Naruto yuri:See my pain.

Такам понеже никой не си направи труда да премести темата в този раздел аз пак я поствам тук.


Първото ми фикче,надявам се да не оплескам нещата както винаги правя. Съжелявам че главата е къса,но времето ми е ограничено.Длъжно съм да предупредя,че няма от първата глава да започвам с лесбийските изпълнения.Фикът ми не е от типа ''порно с лесбийки''

Живот:
Валеше силен дъжд в едно село.Всичко живо бе притихнало и стоеше заключено в къщата си.По това време в XVIII-ти век се навъртаха какви ли не същества:вещици,магьосници,орисници,мъртъвци,духове,кентаври,фавани,демони на злото,ангели,вампири,върколаци и др.Хора изключително рядко излизаха вечер,защото тези същества владееха ноща.Чакаха някъде,скрити в храстите,дебнещи своята жертва да излезе.Всеки ден тези нощи създания(предимно чудовищата)вземаха най-малко две жертви.Както споменах хората изключително рядко излизаха нощем,но някои от тези зли сили са много интелигентни и се промъкват в по-слабо укрепените къщи.Вземат своята жертва и на сутринта хората намират в центърът насело част от костите й.Но тази вечер като,че ли ги нямаше наоколо.
В една малка къщичка насред края на селото се чуваха мъчителни викове.........,защото се раждаше нов живот. В този дом една жена стенеше в болки неспирни.Това беше един от най-трудните и мигове.Нейните чувства бяха премесени..................хем беше радостна, че и се ражда дете,хем не издържаше от болка,хем и беше мъчно,че съпругът й бе станал жертва на върколак и сега нямаше да да е до нея.Беше сама и нямаше кой да помогне за раждането на детето.Мъчеше се ли,мъчеше и накрая.............го роди живо и здраво.Бебето проплака жално,а майката скъса пъпната връв и го взе в скута си.Толкова чакаха със съпругът й да им се роди.Беше толкова щастлива.Бебе то й е момиче,толкова сладко и нежно.Даде му име....Сакура.

Странно момиче,странни случки
Сакура нямаше много приятели,поради факта, че беше МНОГО по-различна от останалите и то не само вътрешно.Имаше розова коса и зелени смарагдови очи.Не можеше да се отрече, че красива,но по свой начин. Хората страняха от нея, защото я вземаха да опасна, за човек,който може да им навреди и неведнъж са я поставяли под въпроса дали да не я изгорят на клада(както правят с вещиците).На нея и беше много трудно и гузно,но трябваше да не го показва, така я учеше майка й.Справяше се отлично в училище, помагаше вкъщи, дори понякога защитаваше дома от разни същества(разярени кентаври или фавни).Като цяло тя притежаваше доброта, честност, разкритост, милост към по-бедните,храброст,смелост и хладнокръвие.Но само заради вида си многократно я дикриминираха и обиждаха.Сакура беше свикнала не й пукаше нали има добра майка и само един,но истински приятел на име Наруто.Независимо, че е странна той много й се възхищаваше,защото я познаваше за разлика от другите.Той имаше руса коса и сини като морските вълни очи.Сакура имаше всичко от което се нуждае,макар и да не е много.Водеше нормален живот, с нормални проблеми и неприятности до момента в който се случи нещо..............
Вече се стъмняваше, а Сакура още не се бе върнала вкъщи.
