяде се чернокосо момче. Неджи усети накъде отиват нещата и затова побърза да ги прекъсне:
- Хайде да тръгваме трябва да минем проверка-подкани ги той. Саске и Тен Тен си обърнаха гръб, и се нацупиха, дългокоското се отчая. Те отново се държаха като петгодишни деца.
-Къде подяволите ми е спиралата-крещеше розовокосо момиче, претърсвайки всяко кътче от стаята си. Несъзнателно тя удари по гардероба и от там се стовари един кашон.... доста голям кашон. Момичето отскочи назад, но се подхлъзна на нещо и падна на дупето си- итта, това болеше-розовокоската разтриваше удареното място.
-Какво подяволите настъпах- тя погледна към крака си и каза ядосано- спиралата...
След това погледът и се отмести върху падналия кашон. Очите й леко се разшириха, изправи се и опита да стигне до него, но усети как краката й се подкосяват и се свличе на земята. Красивите и зелени очи бяха затворени, Сакура бе припаднала. След около половин час две момчета стояха пред вратата на розовокоската и си говореха:
-Не мога да повярвам, че тя отново закъсня!- каза леко ядосано чернокосо момче.
-Стига сякаш не я познаваш, сигурно пак си е загубила гримовете ще я намерим да ги тър- момчето беше отворило вратата. Той не успя да довърши изречението си. веднага се втурна към Сакура и повдигна леко главата й.
-Сакура, Сакура, САКУРА-крещеше другото момче, побутвайки я.
- Хммм...какво става...Сай престани да крещиш и не ме бутай така!-кресна му момичето.
- Розовке какво стана, защо беше в безсъзнание?!- попита я Шикамару, помагайки й да се изправи. Усмивката на лицето й изчезна и очите й се натъжиха.
- Какво стана ли...вижте зад вас-каза с горчива усмивка Сакура. Двете момчета синхронно се обърнаха, очите им се разшириха и почти излезнаха от орбитите си.
- Миличка-промълви първи Сай.
- Мислих, че вече съм се оттървала от тях-каза розовокоската още повече натъжена.
- Хей искате ли да ги разгледаме, мисля че ще е добре да си спомним какво беше истинското щастие.-той погледна въпросително розовокоската, проучвайки я.-Моля ви-след това отново я погледна и видя, че целта му беше постигната.
- Добре-кимна розовокосото момиче-нека го направим за старите времена.-каза малко по-жизнено тя. Тримата се доближиха и започнаха да ровят из кашона. Вътре бяха скрити спомените от отминалите мигове... След осем часа ровене из стари вещи тримата се бяха изморили.
- Хора останете да спите у нас и без това вече е късно и не ми се стои сама вкъщи.-каза, не по-скоро заповяда момичето.
- Ами утре трябва да сме на училище, не ми казвай че си забравила!-попита я Шикамару.
- Естествено, че не ананас такъв. Нали днес бяхме на откриването заедно. И както винаги ще сме в един клас.-отговори му тя.
- Не забелязахте ли, че беше отбелязано че утре ще пристигнат нови ученици от Киото?!-попита ги Сай.
- Не всички имаме орловия ти поглед Сай-скастри го Шикамару.
- Наистина беше така, сега си спомних!- отвърна розовокоската игнорирайки ги.
- Поправка всички без теб!-заяде се отново Сай.
- Хайде, момччета, да поръчаме нещо за ядене. Предложения?!-попита розовокоската, сменяйки бързо темата.
- Се тая-измърмори незаинтересовано Шикамару.
- Сай?-попита отново розовокоската.
- Имам идея!- каза той, като хвана ръцете на Сакура в своите и я погледна с кучешка физиономийка.
- Не отново...това е толкова проблемно-оплака се дългокоското. Няколко секунди Сай и Сакура седяха в тази позиция . Шикамару мислено броеше: 3...2...1.
- НЕЕЕЕ!!! САЙ ТИ НАРЕД ЛИ БИ ПИЧ?!Не, не ,не и пак НЕ няма да стане...Дори не си го помисляй. Ще умра от глад, но няма да го направя. Не няма...спри да ме гледаш така.-момчето стисна по-силно ръцете й и ги доближи до сърцето си, а едновременно с това очите му ставаха все повече и повече убеждаващи- не...н-н-е м-ме г-глед-д-ай т-така...н-н-ям-м-а д-д-да сссе п-п-п-олучи...- Сакура се дърпаше повече отколкото обикновено и за това Сай реши да вкара и тайното оръжие. Той навлажни още повече очите си, все едно щеше да се разплаче и прехапа леко долната си устна.
-Моля...-и пак прехапа устната си.
- Ооо, не...-промърмори Шика, но никой от присъстващите не го чу.
- До..добре-предаде се розовокоската. На лицето на Сай се изписа самодоволна усмивка. Той пусна ръцете й и я прегърна силно.
- Понякога завиждам на актьорските ти умения, нещастник-промърмори тя, оплаквайки вътрешно съдбата си.
- Да не би току що да чух комплимент?! Да се запише в архива: 15 септември 2009 година Харуно Сакура направи комплимент на Акаши( някъде бях чела че е Ookawa, ама нз как точно да го напиша на бг) Сай.- каза весело Шикамару.
- Хахаха, колко смешно-изсъска розовокоската.
- Е към кухнята- съобщи чернокоското с тон все едно води войска към фронта.
- Каква излагация-промърмори Сакура след като Сай им беше нахлупил по една шапка в комплект с престилка.
- Е да видим дали все още си толкова добра с дангото и рамена!-предизвика я Сай.
- А ти идиот такъв както винаги ще седиш отстрани!-заповяда на Шикамару.- Не искаме онзи инцидент да се повтори...нали?!
- Да това беше любимата ми вила-измърмори розовокоската.
- Не съм виновен, че заспах за няколко минути!!!-оправда се той
- Върху котлона... ВЪРХУ КОТЛОНА ШИКАМАРУ-изкрешя му Сакура.
- Бях много уморен-отново започна да увърта той. В същия момент коремът му прокъркори.
