Детето на хаоса

(част 1) - Мисия в гората
Беше около 10 часа. Слънцето вече отдавна се беше показало и всички бяха тръгнали всеки по работата си, освен един.
- Ъ-ъ - чу се сънливия глас на едва надигналия се от кревата Наруто.
Когато отвори очи и погледна към прозореца забеляза, че слънцето отдавна беше изгряло. Изведнъж скочи сякаш нещо го беше ужилило.
- Какво?! Проклятие! Закъснявам. Трябва да...
С възможно най-бърза скорост се облече и се затича навън, но още щом отвори вратата се блъсна в някого и двамата се строполиха на земята. Почти веднага Наруто се осъзна и огледа. Беше се блъснал в същото момиче, което вчера намериха в гората. Наруто леко се изчерви от срам и едва успя да промълви виновно:
- И-извинявай!
Момичето също дойде в съзнание и отвори очи. Тя бързо го погледна с тесните си сини очи и изведнъж побегна. В очите и Наруто прочете страх. Явно много я беше уплашил или...
- Аз не исках... - опита се Наруто да каже нещо, но не намери думи.
"Защо ли беше така уплашена?" - чудеше се Наруто - "Не, не може да е от това кориозно сблъскване. Ще я последвам." Наруто тръгна след нея и скоро навлязоха дълбоко в гората. Следеше я на разстояние за да не го види. Какво ли наистина беше я уплашило? Докато Наруто се опитваше да разгадае загадката в близките храсти нещо прошумоля и от там полетяха шурикени. Наруто отскочи, но нямаше полза, тъй като те профучаха далече от него. Явно той не беше целта. Наруто погледна посоката, в която те летяха, и веднага разбра коя е целта - моичето.
- Проклятие! - изруга Наруто и се затича.
Изеднъж се стъписа. Шурикените минаха през момичето.
- Илюзия - прецени Наруто и се огледа за реалния образ, но скоро погледа му се върна на същото място. Зад така наречената "илюзия" имаше следи в калта. Тя не беше илюзия.
- Но как? Какво е това умение?
Нямаше време да мисли, защото от храстите излетяха четири нинжи и се нахвърлиха върху момичето.
- Каге Буншин Но Джитсу (Множество Сенчести Клининги).
Наруто стана 5 броя и всички образи се затичаха на помощ, но още преди да беше пристигнал от съседното дърво скочи нинджа с дълга тъмна коса и с два бързи удъра повали един от нападателите. Дългокосия замахна на около половин метър отстрани на лицето на втория от нападателите. Този удър беше толкова криво насочен, че нямаше начин да улучи, но вторият падна сякаш удърът го беше улучил точно в лицето. Третият замахна да го удари, но един от образите на Наруто го изпревари и третия падна от юмрука на Наруто. Четвътият от нападателите с няколко бързи движения елиминира 4-те сенчести клонинги на Наруто и отскочи назад. Наруто и дългокосия направиха същото.
- Какво става тук? - попита ядосано Наруто.
- Тя е виновна и трябва да си плати! - отговори му разярено единственият останал от нападателите и отново се нахвърли към момичето.
Наруто стоеше в недоумение и не знаеше какво да направи и на кого да помага. Дългокосия отново направи удър сякаш насочен към лицето на нападателя, но ръката му, както преди, беше малко в страни от него. "Що за глупаво насочен удър?" - помисли си Наруто, но четвъртия нападател падна като от силен удър в лицето. "Какво беше това?" - недоумияваше Наруто. Докато се чудеше Наруто успя да огледа по-внимателно момчето. На ръст изглеждаше някъде около Саске, но по фигура беше много по-слаб от него.
Косата му беше тъмна, приблизително черна, достигаща малко под гърдите му. Докато го оглеждаше момчето се извърна и се вгледа в Наруто. Той имаше тъмнолилави очи, които се вгледаха пронизително в Наруто. Наруто се почуства сякаш се ровят в съзнанието му. Това уплаши Наруто и той се опита да извърне поглед, но последва силен удър и...
- Наруто! Събуди се Наруто!
Последва лека пауза и скоро същият глас каза с успокоение:
- Идва в съзнание.
Наруто отвори очи, виждайки като в мъгла, но скоро успя да фокусира образа на учителя си.
- Какаши-сенсей - едва продума Наруто и отново изпадна в безсъзнание

Съжелявам че е малко несвързано но аз и сестра ми имаме огромни проблеми с лаптопа ни .
(част 2) - След тях
Наруто стоеше в една голяма зала. Отпред се беше изправиш старият Хокаге (третият). До него стояха няколко много по-възрастни от него нинджи от Коноха. Докато се оглеждаше старият Хокаге заговори:
- Събрал съм ви тук, защото съм много стар. Беше направен подбор и най-подходящи за титлата Хокаге се оказахте вие.
Тъй като...
"Хокаге!" - замечта се русокосия ангел. - "И аз съм сред избраните!" - помисли си и се подсмихна самодоволно.
-...трябва да преценим, кой от вас е най-подходящ - говореще старият. - За целта ще бъдете подложени на едно нелеко изпитание...
Образът пред Наруто започна да се замъглява и той изведнъж се появи легнал в легло в непозната стая.