-Боже господи вече се стъмни, а аз седя още тук.Трябва по най-вързия начин да се прибера - се караше на себе си розовокосото странниче.Бягаше до вкъщи с невероятна скорост.Точно преди на хоризоната да се покаже нейния дом, Сакура се спъна в нещо и падна по някакъв баир.Претърко ли се и стигна до някаква поляна , която от всички й страни я обграждаха големи храсти(е не баш дървета).Сакура стана поизтупа се и огледа непознатия пейзаж.Никога преди не бе виждала това място.Изглеждаше неистински хубаво, дори приказно й се стори по-скоро.Тя се поразходи из поляната, не й се тръгваше, защото тук изглеждаше доста тъмно и опасно, а на нея това явно и харесваше.Днес луната бе пълна, а хората казват, че тази нощ е една от най-опасните,защото тогава излизат най-страховитите същества...върколаците.И докато си го мислеше Сакура чу някакъв странен звук , който идваше от един храсталак наблизо.Тя се обърна и видя познато лице.Пред нея седеше едно от най-големите в селото момчета-Сай.Но нещо не беше наред, имаше нещо гнило тук , нещо необичайно въобще за него.Изведнъж Сай сякаш започна да се трансформира в нещо, но опрелено не беше върколак.Кожата му стана сива, на гърбът му се появиха криле, много големи и имаха форма сходна на тази с прилепите.Тялото му като , че ли стана много по мускулето, главата му леко се разшири , а зъбите му... въобще не приличаха на човешки, изължени и заострени.Кучешките бяха малко по-дълги от останалите.Сай се бе трансформирал във вампирската си форма.Той погледна Сакура със студените си вече жълти очи.Стрелна се с летейки към нея и я вдигна нагоре.Точно преди да я охапе един върколак се нахвърли към него, още преди да вдигне Сакура високо.Върколакът го събори на земята , а Сакура се освободи от хватката и отскочи настрани.Сай не очакваше това и бутна ''спасителят'' на жертвата си.И двамата се изправиха и започнаха люто стражение със зъби и нокти.Върколакът бе ранен жестоко бедрото , но не се предаваше.Очевидно(поне на Сакура така й се стори)звярът искаше тази плячка.Сай също не оставаше назад макар и ранен той категорично искаше да пие човешка кръв .Разкъса лявото рамо на противника си.Тогава върколакът впи напоените вече с отрова зъби във вампирът и се отдръпна назад.Сай щеше да умре от силната отрова и затова отлетя някъде със светкавична скорост.Сакура седеше като попарена, беше толкова стресната от всичко , че не можа да реагира.Върколакът се обърна и светкавично й се нахвърли, като я охапа по шията(но не смъртоносно).Разовокосаката го удари силно и някък си се измъкана.Бягаше,бягаше до като стигне дома.

Въпроси с изгубени отговори
Сакура мислеше много върху това което й се бе случило.Всичко беше като на сън, толкова фантастично, но и толкова кратко за да прозре в него.Дните минаваха, а тя така й не можа да каже нищо за случилото се.Нещо я спираше да го направи и да остави това в тайнственост.Майка й се бе притеснила онази вечер, когато си дойде по тъмно.Сега тя стрикно следеше кога се прибира от училище.От онази нощ Сакура започна да се чувства пълна с енергия в себе си.Колкото й работа да бе свършила, все не се измораваше.Понякога излизаше и започваше да бяга с километри край селото.Действаше й доста добре след един работен ден.Маика й обаче се притесняваше за нея........по скоро за нейните изведнъж се появили страности.Хора започваха много сериозно да я отблъскват, още по-вече да се страхуват и отбягват Сакура.Дори Наруто понякога се криеше от нея .
Веднъж розовокоската тъкмо привършваше с поредната си обиколка на селото и Наруто я среща.Той й рече:
-Сакура искам да поговорим някъде насаме, защото си започнала да се дършиш много странно напоследък.Сакура го последва и те отидоха на една близка поляна.
-Какво имаш предвид под ''държиш се странно''Наруто-сухо го попита розовокоската.
-Всичко, неуморимоста ти, дългите обиколки на селото и много други странности.Искам да знам случило ли се е нещо, което премълчаваш?
Сакура го погледна, после си премести погледа встрани, а след това пак погленда Наруто, но този път сериозно и каза:
-Да случи се нещо за което премълчавам, но ще ти кажа само, ако го пазиш в тайна.
