Просветлените

Това е първият ми фик [ако може да се нарече така] Идеята дойде от една книга.. понеже много се увлякох по тъмните сили реших да напиша нещо подобно хДД
Коментирайте какви са ми грешките..



На Земята винаги е имало добро и зло. Но злото винаги ще е повече, защото е по-силно и по-агресивно.
Илюминати. Тази организация не е позната на никой простоват човек.. Илюминатите могат да си сменят обвивката, табелите и цветовете. Приспособяват се към условията и оцеляват. Тяхната цел е само една - да бъдат победители. Нашата участ е да бъдем роби, а те господари. Народа вечно ще се бори за справедливост, но никога няма да я получи. Важното е само да изпълнява тяхната воля. Всичко, което вършат го правят гениално просто. Те винаги ще поставят алчните и амбициозните на високи постове. Те са тяхната броня и защита. Простоватите хора не знаят какъв е смисълът на живота и предназначението на човека на тази Земя. Те са роби и разрушители. С тяхната помощ, Земята се разрушава. Научиха се на мързел и отвращение от труда. Научиха се да рошат, а не да градят. Просветлените отблъснаха младостта от политиката и им подхвърлиха зара но рока и порнографията.
Този хаос все на някого ще му омръзне и ще преведе всичко в ред. Те предадоха гена на страха в народа. Те ще го превърнат в предан слуга. Ще го накарат на сила да се кланя и да ги нарича господари..

Глава 1
Илюминатите са таен кръг от хора, които изповядват, според мнозина, опасни и изкривени морални ценности. От историята на това брадство са известни сравнително много факти от самото му основаване на 3 май, 1776г. от Учиха Мадара (XD) Тази "история" е публикувана преди години от жена на име Сакура Харуно, която разкрива ужасяващи факти и разказва за живота си сред тях.
Илюминати на латински език се превежда, като озарен или просветлен. В тази тайна общност се набират хора с видни способности. Всеки нов потенциален член е бил предварително наблюдаван, оценяван и внимателно преценяван, преди да стане член. Самите ритуали по встъпване са пищни и не липсва тържественост. Казват се специални клетви и се избира псевдоним на новия член, който използва сред своите другари. С него той се представя пред обществото на илюминатите.
Жената, Сакура Харуно, която от последните изминали години е членувала в организацията им, разказва още, че децата на господарите или властелините са били обучавани още от малки да бъдат безмилостни убийци. Как ги възпитават и обучават. Според нея това, което правили било мъчение. Правят тези решения защото обичат децата си. Най-висшата проява на привързаност и любов е да направят от детето си силно и безчувствено същество. Провеждали специални тренировки за да се уверят, че децата от малки няма да се доверяват на никого за нищо. Две годишните деца били принуждавани да душат котенца, а с напредването на годините и изпитанията търпели развитие. Самата нея са я тествали преди да навлезе в организацията. Розовокосата дама посочва за център на организацията, Азия. Занимавала се с дейността наречена "Промиване на мозъци". Имала свои подчинени, които са били задължавани да и предоставят писмени доклади от резултатите на дейността и..

Ето оттук ще започне нейната история.

Предупреждавам, че в следващата глава може да има напълно неверни неща. Годината, градовете и случващото се не съответстват много много..но вие ще решите дали се е получило както трябва..


Глава втора

Испания, Палма де Майорка
30 март, 1920г., около 18:30 вечерта

-Знаеш ли кой ще е новия ни член, сенпай?? - изведнъж мъж с черна коса и оранжева маска разчупи неудобната тишина между двата члена на организацията..
Не последва отговор..
-А как ли изглежда? Жена или мъж предполагаш, че е? - обади се отново чернокосия..
Отново не никой не отвърна на двата въпроса..
-Сенпай спиш ли? Защо не ми отговориш? Защо не ми обръщаш внимание? Кажи сенпай, каж-..
-ТОБИ, млъкни! Досаден си.
-но..
-Никой все още не знае, освен господаря Пейн. Дори не знам кого ще прати за да го доведат..
-А знаеш ли..
-НЕ
-Добре, Тоби ще мълчи...

Япония, Йокохама.
30 март, 1920г, около 20:30 вечерта

-Конан
-Кажете господарю.
-Прати писма на всички висши членове, след една седмица да пристигнат в Йокохама за съвещание.
-Господарю, това значи ли, че?..
-Да..
-Но не е ли твърде рано, все още е млада, дори не знаем дали ще отключи силите си..
-Нямаме време, наближа световна война. Колкото повече таланти, толкова по-малко загуби..
-Добре ще предам писмата, а сега ме извинете. Не съм довършила докладите от последния ви експеримент..
-Извинена си.