- Хайде да поръчаме нещо, защото ще умра от глад ако вие готвите-оплака се той.
- И аз съм съгласна-изказа се Сакура.
- Добре и какво ще поръчаме?!-той ги погледна в очите и сякаш в тях се въртяха пици.- Какво ли изобщо питам, очевидно ОТНОВО ще е пица.- каза недоволно Сай и набра номера.
- Обажда се Акаши Сай...обичайното...в имението Харуно...Благодаря ви-свърши с разговора и затвори. Сакура и Шикамару отговорха едновременно:
- Ще са тук до пет минути- Сай само подбели очи и въздъхна. Беше спечелил битката с розовокоската, но тя спечели войната...отново...

- Добре дошли в новия ни дом!-каза въудешевено Наруто.
- Дом...та това е замък!-ококори си очите Тен Тен, тъй като тя не беше чак толкова заможна.
- Едва ли ще си мислиш така, ако видиш имението Харуно-каза Неджи, но в последствие съжали за думите си.
- Харуно, това не бяха ли съдружниците на Учиха и Хюга-промърмори Наруто.
- Като стана въпрос не познавам никй от техния клан- замисли се Саске- А ти Неджи?-попита го чернокоското.
- Хайде, влизайте, вече минава единадесет трябва да се наспим, за да не закъснеем за училище.- смени ловко темата дългокоското, игнорирайки въпроса на Саске.
- В колко трябва да сме там?-попита с нежелание Наруто.
- Ами директора каза, че тъй като сме нови да идем към десет.-отговори му любезно Неджи, знаейки последствията.
- А в колко трябва да ставаме попринцип?-зададе отново въпрос русокосия.
- Ха... ами ...кхседемкх-опита се да го прикрие, но остана само с желанието си за това.
- МОЛЯЯЯЯЯЯЯЯ-изкрещя Наруто(тази сцена се разиграва, докато всички обикалят имението и в момента са в кухнята). Саске реши да се избазика с русокоското и вдигна един тиган над главата му. Но чернокоското не очакваше, че Наруто ще подскочи от новината. Синеокият изпадна в безсъзнание, което донякъде беше добре, поне нямаше да им се налага да му търпят нервните кризи. Но от друга страна трябваше да го заведат до стаята му на 2 етаж, а на всичкото отгоре беше и последната в коридора.,, Просто перфектно”-помисли си Саске.

Momma never told me how to love
Daddy never told me how to feel
Momma never told me how to touch
Daddy never showed me how to heal
Momma never set a good example
Daddy never held mommas hand
Momma found everything hard to handle
Daddy never stood up like a man
I've walked alone, broken, emotionally frozen
Getting it on, getting it wrong.


-Мамка ти дее*а шибания телефон...кво искаш от мен бе.-Сакура стана от леглото и се спъна в спящия Шикамару. Тази мелодия беше само на непознати номера и на родителите й. Тя погледна и видя, че е скрит номер.
- Харуно Сакура на телефона...- от другата страна не се чу нищо. След кратко мълчание Сакура каза:
- Темари, ще те убия, ако отново си правиш безвкусни шегички-закани се момичето, а от другата страна й затвориха. Сакура се намръщи леко и погледна часовника, беше шест и половина и трябваше да събуди двамата мързеливци. Тя се позамисли и след малко на лицето й се появи злокобна усмивка. Тя отиде до килера, взе една кофа и я напълни с ледена вода. След това влезна на пръсти в стаята и се надвеси над двете момчета. Подсмихна се самодоволно и точно преди да полее с вода Шикамару алармата на телефона й звънна.,,Подяволите...мамка му”-мислеше си тя, чудейки се къде да скрие кофата.:
- Дори не си го помисляй-отряза я Сай- Няма да ме залееш отново.
- Кой да ви залива..аз, това е мръсна долна лъжа!-оправада се тя.
- По-добре да започваме да се оправяме прекъсна ги Шикамару- Или искаш да отидеш на училище в този вид-продължи той сочейки я. Момичето се огледа и рзбра, че наистина има спешна нужда от нови дрехи и грим. Тя излезна от саята и преди да затвори вратата каза:
- Отивам да се оправя. Вашите дрехи са на най-горния рафт в гардероба.- Момчетата си взеха по един душ и се преолякоха. Шикамару излезна от стаята, за да попита Сакура, къде има четка или гребен за коса. Когато влезна в гардеробната й я завари свлечена на пода, стискаща окървавени дрехи. Шикамару първо се шокира, но след това в очите му се прочете съжаление и болка.
- Миличка, хайде да тръгваме... иначе ще закъснеем-каза той с глас пълен с топлота, обич и нежност.- айде остави тези дрехи и да те облечем. Нима си забравилиа за това, че трябва да пребиеш Карин и Кин?!- очите на розовокоската светнаха веднага и тя се изправи. Шикамару определено я познаваше добре. Докато момичето се обличаше, той взе окървавенит дрехи и ги скри в един шкаф. Обърна се към нея и попита, така сякаш нищо не се е случило:
- Миличка дай ми един гребен.- Момичето го изгледа с насмешка след което му подаде гребена, казвайки:
- Наистина имаш нижда от него-изкиска се леко и си облече туниката. След това си сложи черния клин с дънкова пола. Поогледа се малко, търсейки нещо. Шикамару забеляза това:
- Точно до комплекта със спирали- Тя се обърна и веднага го сграбчи. Натисна няколко копчета на дистанционното и една от стените на гардеробната се обърна. След това няколко рафта излезнаха напред. На тях бяха наредени около 500 чифта скъпи обувки. Момичето се позамисли за малко и натисна още едно копче. Тогава всички от рафтовете се прибраха, с изключение на лилавата гама ботуши и боти. Момичето си избра лилави боти на около десет сантиметрово токче. Обу ги и се запъти към огледалото. Шикамару реши да се изнася, но Сакура го спря.:
- Искам да си поговорим- по тона й той разбра, че ще се отнася за миналата вечер.
