Безразлична ( Vampire Knight )

3 - та глава:
-Започва да ти става навик, Леа! - възкликна Зеро, гледайки към момичето в ръцете си.
-А, това си само ти! - отдъхна си тя и побърза да се отдалечи от него.
Зеро Кирио се подпря на едно от дърветата с ехидна усмивка на лице.
-Друг ли очакваш? - повдигна вежда внимателно, наблюдавайки лицето на момичето,
което пламна от липсата му на съобразителност.
-Как си позволяваш да говориш така с една чистокръвна принцеса? - развика се Леа
Куран и се приближи към него, след което започна да дупчи стегнатите му гърди с
показалеца си. Той хвана ръката й и я завъртя, принуждавайки гърба и да се опре в
плоския му корем.
-Кой си ти изобщо и какво търсиш тук? - изпъшка злобно девойката, осъзнавайки каква
бе позицията й.
-Името ми е Зеро Кирио, принцеске и не си мисли, че щом съм твой пазител ще търпя
капризите ти. - информира я той и тръгна в противоположна на нейната посока,
осъзнавайки, че задачата му никак няма да е лесна.
-Пазител? - повтори тихо тя и със забързани крачки тръгна след него.
-Трябва да те пазя от лудия ти брат, който е решил, че иска да продължи скапания си
вампирски род с твоята помощ. - изкрещя, обръщайки се към нея, но щом зърна лицето и
се сепна на мига. Кирио мислеше, че бе предвидил всякаква възможна реакция, но щом
зърна тази изтръпна. Вампирската принцеса бе спряла на мястото си, а солени сълзи се
стичаха по перфектните контури на лицето й.
-Аз... - още няколко сълзи се спуснаха по порозовелите й бузи.
-... Съжалявам! - довърши и побягна. Зеро успя да улови ръката й малко преди да го
задмине и я обърна към себе си.
-Съжаляваш, но за какво? - опита се да накара гласа си да звучи възможно най-мило,
поради факта, че не искаше да я разстройва повече.
-Съжалявам, че му повярвах преди години и сега съм длъжна да бъда негова... - не
можа да продължи тя, защото бе грубо издърпана от ръката му и запратена в близкото
дърво.
-Кой ти е позволил да говориш с него? - ледения глас на Канаме Куран я накара да
подскочи.
-Съжалявам, братко! - възкликна изплашено тя и наклони глава към краката си.
Кафявите очи на Канаме почервеняха и секунда след това студената му ръка стискаше
гърлото й.
-Колко пъти съм ти казвал да не ме наричаш така? - изсъска той.
Тъкмо когато Леа щеше да каже нещо, звукът от сваляне на предпазител огласи гората.
Кирио държеше Bloody Rouz насочен към черепа на Канаме Куран, а ядосаното му
изражение не вещаеше нищo добро. Зеро бе наблюдавал представлението на Куран
сдържано и тихо, но щом той си позволи да я наранява, душейки я бе длъжен да се
намеси.
-И сега какво? - грубият глас на принца се обади и прекъсна мислите на Kирио.
-Ако не си махнеш ръката от врата й, по-добре се сбогувай с нея! - студено отвърна
той.
-А ако кажа не? - попита, усмихвайки се, и затегна хватката си. Наблюдавайки ръката
на Канаме, очите на Зеро придобиха вампирски цвят и в следващия миг, юмрукът му се
стовари върху лицето на изумения вампир. Леа Куран не повярва на очите си, когато
видя лекото залитане на брат си. От малка бе свикнала да го вижда непобедим и
недосегаем за всички, но явно на това арогантно момче, което си позволяваше да се
държи така с един вампирски принц, не му пукаше за последствията от битката. В този
момент през ума на принцесата мина мисълта, че може би той бе най-добрия избор за
неин пазител.