В същото време, недалеч от Йокохама, живее жена на име Харуно Сакура. На възраст около 21-22 години, стройна и слаба, косата и придобивала леко розов отенък, една от причините да е търсена от хиляди спонсори. Има буен нрав, още една от причинте да е поканвана много пъти в най-различни филми..Но нейният живот никак не е бил цветущ. Колкото и усмивки да подарявала на ден, в душата и вечно ще цари тъга и омраза .. Принудена да се справя сама в тези трудни времена, тя решила да възтанови семейното наследство и достойнство, да бъде безмилостна към всички нейни врагове, да не се доверява на никой независимо дали и желаел доброто..
Всъщност тя била единствения оцелял член на семейството заедно с нейната баба, след японската окупация над Корея..
Нейната фамилия играела огромна роля в политическите дела.
Но винаги се е питала, защо тя не е била убита, вместо скъпите и родители. Защо нея са я оставили на сред улицата гледаща кървавите свади.. Тези въпроси я мъчили от дъното на душата и..докога тя ще бъде в неведение..никой не знае, освен.. Илюминатите. Тя дори не подозира какво бъдеще я очаква и как живота и няма да има значение.. единствено нейните способнисти, които проклина от както се е родила.. а след това доживотен затвор..
Може би...



Уморена от деня, многото клиенти и претенции, тя се прибира в апартамента си..
-Боже какъв ден. Една минута не ме оставиха намира от обаждания и срещи и търчене напред назад из града. Мисля, че ще е най-добре да си лягам..
Така продължиха следващите 6 дена. Уговорки, срещи, молби, обаждания и какво ли още не..докато..

Япония, Йокохама.
5 Април, 1920г., 16:45, по пътя между Токио - Йокохама
-Хей Сенпай, искаш ли да продължиш играта?
- Не. Остави ме да поспа. Уморих се от глупавите ти приказки..
- Но..
- Казах, че не искам!
- Тогава..
- НЕ, Тоби, остави ме..
след 10 минути
- Сенпай, исках да кажа, че ако откажеш да продължиш, всички пари автоматично принадлежат на мен, независимо дали си си ги спечелил, мой са..
- ъмпх..а какво? какво каза? Чакай тези пари са на Какузу. Тоби върни ми ги! Върни ги веднага..
- Съжелявам , отказа се преди 10 минути. Такива са правилата на играта, а ти не си лъжец и измамник, нали сенпай?
- ох..сега какво ще му кажа..
- Върни му ги, като дадеш от своите..
- Ти да не си полудял? Аз ги взех на заем, а след това ти ги спечели..ти ще ги върнеш
- Но правилата на игра-
- Какво каза? Нали беше добро момче? Слушай ме..
- Да, да Тоби е добро момче, Тоби ще ги върне на Какузу-сан..

Последва миг на мълчание. Изведнъж още със затворени очи блондинът на име Дейдара, който очевидно е партньорът на Тоби, заговори за утрешния ден..
-Тоби, мислиш ли че ще пратят нас? Ако е някоя мацка, може да я пооправим, преди да я заведем при господаря. Не мислиш ли, хмм?
- Сенпай още ли се занимаваш със момичета, мислех че си обърнал резбата, от както каза, че Какузу е бил привлекателен..
- Това беше, защото трябваше някак да измъкна пари от него, хмм..
- А значи така било, Тоби знаеше, че има нещо гнило.
- Тоби, не отговори на въпроса ми.
- А..аа надявам се. Сенпай е силен и ще защити Тоби..
- Какви ги дрънкаш? Няма да си цапам ръцете, а и това е отвличане, не убийство..

- А Сенпай след колко време ше пристигнем?
- Не знам, сега заспивай, докато ти е мил живота..