- За какво?- розовокоската го изгледа с поглед от типа на ,,отлично знаеш за какво”. Той само кимна и се заслуша в думите на приятелката си.:
- Чудя се какво ли прави ТОЙ. Дали някога изобщо ще го видим отново?!- момичето говореше спокойно и се гримираше. Ако Шикамару не я познаваше добре и знаеше че тя е царицата на хладнокръвието, щеше да си помисли че изобщо не й пука.
- Знаеш, че той никога няма да се върне тук...навява му твърде много спомени. А и твоето присъствие усложнява нещата.- Шикамару съжали за последните си думи.
- Моето присъствие...хъх...отново аз- момичето се израви и удари с ръка по тоалетката. – На него му било трудно... А АЗ КАК МИСЛИШ СЕ ЧУВСТВАМ?!!!А?!?!?! След като всеки път гогато се погледна в огледалото виждам нея... на мен да не би да ми е лесно?!?!?- момичето усети, че показва твърде много емоции и си стисна очите. След като ги отвори тя излезна от стаята и каза на шокираното момче.:
- Размърдай се или ще закъснеем!- Когато слезнаха на паркинга, там гги чакаше Сай, който сваляше една от прислужниците. Розовокоската подбели очи и каза:
- Да тръгваме, мачо!- Сай се обърна и каза:
- Ослепителна както винаги- направи й заслужен комплимент. Розовокоската беше отметнала бретона си натрани, останалата част от косата и беше вързана на две опашки. Върху лилавата й туника сякаш бяха размазани топчета с боя. Синята й мини дънковапола, подчертаваше дългите й стегнати крака. Беше с черен клин и лилави боти на които имаше синя верижка с червено топче на нея. На едната си ръка имаше мрежеста ръкавица до лакътя, а върху китката й черна кожена ръкавица без пръсти, с две ромбовидни дупчици върху кокалчетата. На другата й ръка имаше множество разноцветно гривни, които заемаха около десетина сантиметра от нея. Обеците й бяха две точета, пълни с боя, и при всяко нейно движение сменяха цвета си. Тя се запъти към колата си и телефона й звънна. Очите й леко се разшириха, когато на на дисплея се изписа Тсунаде. Тя веднага вдигана.:
- Да Тсунаде-сама...защо...това обяснава нещата...в колко....разбрано...ще се постарая...да ще ги доведа...благодаря ви.- тя се обърна към приятелите си и каза:
- Е май ще се помотаем малко трябва да сме в училище чак в десет. Тсунаде имала някаква работа и не можела да остави училището на Джирая.-усмивката на розовокоската беше заслепяваща. Жалко, че бързо изчезна.:
- Амм... миличка...сега е десет без пет- каза Шикамару и след това си запуши ушите.
- Какво каза... КАК ТАКА Е ДЕСЕТ!?!?!?!?!-чернокоското махна ръцете от ушите си и промърмори:
- Сутринта не си видяла правилно може би.- след това момичето само изръмжа леко и взе от таблото ключовете за колата си. Момчетата направиха същото. Първи в колата си се качи Сай. Той притежаваше черно Lamborgini и много се гордееше с това. След него беше Шикамару, който пък притежаваше лъскав червен кабриолет. Последна до колата си стигна Сакура. Тя отвори вратата си и изобщо не беше притеснена, за това че момчетата вече бяха извън гаража на път за училище. Тя само се подсмихна и натисна газта. Сакура се гордееше с притежанието на Bugatti Veyron( за тези кото не знаят това е най-бързо ускоряващата кола в света 0-100км за 2,5 сек стойността й възлиза на над един млн долара...., поръчана специално за нея кърваво червена с черни пламъци. Ако някой погледне колата би си казал, че момче е притежателят й но ще сгреши. Тя излетя от гаража на имението си и когато премина през имението Хюга и Учиха, погледът й за част от секундата попадна върху фигура на дългокосо момче. Тя реши, че й се превижда и не обърна внимание след няколко секунди беше настигнала приятелите си и ги подмина. Посредата на пътя тя спря, за да ги изчака. След няколко минути преминаха три коли, които тя не разпозна. Няколко секунди след тях се появиха нейните момчета и тя отново натисна здраво газта. Настигна трите коли отпреди малко и в едната видя сладко чернокосо момче. Тя го изпревари и ускори още повече. След няколко минути видя табелата на града и точно до нея друга с надпис: Частно Училище Коноха”. Момичето рязко зави и щом стина училищния паркинг изобщо не промени скоростта. Паркира във VIP зоната. Остана в колата докато не пристигнаха момчетата. Тя пооправи грима си и взе чантата, която беше в комплект с туниката и излезна в колата. В същия момент Саске слизаше от колата си. Той погледна към нея предизвикателно, а в отговор тя се усмихна палаво. Саске прехапа леко долната си устна и й намигна. Сакура си облиза долната устна и го погледна още по-предизвикателно, докато минаваше покрай него и се гушна в Сай. Ролята й отново започваше. Тя мина през целия паркинг, обирайки всички мъжки погледи и печелейки много злобни изказвания от момичета. Беше се запътила към едно определено момиче. Когато розовокоската стигна до волейболния салон тя се усмихна лукаво. Сега щеше да си го изкара върху нещо, или по-точно някого. Докато Сакура чакаше жертвата си Неджи и приятелите му пристигнаха. Той паркира колата си точно до тази на розовокоската. След като излезе от автомобила настана гробна тишина. След няколко секунди започнаха шушукания:
- Това е Хюга Неджи;
- Той се завърна!
- Възможно ли е наистина да се е върнал!
-По-добре да не го беше пеавил;
- Да Сакура-сама няма да го понесе...
