Демонът също има сърце - Uragiri wa Boku no Namae wo Shitteiru

Нед Окт 10, 2010 6:32 am

Ето и най- новото ми фикче, което започнах да пиша. С моята сис- onyx&pink ни хрумна идеята и аз започнах да го пиша. Тя ми помага за измисляне на идеите, по- точно се допитвам до нея дали й харесва, защото тя искаше нормален фик с Кросзериа и Юки и ето, че пускам първа глава и след нея интрото на фикчето. Приятно четене и дано ви хареса Демонът също има сърце - Uragiri wa Boku no Namae wo Shitteiru 10436

Демонът също има сърце - Uragiri wa Boku no Namae wo Shitteiru 10436

Демонът също има сърце - Uragiri wa Boku no Namae wo Shitteiru Jacque10

Глава 1

Лек пролетен ветрец и мирис на череша се носеха из въздуха. Слънцето залязваше и оставяше след себе си диря от червеникави отенъци по тъмните облаци, който бавно приближаваха. В далечината се виждаха проблясъците на светкавици и едва се чуваше тътнещият гръмотевичен звук. Времето рязко се променяше и напомняше за зловещите буреносни вечери, които плашеха до смърт хората. Тъмната пелерина обгръщаше всичко, заличавайки напълно споменът за топлият ден, който умираше заедно с последният слънчев лъч.. Едва доловимите светлини на уличните лампи се засилиха и осветиха града. Хора забързано вървяха по тротоарите, за да се приберат и скрият от настъпващата буря. Само едно малко момиче тичаше с балон в ръка и се смееше. Лицето й бе бяло и чисто, като сняг, косите й бяха пепел от рози, а очите й бяха жълтеникаво- кафеви и най- прекрасните, които човек можеше да срещне по света... Изведнъж момиченцето усети как залита напред и в следващият момент се озова върху студеният камък на тротоара. Веднага пусна балона и погледна надолу. От малките й крачета се стичаше алена кръв и падаше на земята. Бързо притисна с ръка раните и едва тогава усети многобройните болки да разрязват тялото й. Напиращите сълзи бликнаха от очите й и падаха по вече измърсените й дрехи. Едри капки заваляха от мрачното небе, все едно времето тъжеше с нея, но това не беше съвсем вярно. Облаците и тъмнината бяха вестител за злокобно и плашещо същество, което бе най- страшният кошмар, който някога можеше да се сбъдне.

