Аз, любовта, глада и бурканчето с лютеница.

Съб Ное 06, 2010 11:24 am

Ех любов, любов. Дойде, почука на вратата ми и аз ти отворих. Защо ли трябваше да го правя? Откакто ме удари с любовния тиган оглупях. Не мога да закуся, защото си мисля за нея. Не мога да обядвам, защото продължавам да си мисля за нея. Не мога да вечерям, защото мисълта за нея ме побърква. Какво да правя, след като тя е толкова далеч, а аз умирам от глад? Отивам до хладилника, отварям и гледам храната. И тя ме гледа с поглед казващ „ Изяж ме!“ , а зеленчуците си припяват „ Който зеленчуци не яде, той голям не ще да порасте!“ Седя си аз пред отвпреният хладилник и замръзвам. Но мисълта за нея ме сгрява и същевременно ми напомня колко гладна съм всъщност. Протягам ръка и взимам бурканът с лютеница. Започвам да ям с блаженство, но ми присяда, защото се сещам за нея и пеперудките в корема ми ми напомнят колко съм влюбена. Прибрах бурканът обратно в хладилникът и аз,гладът и любовта отидохме да си легнем.
Линейка събуди съседите рано сутринта. Лекарите изнасяха студеното ми тяло от къщата. Ръцете ми бяха отпуснати, но в едната стисках бележка. Единият лекар я видя и я прочете пред майка ми: „Хора, колкото и да сте влюбени, не забравяйте че в живота има много по – важни неща от любовта. Едно от тях е – да ядете,когато сте гладни!“

Съб Ное 06, 2010 11:54 am

Аз, любовта, глада и бурканчето с лютеница.

Аз, любовта, глада и бурканчето с лютеница.

Re: Аз, любовта, глада и бурканчето с лютеница.