- Нима е толкова нагъл да дойде сега?!- След него от колата слезна и Тен Тен. Неджи я прегърна, казвайки й да не се притеснява и да игнорира всичко и всички.:
- Нима е заменил Тамара-сама с нея
- Как смее да води курвата си тук:
- Стига вече... ДОСТАТЪЧНО- чу се гласа на Темари.- Махайте се...ВСИЧКИ- шушуканията моментално спряха и всички изчезнаха на някъде. Момичето беше бегло запознатo със ситуацията. Тя се доближи до дългокоското и му подаде ръката си:
- Ти трябва да си Хюга Неджи. Аз съм Сабаку Но Темари, приятно ми е да се запознаем- усмихна му се мило. Той пое ръката й и каза:
- И на мен ми е приатно да се запознаем Темари. Но откъде ми знаеш името?!-попита леко учудено той.:
- Сега това не е от значение, важното е че знам какво искаш и ще ти кажа къде ще я намериш.- след тези думи тя се обърна и им даде знак да я последват. През главата на Тен Тен преминаваха много мисли ,, Коя за Бога е тази Тамара или Сакура...какво общо има Неджи-кън с тях. Нима се е изместил заради тях. И защо подяволите иска да се срещне с тях!!!” Неджи видя изражението на приятелката си и на приятелите си. Той заговори спокойно:
- Няма нищо лошо в това да ме ревнуваш миличка, но поне не го показвай чак толкова-подметна й той след което тя се изчерви. :
- Оле, Неджи, dobe ако знаете кво парче видях на паркинга...-перверзна усмивка озари лицето на Саске. След, което последва удър от страна на момичето.
- Добре де извинявам се-промърмори момчето.
- Да бе, добе, и аз я видях...оная със розовата коса и зелените очи!-отговори му Наруто. В същия момент лицето на Неджи смени физиономията си. Той стана отново тъжен. Неусетно те стигнаха до салона и в момента в който влезнаха, Карин и Кин пристигнаха. Темари направи знак на Неджи и останалите да пазят тишина. Започваше се новата битка
- Ооо, розовия пудел кво правиш?!-попита я Карин.
- Нищо петел нещастен, готвя се да те пребия!-отвърна съвсем спокойно розовокоската.
- Я си мери приказките фламинго такова-пресече я Кин и застана пред Карин.
- Аз да си меря приказките....малеее нещо се бъркаш курво!- В гласа на Сакура не се четеше емоция. Точно когато Кин щеше да каже нещо, червенокоската нападна розовокоската и се опита да я зашлеви.
- Хн... –промърмори Сакура и заби дясно круше на очилатката, след което тя се строполи на земята. Сакура я повдигна за косата и я опря в стената. Вдигна й брадичката й каза през зъби:
- Знай си мястото, ЧЕРВЕЙ!!!- след което я ритна в корема. Карин изкашля малко кръв. Точно когато Сай и Шикамару щаха да спрат Сакура, от това да я удари пак се чу:
- Сакура- момичето се обърна по посока на гласа. Този до болка познат глас, искаше й се да не е права, но уви беше. Очите й леко се разшириха при вида на Неджи. Тя пусна Карин и се обърна към него. В салона цареше мъртвешка тишина. Никой не смееше да каже нещо. Розовокоската си затвори очите за момент и след като ги отвори, в тях се четеше ненавист, ярост, гняв, злоба, болка и тъга. Зеницата й беше станала много малка и почти не се виждаше, сякаш беше ослепяла. Тя закрачи уверено към Неджи и когато стигна до него...Вдигна дясната си ръка и му зашлеви звучен шамар. Прокънтя ехото от удъра. Сакура седеше пред него и се взираше в очите му, а той от своя страна беше поставил ръка на бузата си и също я гледаше. Сай и Шикамару отидоха при тях. Но никой от четиримата не смееше да прекъсне тишината. След около минута Шикамару промърмори през зъби:
- Как смееш... как смееш да се връщаш...след постъпката си...КАК?!?!?!?!?!- В очите му се четяха не по-различни емоции от тези на Сакура. Той стискаше ръцете си в юмрук, стискаше толкова силно, че от кожата му започваха да капят капчици кръв. Сай едва сега отвори очите си и погледна Неджи:
- Предател...не те ли е срам...не изпитваш ли поне малко вина?!?!? Как може да ни изоставиш нещастник...- той беше прекъснат от розовокоската, която със спокоен тон каза:
- Достатъчно!!! Да се махаме от тук!!!- Момичето обърна гръб и хвана двамата си приятели за ръцете.- Няма да се унижаваме, заради същества по-долни и от боклуци!- тя направи няколко крачки, но беше спряна от думите на Тен Тен:
- За каква се мислиш, кучко, как можеш да обиждаш така моя Неджи!!! Ти няма ли да се защитиш?!?!- Неджи само поклати отрицателно глава. Приятелката му си отвори устата, за да каже нещо но беше спряна от гласа на Сакура.:
- Коя съм аз ли?! Ха, очевидно ти си тази която не го познава. Да ти кажа ли коя съм аз?! Не щом боклукът не ти е казал, не съм аз тази от която да научиш-след което розовокоската се обърна отново към тях, чакайки отговор от някой. А той не закъсня:
- Сакура...аз...съжалявам....съжалявам, че ви изоставих...но просто не можех да понеса болката да те виждам всеки ден и- той беше грубо прекъснат от момичето:
- Него го боляло....А МЕН МЕН НЕ МЕ ЛИ БОЛИ, ЧЕ Я ВИЖДАМ ВСЕКИ ДЕН ?!?!? А МАЙ НЕЩО МЛЪКНА...НЯКОГА ПОСТАВЯЛ ЛИ СИ СЕ НА МОЕ МЯСТО ?!?!?НЕ НАЛИ?!?! ЕГОИСТИЧЕН КАКТО ВИНАГИ!!!!-Розовокоската щеше да продължи да го убижда, но беше прекъсната отново от Тен Тен:
- Неджи каж- тогава гаджето й я погледна със сълзи в очите и каза:
- Не се намесвай, не те засяга!!! Това е между мен, Сакура, Шикамару, Сай и- той спря сякаш нещо заседна в гърлото му.
- Кажи го Неджи...Кажи го... Кажи името на любимата си ПОДЯВОЛИТЕ...- розовокоската му постави капан, който той не успя да избегне.