-Давам ти мъжката си дума, че няма да споменавам нищо.-с готовност каза той.
Тя му разказа за онази вечер в която Сай изкаше да я ухапе, а после се е превърнал във вампир и се е дуелирал с един въколак.Каза му също, че този върколак я е упахал, дори показа мястото на ухапването.
-Боже господи, Сакура аз съм потресен-ахна Наруто.
-Знам и от тогава започнах да прояваявам тези странности.
Наруто се бе втренчил в нея и я гледаше, като, че ли пред него седи демон.Не знеше, че неговия най-добър приятел е преживял това и още по станното заради, което той ахана......ТЯ НЕ БЕШЕ МЪРТВА.
-Но би трябвало да си мъртва.........никой не е уцелявал след среща с въколак или вампир.Сакура трябва да благодариш на бога, ти си единствения човек, който е уцелял.
-Да знам........странно е, но едва ли при следващата си среща ще уживея.- рече Сакура.
-Едва ли ще се срещнеш пак с нещо подобно.
-Защо мислиш така?-с учудване го питаше тя.-от къде знеш, може пак да се срещна...знам ли.
-Еми просто така си мисля-отговори й Наруто.-едва ли пак ще искаш да преживееш ужаса,които си видяла.
-На мен ми хареса,но беше опасно за мен.
-Ти какви ги говориш, можеше сега да ходя на твоето погребение.
-Все едно.....хайде става тъмно....да се прибираме.
Те тръгнаха в различни посоки.Всеки се прибра у дома си.Всеки имаше въпроси с изгубени отговори.

Заточения ангeл
Дните бързаха, като в конско надбягване.Със всеки изминал ден нещата при Сакура се влушаваха,както при човек с раково заболяване и оставащите му няколко месеца .Тя знаеше, че нещо не е неред и никога няма да бъде същото.Нейната енергия, която тласкаво преливаше вечер и се нулираше сутрин й пареше душата мъчително .По страшното бе това, че тя нямаше реално обяснение за това според нрави на народа.Имаше ли предства какво можешеш да направи просто.......................тя бе такава.Тези неща и се случваха ранно късно за нея и обяснение няма......няма и да има.Скоро кметът на селото(така да го наречем).Я обяви за много опасна и след броени дни щеше да я изпрати и заточи в Кралската кула на грешниците,а след това може би ще открадне и живота й.Майка й го прие не знеше за това тъй, като бе отсъствала от селото поради селскостопански причини.Една тъмна и девическа вечер тя се прибра в къщи и завари дъщеря си до огнището.Сакура бе унила като увяхнало цвете,толкова красиво,но вече мъртво.Гледаше и не оттделяше поглед от огънят, кото топло й се усмихваше.Като,че ли цялата й жизнерадост си бе отишла и сега е просто...........пустиня бе нито едно растение.Майка й започна на крачи към нея разтревожено.
-Случило ли се е нещо мила-плахо попита тя.
-Да мамо случи се нещо за което не съм сигурна дали веднага да ти споделя,но............
-Случило ли се е нещото мила....кажи ми,недей да криеш от мен.
-След няколко дена ще ме заточат в Кулата на грешниците.-сухо и притеснено и спомена розовокоската.
-Дъще, знам за това от преди няколко месеца, дори предполагах,че ще го споменеш.-отговори майката.-иначе ще ми вземат къща и земята която преоработвам, а може и да ме изгонят от селото.Аз обаче няма да се откажа от теб.
-Реших да се примиря мамо...утре заминавам.-думите изкочиха от устата на розовокоската без мнго да му мисли.
-Твоя воля,според законите, но няма да спра да се притеснявам и скърбя за теб.Толкова много те обичам дъще!Мъчно ми е...........................загубих баща ти , а сега и теб.
-Тъкъв е животът мамо.Това е моята съдба.
Toва й бяха последните думи за вечерта.

