Завръщане в Япония

Такамм...имах едно фикче преди(едит:всъщност бяха две ;d ),но спрях да го пиша,макар че имаше интерес към него(за което ви благодаря страшно много,правихте ме много щастлива,като ме хвалехте),но сега ми дойде музата за нещо ново и се надявам да ви хареса.Прегледах го два пъти,надявам се да нямам грешки,а ако имам да ме извините.
Приемат се всякакви комплименти и критики,приятно четене.

Глава 1 "Отново в Япония"

Ето, че вече съм на летището, когато съм за толкова дълго време в самолет се чувствам, като в клетка и то в небето, което е още по-страшно. Няма значение, вече дишам свеж въздух и се чувствам много по - добре. Но трябва да отида да си взема куфарите, най-много мразех тази част от пътуването със самолет. Щом видях трите лилави куфара и единия тъмно син сак се затичах и си ги грабнах, толкова им се зарадвах!Все пак вътре бяха новите ми дрехи, които си купих специално за завръщането ми в Япония, не бях идвала тук от 3 години, много неща се промениха, а аз осъзнах нещо, което именно ме накара да се върна тук. Излязох навън и метнах на едно такси да спре, шофьорът беше така любезен и ми качи куфарите в багажника, аз му благодарих с усмивка и седнах отзад. Тъкмо се бях унесла в мислите си и гледах препълнените улици на Токио, когато телефонът ми ме стресна,Ино ми звънеше. Вдигнах телефона, а тя започна да крещи в ухото ми,толкова се радваше,че ще ме види,че дори не вярваше.
- Да, мила, ще се видим и аз много се радвам. - казах й аз.
- Ще те чакам пред къщата, хайде, обичам те, чао.
- И аз теб, чао. - затворих телефона и се усмихнах.
След пет минутки приближихме улицата,на която живееше Ино, любезно помолих шофьорът да отбие тук и да ми помогне с багажа. Той не се поколе*а и секунда, и веднага скочи от колата да ми помогне.
- Благодаря ви, довиждане, приятен ден. - метнах му аз за чао, а той само ми се усмихна и замина.
Огледах се за Ино, но не я видях, седнах на единия куфар отгоре и зачаках. След малко се чуха крясъци зад мен. Тя викаше името ми, беше толкова щастлива, че ме вижда и така ме прегърна, че едва не ми спря дъха.
- Сакурааааа, толкова си се променила! Тази дълга коса и този тен, издължила си се, прекрасна си!
- Благодаря ти, Ино и ти си се променила адски много. Късата коса определено ти отива повече и имаш страхотно тяло. Толкова ми липсваше. - казах аз и я прегърнах.
Поговорихме си малко пред къщата, унесохме се и чак след един час се сетихме, че трябва да влезем и да оставим куфарите в стаята ми. Ино от малка беше с възможности. Родителите й бяха много богати, а преди една година й купили тази къща, тя си живее сама тук,но оттук нататък с мен. :)
- Давам ти най – хубавата гостна стая, с голяма спалня, с голям телевизор, с гардероб,който е цяла стая и си имаш собствена баня и тоалетна. - ухили ми се тя.
- Ино, това е прекалено, не мога просто така да...
- Сакура, мълчи, моля те! Аз те чувствам, като сестра, а ако сестра ми не получаа най-доброто, кой ще го получава? А и без това трябва да намеря начин да те задържа в Япония, не искам да се връщаш в Англия, моля те. - натъжи се тя и се просна на спалнята.
- Не зависи от мен, Ино, знаеш че там постигнах много, не мога просто така да зарежа всичко, но за този месец съм изцяло твоя, така че... - прегърнах я аз.