По-същото време, в една луксозна кола [XD] ,към сградата на организацията, пътуваха двама стройни здрави, набиващи се лесно в очите, мъже.. Докато единия си броеше спечелените пари през последния месец, другия гледаше през прозореца и очевидно мислеше за нещо..
- 20 хиляди, 30 хиляди, 50 хиляди, 100 хиляди..
- Ей човече, помниш ли кога зае пари на Дейдара?
- 160 хиляди, 170 хиляди, 200 ХИЛЯДИ..
- Ей слушаш ли ме??
- А? Какво каза току-що? А онези пари. ПАРИТЕ МИ, добре че ми напомни, сега ще ступам Дейдара за дето ме излъга така подло..
- Хех.. аз няма да спра да го подигравам до края на живота му, за казаното..
- 210 хиляди, 220 хиляди..
- А и този нов член.. мислиш ли, че може да е жена? Щом господаря Пейн го е грижа толкова..
- 240 хиляди, 250 хиляди.. - продължаваше да брои другия мъж
- Е явно няма какво друго да сторим, освен да чакаме утрешния ден..
-------------------------------------------------------------------

Глава 3 "Инспекторът"

Япония, Токио
6 март, 1920г.,около 12:30 след обед..

Заместникът на полицейския комисар, загледан все още в градът през прозореца, натисна звънеца на масата си и заповяда на секретаря си:
- Помолете инспектора да се появи при мен.
След няколко секунди на вратата се почука. Комисарят му заповяда да влезе.
Чу се леко отваряне и затваряне на вратата. Стоящият пред него инспектор го поздрави с принудена дружелюбност. Всъщност, на него никак не му се понрави да се среща с полковникът. Единственото, което искаше е да му отпуснат една седмица почивка преди тежките дела, които го очакват.
- Добър ден, господине - промълви инспекторът
- Здравейте господин Хюга. Мисля, че знаете защо ви помолих да дойдете. Днес официално сте повишен. - с леко отегчен тон му отговори комисар Нара.
Сай беше на около средна възраст, с гарванова коса и висок около 1.80. С леко студено, но дружелюбно поведение се обръщаше към хората, като никога не ги наричаше по фамилия. Не обичаше да фамилиарничи, но беше задължен да нарича шевовете си така.
- Щастлив съм да чуя тази прекрасна новина, господин Нара..
Всъщност, комисарят не беше по различен от Сай, може би възрастта ги отличаваше. И двамата бяха тип спокойни и замислени хора. Никога не се подаваха на напрежението и запазваха самообладание дори в най-тежките моменти.
- Като син на градинар, се радвам, че вие ми служите. Друг като вас едва ли ще се намери. - С леко доверие рече комисар Нара.
Сай само кимна, все едно се съгласяваше с казаното и приемаше с чест този комплимент..
След едноминутно мълчание, инспекторът заговори за своята отпуска.
- Извинете ме, но ще може ли да ми дадете една седмица отпуск?
- Разбира се и това ще се уреди. Следващата седмица започвате своята нова длъжност..
Сай сякаш искаше да прегърне полковника от щастие. Той не беше почивал от от дълго време. Не беше виждал своята прекрасна приятелка Хината, помнеше я само в детските си години. Как играеха заедно, смееха се заедно, криеха се заедно, когато извършеха от невнимание някоя пакост. Стари времена бяха за него. Сега се чуди как ли изглежда неговата приятелка след толкова много години. Тя живееше в Хирошима, в едно огромно имение може би една от най-старите сгради, навътре в гората. Помнеше, как баща му се грижеше за градината им и растителната местност около голямата къща. Дори помнеше леко смръщеният и братовчед, който стоеше по цял ден и мислеше за все различни неща..
Би искал отново да посети Хирошима. Тя още живееше в оново имение със братовчед си и не знайто защо адвокатът им господин Кабуто, който беше отседнал за известно време. Като се сетеше за него доста мисли му минаваха през главата. Родителите на Хината и Неджи бяха починали отдавна. Сега в завещанието пишеше, че господин Кабуто ще бъде адвоката им.. Но защо той сега е там? Не знаеше отговора и решил вече да посети старата си приятелка Хината, да намери и отговора..
Инспектор Сай, се опомни от мислите, които го мъчиха през последните дни, когато изведнъж комисар Шикамару заговори за това странно градче Хирошима
- Страшен беше този град преди, не помниш ли? Онази организация. Добре, че сега не правят никакви проблеми и убийства. Всъщност, каквото си спомням от миналите години тя се беше разпаднала миналия век нали? Сега жителите на Хирошима са по-спокойни.
След като свърши с това изречение, Шикамару стана то мястото си, здрависа се със служителя си и го отпрати до вратата, като след това, отново седна още оглеждащ пълния с хора и превозни средства град..
Преди век в този оживен град се окриваха висшите членовете на организацията на Илюминатите. Всяка тяхна цел не търпяла никакво време и била отстранявана за част от секундата. [o srsly o-0] Жителите по онова време бяха нащрек на всяка улица и имаше защо. Богатите хора си мислеха, че къщата им е охранявана от всякъде и тайно им се подсмихваха. Но на следващата сутрин те бяха намирани - убити по най-жесток начин.. Комисарят силно си вярваше, че са я премахнали и закопали в дън земя. Или поне организацията правеше така да изглежда.. че са изчезнали. Може би знаеха за войната сполетяваща ги следващия век. И може би нямаше да има никакво измъкване.
През времето на модернизация, организация набираше членове, които ще бъдат доста полезни по време на войната..



