Нощният ангел :{Bakugan}:

Фика не е мой, само го превеждам.
Много е интересен и ви го пускам, за да видя и вашите мнения.

Нощният Ангел

Първа глава – Алисън Тейлър

Един слънчив ден Джули Макимото вървеше през парка със Субтера Горам. Бе на път да влезе в къщата на Били. Изведнъж тя видя розовокосо момиче на брега на морето, бе мокра и спеше. Тя се спусна към момичето, за да види дали е добре. Виолетовите и очи я оглеждаха, търсейки наранявания. Тя бе облечена с черна риза, припокриваща се със зелена рокля. Накрая момичето се събуди. Зелените й очи гледаха Джули. Тя каза:
- Коя си ти?
Джули се зарадва, че тя най – накрая каза нещо.
- Моето име е Джули – Джули Макимото. – отговори тя.
Тайнственото момиче й се усмихна нежно.
- Здравей, Джули! – каза тихо. – Моето име е Алисън Тейлър, може да ме наричаш Али, ако искаш. На десет години съм и идвам от... от... Н-Не знам...
Джули се шокира.
- Как може да не знаеш къде живееш, Али? – попита тя.
- Бях на круиз със семейството си, имахме корабокрушенци заради огромната буря. – обясни тя. – Аз бях отнесена от смъртоносните вълни и си ударих главата в скала или нещо такова. Така че, аз не помня много, но това...
Джули ахна и бе напът да заплаче.
- Искаш да кажеш, че никога няма да видиш семейството си отново! – възкликна тя, а една сълза се търкулна по бузата на Али. Тя не й даде отговор... – О, толкова съжалявам, аз не исках да...
Преди Джули да довърши, Али я прекъсна.
- Всичко е наред. Аз не мога да бъда с моите родители. Баща ми работи по 24 часа на ден, а майка ми работи в чужбина. – каза тя.
- Имам идея! – възкликна Джули.
- Каква?
- Ъ?
- Майка ми винаги е искала още една сестра, освен мен и сестра ми Дейзи.
Али и даде нежна усмивка и кимна с глава. В този момент Джули си спомни, че трябваше да се срещне с Били, хвана ръката на Али и се затича толкова бързо, колкото можеше.
- Къде отиваме? – попита Али.
- Ще видиш! – възкликна Джули.


Когато най – накрая стигнаха до къщата на Били, Джули му обясни всичко, което се случи. Ставаше студено, затова Джули и Али влязоха в къщата му. Али седна на дивана, а Джули разговаряше с майка си по телефона на Били за нея. Майка й се съгласи да я пази, ако не открие родителите си.
- Джули, Били, искам да ви питам нещо. – каза тя.
- И какво е то? – попита Били.
- Ъмм, първо, нали момчетата играят Бакуган? – попита тя.
- Да! – възкликна Джули. – Аз имам Субтера Горам, а той Циклоид.
Али се усмихна.
- Аз също! – каза тя радостно. – Аз имам Даркус Сийгъл.
Джули й даде нежна усмивка.
- Супер! Чакай, какъв е другия ти въпрос? – попита Били.
- Е, не съм сигурна, че ми влиза в работата, но вие двамата... той ти е гадже и ти на него? – попита Али с лека самодоволна усмивка. Джули и Били се бяха изчервили, спогледаха се, а после извърнаха поглед.
- Не! – запъна се Джули. – Не е, защо да е?
Али се изкикоти тихо.
- О, не знам, просто вие двамата се разбирате толкова добре помежду си, вие се познавате! – каза тя с усмивка, а Джули и Били така се бяха изчервили, че се опитаха да не гледат един в друг.(звучи ви тъпо, нали? Е, и на мен, ама не се сетих за друг вариант на превод... > . < )
- Стана късно, може би трябва да се прибирам у дома. – каза Джули, опитвайки се да избегне този въпрос.
- Добре. – каза Али, стана и излезе от къщата, като затвори вратата и сложи ухо, за да подслушва.
- Е, аз по – добре да вървя. Чакай, Али! – каза тя, когато беше напът да тръгне, но Били мина пред нея. Краката й се бяха оплели в масата, за щастие Били я хвана преди да падне. Двамата се погледнаха и се изчервиха много. Джули се изправи, избягвайки очите на Били и тръгна към вратата без думи. Междувременно, Али чу Джули да се приближава към вратата. Така че, тя се облегна на стената до нея и се залюля, преструвайки се на невинна. Джули си тръгна бързо от къщата на Били, а Али хукна след нея. Али погледна назад към къщата със самодоволна усмивка.