Целият ден го прекарахме във разговори и подреждане на дрехите ми в новия ми гигантски гардероб, харесваше ми къщата на Ино. Обзаведена по последна мода, такъв лукс, както споменах тя имаше много пари от малка, но никога не е парадирала с това, а гледаше все да помага на някой в нужда. Радвах се, че я виждам, все пак сме приятелки от 19 години, създадох приятелства още от първия ден, в който отидох в Англия, но никое приятелство не можеше да се равнява с това с Ино. Естествено решихме и да не спим. Пихме вино цяла нощ и гледахме страшни филми, а накрая в четири часа заспахме в едно легло, защото ни беше дострашало от тези филми. Сутринта се събудихме от звъненето на вратата...или може би от адските болки в главите ни, махмурлукът не ни беше подминал. Погледнах към Ино,тя пак беше заспала, това означаваше, че аз ще трябва да отворя проклетата врата. Вързах си рошавата коса на кок,сложих си сутиена и си обух дънките, изтичах и несъзнателно отворих без да погледна през шпионката. Пред мен стоеше самият Наруто, когото не бях виждала от цели три години...и след толкова време той ме вижда в ТОВА ми състояние. Същинско бедствие, Господи!
Той ме гледаше много странно, не вярваше, че съм аз(сигурно,защото никой не му беше казал,че си идвам).
- Сакура? Сериозно ли си ти?
- Ами кой друг да е? - изсмях се аз, но вътрешно умирах, сърцето ми биеше, като барабан, а стомахът ми беше на топка и....знаете...имах пеперудки в стомаха, това чувство отдавна не го бях изпитвала.
- Но..защо не ми каза, че си идваш? - попита ме той, влизайки в кухнята.
- Реших да бъде изненада, определено не исках да е сега и да ме виждаш в такъв вид,но...
- Сакура,прекрасна си,както и да изглеждаш си прекрасна. - прегърна ме той. Толкова ми липсваше тази негова прегръдка. Когато бяхме малки тази прегръдка ми беше на разположение 24/7. Когато бях тъжна, когато Саске ме ядосваше или разплакваше, когато имах проблеми в училище или с нашите. Наруто беше до мен по всяко време. Докато той ми четеше лекция относно това, че не съм му казала, че ще си идвам, аз му направих кафе, седнах до него и му се усминах.
- Защо ме гледаш толкова странно? - погледна ме той.
- Нe е странно, радвам ти се, не може ли? Не съм те виждала от три години, кой знае колко неща са се променили, а вие нищо не ми казвате. - оставих аз чашата си на масата и се нацупих.
- Глупости, нищо не се е променило. Е...добре,малко...Сгодих се, Сакура. - засмя се той.
Усетих как въздухът не ми достигна за секунда, усетих как сърцето ми беше напрага да спре, стомаха ми се преобърна и започнах да треперя. Погледнах го и така ми се прииска да го пребия, но се сдържах.
- Моля? - едвам казах аз.
- Да, искам да сте шаферки, ти, Ино и Хината. - хвана ми той ръката.
- Щом Хината не е булката, коя е тогава?
- Не я познаваш, но днес ще се запознаете, ще отидем на обяд и ще ви запозная, нямам търпение.
Настроението ми се смаза тотално, Наруто беше на двадесет и две години, а вече беше сгоден,но знаех, че каквото и да му кажа, нямаше да го разубедя, отдавна не бях фактор в неговия живот, отдавна изгубих правото си да решавам вместо него,както в миналото....

Заповядайте втора глава,благодаря ви от сърце за страхотните комплименти,правите ме много щастлива.Знам,че ще се повторя,но извинете ме за грешките,ако има такива(е,то без грешки няма как)


Глава 2 "Среща с Арина"

Думите му ме объркаха и натъжиха, знаех, че ще го загубя, когато се ожени. Тази стъпка в живота много променяше човека, всъщност животът ти се преобръщаше. А и не познавах годеницата му, и ... не ми беше казал, по дяволите, ядосах се на себе си. Напуснах Япония преди много време и оставих приятелите си, сама съм си виновна, не е честно да обвинявам Наруто, че не ми е споделил. Погледнах го, целунах по главата и се облегнах на рамото му. Той ме изгледа странно, по погледът му разбрах, че ми казва „Какво има? „
- Нищо ми няма, просто ми липсваше. - обясних му аз и отпих от кафето си.
- И ти на мен, да съм честен. Винаги си била най – добрата ми приятелка и ще си останеш най – добрата, Сакура.... А междудругото как реши да се върнеш ? - погледна ме той в очакване на отговор.
Причината всъщност беше той, но не исках да му казвам. Замислих се малко преди да отговоря и тихо му казах, че заради нашите и приятелите ми. При което се сетих, че днес ще навестя родителите си. Станах и се запътих към банята.