По това време в Йокохама, Япония, сградата на Илюминатите..
Минута след минута, членовете се събираха в голямата зала, за съвещание.. Те не спираха да се питат, какъв ще е този нов член, как ще изглежда и каква длъжност ще изпълнява..
- Попринцип, ако не беше толкова важен член господарят нямаше да ни свика. - Заговори един мъж със леко посивела кожа [т.е синя и бледа хД] ..
- Има логика, ако беше някой служиел от 1-вите рангове нямаше да ни кара да се мъкнем чак до тук.. - отговори с леко замислен тон, Дейдара като гледаше с презрение към глупавия Тоби, който не спираше да вика:
- Хей, хей кой иска да да играе с мен на играта "познай как ще изглежда новият ни член"..
- Хей Тоби, защо не затвориш поне за момент тази голяма уста и не ни оставиш да си подремнем, докато господарят дойде..
- Хее Хидан- сан не е време за спане, имаме важна работа за вършене! Да така е!..
- И каква по-точно? Да слушаме глупавите приказки на господаря Пейн? - отвърна с леко раздразнен тон, един от стиснатите членове - Какузу [хДД]
Членовете продължаваха да се карат и надвикват, дотогава когато се чу силно изкърцване .. Всички спряха и се обърнаха към звука идващ от десния ъгъл на стаята. Вратата се отвори и във стаята влязоха Пейн и секретарката му Конан, която ходеше плътно зад него. Всяко едно лице наблюдаваше бавните крачки на двата силуета, като след малко светна една малка лампичка, едва огряваща цялата стая. Членовете се обърнаха към тях, като послушни кученца и чакащи хранати си, в този случай какво ще каже шефът им..
- Явно се досещате защо сте тук. - Тъмен и плътен звук, огласи цялата стая. - Един от вас ще отвлече новия член. Щом съм ви свикал тук, значи, че този член е неизменимо важен за нас и ако някой го изпусне ще плати с цената на живота си..
Всички се сепнаха от току-що изречените думи. Нима този човек бе толкова важен? По лицата на членовете се изписа доловима тревога.. Тоби, още неразбираш голямата заплаха в думите му се изправи и попита за образа на новия член. И преди да се изкаже, Пейн го прекъсна сякаш знаещ за въпроса му и отговори отново със заплашителен тон..
- Жена е. По-млада, живее в този град.
Задоволени от отговора, всеки един от тях запита кой ще я доведе ..
- Итачи и Кисаме. - Конан им отговори, като се намесваше в тихите им разговори. Другите с протестиращи изражения се запитаха един и същ въпрос:
- ЗАЩО ТЕ?

Преди да запитат още няколко досадни въпроса, Пейн и Конан напуснаха залата..
- Защо винаги Итачи и Кисаме, никога не пращат друг член, когато е замесена жена.. - изхлипаха всички, все още ненапуснали стаята..
- Хей Итачи, господарят не каза нищо за час и дата. - още объркан и обърнат към спокойната фигура на съотборника си, Кисаме се питаше кога ще имат тази страхотна възможност..

След няколко минути в стаята се върна секретарката на Пейн, като съобщи на двамата члена за час и дата. Излезна тихомълком, дори някои члена не бяха забелязали, кога си беше тръгнала. Уредената час и дата беше на 14 март, около вечерта, когато тя се прибираше от работа..