- Тамара- Тен Тен усети как нещо я прободе в сърцето.
- Миличка стига си се занимавала с този предател. Няма смисъл да си губиш времето. Той направи своя избор преди време- подкани я Шикамару.
- Да направих грешка...не трябваше да ви зарязвам в такъв момент...не трябваше да те оставям черешке...направих грешка, за която съжалявах през всичките тези дни....но нямам ли и аз право на втори шанс?! Моля ви простете ми... Сакура моля те...прости- при последните думи той беше паднал на колене пред розовокоската и една сълза се търкулна по мраморната му кожа. При вида му сърцето на розовокоската се разтопи. Непробиваемият лед се пропука. Той я гледаше в очите и в тях тя можеше да види огромната болка. Зениците й се разшириха и зрението й се замъгли. Сълза след сълза закапаха по лицето й. Тя приклекна и обгърна лицето на дългокоското с ръцете си. След това го повдигна. Те продължаваха да се гледат в очите. Тя избърса сълзата му и каза през сълзи:
- Неджи-ний- след което Неджи я прегърна и я целуна по главата. Шикамару и Сай гледаха как тя отново може да чувства. Е явно и те трябваше да му простят. Сакура и Неджи стояха в тази прегръдка доста време, докато не се чу злобното кискане на Карин:
- Кой е малкият ти приятел фламинго?!- тъй като тя все още беше на земята и не можеше да види лицето му не разбра кой е той. Неджи пусна Сакура и избърса сълзите й с ръка. Розовокоската се обърна към кокошката със самодоволна усмивка. Иззад нея се показа Неджи и тогава усмивката на червенокоската замръзна.:
- Здравей, парцал! Доста време мина от както те видях за последно Карин!!!- Кин се обади веднага.
- Хей не й говори така знаеш ли коя е тя?!-Карин се поизправи малко.
- Да отлично знам коя е тя...курва номер едно на Киото...не съм ли прав Хируна!?-Кин се изплаши, откъде той знаеше фамилията й. Карин продума с горчива усмивка.
- ,,Черните ангели” се събраха...- Кин разбираше толкова какво говори приятелката й колкото разбираха и Темари, Тен Тен, Саске и Наруто.Тя отново започна да се заяжда:
- За кой се мислиш бе нещастник?! Няма да ти позволя да й говориш така!!!- след което той каза съвсем спокойно.:
- Ти все още не си рзбрала кой съм...явно си доста задръстена... Хюга Неджи говори ли ти нещо, слуга!?!?- Дългокоската загуби и ума и дума при споменаването на името му. Ето от къде знаеше фамилията й, той беше един от господарите й. Кин отстъпи назад, хвана приятелката си и двете се изнесоха от салона. След няколко се кунди се чу училищния звънец. Черните ангели се спогледаха и казаха едновременно:
- ДА- другите присъстващи се почувстваха излишни и решиха да се прибират по класните стаи, но Неджи ги спря.:
- Вие идвате с нас!- каза той с усмивка. Сакура го изгледа леко нацупено, но след като той й кимна тя също даде съгласието си.
- Къде?- попита Наруто.
- В ,,Ада”- каза спокойно Сакура. Но след това видя изплашените им физиономии и се усмихна весело.- Не наистина бе, така наричахме свърталището си.- След което хвана Неджи за ръката и го повлече към паркинга. Шикамару се радваше за нея. Тя отново бе истински щастлива, отново се усмихваше от сърце, нещо което не беше правили от онази катастрофа. Но дали щастието й щеше да продължи....

Искам да се извиня за това, че не пускам все още новата глава, но напоследък съм много заета и не намирам време . Очаквайте трета глава до понеделник най-късно. А който иска може да чете извлиянието ми. Написах го просто за един наистина много добър приятел...И наистина се надявам да не бе убие за това . Честит рожден ден Бубеееее, знаеш колко много те обичам. Е закъснях с разказчето малко де ама карай... Приятно четене на тези, които имат такова намерение. Коментари ако искате пишете не го пускам заради тях.(peace)


За един мой много скъп човек, който обичам и ще продължавам да обичам от дъното на душата си.


Честит рожден ден!!!
Пожелавам ти много здраве, любов и много, много късмет...Хахаха колко банално. Стига съм се лигавила и да започна с това, което наистина ти пожелавам от все сърце. Искам да си все така усмихната и да ме правиш щастлива още дълги години. Помниш ли когато бяхме малки какви бели правехме, особено на баба ти...хахах милата жена да се чуди човек как ни изтърпя. То не бяха кестени, орехи и какво ли още не. Продължавай да учиш, че иначе кой ще ми помага на тестовете?! Сега стига с моите егоизтични пожелания и да кажа нещо за теб. Дано най-накрая намериш някой който наистина да те заслужава и да те обича истински. Искам да си щастлива, защото виждам мъката в очите ти когато ти говоря за моя. Не искам да те виждам тъжна, а винаги весела и усмихната. Защото, мила ми приятелко, усмивката ти е най-големия дар за мен. И когато откриеш истинската любов, знаеш какво да правиш... Първо трябва да мине през мен и да съм сигурна в това, че няма да направи някоя глупост... А ако това копеле те нарани, аз собственоръчно ще се подсигуря, че няма да се радва на поколения си. Е ако все пак се окаже достоен, пази го с жовота си и не позволявай пламъкът на любавта у вас да угасне.
Е сега нямам търпение за новия ти грандиозен купон. Какво ли ще се случи и този път...Само Бог знае. И все пак не забравяй пази се, защото ставаш на 13 и влизаш във фаталната възраст!!!

С много много обич...твоя вечна приятелка Ели.