- Е, аз ще влизам да се къпя, защото днес имам работи да върша.
- Няма да забравиш да дойдеш на обяд, нали? - хвана ми той ръката.
- Да, само ми се обади... Чао.
- Чао, Сакура! - прегърна ме той много силно и затвори вратата след себе си.
На външен вид определено се беше променил, но характерът му си беше все същият. Оптимистично настроен към всичко, никога не се предаваше и вярваше само в доброто. И най – вече обичаше да се смее, обичаше да радва хората. Липсваше ми усмивката му, която винаги грееше, като Слънце. Реших да погледна Ино дали още спи.
- Саку, ела!
- А, ти си будна. - седнах аз до нея. - Боли ли те главата?
- Малко, но ще се оправя. Гласът на Наруто ли дочух преди малко?
- Да, същият, беше тук да пие кафе и си тръгна. Кани ни на обяд да се запознаем с годеницата му, след един час, така че ще трябва да се оправим по – бързо. - рекох й аз и очаквах да се изненада, но очевидно знаеше за годежа.
- Добре, хайде, влизай в банята.- побутна ме тя.
- Знаеш ли за тази работа със...
- Да, но не познавам момичето, но съм чувала много неща за нея, страшно добра и умна.
- Но защо не ми каза ? - развиках се аз.
Ино ме изгледа спокойно и се засмя.Обясни ми, че не искала да го разбирам от нея, а от него самият. Очевидно след моето заминаваме те са си останали приятели, което ме накара да се усмихна. Изкъпах се набързо и след това исках да се наглася да съм красива. В Англия рядко го правех, защото там учех много, рядко излизах.
Изправих дългата си коса, след което трябваше да реша какво да облека. Бях оцелила перфектният момент да се върна, беше есен, любимият ми сезон. Обух си тесни дънки по мен, облякох си черна блузка и една дълга сива жилетка. Изглеждах добре. :) Огледах се в огледалото, завъртях се два пъти и си казах, че така Наруто определено ще ме хареса повече, отколкото сутринта.
- Готова ли си? - попита ме Ино, влизайки в стаята ми.
- Да, само да си взема чантата.
- Изглеждаш страхотно, Саку. - прегърна ме тя.
- Мерси, Ино, ти също... След обяда ще дойдеш ли с мен до къщата на родителите ми? Обещах им да се видим.
- Сигурна ли си? Ще искат да си говорите нещо лично, а аз ще бъда там, като някаква натрапница. - вдигна рамене тя.
- Не се лигави. - засмях се аз. - Ти си им, като дъщеря...каква ти натрапница? Хайде, обади се на такси, че нямаме време. - усмихнах й се аз и я прегърнах през рамо.
***
Пристигнахме пред ресторанта, любимията ми, преди с Наруто постоянно идвахме тук, но го откъм дизайн го бяха променили много, но иначе кухнята им беше една от най – добрите в Токио. Зарадвах се, че беше избрал този ресторант, така или иначе Япония ми беше станала толкова чужда, но поне в ресторанта щях да се чувствам, като у дома си. Още с влизането си видяхме Наруто и годеницата му. Изглеждаха щастливи, а и тя беше много красива. Докато се приближавахме към масата им, Ино й направи един бърз анализ на прическата, гримът и облеклото, а аз само се смеех. Наруто стана и ни прегърна и двете.
- Здравейте, момичета, толкова се радвам, че ви виждам. - очите му засияха. - Това е Арина, годеницата ми. - представи ни я той.
- Аз съм Сакура, приятно ми е. - усмихнах й се аз и я огледах, докато се запознаваше с Ино.
Наистина беше красива и интелигентна, момиче точно, като за Наруто. Знаех, че нямаше начин вече да си го върна. Обядът беше приятен, хареса ми, а и храната, както винаги беше уникална. Поговорих си малко с Арина, тя беше на 20, учеше в Университета по изкуства, беше художничка. Със Наруто се запознали в книжарница, много ми е чудно какво ли е търсил Наруто в книжарница, но ще го питам друг път. След, като се разделихме с Ино тръгнахме за домът на родителите ми, но вместо да вземаме такси решихме да се разходим малко.
