Моите произведения

Здравейте, реших да ви споделя някои мои нещица. Да знаете, че не са нищо особено.

Приятелки

Приятелки ще бъдем,
но съдбата ще ни раздели.
Тогава тъжна не бъди,
а се усмихни!
Припомни си старите щастливи дни
и аз тъгата забрави!


Приятел

Когато мъка сърцето ти сломи,
приятел ще те утеши.
Той идва когато всички си отиват
и спокойно течащите сълзи изтрива.

Когато попаднеш в беда ужасна,
приятел ти помага с прегръдка прекрасна!
Той надежда вдъхва ти дори,
когато много те боли.

Приятели такива се намират трудно,
запомни го, за да не ти е после гузно,
че ПРЕДАТЕЛ зъл ти допусна,
до своята душа добродушна!

Раздяла

Заедно преживяхме много неща,
но аз не ще забравя любовта,
с която ме дари
и която продължава да гори.

Дори далеч да сме един от друг,
ще те чувствам все едно си тук,
ще чувам звънливия ти смях,
който ще продължава пак и пак.

Ще чувствам ръката ти,
която в моята стои,
ще усещам ласките ти,
обливащи кожата ми.

Няма аз да те забравя,
дори след много време пак ще те позная.
Но, ако някога се видим пак,
То ще да е в отвъдния мрак.

***

Скоро ще пусна още.
Ще се радвам, ако напишете по някое коментарче

Без име

Ние живеехме на различни места,
но се срещнахме веднъж през пролетта.
Ти ухаеше на пролетни цветя,
а аз се мъчех да спра за теб да мисля.

Дълго прикривах своята любов,
стоях буден в моето легло,
за теб си мислех ден и нощ,
но да ти призная не ми достигна мощ.

Веднъж се реших да го направя,
но явно не мога с това да се справя.
Затова избягах далече,
с мисълта да те забравя вече.

Но и това не подейства,
ти остана като болка гореща,
в моите сърце и глава
и разбрах, че никога няма да те забравя!

Ти и той

След себе си остави кървави следи,
заради теб роних горчиви сълзи,
доверих ти се, а ти ме нарани.

Бях наивна аз тогава,
бях невинна и желана.
Ти възползва се от мен,
в онзи тежък ден.

Още помня аз това,
че Той изтри оназ сълза,
която предизвика Ти
и която още в очите ми пари.

Когато Ти ме нарани,
тогава Той ме утеши.
Но вече болката забравих почти,
защото Той с любов я потуши.

В един град, от бога забравен,
в един свят, зъл и коварен,
едно момиче тихо шепти:
"Обичах те мамо, но отиде си ти.
Обичах те татко, но защо не я спаси?
Сега съм сама
и то по твоя вина.
Можеше толкова хора да спасиш,
но ти предпочете да спиш.
Само себе си спаси,
но поне за това съжали.
Имам право да те съдя, не отричай,
но поне като умра ме обичай.
Ти никога не си го правил,
защото с раждането ми си ме забравил.
Сега заразата върлува
и на мен ми се струва,
че съм заразена,
и не мога да бъда спасена.
Можеше да го направиш по-рано,
но на теб не ще ти пука дори да имам огромна рана.
Сега, след като умра се надявам,
да проумееш, че няма да съжалявам,
ако ти бе на моето място
и се гърчиш от болки,
докато се възнесеш в небесното царство.
Оставям ти това послание,
като разказ за моето страдание."
И това бе история за едно момиче
и един баща, който нивга не обикнал свойта дъщеря.

***

Единствена приятелка

Няма с кой да поговоря,
няма с кой да споделя,
мъките и болката,
които в себе си тая.

Имах една приятелка,
но това беше някога.
Сега нямам
и много съжалявам.

Няма кой да ме хване,
ако падна сега.
Няма на кой себе си
и тайните си да поверя.

Какво стана с теб, приятелко мила,
че изчезна като вода сред пустиня?
С нещо нараних ли те,
че усмивката ми ти помете?

Явно никога това,
не ще аз разбера.
Но ще помня едната си приятелка,
дори и когато знам, че е предателка.

Всичко случва се сега
и ти разбираш, че животът не е просто игра,
а е поредица от изпитания,
изпълнени със радост и страдания.

Но такъв е животът,
не трябва да се отказваш,
не се оставяй да те ръководят
и се стреми най-хубавото да показваш.

Защото никой не е съвършен.
Всички сме различни, по начин различен
и макар, че се чувстваш изморен,
знай, че никога няма да си излишен.