Тя се засмя на собствената си глупост. Отново ставаше сантиментална и това никак не й се нравеше. Тя постави красиво изписания лист в бял плик и го пъхна в една кутия. Сложи панделката на подаръка. Огледа се заполседно в огледалото, подсигурявайки се че всичко е наред и излезна от апартамента си. Долу я чакаше нейният най-добър приятел, вече доста изнервен от закъснението й. Той потропваше леко с крак, мърморейки нещо под носа си. До него седеше изправен по-големият му брат, който както винаги убиждаше русокоското. Момичето отвори вратата на входа и излезна смело навън. Погледа на Боби веднагически се впери в нея:
-Елииииииии!!!Пак закъсня! Кво толкова прави?!?!- разкрещя й се той, а момичето си лепна огромна усмивка и поздрави:
- Здрасти, dattebayo, и аз се радвам да те видя!!!- момичето го прегърна приятелски и след като се отдели от него поздрави и брат му. Той от своя страна подбели очи и каза:
- Най- накрая дойде...що не си остана направо у вас?!- подигравателно подметна той.
- Хахаха, колко смешно! Няма ли да тръгваме вече?!- попита кестенявото момиче и тръгна напред. Русокоското я погледна нацупено и промърмори:
- И без тва закъсняхме пак...Заради кой ли?!... Мразя те!- Ели се усмихна и вдигна едната си ръка над главата махайки на момчетата да побързат:
- Да, да и аз те обичам!- зад нея се чу леко изръмжавае от страна на русокоското. Момчетата я настигнаха и брат му попита незаинтересовано, но въпреки това в тона му имаше нотка на любопитство:
- Ти какво й купи? Нещо пак дрънка в тая кутия- Момичето се усмихна дяволски и каза с преправен глас:
- Главата ти дрънка на тебе!!! Ще видиш, когато му дойде времето и Боби вие какво й купихте?- Русокоското се усмихна лъчезарно и бръкна в чантата. Изкара подаръка и отвърна:
-Това!- след това отвори очите си и разгледа по-обстойно подаръка. Черноочката подбели очи и си помисли,,Както винаги си няма и понятие какво подярява” Тя отново се усмихна, знаейки, че й предстои една незабравима вечер. Вечер, която всички щяха да помнят цял живот.

Благодаря ви, че проявихте търпение. за съжаление тази глава на мен не ми хареса как се получи и мисля че и на вас няма да ви допадне. Но така се получава, когато музата ти си почива на някой слънчев плаж на Хвай, а до теб е единствено мързелът . А и да не изключа факта, че само този месец ,,брат" ми и още трима човека имат рождени дни. Та стига съм ви занимавала с моите проблеми. Приятно четене! (peace)




Сакура паркира колата си пред огромна порта, която беше изрисувана в пламъци. Наистина създаваше впечатление, че ще влезнеш в Ада. Тя погледна Саске и му каза:
- Това не е нищо. Слез и ще те разведа набързо. И без това другите ще пристигнат след около час.- тя му се усмихна мило, но в очите й не се четеше радост.
- Сигурна ли си, че искаш да влезнеш?! Ако не искаш ще изчакаме тук. Не ми пречи.- Саске не знаеше какво точно се е случило, но беше сигурен че е нещо лошо. Сакура не знаеше защо, но в перисъствието на чернокоското се чувстваше в безопастност, сякаш нищо и никой не можеше да я нарани. Тя облегна главата си назад и затвори очи. В същия момент в съзнанието й изплува онзи момент. Тя не отвори очи, но Саске видя как от крайчеца на окото й падат сълзи. Той я погледна учудено. Побутна я леко, но тя отново не отвори очите си. Извика името й но и така тя не се събуди. Саске се притесни и се обади на Неджи.
- Неджи, Къде си?!!- почти му изкрещя той.
- След около половин час ще сме при вас...какво има ?Нещо не е наред ли?!-чу се разтревоженият глас на дългокоското.
- Ами...Сакура...сякаш изпадна в транс. От очите й се стичат сълзи...опитах да я събудя, но нищо не помага!!!-Саске беше не по-малко притеснен от приятеля си.
- Не отново...Саске слушай ме внимателно...Изкарай Сакура от колата и я сложи да легне на тревата. Кода за свърталището е : 7.77.777Ада е при теб7.77.777.Прегърни я нежно и й говори като на малко дете. Ако и така не стане изпей песента, която чу преди седмица на онзи диск. По-бързо не трябва да остава така дълго!!!- след това Саске чу само как двигателя на колата изръмжа, защото Неджи ускори. Чернокоското слезна от колата и изкара внимателно Сакура, постави я да легне върху тревата и въведе бързо кода. Вратата се отвори. Той вдигна розовокоската и я понесе като булка към хола на имението. Влезна в хола и седна на дивана. Изпълни инструкциите на Неджи, но тя така и не се събуди. Изпя песнта няколко пъти, но пак не се получи. Колкото и странно да звучеше Саске се беше влюбил в Сакура още откакто Неджи му разказваше за своята малка ,,сестричка”, въпреки че никога не му беше казвал как изглежда. Саске искаше да я опознае...да станат приятели или нещо повече... Той постави розовокоската да легне. Сложи ръка на врата й, за да намери пулс. И когато не намери такъв той се изплаши. Разтресе я силно и изтри сълзите, които продължаваха да мокрят красивото й лице. Наведе глава и я постави върху сърцето й. От очите му се стече една сълза, сълза паднала заради една неродена любов. В същия момент той усети сърцето й да бие. Тя беше жива, макар че сърцето й биеше толкова леко, но все пак биеше. Той я разтресе отново и извика името й. Изведнъж тя вкопчи ръцете си в ризата му и си отвори очите:
- Онеее-чан-момичето изкрещя, а от очите и се стичаха все още изпепеляващи сълзи. Тя стисна още по-силно ризата му и се сгуши в него. Така както малко изплашено момиче се крие при баща си. За млакото време през което Саске видя очите й, той установи че живота й не е бил никак лек. В очите й се четеше ужас, мъка, тъга и много вина. Какво беше станало та да промени дотолкова малкатата ,,сестричка” на Неджи, защото в описанията тя имаше железен характер, а сега...Саске се отърси от мислите си и прегърна розовокоската. Тя продължаваше да хлипа така доста време. След около десет минути изсвириха спирачките на няколко автомобила. В стаята връхлетя първо Шикамару и изгледа на кръв Саске. Той му изкрещя:
- Не можеш едно момиче да опазиш...знаех си че не е добра идеа да идваме тук!!!- той беше толкова ядосан, че ако не беше Сакура която да защитава тялото на Саске...Само мравките щяха да могат да се нахранят с него. Точно когато Шикамару щеше да залее чернокоското с нова вълна от обиди Сакура избърса сълзите си и промърмори.:
- Бл...благодаря Саске- след което го прегърна отново. Изправи се и отиде до кипящия си приятел. Погледа на момичето се смени от мил на...не чак толкова добър.:
- Нара Шикамару...слушай ме внимателно-когато каза това тя опря пръст в гърдите му-Престани да обвиняваш другите. Не те са виновни. Да си се замислил че ако не беше той сега аз щях да съм...-мързеливеца разбра, че сега не му е времето за скандали и бързо отклони темата.:
- Хей, папагал благодаря, че пази момичето ми!!!- той се постара да подчертае, че Сакура е негово момиче. Саске си отвори устата, за да каже някои не много прилични думи по адрес на Шикамару и цялото му семейство и по-специално майка му. Когато беше прекъснат от Неджи:
- Стига сте се джавкали!!! Дойдохме тук за да можем да се опознаем и да се забавляваме. Сез добре ли си?!-попита той загрижено Сакура.