- Допадна ли ти тази Арина? - попита ме тя.
- Добро момиче е. - усмихнах се аз.
- Не знам как ще го приемаш, но винаги съм си представяла ти да си с Наруто, като двойка.
- Моля? - засмях се аз, макар че това съм го мислила и аз. - Няма да се случи, очевидно.
- Не ти бях казала, но след като замина той не излизаше от тях два – три месеца. Беше му много тежко. - обясни ми тя.
- Знам, Ино, но се налагаше да замина, след случката със Саске, не можех да остана повече в Япония и се върнах сега, когато той не е тук. Така че няма никакъв проблем. И се върнах само заради теб, Наруто и родителите ми. А сега стига сме говорили по темата. - прегърнах я аз.
***
Звъннахме на звънеца и изчакахме малко, но никой не отвори. Казах на Ино да изчака секунда за да звънна на нашите и да ги попитам къде са. Майка ми ми вдигна и ми обясни, че им изникнала спешна работа в провинцията и ще се върнат след една седмица, малко им се ядосах, но голяма работа, така или иначе ще ги видя.
- Няма ги, Ино, не са си в Токио, имаме много свободно време, какво ще правим? - ухилих й се аз.
Цял следобед се мотахме из моловете, купихме си нови дрехи, ходихме на кино, бяхме в МакДоналдс и се наядохме, като свине. Бяхме на някакъв концерт, на който даже не знаехме кой пее и към края на приключението се отбихме в една сладкарница.Там Ино се запозна с едно момче и той я покани на среща, но не я виня, че ме изостави, той беше много красив, а и малко време сама нямаше да ми се отрази зле. Щом се прибрах в къщата си облякох екстра удобния анцунг и си направих пица. Проснах се на дивана и си пуснах страхотен филм. Какво повече ми беше нужно, чувствах се прекрасно. Но на вратата се звънна, явно срещата на Ино не е била от най – добрите. Когато отворих вратата се изненадах, че видях Наруто.
- Хей, какво правиш тук ? - попитах го аз.
- Дойдох ви на гости. - ухили се той и ми показа пуканките, които носеше.
- Добре, но съм сама, Ино е на среща. - обясних му аз сядайки на дивана.
- Е, добре тогава. Днес след обяда Арина каза, че двете с Ино сте страхотни.
- Добре...- измънках аз и се запътих към кухнята.
- Сакура, какво ти има? - изкрещя той. - От както ти видях не си истински щастлива или поне нямаш вид на такава, а очите все са някакви тъжни, обясни ми.
- Не искам, иначе щях да ти кажа отдавна. Още ли страдаш заради историята със Саске? Минаха три години...
- Първо : не е заради това, а и колкото и години да минат това не минава и второ е заради теб. - изпуснах се аз.
- Заради мен ли? - попита ме той.
- Не, не, в смисъл такъв,че съм в стрес, че ще се жениш и...
- Миличка, не си намерила кого да лъжеш. - каза ми той и ме дръпна за ръката. - Седни тук и ми обясни...

Благодаря ви,благодаря ви! (извинете отново за грешките, които съм допуснала,било е неволно)

Глава 3 "Като в доброто старо време"

Наруто рядко ми крещеше, всъщност никога, не обичаше да го прави, но очевидно го бях ядосала. Но нищо нямаше да му обясня, не исках да разваля годежа му с моите думи, защото знаех, че ако му кажа какво чувствам всичко ще отиде по дяволите. А аз от една страна го желаех, но от друга не, виждах, че с Арина се обичат и ще са щастливи. Отдавна спрях да развалям чуждото щастие и не исках да започна да го правя пак. Погледнах Наруто и му се изсмях.
- Не се ядосвай, Наруто! - прегърнах го аз. - Не се тревожи за мен, аз съм добре, сега най – важен си ти и сватбата ти.
- Сигурна ли си?
- Разбира се. - хванах го аз за ръка и го заведох в моята стая. От куфара си извадих една оранжева кутия от обувки и му я връчих. Той ми хвърли странен поглед, но с нетърпение я грабна и я отвори. Това беше кутията със най – важните ми снимки от изминалите години. Имах снимки от първи,втори,трети клас. От гимназията, от екскурзии, от най – различни рожденни дни и купони, той страшно им се зарадва и започна да ги разглежда една по една.