- Ще се справя с изпитанието! Аз ще стана Хокаге! - разкряка се Наруто и подскочи от леглото.
- По-кротоко Наруто! - чу се познат глас.
Наруто се спря и погледна в посоката от където идваше гласа.
- А?! Шикамару?!
- Че кой друг очакваше? Никое момиче не би посетило момче като теб.
- А?... - не можа да разбере подигравката и веднага се насочи към въпросите, който най-много го вълнуваха в момента - Къде съм? Как попаднах тук?
- Уф-ф... - започна вяло мързеливеца - Проблемно ми е да ти обясня.
Наруто се огледа. Наоколо имаше няколко празни легла с бели чаршафи и завеси около леглата, които в момента не бяха спуснати. Най-сетне разбра къде беше. Беше в болница. Но какво правеше тук?.. В съзнанието му започнаха да изплуват спомени. Последното, което си спомняше, беше силен удър в лицето и след това лицето на Какаши. Наруто започна да разбира. След удъра, който отнесе от онова момче, е припаднал и Какши се е погрижил за него и го е донесъл тук в болницата.
- Донесъл съм ти малко плодо... - отново заговори чернокосия, но...
Вратата се отвори и влезе Хатаке Какаши.
- Извинявайте, че закъснях - каза Какаши с познатата си несериозна оправдателна физиономия - Трябваше да се отбия малко по-рано, но срещнах две деца и трябваше да си поиграя с тях.
- Лъжеш! - каза ядосано Наруто.
Той беше свикнал с глупавите оправдания на учителя си Какаши, но продължаваше да се дразни от това.
- Какаши-Сенсей какво стана...
- С момичето ли? Надявах се ти да ми разкажеш.
- Н-не точно момичето - започна обърканосинеокия красавец- Имаше и момче... - и той накратко разказа какво му се беше случило.
След разказа допреди малко веселата и несериозна физиономия на лицето на Какаши вече я нямаше.
- Наруто! - започна учителят. - Съобщиха за масови убийства в съседно нинджа село. Тези двамата бягат и вероятно имат общо с убийствата. Догонете ги! В момента имаме малко джоунини (най-висок ранг нинджа) в селото, тъй като повечето са на мисии. Нямаме време за губене! Това е A-ранк мисия.
- "Догонете ги!" - Шикамару повтори част от думите на Какаши мънкайки си под носа с надеждата, че не е дочул правилно.
- Хайде, Шикамару! - провикна се Наруто и за по-напряко бутна Шикамару през прозореца и скочи след него. Докато Шикамару опитваше да се свести след падането (болезнено, макар от първия етаж на болницата) се чу глас зад тях.
- Забравих да ви кажа нещо! - подаде се Какаши от прозореца - Пращам ви помощник. Кчиусе но джитсу (Призоваваща техника) - и до него се появи някакво куче. - Той ще ви помогне да го проследите.
- Куче? - не разбираше Наруто.
- Точно така, куче - обади се кучето. - Аз ще ви помогна да ги откриете - завърши кучето и започна да души.
- Хайде Шикамару - подвикна Наруто към него, но Шикамару не помръдна. - Май леко се престарах - притесни се Наруто. Докато Наруто се вайкаше кучето просто се приближи и захапа крака на Шикамару.
- Ау-у-ч! - извика от болка Шикамару и подскочи.
- Стига си се преструвал Шикамару! Да вървим! - каза Наруто вече успокоен и го бутна напред.
- Добре, добре - смутолеви Шикамару и двамата тръгнаха през гората.
СЛЕД 30 МИНУТИ
- Надушвам два спряли човека и един в движение, но по-далече - обади се кучето.
- Ята-а!!! (японски радостен възглас) Настигаме ги! - провикна се радостно Наруто.
"Но кой другия" - замисли се Шикамару.
СЛЕД 10 МИНУТИ
- Спрете! - каза рязко кучето.
- А-а? - погледна го неразбиращо русокосия красавец, но не спря веднага и...
Полетяха шурикени от всички страни. Тойнаправи няколко скока и успя да избегне повечето, но два се забиха в десния му крак. За разлика от Наруто Шикамру успя да се скрие зад близко дърво и нито един шурикен не го засегна.
"Къде са?" - незнаейки се огледа мързеливеца, но не му се наложи да чака дълго, защото момчето излезе без да се крие и застана до падналия Наруто.
- Каге мане но джитсу (Сянка имитация) - Шикамару направи знаците с ръце и сянката му с бърза скорст се приближаваше към момчето, но...
Сянката мина през него.
- А? - Шикамару не разбра какво стана.
Момента на объркване беше използван умело от врага и последва скоростна атака. Момчето се затича към чернокосия. В паниката си Шикамару направи още няколко опита за Сянка имитация, но и те минаха през нападателя и не го засегнаха. Врагът беше вече на пет метра от него и Шикамару се опита да направи блок, но последва неочакван силен удър отстрани, който го строполи на земята. Врагът се обърна бързо, извади два шурикена и ги хвърли по Наруто. За щастие два други се удариха в тях и Наруто беше спасен.
- Какаши-Сенсей - зарадва се Наруто при вида на учителя си.
П.С Извинявайте за правописните грешки и повторенията ако има такива .