- Неее.- чу се силен и оглушаващ вик, разнасяйки се наоколо. Русокосият мъж сведе поглед надолу и със сетни сили зениците му се разшириха. През тялото му беше минал дълъг и широк меч, от който излизаха лилави искри. Кръвта се стичаше по меча, а очите на мъжът се затваряха малко по малко. След няколко секунди русокосият издъхна, а съществото зад него вдигна оръжието си и запрати надалеч човекът, когото беше убил. Тялото му се стовари на земята и голяма сивкава завеса се издигна от него. Устрието на мечът се заби в земята, а фигурата пристъпи крачка напред. Беше усетил присъствието на някого в сенките.
- Лука Кросзериа...- чу се плътен и дяволски глас.- Или предпочиташ да те наричам- Зес.- съществото
смръщи вежди, а от тъмнината излезе висок мъж, облечен в черно, който пристъпваше с бавни и примерени крачки напред. Когато стигна до меча го хвана и извади от цепнатината, която беше направил
в почвата и го подаде към собственикът му.
- Какво искаш, Гио Рейга? Изпълних заповедите ти и убих всички, които бяха с добри сърца, затова мисля да се оттегля засега.- каза и се насочи към изхода, но мъжът хвана ръката му.
- Имам още една задача за теб, Демоне.- погледът прониза лицето му и той изви устни с раздразнение.
- Затова ли дойде чак до тук? Не може ли да почака?- въпросите му излизаха със светкавична сила
изпод устните му, все едно правеха омагьосан кръг около Рейга. Тогава сивите очи на господарят му
се забиха като нож в сърцето му. И двамата сякаш искаха да се убият само с поглед и никой от тях не
даваше признак, че ще отстъпи.
- Не може!- злобният тон излезе от гърлото на Рейга и се смеси с вятъра.- Проблем ли имаш с това, Зес?- демонът изви горната си устна и изсъска.
- Коя е жертвата?- усмивката върху лицето на господарят му се изписа и си личеше колко се забавляваше на покорността на слугата си.
- Ще те заведа при нея.- вдигна ръка и пред тях се появи висока порта обгърната навсякъде с тъмнина.- Следвай ме.- каза мъжът и влезе в портала. Зес тръгна след него и когато и двамата се изгубиха, портата се затвори. Седяха на едно място, а пред очите им минаваха хора, сгради, дървета- всичко, което беше извън портала... Изведнъж всичките тези неща замръзнаха на място и пред очите им се появи улица и момиче, което плачеше. Гио Повдигна ръка и показа с пръст детето, което трябваше да умре.
- Това е жертвата ти.- Зес стрелна поглед по посока на пръста му и видя момиченцето. Студена вълна обля тялото му, а лицето му помръкна.
- НО...- заекна и прониза господарят си.- ... тя е още малка?
- Ооо?- изсмя се подигравателно мъжът пред него.- Великият Опаст показва слабост към едно момиче?- моментално веждите му се сбръчкаха и с онзи зловещ тон заговори.- Да разбирам ли, че няма да свършиш работата?- Кросзериа изръмжа и се запъти към изхода на портала, като изкара единият си крак и го постави на улицата. " Точно така, Лука- най- силният и опасен Опаст сред останалите демони... Подчинявай ми се, иначе ще загубиш човекът, когото обичаш" Силният смях се разнесе нагоре и се сля с облаците.Внезапно небето почерня и гръмотевици раздраха облаците. Светкавиците блестяха смразяващо и едва осветяваха лицето на Зес, защото качулката на наметалото го закриваше. Той вървеше към момичето, а портата изчезна. Беше сам с детето, на което трябваше да отнеме животът. Стискаше Силно с пръсти мечът си, а в тялото си усещаше някакво странно чувство. Нещо, сякаш с ръце го дърпаше назад, но нямаше връщане. Трябваше да го направи... Когато стигна на няколко крачки от нея, спря се и вдигна оръжието над главата си.... Изведнъж силен вятър се появи и косите на момиченцето се разпиляха на всички страни. Сълзите следваха вихрите, а дъждът се усили и започна да се забива силно в нежното й лице. Зес се смрази... Това лице и очи... Лице, като на ангел и очи, като на богиня... Какво беше това? Наистина ли трябваше да убие това красиво същество? Защо Гио Рейга толкова мразеше хората с добри сърца? Какво му бяха направили, че да ги презира до такава степен? Милион подобни въпроси се изстрелваха за секунди в главата му и нещо му подсказваше, че не беше наред. Понечи да замахне с мечът си и да посече момичето, но ненадейно то извърна глава и се срещна с убиецът си. С тези сиви и безмислостни очи, които бяха като остриета; тази черна, като нощта коса и лицето на демонът обичан от краля на зверовете. Очите на момичето бяха зачервени и сълзи се стичаха надолу, но незнайно защо тя се усмихна. Усмивката й- топла и нежна, въпреки че я бе дарила на своят убиец. Силният вятър отмести качулката му и я свлече назад. Едва сега изцяло се бе показал пред човешкото създание.
- Здравей, батко...- чу се тихият й глас.- Имаш красиви очи?- Разбира се, че имаше красиви очи и не само това. Опаст- най- силното създание сред демоните, което се появяваше в красива човешка форма и запленяваше хората с изящността си... Зениците му се разшириха и онова безразлично изражение, което винаги седеше върху лицето му, се смекчи. Тя се изправи от земята и подаде ръка към него.
- Казвам се Юки... Сакурай Юки.- леко се засмя тя, а демонът пред нея не спираше да бъде объркан. Защо му се усмихваше, когато той искаше да отнеме животът й? Да спре сърцето й, което даряваше доброта и щастие на хората... Лука веднага смръщи вежди и отново стисна мечът си. Засили го и точно, когато стигна на милиметри от лицето й не можа да продължи. Ръцете му трепереха, защото имаше видение... Кола, катастрофа, огън и същото това момиченце да лежи върху пръстта на два гроба, плачейки над тях.Още много мъка щеше да изпита тя, но онази искрица доброта щеше да се засили в душата й. Дали тя щеше да е неговият спасител за в бъдеще от оковите на Рейга? Дали щеше да спаси и скъп за него човек и щеше да погуби завинаги демонът от сенките. Самият той наистина беше силен, колкото Гио Рейга, но не можеше сам да го победи. Той държеше в плен брат му и го използваше, за да постига целите си с помощта му. Всяваше страх сред обкръжението си и пълнеше света с кръв исмърт... "Не мога... Не мога да я убия... Прости ми, братко." лицето му отново посърна и се натъжи. Свали оръжието си и се обърна с гръб към Юки. Направи няколко крачки, когато се спря, заради меденият й глас.
- Къде отиваш, батко?- Зес наведе глава надолу.
- Там, където не ти е отредено място.
- А, къде е това?- запита любопитно тя.
- Живей... Живей и заради мен.- каза Лука и се изгуби в порталът, оставяйки малкото същество само на улицата, но със същата усмивка, която имаше преди да се срещнат...

Интро на фикчето:

Демонът също има сърце - Uragiri wa Boku no Namae wo Shitteiru Kommm10