- Не мога да повярвам, че пазиш тази! - засмя се той. - Изгори я, моля те! Целият съм в шоколадов сладолед, а дрехите ми...кошмарно мръсни. Това беше страхотен лагер, няма да го забравя... И тази снимка с Шикамару, в палатката....Господи, бях забравил колко се забавлявахме едно време. - замечта се той и продължи да разглежда снимките.
- Знаех си, че ще им се зарадваш. - прегърнах го през рамо.
Той продължи да рови в кутията, докато не попадна на някакъв лист. Аз лежах на леглото, а той беше седнал до мен, не видях какъв е този лист, но Наруто много се изненада от него. Попитах го какво е, а той започна да ми чете на глас.
„ Мило, дневниче, днес беше ужасен ден. От училище много ни натоварват, часовете са бавни и мъчителни, но моето слънце е винаги до мен и грее, обичам го, обичам Наруто. Той е най – добрият ми приятел, винаги знае как се чувствам, знае как да ми оправи настроението. Ще ти споделя дневниче, че съм влюбена в него, но не бих му казала, защото знам, че ако той не изпитва същите чувства ще развалим приятелството си, а аз не бих го позволила...ех,как искам..“
- Стига си чел! - скочих аз върху него и се опитах да му отнема листа. Паднахме на земята, той лежеше безпомощен, а аз върху него и успях да си взема листа.
- Била си влюбена в мен? - ококори се той. - В кой клас е било това, Сакура?
- Осми или девети. - рекох му аз ставайки от него. Но усетих как той ме дръпна отново на земята, но този път аз бях под него, почувствах се неловко, защото той ме целуна. Погледна ме право в очите, а аз се опитах да се отдръпна. Колкото и да желаех да го целуна пак, не трябваше. Той ме вдигна и ме постави на леглото и продължи да ме целува. Знаех какво ще последва, искахме го, направихме го.
***
Когато отворих очите си го видях да лежи до мен, разроших русата му коса и го целунах по челото. Осъзнавах съвсем ясно какво направих, но обичах Наруто.... не знам, бях много объркана. Някой от вас ще ме обвинят за това, което направих, но, когато обичаш граници няма.Продължих да се взирам в Наруто, беше сладък, дори когато спи. Чух , че Ино се прибра, не исках да разбере за това с Наруто, за това станах тихо и заключих вратата на стаята ми. Усмихнах се самодоволно и си легнах до него. Той се размърда и отвори очи, не знаех каква ще е реакцията му, но той само ме придърпа към себе си и ме прегърна.
- Грешка ли направихме? - попитах го аз.
- Не. - засмя се той. - С теб нищо не е грешка.
- Виж, Наруто... - станах аз. - не очаквам нищо от теб, имам предвид да развалиш годежа или нещо от този род, знам, че това ще си остане тайна. Виждам, че обичаш Арина.
- Не повече от теб, Сакура, не знам ще правя, трябва ми време.
Аз тъкмо се канех да му обясня нещо, но той ми направи знак да замълча. Прегърна ме и стана от леглото, не исках да го питам къде отива и какво ще прави. А и беше три сутринта, предполагаше се, че отива да спи.
- Лека нощ, Сакура. - каза ми той и отключи вратата.
Предупредих го да пази тишина, за да не го види Ино. Щом той излезе от стаята, останах сама и се почувствах зле. Не можах да мигна повече. Осъзнах, че обичам Наруто, с тази цел се и върнах, но когато разбрах, че ще се жени, разбрах и че няма смисъл да се боря за него. Но очевидно Наруто, също ме обичаше още. Знаех и, че след случилото се тази вечер, ще страдам още повече. Странна съм, обичах да правя така, че да страдам.
Изгря Слънцето, а с него и настроението ми се подобри. Обух си любимият лилав анцунг и горнището си облякох, защото беше хладо. Отидох до една уличка, която много обичах, на нея бяха любимият ми магазин за дрехи, а до него една невероятна сладкарница. Магазинът вече го нямаше, но сладкарничката беше там. Влязох и си поръчах кифлички със шоколад, и мляко с какао. Седнах на една маса и замислено започнах да ям.