- Сез...отдавна никой не ми беше казвал така...-момичето се усмихна тъжно. В стаята влезна и Наруто, който изглеждаше доста притеснен...
- Добе, къде е тоалетната?!?!?!-обърна се той към Неджи, подскачайки от единия си крак на другия. Наруто почака няколко секунди и след като не получи отговор реши да отвори първата врата, която му се изпречи. Той завъртя дръшката, но не беше преценил добре силата си и ключалката се счупи. Топката се търкулна и се спря в краката на розовокоската. Саске и Тен Тен погледнаха укорително към Наруто. Старите панти на вратата изскърцаха и тя започна бавно да се отваря. Сакура не помръдна от мястото си. За разлика от Шикамару, който веднага взе топката и още преди врата да се е отворила, разкривайки тайната, я постави на мястото й. Затвори вратата подсигурявайки се, че ще си остане затворена. След това се обърна и видя недоумението в погледа на новобранците. Погледна към Сакура, която стоеше на същото място с празен поглед. Той реши, че неговата малка принцеса е преживяла твърде много и е време да се прибира. Точно, когато Тен Тен щеше да попита каква е тази тайнственост телефона на розовокоската позвъня и я изкара от мислите й. Тя вдигна телефона си и с нежелание отговори на обаждането:
- Кажете госпожо Харуно!....Не отново....Колко пъти съм ви казвала да не докосвате любимците ми?!?!...Идвам- розовокоската затвори телефона и погледна към братята си. те само кимнаха и я последваха, зарязвайки новобранците. Тен Тен се обади:
- Неджи къде отиваш?! Може ли и аз да дойда?!- Розовокоската рязко спря и се обърна към Неджи:
- Ний кажи на държанката си да не си вре носа където не й е работатa. A и новобранците...ако искате елате, но внимавайте.- каза розовокоската на Неджи, но след това реши че това не е нейн проблем и тръгна напред. Качи се в колата си, последвана от Саске. Който пътуваше с нея, тъй като Тен Тен не беше при Неджи и взе неговата. Той си сложи колана и погледна към розовокоската до него.:
- Къде отиваме?!-попита любопитно той.
- Имаш ли домашни любимци Саске-кън?- отговори му с въпрос момичето.
- Ами да имам три санбернара в имението, днес сутринта ги докараха от предишното ми къща...Та къде ще ходим?- отговори й той отново любопитствайки, нещо което не беше присъщо за него.
- Сега ти ще се запознаеш с моите любимци- каза розовокоската подсмихвайки се самодоволно. Чернокоското реши да не задава повече въпроси и потъна в размисли, над това какви са животните й. След около половин час момичето наби рязко спирачки и спря точно пред една огромна бяла ограда. Пред имението, което беше построено в римски стил се извисяваха три черешови дървета на еднакво разстояние едно от друго. Устните на Саске леко се отвориха. Въпреки, че беше свикнал на лукс и величие от малък това го стресна. Той си мислеше, че неговото имение било прекрасно. Тя го подкани да слезне от колата и я остави в ръцете на Карита-икономът им. След като влезнаха в задния двор на розовокоската, стигнаха до преграда. Тя проговори:
- Остани тук... За твое добро е!- след което се подсмихна леко и извика:
- Чезаре, Хару, Ширука, Мизу, Сузуми!- Саске си помисли какво толкова има, че да го кара да остане тук. След това розовокоската прескочи оградата и върху нея се нахвърли един санбернар.
- Сузуми по-спокойно момиче...Спокойно! Хайде изправи се!- след като кучето облиза лицето на стопанката се изправи и отстъпи на следващия кандидат. Саске гладаше с леко ококорени очи как върху розовокоската се нахвърля бял вълк. Тя го прегърна и го погали все едно е пале, говорейки му:
- Мизу ти си добър, сега иди и се запознай с новия ми приятел...Добро момче!- Саске се чудеше какви ли ще са другите й животни. Той реши, че вече е безопастно и понечи да прескочи оградата, когато към него с бавна крачка се приближиха два хищника. Той замръзна на място, скован от страх. Сакура се засмя и извика:
- Чезаре!!!Хару!!!Оставете го намира! Хайде елате тук!Веднага- след като розовокоската изкрещя това тя се доближи до тях и ги погледна укорително. Тя погали чернокоското все едно е куче и го гушна, показвайки им че не е враг. Чезаре обиколи момчето душейки го, след което му скочи на гърба поваляйки го на земята. Лъвът сключи лапи и постави главата си върху тях. Сакура се засмя, едновременно на стресираното изражение на Саске и на реакцията на Хару, който се държеше доста странно.
