Разходка в нощта

Сря Окт 27, 2010 9:42 pm

Двамата вървяха един до друг в нощта. Не се докосваха, не се доближаваха на повече от две педи, не се гледаха. Просто вървяха. Двама души в нощта. Лампите в парка бяха слаби и далеч една от друга, затова само звездите осветяваха пътя им. Дори и Луната я нямаше тази вечер. Беше новолуние.

По духна вятър, който се заигра с косата на момичето. Част от нея погали ръката на вървящото до нея момче, което изсумтя при допира. Тя веднага вдигна ръката си, за да я хване и върже на опашка с ластика си. Движенията й бяха плахи, а очите, които за момент срещнаха неговите – уплашени. Той пренебрегна лекото пробождане в сърцето, предизвикано от погледа й и продължи да върви загледан напред без да продума и думичка. В онзи кратък момент в който косата й се докосна до него, той почувства нещо, но не знаеше какво е то. Не, той знаеше, но искаше да си го признае. Не искаше, защото щеше да боли прекалено много. Не трябваше да мисли за това.

Той продължи да върви, а тя до него. Когато видя пейката в центъра на парка, гледаща към езерото, той се запъти към нея. постоя за момент прав, загледан в предмета, преди да седне. Тя се настани до него. Дълго време стояха така, загледани в езерото, отразяващо нощното небе. По едно време той попита тихо с безчувствен глас.

- Защо още си тук? Какво искаш? – тя не го погледна, точно както и той не направи и отговори също толкова тихо.

- Защото ти искаш да съм тук. Обичам те.

- Не е вярно! –повиши глас. – Ако ме обичаше нямаше да си тук и да ме измъчваш. Щеше да си някъде другаде. Остави ме на мира, Алис, време е вече. – главата й се обърна към него и гласът й прозвуча по-нежно, от колкото той си представяше, че може.

- Не мога. Не и преди ти да ме оставиш. – той не отговори. Не я погледна. Само тихо въздъхна и продължи да гледа гладката повърхност на езерото. По едно време каза тъжно. За първи път използваше някаква емоция от доста време.

- Бяхме щастливи. Защо трябваше да свършва? – тя не каза нищо. Той се обърна към нея и тя срещна насълзените му очи. – Мразиш ли ме, че не дойдох на време?

- Не. – отвърна тя и сложи ръката си на рамото му. – Този който те мрази и обвинява си ти самия. Забрави за това. Остави го назад.

- Искам, но не мога. – в гласът му се долавяше отчаяние, а сълзи напираха да потекат по лицето му. Сълзи, които той спираше от доста време, които спираше и сега.

- Трябва. – тонът й беше твърд и сигурен. В очите й се четеше огромна мъка, но и огромна обич. – Живей в настоящето и остави спомените.

- Не. – гласът му се пречупи и трябваше малко време, преди да продължи. – Не знам как. – погледът му беше като на търсещ човек, нуждаещ се от помощ и утеха. Тъмнокосата го прегърна и тихо прошепна нещо в ухото му, преди да се отдръпне от него. – Не мога по този начин.

- Ще успееш. – увери го момичето с тъжна усмивка. – Няма друг начин. – той въздъхна и я погледна в очите. Изплашено протегна ръка и се опита да погали лицето й с нея. Тя мина през тялото й, сякаш него го нямаше. С огромно усилие, той продължи да се опитва да я докосне и да оставя ръката си да премине през нея. най-накрая каза с глас натежал от мъка.

- Няма те. Ти си мъртва. Не съществуваш. – той спря и не можа да каже нищо повече. Сълзи се стичаха по лицето му, докато реалността го застигаше отново. Беше сякаш отново преживяваше смъртта й, а и така си беше. Тя го гледаше тъжно, докато образа й все повече избледняваше. Най-накрая той остана сам. Макар преди малко да я молеше за това, сега искаше обратното. В ума му минаваха последните й думи, насочени към него. „Убий ме в сърцето си, Джейсън” [/justify]

Сря Окт 27, 2010 9:58 pm

Разходка в нощта

Разходка в нощта

Re: Разходка в нощта