Заточения ангел 2
Те наближаваха зловещо гледащата кула, в очите имаше мрак и потерсващ страх.Всеки го очакваше нещо лошо, те знеха, че на това място могат да ги убият всеки момент.С всеки изминал метър, опасноста дебнеше, както хищник сърна.Заточените от Коноха бяха изпратени в Кулата на грешниците.Сакура също беше сред пътувашите, сигурна и спокойна.От къде ли не се чуваха мъчителни писъци......беше време за наказанието на затворниците.Техните стъпки....сякаш сълзи ронеха.Тук всичко бе на един принцип:Бъди мирен и нищо няма да ти се случи.
По рано Сакура се сбогува с майка си, която просто се вледеняваше мисълта, че дъщеря отива на опасно място.Наруто също бе потресен от тази мисъл, но знеше , че тя се оправя сама.Беше му мъчно, че най-добрия му приятел си отива, но можеше да й пише.Сакура също й бе мъчно, но трябваше да приеме своята съдба.Притигнаха и я преведоха през портите.Вътре бе тъмно за вход, всичко бе каменно и с оскъдна архитектура.Мястото по-скоро приличаше на лабиринт с безброй килий и коридори.Набутаха я в една малка килия, която може би бе единствената с прозорец.Тя напрваи две крачки и установи, че тук има още един съкилиник, който не е човек.На нея така и се струваше докато въпросния сакилинник не излезе от тъмния си окръг.
-Здравей името ми е Сакура-сухо го поздрави тя.
-Имаш зелени очи, значи не си много топъл човек,а розовата ти коса ми подказва,защото си тука, както и здравите ти крака.Много бягаш.Очевидно си по енергична през ноща, ако съдя по тена ти...доста си бяла.Да не би да си вампир или по-скоро върколак.Погледът ти спокоен и няма много омраза в него, значи не служиш на дявола.Не изглеждаш уморена и не те е страх, явно си много издръжлива и решителна,Сакура.
След тази реч ''човекът'' пристъпи още малко напред за да го освети светлината по-вече.Той бе най-сранния човек, който Сакура бе виждала.Имаше по-бяла от мляко коса,но не беше старец.Очите му и те електрически бели, а за кожата да не говорим чак неестесвено бяла,албиносите са жълти пред него.Всичко му беше бяло дори и веждите.Дрехите те му само бяха в различен цвят.Бе някъде към 20-25 годишен.
-Казвам се Ерагон-промълви той.-и съм тук от една година.
-Аз никога не съм виждала толкова странен на вид човек, съмнявам се,че въобще сте тъкъв.А да не говорим колко неща казахте за мен и никъде не збъркахте.Вие сте изумителен! - отговори тя.
-Имате право, но ме мога да ви лъжа за себе си, но мога да скирия и да не ви споделя.Моля ви, не ме питайте какъв съм или от къде съм.
-Вие сте странник наистина, но само мога да ви помоля да ме запознаете с това място и всичко друго,което знете.
-Разбира се,Сакура.Мога ли преди това да ви питам нещо?
-Кажете.
-Да вие ухапвал вампир или въколак?
-Мога ли да бъда сигурна, че няма и дума да обелите.
-Зави си от вас, ако се съмнявате в мен недейте.Аз мога да пазя тайна.Много тайни са минали пред мен и никоя не е разкрита и досега.
-Нямам ви напълното доверие, така, че нека да започнете ми разказвате за тази кула.
-Кулата е една сред най-опасните в страната.Може да се каже, че е като затвор.Тук всеки може да те убие докато спиш или да ти открадне нещо, но пък затова си има здрав и много организиран състав от войниици.Невъзможно е за обикновен човек да излезе от тук.Всяка сутрин ще ни събуждат в ранни зори.Хранат която ще получавате за закуска е хляб и сирене.Водата седи там.-той показа една чаша близо до вратата.-Винаги когато искаш още почукваш два пъти на вратата.Хубаво е да не се гневиш много или възпротивяваш.Тук често бият заточените.Тук има всякакви вешитици, демони и дори ангели.Това е за начало.
