Нелепа смърт

Вто Окт 05, 2010 10:18 am

Този разказ......не е написан просто ей така, за отбиване на време. Той има голямо значение за мен. Е, ако не в реалността, то поне в разказа се случи...

Ето, че отово стана така
Ето, че отново човешки живот посрещна смъртта
С усмивка щастлива на лице
И изтръгнато от мъртвите сърце
Един живот никога от никой не разбран
Си отиде от този свят нелепо пропилян...

Боли, боли... Потрай, почти мина вече... Боли, боли...

-Не ми изопачавай думите! – Кресна ядосано мъжки глас.
-Не ти ги изопачавам. Просто казвам, че не правиш и едно усилие да я разбереш! – Продължи да упорства женският глас.
Тези викове не преставаха вече два часа. Бяха досадни и изнервящи. С всеки един вик ставаха все по – пискливи и заядливи. Забиваха се като иглички болезнено в главата. Причиняваха ти неописуема болка и те докарваха до лудост. Мъжът и жената никога нямаше да намерят компромис. Никога нямаше да разберат, а бе толкова важно. Толкова просто и толкова голямо значение...
-Аз кой съм?! Пак започваме същите приказки! – Продължи да вика мъжът. Беше бесен и едва сдържаше гнева си.
-Ще ги започваме, защото ТИ не можеш да разбереш! – Развика се отново жената. Бяха като куче и котка, готови всеки момент да се разкъсат. Не обръщаха внимание на нищо, а само викаха и крещяха за щяло и нещяло.
Срещу тях обаче, на дивана, стоеше момиче – Аяма. Гледаше ги, а всъщност погледът й преминаваше през тях. Сякаш изобщо не бяха в тази стая. Най – накрая се научи да ги игнорира. Най – накрая не можеше да почувства нищо вече! Да усети болка или страдание...Възхищаваше се на хората, които го умееха и сега тя бе една от тях – без сърце, без душа...
В едната си ръка държеше остър нож и рисуваше с него по другата. Усмивка беше изписана на лицето й, а от очите й светеха искри. Смееше се, смееше се на собствената си разрязана ръка! Не усещаше болка, изпитваше само възхищение към красотата, която дълбаеше. Кикот се изтръгна от гърлото й, но те и това не чуха. Бяха твърде заети да спорят. А Аяма продължаваше да рисува. Кръв се стичаше като поток от ръката й, дрехите й бяха окървавени, но тя дори не трепваше. Съзнанието й се беше изгубило някъде дълбоко в самата нея, бе се превърнала в ходещо без посока същество. Ни живо, ни умряло...
-Аяма? Нека чуем и... – Жената замря. Очите й се разшириха. Не можеше да повярва на това, което вижда. Мъжът също се обърна и остана смразен, не можещ да обели ума и дума. Шок удари и двамата...
На дивана, с нож в ръка и цялата аленочервена, седеше Аяма. Беше мъртва, убита от собствените си родители. Неее, не те разрязаха ръката й, не те причиниха всичката тази кръв, те просто замахнаха с четката за рисуване – започнаха картината, а Аяма само я довърши. През цялото това време тя бе луда, обсебена от мисълта за смъртта. Накрая и нейната малка тайна излезе на яве и се заби като кинжал в сърцето.
Странно, но Аяма продължаваше да се усмихва. Беше като че ли щастлива, най – накрая свободна... На ръката й, под всичката тази кръв, бе изписана думата „ангел” Най – накрая! Без ограничения!

Дом, тихо-тихо в нем
Я открою дверь
Никого не жду
Мне теперь не верь
Больше не прийду

...Край...

Вто Окт 05, 2010 9:50 pm

Нелепа смърт

Нелепа смърт

Re: Нелепа смърт