Глава четвърта "Бисерите на Госпожа Киоко Айзоме"


Япония, Хирошима
7 март, 1920, 9:00 сутринта

Когато инспектор Сай слезе от влака и тръгна към имението на семейство Хюга имаше чувството, че тук пролетта е дошла доста по-рано от колкото в Токио. На всяка улица цъфтяха по няколко сакури, ливадите бяха изпъстрени с полски цветя. В далечината забеляза покрива на голямата и простираща се на 30 метра от кметството къща. Личи се от години никой не се грижеше за нея. По пътя имаше много треволяци, а самата къща беше със изпочупени стъкла и готова вече да се срине от старост. Сай не знаеше, че семейство Хюга беше фалирало. Той се притесняваше за старата си приятелка и се запъти с колкото се може по-бързи крачки към нея..
Застана пред оградата и от врата излезе едно стройно момиче, със сиви очи и дълга и черна коса до кръста. Тя беше облечена най-обикновено като че ли до преди малко е била в градината.. Хината забеляза неочаквания гост и се запъти към него със въпросът.
- Сай това ти ли си? Боже колко си пораснал, не мога да те позная. - рече момичето и го прегърна.
- Хината колко време мина, едва вярвам на очите си. Още имаш онова миловидно изражение. - отговори и той с лека усмивка, като след това момичето се зачерви от комплимента.. - Какво е станало с къщата, да не са ви ограбили? - продължи той.
- Не. Всичко вървеше както трябва, когато Неджи не започна да се среща с някакви странни типове. Той ги водеше в къщата и след това си тръгваше със тях. Един ден се прибра и ми съобщи, че е загубил всичките си пари, от там насетне нищо не вървеше както трябва. Сега нямаме нужните пари да поддържаме къщата и ще я продадем за известно време, ще се нанесем в Йокохама и като спечелим малко пари ще се върнем тук.
- Къде ще живееш, какво ще работиш? Не те разбирам - попита я той с леко учудване
- Ще бъда секретарка на господин Кабуто. Заедно с Неджи ще живеем в една квартира..
Сай си спомни за този адвокат Кабуто. Не му харесваше, че Хината ще работи при него. Той беше най-добрия в света, но онази история със предишната му секретарка, го накара да се замисли след като приятелката му ще бъде следващата ..
- Не мислиш ли че е малко прибързано. Можех и аз да ти намеря работа.
- Какво намекваш, за сега тази работа ми харесва. Не искам нищо повече..
И преди Сай да и отговори от вратата излезнаха два силуета. Той се обърна с лице към тях и забеляза, че по-ниският е братът на Неджи, а по високия е господин Кабуто.
Неджи се сепна от неочакваната гледа, но след това бързо се овладя.
- Здравей господин инспектор, чух за новината. Поздравления! - още непристъпил до него го поздрави адвокатът
- Благодаря ви господине - отвърна му Сай, като се здрависаха.
- За какво говорите? Какво е станало? - Хината ги запита като гледаше ту към единия, ту към другия
- О забравих да ти кажа, повишиха ме от другата седмица започвам с новите задължения. Реших да ви навестя по време на почивката..
- Тогава моите поздравления Сай - с широка усмивка му рече Хината
Неджи, още гледащ неврящо към инскпетора проговори с раздразнен глас от идването му
- И кога ще си тръгвате господине?
- О не се притеснявай няма да се застоя утре си тръгвам. Ще навестя старите ми приятели и отново се връщам в Токио. - отговори му със студен тон Сай
- Неджи спри да се държиш така! Сай е много стар приятел, знае в какво положение сме. Не е уместно да му говориш все едно е някой чужд човек. - леко засрамена от държанието на брат си Хината му се скара, гледаща го право в очите.
- Хината как можа да кажеш на някой си син на градинар за положението ни? - тихо я попита Неджи
- Господин Неджи, нима това е повод да се държите така със господин Сай? Той е добър човек и му вярвам изключително много. Другия път се сдържайте от такива коментари. - още със скръстени ръце се обади Кабуто
Изведнъж телефонът на Сай звънна. Беше комисар Шикамару.
- Неджи във Йокохама е станал грабеж. Откраднали са бисерите на госпожа Киоко Айзоме по време на тържеството по случай издаването на новата и книга. Явно ще трябва да ви отменя отпуската и да ви уредя място във влака. Очаквам довечера да сте на мястото където е било извършено убийството. Във 12:00 да бъдете пред гарата, там ще ви чака влакът..
- Разбирам, ще съм там след 2 часа довиждане.
- Довиждане
И още не свършили разговора си другите се обърнаха към него и го попитаха какво става.
- Имам извънреден случай, извинете ме ще трябва да тръгвам. Хината, когато пристигнете в Йокохама ми се обадете. Ще се радвам да се видим..
- Непременно, нямам търпение Неджи - леко натъжена от толкова скрошното му заминаване му отвърна Хината
- Довиждане, ще се видим
- Довиждане - казаха всички в един глас.
Сай се запъти към гарата, Хината се прибра във къщата. Единствено Адвокатът и Неджи останаха в двора замислени и непомръднали от местата си. Неджи изправи глава и попита господин Кабуто
- Мислиш ли че ни заподозря? Аз не мисля, че е дошъл единствено да ни види. Толкова неоквано от нищото да се появи.
- Не е възможно. Може би сега са му съобщили. Единствено е искал да се види със сестра ти - отвърна безразлино адвокатът
- Ако ни хванат, ще те тикнат в затвора, знаеш ли тая работа? - с лека присмехулка Неджи погледна в кафевите му очи.
- Единствения, който ще тикнат в затвора си ти. Не забравяй, че аз съм един от най-добрите адвокати и мога да преобърна нещата в моя полза..
След като каза това Кабуто бръкна в джобчето си и от него извади една средно голяма кутийка. Отвори я, и стисна здраво един то бисерите. След това я затвори и я постави отново в джоба си.
- Внимавай да не се издадеш, инспекторът не е толкова наивен.- предупреди го Кабуто
Двамата влязоха във къщата и затвориха черната, желязна врата след себе си..