-Хм..разбрах.Нека си говорим на ти, тъй като се познаваме вече, Ерагон.
-Добре, Сакура.Това е всичко което трябва да знеш.
Дните се изнизваха, като конец.Сакура бързо свикваше с всичко.Имаше някой неудобства, но бе болка за умиране.Всяка вечер тя си говореше с Ерагон относно Кулата.Научаваше много за нея и нейните опасности.
Веднъж сутринта в килията влезе един от наглеждащите с писма в ръка.
-Сакура Харуно!-какза той.
-Да.-отговори тя.
-Това е за вас от Коноха е изпратено-той й подаде едно малко писмо и излезе.Сакура го згабчи и разкъса.
-От кой е ако мога да попитам?-рече Ерагон.
-От майка ми.- отговори му Сакура.
Тя го отвори и зачете наум.
''Скъпа моя дъще,
От както си отиде Коноха започнаха отново нападенията.Аз съм добре, но тъжа за теб.Болката по теб ме измъчва всеки ден.Сега ми е трудно без дъщеричката ми, без момичето което ми помага,пази къщата и се грижи за нея.Без момичето, което ме обича.Наруто също тъжи за теб много.Скоро време може да получиш вести от него.Днес бях на полето.Цялата реколта е загинала.Доре, че предния път събрах достатъчно.Ако храна не ти достига там ми кажи,ще ти изпратя малко. Обичам те. Твоя скърбяща майка.''
Сакура оствави писмото настрана и седна в леглото си.Погледна тъжно към решетковоя прозорец.Беше й много мъчно за майка й, а сега започна да се притеснява за нея.Чувстваше се едновременно тъжна и объркана.Как така след като си е тръгнала отнова са започнали нападенията.Ерагон, като, че ли и прочете мислите и рече:
-Мисля, че трябва да ти кайа нещо, което е изключително важно за теб.
-Какво има.-попита изплашено тя.
-Явно ти тази заради, която Бог ме изпрати.Аз съм заточен тук, защото съм ангел.Както вийдаш нито ти, нито аз изглеждаме като обикновенни хора,защото не сме такива.Аз съм твоя ангел пазител.Още щом влезе разбрах, че си тази която трябва да пазя.Заточен съм тук, защото един селянин ме видял да разтварям своите ангелски крила.

А сега малко снимки за да добиете представа.
Вампир(Сай) http://www.mysticwitch.com/images/uploads/vampire.jpg
Върколак http://4.bp.blogspot.com/_wamXBBfvp90/SaXjcLLAeXI/AAAAAAAAAJ4/LA6Pt8Dj5_s/s400/werewolves_werewolf_6.jpg
Ерагон(angel form) http://www.wizards.com/dnd/images/excerpt_4E_angel3.jpg

Секретни способности
-Но защо им е да затварят ангел тук, след, като ти не вредиш на никого?-с учудване задаваше своите въпроси Сакура.-ти дори можеш да им помагаш.Не разбирам,няма смисъл в това.-думите й се изливаха, като вода.
-Човек е устроен така, той не може да свикне с необикноенното и търси начин да го затвори или унищожи, страх го е от непознатото, няма логично обяснение, защото е така.Човекът е просто такъв.
-А ние сме били лошите после.-заупортва Сакура.
-Не е съвсем така......Наистина си има демони, който си заслужават да са тук, но хората често грешат за останалите, които не има вредят.От страх разбира се.
-И с какво съм по-специялна от другите хора, че да ме затварят тук?
-Не знам да ли си чувала за така наречените върколаци, но според мен те те мислят за такъв, понейе очевидно си била по-енергична от другите.
-АЗ ВЪРКОЛАК!Не е възможно аз съм родена в семейство на хора, не на чудовища.