- Може ли да седна при вас? - попита ме едно момче. - Няма други свободни маси.
- И как реши да седнеш точно при мен? - засмях се аз.
- Красива сте, а и изглеждате приятно момиче. Искате ли кифлички с мармалад? - усмихна се той.
- Не, имам си със шоколад. Аз съм Сакура. - представих се.
- Аз съм Юме, приятно ми е да се запознаем.
- И на мен. - рекох аз и се вгледах в зелените му очи и хубавата му черна коса.
- Е, Сакура, с какво се занимаваш?
- Уча в Англия, тук съм за малко.
- Колко „малко“ ? - попита ме той.
- Не знам, месец може би.
- Прекрасно, тогава ще те поканя на среща. - каза той и ми подаде билет. - Кино? Тази вечер? В седем?
- Супер. - засмях се аз и прибрах билетът в чантата ми.
Поговорихме си, а после аз се прибрах. Когато влязох в кухнята Ино ме гледаше лошо, притесних се, че е разбрала за Наруто. Тя ме гледаше и аз я гледах, всяка чакаше другата да проговори първа, но аз се запътих към стаята си.
- Чакай, Сакура, ела.
- Какво има? - попитах аз, сядайки
- Наруто бил ли е тук?
- Да, но гледахме филм. - излъгах аз.
- Добре. - отговори ми тя с недоверие. - Днес Арина иска да отидем с нея да изберем шаферските рокли, все пак и ние ще бъдем шаферки, нали? - зарадва се тя.
- Да, да. - измънках аз и отидох да се облека по – елегантно, защото анцунга всъщност ме правеше дебела, но ми беше удобно с него. Времето се беше постоплило и аз си облякох една бяла ризка и любимата ми бежова пола. Денят за сега беше страхотен, а този късмет с Юме...Знаех, че ще ми се стъжни, като се срещна със Арина, но...голяма работа. :)
***
Пристигнахме пред магазина, отдалеч си личеше, че е много скъп и луксозен. Ино ме забеляза как го гледам и ми каза, че семейството на Арина било много заможно, защото баща й бил политик. Наруто определено ще се изтреля в небето със дъщеря на политик. „Браво“ - помислих си аз, докато влизах в магазина. Беше ПРЕКРАСЕН! Меко казано, вече знаех, че ако се омъжа ще дойда тук да си избера рокля. Магазинът преливаше от рокли във всякакви цветове, модели, с презрамки, без презрамки,с корсет или без, с обръч или без, страхотни бяха.
- Здравейте, момичета. - зарадва ни се Арина и ни прегърна. - Запознайте се с другите две шаферки. А, нали и Хината щеше да е шаферка, също? Къде е тя?
- Заминала е за Америка онзи ден, говорихме с родителите й. Нещо свързано с учението. - обясни Ино.
- Жалко...Но това са роклите, които избрахме, как мислите?
- Трябва да изберем между тези четирите ли? - посочих ги аз.
- Да, трябва да стигнем до някакво съгласие. Розова, прасковена, синя или лилава?
- Прасковената определено е много красива, обръчът много ми харесва. - зарадвах й се аз.
- Прасковената ще е. - засмя се Арина и ме прегърна.
- Но ти не чу другите мнения... - погледнах я аз странно.
- Харесва им, повярвай ми, а сега и четирите отидете и пробвайте роклите. - побутна ни тя към пробните.
Чувствах се неловко, защото тя се държеше много добре с мен, а....О, изглеждах страхотно в роклята. Вталяваше ме и повдигаше гърдите ми, за първи път в живота си обличах подобна рокля, чувствах се, като принцеса. И на Ино й стоеше страхотно.
- Уникални сме, най – готините шаферки! - радвахме се двете.
- Наистина изглеждате страхотно! - каза ни Арина, а тя беше облечена в своята сватбена рокля. Беше много красива. Роклята й беше специално ушита за нея, с малки камъчета в най – различни форми. И воала й беше....всичко беше прекрасно, личеше й, че е момиче от класа и знае това. Несъзнателно погледнах към улицата и видях, че оттам се задава Наруто...