- Харесва те, щом легна върху теб. Досега го е правил само с мен и....Само с мен- каза розовокоската леко учудвайки се. Лъвът се изправи, когато излезна и последния ,,любимец” на розовокоската. Сибирският тигър се увъртя около Саске помириса го и се изправи на задните си лапи. Момчето си мислеше, че вече е пътник, Сакура също защото Ширука замахна с лапа над глават му. Но вместо да го удари, тя сякаш го прегърна. Облиза му лицето, а чернокоското се засмя леко. След това тя го бутна на земята и продължи да ближе лицето му. Изведнъж се чу шум. Животните наостриха уши. Чезаре се изправи и изрева силно. Хару изръмжа, последван от родственицата си Ширука. Мизу започна да вие, а Сузуми се разлая недоволно. Сакура разбра какво става. Те правеха така само когато усетят или госпожа Харуно или Тамара. Розовоката плясна с ръце няколко пъти и животните се усмириха. Тя им посочи големия хангар в края на заграждението и те тихо, но с доста недоволство се прибраха. Пое си дълбоко въздух и издиша звучно. Мразеше тази жена. Чу се тропот от токчета. След няколко секунди пред двамата тийнейджъри се изправи висока метър и осемдесет жена, на около четиредесет години. Със стройна фигура и прекрасно лице. Перфектна отвън, но не и отвътре. Сакура подбели очи и поздрави жената:
- Добър ден, госпожо Харуно!- розовоокоската щеше да припадне от толкова много маниери и изисканост.
- Добър да е госпожице Сакура. Събери си малко краката не е прилично момиче да стои в такава позиция.-след тези думи тя хвърли надменен поглед на момичето, а Саске се засмя на коментара й. Жената продължи:
- Виждам, че си довела млад господин, би ли ме запознала с приятеля си?- попита, някак заповеднически тя. На Сакура й идеше да се гръмне и да й изкрещи нещо от вида на ,,Запознай се сама да не си няма?!”, но реши да запази добрия тон и си пое дълбоко въздух. Точно преди да кажа нещо, беше прекъсната от чернокоското:
- Учиха Саске, приятно ми е да се запознаем госпожо Харуно!- усмихна се мило той и целуна ръката на червенокоската.
- Ооо, Учиха Фугаку Саске! За мен е чест да ви познавам. Предайте на баща ви много поздрави от мен. А сега аз трябва да тръгвам, госпожице Харуно баща ви ми каза да ви предам едно писмо. Оставих го на Карита. Извинете ме!- дамата се обърна и се върна оттам откъдето дойде. Розовокоската плясна с ръце и животните мигом се върнаха при нея. Саске се чудеше защо майка и дъщеря си говорят така. Точно преди да каже нещо розовокоската заговори.:
- Ейнджъл Харуно. Не ми е истинска майка. Мразя я. Тя и нейните ,,маниери” ме побъркват! Мразя я!- когато Сакура изкрещя последното Мизу изръмжа с нея. Саске все още мислеше розовокоската за странна, но сега вече дори за по-странна от преди. Тя погали всичките си любимци и точно, когато Саске щеше да си тръгва, Чезаре започна да реве. Рев, който показваше ярозт, омраза,гняв,ненавист,злоба,намерение за убойство. Сакура се стресна. Той никога не бе правил така досега. Тогава се чу гласа на Неджи:
- Чезаре стига си ревал, не е края на света!-но след като видя погледа на лъвът дългокоското се скова на място. Лъвът прескочи оградата и бутна сългокоското на земята. Тен Тен се изпищя. Въпреки, че сега беше скарана с Неджи, тя все още беше влюбена в него. Лъвът уголи зъби над дългокоското, а през това време дойоха Сай и Шикамару. Шикамару изсвири и изкрещя:
- Чезаре!Ела тук!- но лъвът не даде знак, че ще изпълни командата. Сакура отиде до животното и започна да го гали. Той я погледна, тя също. Сякаш те двамата си говореха. Сай се подсмихна, той знаеше какво прави розовокоската и вярваше на способностите й. Лъвът изръмжа и се обърна към Неджи. Сакура го погали отново и заговори:
- Няма нужда да го правиш Чезаре, той вече не може да ме нарани. Ние не сме като него. Недей...Хайде сега иправи се и се успокой!- Паника беше обвзела тялото на Тен Тен. Тя не можеше да остави живота на Неджи в ръцете на непозната. Посегна към джоба си и изкара един нож от там. Металът просветна заради слънцето. Това привлече вниманието на Чезаре. Той се изправи и погледна към нея. Сай веднага проследи погледа на приятелчето си и изтръпна. Тя да не беше луда!?Как можеше да покаже нож пред лъв...било то опитомен или не...Сай се затича към нея и изтръгна ножа от ръцете й. Той й се разкрещя:
- Никога не показвай оръжие пред Чезаре!!!Никога!- Неджи се иправи и изтупа дрехите си. Сакура повика поименно лъвът, но той не дойде. Все още се взираше в кестенявото момиче и не отделяше погледа си от нея. Саске повика леко лъвът:
- Чезаре! Ела тук!- лъвът се обърна и погледна към чернокоското. След това се затича към него и го повали на земята, повтаряйки сцената отпреди малко. Лъвът отново се беше излегнал на гърба на чернокоското, правейки дишането му затруднено. Тен Тен все още трепереше, когато видя как Неджи отива до розовокоската и се опитва да я прегрърне.
- Не Неджи. По-добре отиди при курвата си и я успокой.- каза розовокоската с равен тон. Неджи се обърна към приятелката си и видя погледа й. Тя беше наранена. Той пак беше сгрешил. Трябваше ли да й каже истината от самото начало...сигурно...щеше да е по-добре за нея. Но той отново беше егоизтично копеле, което мисли само за себе си и никой друг. Той отново я беше наранил, отново беше разбил сърцето й. Трябваше да й каже цялата истина. Но дали не е твърде късно?!


Ще прости ли Тен Тен на Неджи, след като разбере за миналото му... Ще разберете в следващите глави...