-Интерсно тогава как ще обясниш раната на рамото си Сакура?
-Може би тя не е от...........-Сакура се сепна, знаеше какво искаше да каже, но изведнъж сп-оменът нахлу с бързи стъпки към съзнанието й.Не тя не можеше да забрави този ужас, но сега й се струваше.... нещо прекрасно да си въколак.Знеше прекрасно,че раната е от ухапване на въколак.
-Сега как мислиш, дали не си нещо по-различно от останалите хора?-възкликна Ерагон.
-Може би съм нещо по-различно, но със сигурност знам,че съм въколак, който е на добрата страна.
-Отлично, бързо се учиш!-въкликна той отново.
Сакура насочи погледът си към един бял пергамент, който седеше точно до нея.Дали Ерагон нямаше да да я изхока, ако реши да нипише майка си за случващото се тук или по-скоро за случващото се с нейната добросъвестна дъщеря.
-За съжаление ще ти кайа само едно:НЕ СИ Й ГО ПОМИСЛЯЙ!
-Значи все пак можеш да ми четеш мислите!
-Зависи,ако съзнанието ти не се съпротивлява.
-ТО се съпротивлява без аз да разбирам!?Леле и на въколаците не им е лесно.
-Да може да се каже.
-Я ми обясни по-подробно как става операцията.
-Поппринцип в бъдно състояние е нмго трудно да прочетеш мислите на този,който прябва да пазиш.Попринцип създанията различни от хората и нормалните животни си общуват подъзнателно предимно, когато спят.Доста е трудно,дори невъзможно да си общуваме в бъдно състояние.Когато спим нашето подсъзнание е бъдно и работи по бързо,както и при хорато,но няшето има мнго повече екстри от тахното.Една от тези екстри е да си предаваме информацията,незявисимо колко е дълга тя.Ако сега провеждаме този разговор за токова време,когато спим ще го проведем за помалко реално време.
-Занчи общуването ни не се изчерпва само до реално време.
-Да нещо такова.
Сакура легна на леглото си и се замисли за момент, после стана и насочи погледа си към Ерагон.
-Научи ме какак да го прилагам.
-Само прябва да знеш какво става в подсъзнанието си,другото е лесно.Трябва само на докоснеш нишките на чуждото съзнание и да се съобразиш с желанието му за разговор.
-Дали тази вечер мога да се пробвам?
-Зависи,но ако желаеш можеш, знай обаче, че не с първият път нещата стават.
-Разбирам!

Момиче или нещо подобно
Беше събота и пристигаха нови ''демони на мрака'' или както ги наричаха.Сакура си споняше този ден в, който тя стъпи за първи път тук.От тогава бяха минали само 6 месеца, а като , че ли бе година.Тя гледаше през прозореца на килията си.Беше си направила нещо като стол.Бе сложила много, големи и дебели книги, който вземаше от библиотеката през бявно изнизващитете се, като финладска зима нишки на скуката.Бе събрала доста книжа в килията си, че направо вече приличаше на професорски кабинет.Сега седеше на тях и гледаше приидвашите затворници.Не си обвсняваше как може да затварят, който си искат в това тясно и тъмно като миша дупка място.И докато се чудеше погледът и падна върху един от затворниците.Беше жена на не повече от 17 години.С бяла , като на албиносова кожа и тяло оформено по божествен нячин.Красиви също толкова бели като кожата очи.Косата и дълга и крисива като на кралска особа с тъмно син морски цвят.Очевидно бе, защо е тук.На Сакура и се прииска да я види от по-близо, да я пита за името й, от къде е и защо е тук.Не разбираше защо тези ограничено и плитко мислещи поданици на простотията измъчваха такива красавици, като тази затворничка.
-Колко е гаден този свят.Не мога да си обясня защо са толкова страхливи от всичко тези хора?-изведнъж се промиза гласът й.