Юки почука на вратата, водеща я към директора, надявайки се, че там ще научи
местонахождението на Зеро.
-Влез! - чу се тихият глас на баща й и тя внимателно пристъпи в кабинета му.
Директор Крос се бе облегнал на парапета на прозореца и наблюдаваше заобикалящата
природа.
-Дир... тате? - подшушна, когато стигна до него.
-Да, Юки? - престорено се усмихна, щом видя разтревоженото лице на дъщеря си.
-Какво е станало? - отново тихо продума, гледайки изкуствената усмивка, с която баща
и се опитваше да я заблуди, че всичко е наред.
-Къде е Зеро? - смени темата тя, разбирайки, че на директора не му се говореше за
това. Лицето му за миг потъмня, след което веднага върна усмивката си.
-Той има работа, миличка. - накара гласа си да прозвучи много мило с намерението да
подготви дъщеря си.
-Каква? - попита отново тя, но по-студено, явно забелязала, че отговорът на този
въпрос никак няма да й хареса.
-Възложих му да пази принцеса Куран! - възкликна и се подготви за бурята, която щеше
да премине през кабинета му.
-Защо си го пратил да пази тази лигла? - изкрещя Юки, удряйки с малкото си юмруче
бюрото му.
-Защото тя има нужда от защита за няколко дни, а Зеро е най-добрият и импулсивен
сред нас. - информира спокойно той.
-Не виждам никакъв проблем в това да я защитава. - довърши той.
-Аз пък виждам - сега ще има много по-малко време за мен. - едва не се разплака тя.
-Съжалявам мила, но не трябва да бъдеш егоист, приеми, че не само ти имаш нужда от
него.
-Напротив! - възкликна тя и погледна баща си сякаш бе казал най-лошото нещо на света.
-Зеро е само мой и няма да позволя на тази принцеска, която дойде туко-що да се
разпорежда или да прави каквото и да било с него. - изкрещя тя и го изгледа надменно.
-Но... - започна да успорва директорът, но тя го прекъсна.
-Зеро е само мой. Ще видиш! - зарече се тя и напусна кабинета, оставяйки смаяния си
баща, който от своя страна сложи ръце на главата си и започна да съжалява за
решението си.


Канаме изтри малкото кръв от устните си, причинена от удара и се усмихна студено.
-Знаеш ли кой съм аз, момче? - попита Куран, сочейки себе си комично.
-Чистокръвен задник, който има наглостта да удари жена пред очите ми. - отвърна също
студено той, а Леа от своя страна се засмя, спечелвайки си гневен поглед от брат си.
-А, знаеш ли кой си ти? - попита отново, опитвайки се чрез въпросите си, ясно да му
покаже мястото му.
-Аз съм този, който ще нарита арогантната ти особа още преди да си мигнал.
-отговори самодоволно той, но вече не гледаше лицето на опонента си. Цялото му
внимание бе привлечено от великолепната усмивка на Леа, която се появяваше при почти
всеки негов хаплив коментар.
-Леа? - повика я Канаме, а тя изтръпна, знаейки какво беше длъжна да направи сега.
-Не мога! - възкликна, опитвайки се да се отърве от дълга си.
-Веднага! - заповяда той.
Леа Куран застана пред Канаме и разпери ръце, разбирайки, че няма как да откаже.
-Какво? Нима ще я ползваш за щит? - засмя се Зеро, но щом видя каменното лице на
Канаме Куран, което ясно му показваше, че това не е шега усмивката му веднага се
изпари.
-Ти наистина ще я използваш за щит, копеле такова! - възкликна разярено Кирио.
-И не само. - отговори доволно Канаме.
В следващия момент в ръцете на Леа Куран пламнаха струи от огън, които след секунда
започнаха да се оформят в два прекрасни меча, които насочи към Зеро.
-Съжалявам! - прошепна виновна тя и се затича към него.

Следва продължение...

Глава 4
част 1:

Зеро отскочи встрани малко преди Леа буквално да отреже главата му, но върхът на меча й успя да закачи бузата му, където веднага се образува тънка червена лентичка, от която шурна кръв.
Ръката на Кирио се стрелна към раната му и той се подсмихна.
- Значи ще се бием, а? - попита, но целта му не бе да чуе отговора, а да опита да спечели време, докато намери начин да измъкне и двама им от битката, наранявайки възможно най-малко момичето и сритвайки задника на наглия чистокръвен, който си позволяваше такива волности с неговото момичe.
Чакай? От кога тя бе неговото момиче? От кога, изобщо бе започнал да мисли така за нея? Нима тя беше нещо повече от неговата Юки? Нима тя можеше да му въздейства като нея?
Зеро се ядоса на себе си, че изобщо мислеше за това и след като напълно избистри ума си, сложи длан на пистолета си.
Леа Куран не обърна никакво внимание на въпроса му и дори не забеляза движението, което извърши ръката му, атакувайки отново.
Този път реакцията на Зеро бе пагубно бърза и още преди острието на меча да се доближи до него, той отскочи на клона на едно от заобикалящите ги дървета.
- Нима вече не искаш да говориш с мен? Принцесо, така нараняваш чувствата ми. - продължи с театъра си Кирио, но този път самодоволна усмивка премина през лицето му, след като видя как принцесата трепва при споменаването на думата "чувства".
- Бий се! Не намесвай излишни приказки в битката! - изкрещя Леа Куран и отново се затича към него.
Зеро се усмихна. Това бе най-твърдоглавото момиче, което някога бе виждал, но след като се замисли, заключи, че в това всъщност е чарът й.
Принцесата за пореден път атакува, но Зеро си подхвърли леко пистолета и отблъсна атаката на меча и с върха му, а в следващия миг се намираше плътно зад нея.
- Какво ще кажеш да спрем този фарс, а? Всички знаем, че не искаш да се биеш, затова по-добре ме остави да се оправя с Канаме и не се бъркай! - прошепна Зеро до ухото й.
- Боя се, че не мога да го направя! - възкликна тя, а на неговото лице се образува кисела гримаса.
- От това се страхувах. - отново прошепна той, преди тя да се обърне и да бъде приятно изненадана от действията му.
Зеро Кирио опря пистолета си в главата на Леа, която остана шокирана от бързината на движението му. Та тя още не се бе обърнала, а той вече можеше да я убие.
- Мръднеш ли ще стрелям. - предупреди той, забелязвайки лекото помръдване на чистокръвния принц.
- Огледай се, момче! Мислиш ли, че щях да я накарам да направи всичко това, ако поне малко ми пукаше за нея? - присмя се на изводите му Канаме, но през това време неволно помръдна ръката си.
Секунда след движението му се чу изстрел.


Сетивата на Зеро веднага отчетоха движението на Канаме Куран и той натисна спусъка.
Виждайки изненадата и объркването изписано на лицето на принца, той реши, че е време да се възползва от момента. Още преди някои от чистокръвните да се е усетил, Зеро метна момичето на гърба си и се затича със скоростта на светлината през дърветата.
Той знаеше, че има само една възможност, но и знаеше, че ще успее да я използва.
Леа Куран все още стоеше вцепенена и не успяваше да асимилира случващото се. Куршумът бе минал на милиметри от главата й точно когато си мислеше, че най накрая краят й бе дошъл.
- Какво има, глупаче? Нима наистина мислеше, че ще те убия? - засмя се пазителят й, веднага щом забеляза сковаността й.
Момичето се усмихна, разбирайки, че всичко това е било фарс за да я измъкне оттук и уверено уви ръце около врата му.
В този миг тя бе разбрала, че той никога нямаше да я нарани или унижи. Никога нямаше да я накара да се почувства ненужна или предадена. Тя вече знаеше, че стига да му позволеше, Зеро щеше да е неотлъчно до нея и дори и да го разочарова по някакъв начин, той никога нямаше да я изостави. Тя осъзна факта, че Зеро Кирио никога нямаше да бъде и да се държи с нея, както го правеше Канаме Куран.

888888888888888888888

Канаме Куран стоеше насред поляната, вперил поглед в мястото, където до преди малко стояха Зеро и Леа.
- Къде е Зеро? - студеният глас на Юки долетя иззад гърба му и той бързо се обърна.
Принцът видя момичето, с което бе Зеро при първата им среща, облечено в сини дънки и бял потник, който й стоеше доста прилепнало, карайки я да изглежда секси.
- Здравей! - възкликна Канаме и и се усмихна приятелски.
- Зеро отиде на малка разходка със сестра ми Леа, но ако искаш мога да те придружа, докато ги намериш. - протегна ръка той, а Юки просто се усмихна престорено и го подмина, отивайки по-навътре в гората.
Канаме Куран се усмихна дяволито и тихо я последва, но през това време под престорената му и добронамерена на пръв поглед усмивка се зараждаше план. Подъл план, който щеше да накара Зеро Кирио да съжалява за действията си.
"- Е, Зеро нека видим кой, кого!" - отново се усмихна той.