Приключенията на Мара и Пена ХД (пародия)

Нед Ное 07, 2010 10:22 pm

Надявам се да ви хареса новото ми фикче, защото аз се попиках да се хиля, докато го писах Приключенията на Мара и Пена ХД (пародия) 787605

Хрумна ми изведнъж идеята и взех, че го написах. Незнам колко глави ще е, но да но да ви хареса. Пишете коментари Приключенията на Мара и Пена ХД (пародия) 787605

Приятно четене Приключенията на Мара и Пена ХД (пародия) 352690

Улицата беше широка, а къщите бяха, все едно залепени върху земята. Слънчевите лъчи нажежаваха керемидите по покривите им, а в градините се виждаха хора да се трудят. Беряха плодовете на трудът си и бяха доволни. Навсякъде се шареха различни по вид цветя, а слънцето безсрамно ги докосваше и разтваряше цветчетата им. Врабчета и лястовички летяха наоколо, катеричките игриво тичаха по дърветата. Всичката тази прелест принадлежеше на село Мързелаковци. Самото село не беше много голямо, но повечето от жителите му бяха млади семейства. По площадът се ширеха сергиики, които предлагаха различна по вид и цена стока. Баби и дядовци щъкаха из центъра, възрастните жени влизаха в хранителните магазини и излизаха с много чанти пълни с нуждаещи се от тях продукти. По средата на самият площад имаше огромна плоча, а до нея се чуваше румоленето на вода. От дясната страна на паметника се виждаше не много голям фонтан, а струйката вода падаше надолу и образуваше малки балончетав каменното корито. Патици и гъски свободно и безгрижно плуваха по водата, а звуците, които издаваха се смесваха с гласовете и виковете на хората. От селската кръчма излизаха силните гласове на мъжете, които се събираха в нея, за да гледат мачовете, да се напият или най- удобният за тях случай- да се отърват от задълженията и работата вкъщи. Отпред стояха, като заковани дълги дървени маси, а около тях столовете бяха пълни с дядовци, които си пиеха коняка; обсъждаха коя бабичка била добра и коя клюкарка. Така си течаха дните в село Мързелаковци. Хората не отговаряха на името му, защото всички се трудеха и потта от челата им не изчезваше. Единствено две стари и възрастни баби се срещаха по центъра или на пейката пред къщите им. Бяха съседки и ги делеше един стар и почти съборен довар. Никой досега не ги беше виждал наведени или в градината. Никога не бяха хващали мотика или ходили на нива. Те бяха вечните клюкарки на селото, каквото и да се случеше първи знаеха и раздуваха новините на другите баби. Казваха се Мара и Пена. Мара Павльовска- беше имигрантка от Русия, оженила се за българин. Облеклото им беше типично за всички жени на тяхната възраст, а косите им се закриваха от вързаните върху главата им забратки. Мара беше слаботелесна, с бяло и леко повяхнало лице, но за сметка на това красотата не беше изчезнала от нея. Пена Попондрова- беше по- пълничка от приятелката си и по- добра, защото характера на Мара беше непоносим. Винаги, когато се съберяха двете вдигаха във въздуха селото от геролтия...
Днес се бяха наговорили да се срещнат и отидат на площада. Щяха да разменят някоя друга клюка и да си купят нещо на аванта. Вървяха и си говореха. От време на време поклащаха възмутено глава, когато покрай тях минаваше младо момиче, облечено с къса пола.
Внезапно покрай двете баби мина момиче на около 20 години, с потник, който едва скриваше гръдта й, а да не говорим за по надолу. Късата й поличка се вееше от лекият ветрец и я надигаше. Всички дядовци, които бяха седнали пред кръчмата ококориха очи, а лигите се стичаха надолу по устата им.
- На кои хора си, миче?- попита Мара, а огромните й и грозни очила закриваха очите, който бяха пълни с възмущение. Русокосото момиче се обърна, усмихна се приятелски и отговори.
- Внучка съм на Ружа Иларокова.- рускинята смръщи незабелижимо вежди.
- Браво, мойто момиче. Много си порастнала.- момичето се обърна и си тръгна. Мара намести очилата на носът си и изпухтя.