-Не мошеш да ги виниш те са най-незшитната раса създания.Не могат нищо в сравнение с останалите.Не виждаш ли............... само от една нищо и никаква природна буря се плашат, а какво ли остава за магий и други извън човешки способности.
-Сигурно, но да затварят такива красавици , като тази затворничка със...
-Видях я през съзнанието ти....наистина не много красива!
-Мислех, че вече не можеш да да проникваш в съзнанието ми.... нали се упражнявах много!
-В този случай ти беше до такава степен заета с този човек, че дори не разбра.
Сакура го погледна въпросително, после объна погледът си към прозореца.Зачуди се за момент наум.Не и се изкаше да изглежда, като простак от Скапан Гъз(Тери Пратчет)пред хората и не толкова хора , но си признаваше, че не бе усвоила толкова добре Великата Техника на Незаемането от чуждо съзнание.Искаше й се малко по-вече време за тази цел, но тя не бе наясно с това.Мислеше, че е достатъчно добра в това макар, че го практикуваше само от 6 месеца.
Сакура реши да остави тази тема назад и се съсредоточи върху онова момиче което бе видяла по-рано.Да за онази морска сирена говоря.’’Изглежда доста добре.Дали да не се запознач с нея в следващите дни.Сигурно е интересна личност.”
-Докато обмисляш по какъв начин да я сваляш може ли да изям половината от вечерята ти?
-Ооо, това въобще не е така.........Чакай малко!Аз да я свалям!Шегуваш се!
-О, сигурно тогава защо седиш още на ”стола” от книги?Или може би е много интересен прашния път там долу.......чуден е.
-Не аз просто........гледам.
-Хм ще прябва да потренираш лицето си, защото от километри си личи, че не просто гледаш.Дори не се наложи да се добера до съзнанието ти.А ако го направя кой знае.
-Уверявам те няма нищо такова.

Irish

Чуваха се забързани стъпки по коридора до „кабинета” на началника на затвора , които кънтяха.Чу се звук , който се сгромоляса над главата на заспалия шеф.Той разтърси черната си перфектно обезокосмена глава и присви очи.Въпросния шум идваше от рязкото отваряне на вратата , а пред него стоеше задъхан вестоносеца.
-Давай направо със веста Саойрсе! – сухо разцепи тишината гологлавия.
- Kралство Ирландия иска да върне затвора на ирландска територия и всички нечистокръвни ирландци (тоест да има някакви родствени връзки примерно с Япония) да се екзекутират.
Началникът се смъщи , почеса се по главата и се огледа , като че ли искаше да не го видят.Шавна малко , пак се огледа и каза:
-Добре!Щом е заповед от родната ми държава , значи ще ги екзекутираме.И без това цял живот ще са тук.
Той се изкашля и погледна Саойрсе в очите.Толкова много години му служеше , като вестоносец , а понякога и като доносник.От съвсем малък беше тук.Началника , чието име е Коулин го бе намерил в един от оборите , които някога притежаваше.Саойрсе беше още бебе , а Коулин не го биваше с децата.Но го отгледа и го научи на много неща.А в замяна сега, вече на 17 вестоносеца му помагаше с каквото може.Сайорсе не бързаше да си търси късмета , знаеше , че не бива да бърза , а и каквото вземе от някой , трябва да го възстанови.
Сега обаче нещата не бяха съвсем така.Коулин знаеше , че трябва да замине за Ирландия и заедно с това да пренесе затворниците.Знаеше също , че Сайорсе няма да го последва.Не беше редно да го отделя от собствената му страна , както бяха го отделили него , като малък.
-Явно е дошло времето да се разделим Сайорсе.Аз ще замина за Ирландия и може би повече няма да се върна тук.30 години ме деляха от нея , 30 години мъка.Мисля , че ще ме разбереш.
-А как ще преведеш затворниците?-го попита Сайорсе.
-Доста от тях са японци , повечето ще бъдат екзекутирани , предполагам.