В това време, в един от обикновените апартаменти, близо до пристанището едно момиче се приготвяше за среща. Да това е Сакура. Беше станала преди няколко часа. Обзета от паниката, не знаеща какво да облече и каква прическа да си направи [добре, не си мислете че е кифла xD ] тя се обади на Хината. Винаги търсеше от нея помощ, когато не можеше да намери отговорът. Набра мобилиня и и след няколко секунди Хината вдигна.
- Ало? - беше първата и дума ..
- Хината спешна помощ, не знам какво да облека. Дай ми няколко съвета. Ще ходя на среща с някакъв бизнесмен, който щял да инвестира в новия ни проект. - с отчаяние и проговори Сакура
- Ъм, извини ме ти ли си Сакура?
- Да, да аз съм извинявай..
- Добре тогава. Ще ти дам един съвет, който не трябва да забравяш. Разбра ли ме?
- Да, да разбрах те казвай! - от нетърпение тя изтърва телефона, но след това бързичко го двигна и продължи: - Извинявай..
- Няма защо, виждам че си напрегната. Добре моя съвет е.. - още недовършила изречението си, Сакура я прекъсна от раздразнение, че не говори по-бързо
- Какво сега, ще ме оставиш ли да се изкажа или ще продължаваш да ме прекъсваш? - направи и забелжка Хината
- Извинявай..
- Добре тогава, моя съвет е.. БЪДИ СЕБЕ СИ. Облечи се както на теб ти харесва, както на теб ти отива. На зелените ти очи всичко ще пасне, така че сега мисля да затварям и да те оставя да решаваш сама..
- За това ли изгубих от времето си? Ох, благодаря ти все пак, довиждане. - отвърна и Сакура като затвори телефона
"Понякога наистина се чудя дали е заради възрастта или пък е в онзи период от месеца" си помисли Хината и продължи да си опакова багажа..
"Много ми помогна Хината. Чакай като се замисля, може и да е права. Или пък не. Боже какво ми става? Да не се превръщам в блондинка??" мислеше си наум, когато забеляза една къса черна пола във гардероба със голямо и разгърдено сако. "Е какво пък? Няма да ми стане нищо, ако го облека" . Отиде да гардероба и взе черния тоалет. Облече го и върза косата си на кок. След 10 минути вече беше готова. Отиде до портмантото и обу обувките със среден ток, взе чантата и се запъти към вратата, когато телефонът и позвъня от чантата.. ОТНОВО..Тя двигна и от него се чу някакъв тъмен и плътен глас, който казваше
- Готви се за невижданото, госпожице Харуно
- К-какво? Кой сте вие? Не ви разбирам? - попита тя ..
- Ще разбереш.. скоро. Казах да се подготвиш, за невижданото - отвърна студения пронизващ глас и след това затвори ..
"Кой по дяволите беше този. Психопат" си помисли и излезе от апартамента. Всъщност това доста я изплаши, за първи път получава такова обаждане. Или може би е халюцинирала. От преумора или това, което каза гласа беше истина. Тя не знаеше.. Единственото, за което трябваше да мисли е срещата. Ако не се представи добре, ще загуби много .. Таксито я чакаше пред сградата. Сакура влезе в колата и заповяда на шафьора да се запъти към хотел Минато Мирай № 1-1-1 [XDD]...