- Не я изсрам. Шуврантия.- Пена леко се засмя.- Каквато бабата, такава и внучката.- тогава тръгнаха напред към сиргиите, за да разгледат какво предлагаха те. Спираха се и гледаха. След това тръгваха и преминаваха към следващата... Изведнъж вниманието на Мара беше привлечено от разноцветно одеало, което изглеждаше прелестно. На него бяха изрисувани цветя и пчелички, които вземат прашец от цветчетата. Очите на старата жена светнаха, но веднага искрите от тях се изпариха, защото видя цената. Одеалото струваше вест лева, а това беше твърде скъпо за двете баби.
- Хайде, Маро, да тръгваме.- Пена я хавана за ръката и я задърпа напред, но рускинята искаше тази прелест.
- Чакай, мари, ще си купя това одеало.- приятелката й я погледна някак странно, но това не притесняваше жената.
- Извинете, колко струва одеалото.- попита любезно Мара.
- Шест лева, госпожо.- отговори й мъж на около 35 години.
- Добре, ще го взема.- каза тя и извади портмонето от пазарската си чанта. Разтвори го и започна да брои парите и стотинките, които имаше вътре. Когато всичките бяха извадени се подадоха на мъжът, а той започна да ги брои.
- Не ви достигат един лев, госпожо.- заговори мъжът, като започна повторно да преброява дадените му пари.
- Така ли?- направи миловидна физиономия тя и започна да показва на продавачът, че няма други пари.- Е, лоша работа. Имам само тези пари.- очилата й леко се изхлузиха надолу, за да може мъжът да види умоляващият поглед, който беше направила тя.- Не може ли да ми намалите цената с един лев?- отново запита тя, като планът й беше започнал да действа.
- Еми... Ъъ...- започна да заича той, като се почесваше по главата.
- Хайде, добри ми господине, намалете цената. С нашите малки пенсии не можем да си купим нищо, а това одеало много ми харесва. Искам го за внучката ми, която е болна и да й го подаря, когато отида в болницата.- мъжът усещаше натискът, който му налагаше тази стара жена. Как можеше да откаже на тези думи.- Тя е само на осем.- каза Мара с почти разплакан глас. Продавачът се наведе и извади торбичка. Сложи одеалото в нея и я подаде на възрастната жена.
- Заповядайте, госпожо. Надявам се, че внучката ви ще се оправи.- каза той с усмивка на лицето, а Мара взе торбата и се обърна с гръб към него. Направи лукаво изражение, а усмивката й беше самодоволна. Отново преправи гласът си.
- Благодаря ти, чедо, за този добър жест. Бог да те благослови.- тръгна напред и измърмори тихо, но достатъчно, за да може Пена да я чуе.
- Какъв глупак.- другата баба я сръчка по лакътя.- Какво? Новак е все пак..
- Каква си стисната, Маро. Завлече момчето с един лев, а криеш всичките си пари в сутиенът си.
- Не съм стисната.- повиши леко глас Мара.
- Добре де, авантаджийка си тогава.- Пена се захили, а рускинята побесня.
- Ти пък си дъртачка.- другата жена смръщи лице.
- Какво каза? Била съм дъртачка, ли?- развика се другата бабичка. Всички, които бяха на центъра се заобръщаха, за да видят какво става.
- Да, дърта и при това имаш хиляди бръчки по лицето си.- Мара вдигна гордо глава на горе и погали с ръка лицето си.- А, моето е чисто.- това вече беше преляло чашата. Рускинята много добре знаеше, че съседката й побесняваше от думите й и затова го правеше на пук.
- Може да имам бръчки, но нямам целолит.- Започна и Пена да се заяжда с опонента си. Жените и мъжете започнаха да се смеят, защото всеки път беше едно и също. Просто се присмиваха на простотията им.
- Целулит ли? Ах ти, стара кранто.- не спираше да вика Павльовска и да скърца злобно със зъби.
- Ти пък си дърта разглезена чанта...- не можа да продължи, защото долови с едното си ухо смехът отправен към тях. Веднага се стегна и успокои лицето си, както и страстите, които я бяха завладяли. Мара направи същото и двете тръгнаха по пътя към дома, без да обелят и дума....

Очаквайте следващите приключения на двете бабички ХД

Приключенията на Мара и Пена ХД (пародия) Kommm10