Баща ми

(част 1) - Истината

Изведнъж се намерих в голяма зала. Беше мрачно и миришеше на
мухъл. На около метър в ляво едва мъждукаше факла. Приближих се до нея. Факлата стоеше на гравирана метална стойка. Огледах се. Стена наблизо не се виждаше. Погледнах надолу. Подът беше изграден от много точно нередени каменни плочи.
Докато стоях и се чудех какво правя тук усетих движение зад гърба си. Обърнах се, но не видях нищо. От дясно си усетих полъх на вятър. Това леко ме уплаши. След броени мигове ми се стори, че някаква сянка мина покрай факлата, но не видях добре.
Погледнах факлата отново. Гореше си по същия начин сякаш нищо не се
беше случило. "Къде съм?" - питах се стояш смразен от страх.
За известно време всичко си беше спокойно.
Изведнъж факлата изгасна. Съвсем се паникьосах.
След няколко мига около мен в кръг започнаха да се запалват факли.
Пребледнях от страх! Цветът на пламъка беше блодосин до бял.
Чу се глас, който каза някакви думи, които не можах да разбера.
Чу се и вик и факлите рязко изгаснаха. Настана тъмнина. Загубих ума и дума. Усетих някаква ръка на рамото ми, която ме разтресе.
- Ставай ленивецо!
Отворих очи. Пак беше този сън, който сънувах често, но нямах време да мисля за това.
- Но, дядо - едва продумах сънливо.
- Никакво "но". Днес е ден за пазар.
Може би повечето хора биха се зарадвали при мисълта за пазар, но не и аз. Дядо ми имаше животни, малка нива и още по-малка градинка. Думата пазар означаваше, че трябва да се стягаме за път. Трябваше да отидем до града и да си продадем каквото сме получили от градината и животните.
С голяма неохота и сънлива походка се запътих към кухнята.
На масата имаше хляб, сирене и пържени яйца. Закуската ми се услади.
За около час приготвихме всичко, натоварихме го на каруцата и потеглихме към града. Денят беше горещ и едва се траеше. След около 3-4 часа вече бяхме на пазара.
Какво ли не се продаваше тук като започнем от плодове и зеленчки и
стигнем до луксозните стоки - бижута и парфюми.
Клиенти идваха и купуваха от нас, но на няколко пъти забелязах, че на дядо му става нещо. Може би беше болен, но колкото и да го питах той все твърдеше че е добре и всичко му било наред.
Пазарният ден свърши и прибрахме непродадената стока. За наша радост не беше останало много и скоро тръгнахме.
Пак погледнах към дядо. Не изглеждаше добре.
- Дядо какво ти е?
- Нищо, нищо. Може малко да съм послънчасал, ама ще се оправя.
Сметнах отговора за задоволителен и реших да не го питам повече.
Прибрахме се привечер и докато преглеждахме какво сме спечелили дядо се олюля. Без малко да падне. Добре, че го хаванах навреме. Занесох го до леглото му и реших да повикам лекар. Чакахме много време докато доктора дойде. Той го прегледа и ме погледна със съжаление. Повика ме отвън и ми каза, че е получил тежък слънчев удар. Обясни ми, че на неговите години и при такова слънчево излъчване е направо чудно, че е още жив. Сълзи изпълниха очите ми. Не посмях да влеза в стаята, да не би дядо да види че плача. На тръгване лекарят остави няколко лекарства за намаляне на болката и си замина.
Останах в коридора сам. Чудех се какво ще правя без дядо. При тази мисъл сълзи се опитаха да потекат от очите ми, но този път се сдържах. "Трябва да съм спокоен за да не плаша дядо" - казах си аз и влязох при него. Той беше заспал. Гледах го така в продължение на, може би, час, след което той отвори очи и ме погледна.
- Ей, Леши явно няма да доживея до утре - каза с уморен глас дядо.
- Не дядо. Ти... - едва казах, но бях прекъснат.
- Помниш ли, че винаги когато ме питаше за родителите си аз ти казвах, че ще ти обясня някой ден?
- А?
"Защо точно това му хрумна на дядо сега?"
- Настъпи момента - продължи дадо ми и се изкашля силно.
Притесних се че може да повърне но той продължи:
- Аз не съм ти никакъв дядо. Дори не сме роднини.
Тези думи съвсем ме объркаха, но нямах много време да мисля.
- Майка ти не познавам. Баща ти пристигна в това село от далече заедно с теб. Ти беше малък и не помниш. Той намери работа при мен и живя близо половин година при мен...
Той отново се изкашля, но този път полетя кръв от устатата му. Уплаших се, но той се насили и продължи:
- За него разправяха че ходил по гробищата, но аз не го вярвах. Една
сутрин когато се събудих него го нямаше. "Къде ли е?" - питах се аз. Не знам защо, но се запътих към селските гробища.
Последва леко прекъсване защото дядо сякаш щеше да повърне, но не го
направи, а вместо това с нови сили продължи:
- Не че вярвах на историите за това, но го потърсих там. Когато пристигнах видях нещо ужасно...Там бяха неговите дрехи от предния ден,
заедно с разхвърляни около тях карти. Взех няколко от картите и ги
разгледах. От тях ме побиваха тръпки. На тях имаше различни странни картинки а под тях имаше някакви символи. Нищо не разбрах, но ги събрах и прибрах. Сега те са на тавана в стария шкаф, за който ти бях казал, че бил пълен със стари гнилости. Това беше моята малка лъжа. Сега отиди и ги взе... - едва каза и заспа вечния си сън.

Следва продължение...