Да търсиш стар приятел

Здравейте, не е нужно да знаете името ми , за да разберете как мисля за света, но за да ме разберете ще чуете и малка част от моята история, тъжната част.


Понякога все още гледам старата снимка отпечатана на хартия, както когато бяхме малки деца.Тогава всичко беше истинско, бяхме деца, бяхме щастливи, бяхме приятели....Но винаги съм се питала къде се изпъриха тези истински чувства?Защо постъпихме така,? Защо не повярвахме във вечноста?...Отговорите на тези въпроси са ми обягвали доста пъти, но тогва си спомням твоите думи”Може би така е правелно!” да това винаги е твоето оправдание, но не, това не беше правилно, не беше правилно да зъгърбваме тези десег години, в които бяхме приятели.
Помниш ли как хората не ни вярваха, че сме просто приятели? Помниш ли как се защитавахме от обидите на всички, които не вярваха, че момче и момиче могат да са приятели?Помниш ли как доказахме на онова момиче, че греши?Помниш ли как гледахме към небето, когато останехме сами?....Но знаеш ли тези спомени не ме радват, даже напротив, натъжават ме и ме наскърбяват, както ти на времето...Знаеш ли, по-добре да не пиша повече, за теб това ще е достатъчно за да ме ръзбереш.
Помни ме,
Приятелю!


Ето това е кратката част от моята история, аз ще продължавам да ви разказвам, моята история и ще продължавам да търся моят изгубен приятел, с надеждата да го намеря.
А ако някъде чуете тази история разказана от момче с нежен топъл глас и тъмнокафяви очи, значи сте открили моят стар изгубен приятел.

Това е едно малк стихотварение към цялата изтория.

Истината скрита в една лъжа

Гледаш ме така сякаш съм някоя паднала звезда.
Гледаш ме все едно не съм истина , а просто илюзия,
но аз съм истинска макар ,
че вече не знам , чуствам се невидима като въздуха прозрачна.
Чувствам , че ако някой се протегне да ми подаде рака тя
ще мине през мен от другата страна...
Истина ли е това?
Силният човек е станал слаб.
Аз виждам поглъща ме черният мрак...
Не, има светлина!..
Не, това е само празнота!..
Къде отивам наистина ли това е просто празнота,
наистина ли потъвам някъде дълбоко,
където никой не може да ме последва или види.
Но защо!?..
Какво направих , за да отида там.
Нараних ли те, ако е така съжелявам, но нямах избар.
Може да се махнах , но не те предадох.
А сега отивам към ада , но знай че не те предадох и
никога няма да те предам.
Винаги ще съм до теб , винаги ще те пазя както ти мен.
И всичко това, защото беше приятел както некой друг,
но аз се отрекох от това, за което дълбоко съжалявам,
но няма връщане на зад.
Но помни , че аз помня всичко.
Помня как ме защитаваше, как беше готов да скочиш в бой,
но не само за мен а заради всички нас, всички които се отрекоха от теб.
Знаеш ли прав си да ни съдиш, прав си да ни мразиш с цялото си сърце.
Но искам просто да разберещ, че не те излъгах, не те предадох.
Просто не исках да видиш коя съм аз, не изках ти и другите
да виждате, това което ме промени, което ме накара да ви нараня ,
а после и те, те предадоха, и всичко това заради мен,
съжелявам.
Искам просто да го чуеш, знам че тази долна лъжа не засложава
прошка, но това е просто цялата истина изказана за тази
долна лъжа.